Господин Манчев, вече има два доклада за АЕЦ „Белене“ (на

Господин Манчев, към този момент има два отчета за АЕЦ „ Белене “ (на Българска академия на науките и Виенския център за Ядрени компетенции). Как виждате мястото на плана във времето предвид на настъпващата смяна на енергийния пазар?

Мястото на плана за нова нуклеарна мощ е обвързвано със съблюдаване на всички задължения, които е поела България като страна. Особено отговорностите ни по отношение на Парижкото съглашение. То още не е утвърдено от Народното събрание, само че е подписано от президента Росен Плевнелиев. Рано или късно ще бъде утвърдено и от Народното събрание. То ще наложи условията за безвъглеродна енергетика. В допълнение са факт и новите условия, наложени от Европейската комисия за огромните горивни съоръжения. България ще се опита да получи дерогация, само че към този момент има заведен иск за замърсяване на въздуха от централите.

Дори и да получи дерогация това не значи, че няма да заплаща санкции. Дерогацията разрешава някакъв %, примерно 20 % от изхвърлянията да не се заплащат. Тя не значи, че няма да се заплаща нищо.

Дерогацията значи да не се заплаща избран % от изхвърлянията от излъчвания, като този % се разпределя сред всички огромни горивни съоръжения. Така да вземем за пример България има право и в този момент на 37 млн. тона излъчвания, които са разказани (основно за въглероден диоксид, само че има иазотни, и живачни) които се изхвърлят от разнообразни производства и се разпределят междуразличните фабрики – за произвеждане на стъкло, химическата и металургична промишлености и прочие

Всеки получава някакъв дял от тази дерогация, само че това не взема решение въпроса. Това че някой щеразреши да не се заплащат 20 % от излъчванията не до 2022 година, а до 2030 година не е решение. Освен това оставаоткрит въпроса по какъв начин и с какви пари ще се заплащат останалите 80 % от излъчванията, когато се увеличитяхната цена. Защото това е неизбежно. Цените, изключително на въглеродните излъчвания, ще набъбнат. Българияе съществено застрашена от сходно развиване на обстановката.

Какви би трябвало да бъдат стъпките за пускане на плана за АЕЦ „ Белене “?

Необходимо е министърът на енергетиката да внесе искане в държавното управление, а Министерски съветда заявява пред Народното събрание анулация на решението, с което бе спряно построяването напроекта за АЕЦ „ Белене “. Трябва да се позволи държавното управление да стартира процедура поприватизация на плана за АЕЦ „ Белене “ посредством Агенцията за приватизация.

Впоследствие АЕЦ„ Белене “ да бъде отделено в настрана сдружение.

Приватизацията не значи планът да е 100% частен. Може да е 100% държавен.

Държаватаможе да каже: аз, посредством китайците, руснаците, французите, като стратегически вложители,разделяме си го по 25 % и го вършим. Има разнообразни разновидности, само че процедурата би трябвало да мине презАгенцията за приватизация. Проектът е огромен, със доста произвеждане на електрическа енергия, нотя ще се предлага напълно на свободен пазар.

В най-хубавия случай, в случай, че тази годинабъде взето политическо решение, този план би могъл да се реализира през 2027 година Следполитическото решение ще е нужна най-малко още половин година за обособяване на активите,преминаване през разнообразни процедури. След това ще е нужен период за договаряния от понегодина и половина с възможни претенденти, преди да се пристъпи към строителство.

Има ли към този момент податки за подготовка на такова политическо решение?

Не знам. Всички, имам поради и вицепремиера Томислав Дончев, и министър Петкова, както идруги министри са се изказвали, че ето, „ получили сме оборудването, би трябвало да вършим нещо “.Това приказват.

Колко ни коства бавенето?

Много е релативно да се каже, само че е доста скъпо. Спекулативно е да се каже какъв брой ще струваелектроенергията, която няма да се създаде, защото цената й ще върви нагоре.Твърди се, че през идващите 10 година няма да имаме потребност от сила. Да, по този начин е, само че в случай че до 10 г.няма да се построи централата, след 10 година като ще ни би трябвало сила няма да има кой да япроизведе.

Междувременно би трябвало да се реши какво да се прави с въглищните централи, какъв брой от тях сме подготвени да оставим да работят, каква цена ще може да се заплаща заемисиите? В допълнение, доста е значимо това да се изясни на хората.

Сега продължава да не сеобяснява на хората, че токатрябва да стане по-скъп, поради централите,емисиите, поради всички тези работи. Не го изясняват. Всеки излиза и споделя, че катонаправят АЕЦ „ Белене “ тока ще е безценен, а тя цената на електрическата енергия би трябвало да стане скъпасега. Това е голяма операция.

Ние имаме сериозен проблем с въглищната ни енергетика,защото не знаем какво да вършим. Никой не е дал посоката. Ще слагаме филтри за азотни окиси, заулавяне на живак, само че въглищни централи освен в България, само че в целия свят ще продължат дазамърсяват.

Атомната енергетика за съпоставяне се намира на едно от най-ниските беземисионни равнища, като товавключва и интервала на създаване и интервала на извеждане от употреба. Природният газ също е източник на CO2 излъчвания.

Колко време ще отнеме прегледа от АЯР за издаване на лиценз за строителство?

Половин година, тъй като би трябвало да се направи спомагателен разбор на нормите, които са сепроменили от момента на предходния до момента. Това значи спомагателна работа.

Трябва ли да се желае нова нотификация от Европейска комисия?

Трябва да се подаде искане за нова нотификация.

Тоест, най-важната стъпка остава вземането на политическо решение?

Ако се вземе на следващия ден политическото решение, след две години може да има контракт и някой към този момент даработи по плана. Приемаме, че сред 8 месеца и 1 година ще се избира победител, а това е многотежък развой. След като се подпише контракт за реализатор тогава ще може да се стартира работа.

Всеки път изяснявам, че ще са нужни две години и половина за другите стадии достроителството и седем години за самия развой на създаване – т.е. сред 9,5 – 10 години ивсеки път ме гледат учудено. Ако се реши да се строи в Козлодуй, там ще са нужни най-малко 15години.

Целта на отчета, който показа неправителствената организация „ Булатом “ бе да подредим рисковете, от които зависи плана,как работи една страна, с цел да се стигне до започване съответния план. Там е посочена именноскалата на рисковете – районен, пазарен, финансов. Ние не споделяме какъв брой коства плана. Всъщото време, когато се каже, че се стартира работа по плана, би трябвало да е ясно, че страната еготова да похарчи избрана сума, да вземем за пример от Агенцията за приватизация.

Всъщност най-сериозното решение е, страната да каже: аз ще върша плана със стратегическипартньор. Тогава сътрудници ще дойдат, тъй като ще видят ясно отношение на страната. Най-големият проблем сега е, че никой извън не вижда какво отношение има страната къмпроекта. Това е смущаващият детайл като цяло.