Отивам да мис Pitchfork, но това е само половината от проблема
Горствам се да видя Condé Nast да сгъва онлайн музикалното списание Pitchfork в GQ. Няма да се пробвам да подобря хвалебствията, написани към този момент за уеб страницата (Кейси Нютън и Ерик Харви имат добри). Но даже и през днешния ден, в случай че погледнете първия екран на моя iPhone, под приложението The New York Times и отляво на приложението Notes, държа плочка, която е просто директна връзка към страницата с музикални ревюта на Pitchfork. Това е едно от дребното кътчета на интернет, които към момента обичам, без значение какъв брой постоянно се оказвам в различия. Несъгласието е част от насладата! Написаното е красиво, рецензентите са енциклопедични, гледната точка е укрепваща.
Вече видях някои премислени трудове за това за какво Pitchfork не можа да се оправи. Но прекалено много аутопсии, когато обичан (или не-толкова-любим) уебсайт се срине, са прекомерно характерни. В този случай те са характерни за публицистичния избор и пазарната позиция на Pitchfork. Това би било добре, в случай че пад...
Прочетете целия текст »
