Макрон попари инициативите на Борисов за Западните Балкани
"Горд съм с политическия хайлайф на Балканите ", разгласи министър председателят Бойко Борисов след четиристранната среща на високо ниво в Букурещ, която събра преди дни с изключение на него румънския министър председател Виорика Дънчила, гръцкия им сътрудник Алексис Ципрас и сръбския президент Александър Вучич. "Ние, трите страни, които сме част от Европейския съюз, би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да помогнем на нашите братя сърби, да сме огромно семейство на Балканите ", разгласи Борисов. Той особено благодари на европейските водачи, които също са се заели с концепцията за европейска вероятност на страните от Западните Балкани, напомня "СЕГА ".
"Благодарен съм и с цялото си почитание се отнасям към това, което направи Жан-Клод Юнкер, министърът за външните работи Могерини, обикаляйки Западните Балкани. Същото прави и ръководителят Туск. Не можем да подминем и персоналната ангажираност на канцлера Ангела Меркел по въпроса. Защото в Триест след срещата с нея повярвах, че нещо хубаво може да се случи на Балканите. Да, президентът Макрон приказва за промени в кохезионната политика, за промени в Европейски Съюз, само че аз имам вяра, че канцлерът Меркел ще помогне да дръпнем Балканите напред ", надява се новоизпеченият европейски фактор на Балканите.
Всичко това звучи типично за изявите на българския министър председател по време на продължаващата му атака да превземе политическия Олимп в Европа, в случай че не бяха няколко препъникамъка, които заплашват в случай че не да извърнат, то сигурно да спрат неговата каручка с европейски упоритости. Крайъгълният камък се оказа разгромяващата тирада на френския президент Еманюел Макрон пред депутатите от Европейския парламент. Макрон означи, че желае да приобщи страните от Западните Балкани към европейския план, само че че времето за тяхното присъединение към момента не е пристигнало. "Ще поддържа разширение единствено когато първо има задълбочаване (на интеграцията) и промяна на нашата Европа ", даде да се разбере той. Макрон акцентира, че не желае "Балканите да се извърнат към Турция или Русия ", само че не желае и една Европа, която, при изискване че действа мъчно с 28, а на следващия ден с 27 страни членки, да се окаже с 30 или 32 страни със същите правила. Все отново малко по-късно Еврокомисията предложи старт на договарянията с Албания и Македония, само че не се ангажира със периоди. Френският президент обаче сподели на глас това, за което към този момент намекнаха и редица други европейски водачи, защото Брюксел е раздиран от рецесия след рецесия - като се стартира от бежанската вълна, Брекзит, надигането на популистите и евроскептиците, както и сепаратизма на каталунците в Испания. Именно за това Еманюел Макрон подсети, че Европа би трябвало да отбрани своя модел на демократична народна власт пред властническите режими по света и "нелибералните демокрации " в самия Европейски Съюз. Не би трябвало да се не помни, че следващата година ще се проведат изборите за Европейския парламент, което
съществено тормози политическите водачи
и партиите на Стария континент, защото огромна част от елементарните хора изобщо не са удовлетворени от живота си и са склонни да санкционират обичайните играчи за топло място в Страсбург. Което в множеството случаи значи поддръжка за популисти и даже екстремистки обединения. Важно е преди тези избори "да проведем либерален, сериозен спор по отношение на това какво е Европа ", акцентира Макрон пред евродепутатите. Той позна, че жителите към този момент желаят "нов европейски план ", който да дава отговор на техните опасения и терзания в свят, в който съдружници като Съединени американски щати обръщат тил на многостранната търговия и договорите за климатичните промени. "Искам да числя се към едно потомство, което ще е решило да отбрани твърдо своята народна власт. Няма да отстъпя пред никакво въодушевление по властническите режими. Не желая да съм част от потомство на сомнамбули ", съобщи в речта си френският президент.
Друг удар за Бойко Борисов пристигна от неговия съдружник и другар - шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който съобщи пред евродепутатите, че е разчувствуван от думите на френския президент. "Истинската Франция се завърна ", акцентира Юнкер и добави, че Европейски Съюз не е единствено клуб, воден от Франция и Германия, отговаряйки на терзанията, че обичайните водещи страни в Европейски Съюз имат превъзходство в организацията. "Избирането на Макрон за президент на Франция даде нова вяра на Европейски Съюз ", сподели Юнкер. И в случай че малко по-късно той се "поправи ", че Европейският съюз въпреки всичко би трябвало да се отвори за приемане на нови членки от Западните Балкани, с цел да предотврати риска от нова война в района, то това единствено сподели, че умората от разширението е реалност и в средите на еврократите.
Независимо от тези развития в Брюксел министър председателят на България и неговите доближени, най-много в лицето на министъра за българското председателство на Съвета на Европейски Съюз Лиляна Павлова, не престават с визитите и употребяват всяко събитие, с цел да популяризират своите "успешни дейности " по тематиката "Западните Балкани ". Бойко Борисов даже се размечта злополучният план АЕЦ "Белене " да се построи като общ балкански план, само че с европейско финансиране. Това стана след капиталовия конгрес, проведен от Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) в Лондон. Но както постоянно се оказа, че никой не бърза да дава парите за това. Малко по-късно, до момента в който Павлова обясняваше по какъв начин България е подготвена за присъединение към Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), тъй като има интензивен стопански напредък от 4%, безработица под 6 на 100, невисок външен дълг под 26%, забележителен финансов запас и съвсем нулев бюджетен недостиг,
неприятни вести заваляха от Мадрид
Стана ясно, че испанският министър председател Мариано Рахой най-вероятно ще наложи несъгласие върху проектодекларацията на срещата на върха Европейски съюз - Западни Балкани в София на 17 май, заяви испанският в. "Ел Паис ", като се базира на дипломатически източници. Според тях Рахой няма да подпише подобен документ, тъй като не желае името му да стои паралелно с това на който и да е представител на Косово. Причината е, че Испания е измежду петте страни -членки на Европейски Съюз, които не са признали независимостта на най-новата балканска страна. Затова испанският министър председател има намерение да напусне форума още преди към него да се причислят водачите на шестте страни от Западните Балкани, които са претенденти за участие в Европейския съюз. Рахой е споделил на свои доближени, че може да участва на неофициалната вечеря с водачите на останалите страни от Европейски Съюз, която ще се организира в деня преди формалния конгрес, на който ще участват ръководителите на Сърбия, Черна гора, Албания, Македония, Босна и Херцеговина, както и на Косово. "Ние имаме значим проблем. Някои приказват за разширение (на ЕС) със страни, които не са приети, в това число от Испания. Това провокира известно безпокойствие у нас ", е споделил Рахой, представен от източниците на испанския вестник. Според основания в Брюксел уебсайт ЮРАКТИВ испанският министър председател е съобщил още в края на март на българския си сътрудник Бойко Борисов, че "има проблем със срещата на върха в София ", и е предизвестил, че няма да участва, в случай че и Косово взе участие в срещата. По-рано т.г. Испания към този момент се опълчи на някои елементи от тактиката за разширение на Европейски Съюз, защото слага Косово в същата позиция като останалите някогашни югославски републики и Албания. Преди приемането на тактиката Испания изпрати на Европейски Съюз нонпейпър, блокирайки всяко споменаване на Косово в подтекста на разширението, само че също по този начин и потреблението на термина WB6-Western Balkans 6 (Западни Балкани 6) ", защото се отнася и за Косово.
Дипломатически източници в Европейски Съюз са декларирали пред "Ел Паис ", че останалите 4 страни от Европейски Съюз, които не са признали Косово, биха се съгласили с текста на декларацията, в случай че държавното управление на Испания не бе я отхвърлило. Окончателното решение на Мадрид е било взето на 19 април. Ето за какво срещата на върха на Европейски Съюз и Западните Балкани, първата по рода си за последните 15 години и посочвана като главен акцент на българското европредседателство,
се оказва по-проблематична от предстоящото
Косово разгласи независимостта си от Сърбия през 2008 година, след фактическото раздробяване на някогашна Югославия. Освен от Испания Косово не е прието и от други страни в Европейски Съюз - Гърция, Кипър, Словакия и Румъния, поради техни вътрешни проблеми с райони, които се борят за обособяване. Именно заради тази причина наличието на косовска делегация в София провокира възмущение измежду тях. В началото на април Сърбия, Румъния, Испания и Гърция даже заплашиха да бойкотират срещата на върха за Западните Балкани в София на 17 май поради присъединяване на Косово и наличието на неговия президент Хашим Тачи. Преди дни сръбският президент Александър Вучич след диалози с Борисов се обърна на 180 градуса и въпреки всичко склони да участва на срещата, само че не се изключват още изненади на този фронт.
Всъщност четвърт век след разпадането на Югославия останалата част от Европа осъзна, че в Югоизточна Европа е зародил политически и стопански вакуум, който доста бързо може да се трансформира в проблем на сигурността. В Германия въодушевлението във връзка със Западните Балкани не е изключително огромно. В Берлин считат, че претендентите първо би трябвало да изпълнят напълно критериите за участие, които включват постоянни избори, господство на закона, както и уреждането на граничните спорове. Най-проблемните страни са забравената до неотдавна Македония и Босна и Херцеговина. И в случай че Скопие може скоро да се разбере с Атина за името, то икономическите проблеми, етническото разделяне и ислямският фундаментализъм в Босна към този момент затварят компактно вратата пред нея за участие в Европейски Съюз. За това надали ще помогне и до неотдавна малко известната премия "Европейски управител и персона на годината ", която ще се връчи на 6 юли в Сараево, а един от препоръчаните за нея е министър председателят Бойко Борисов.
Източник: "СЕГА "
"Благодарен съм и с цялото си почитание се отнасям към това, което направи Жан-Клод Юнкер, министърът за външните работи Могерини, обикаляйки Западните Балкани. Същото прави и ръководителят Туск. Не можем да подминем и персоналната ангажираност на канцлера Ангела Меркел по въпроса. Защото в Триест след срещата с нея повярвах, че нещо хубаво може да се случи на Балканите. Да, президентът Макрон приказва за промени в кохезионната политика, за промени в Европейски Съюз, само че аз имам вяра, че канцлерът Меркел ще помогне да дръпнем Балканите напред ", надява се новоизпеченият европейски фактор на Балканите.
Всичко това звучи типично за изявите на българския министър председател по време на продължаващата му атака да превземе политическия Олимп в Европа, в случай че не бяха няколко препъникамъка, които заплашват в случай че не да извърнат, то сигурно да спрат неговата каручка с европейски упоритости. Крайъгълният камък се оказа разгромяващата тирада на френския президент Еманюел Макрон пред депутатите от Европейския парламент. Макрон означи, че желае да приобщи страните от Западните Балкани към европейския план, само че че времето за тяхното присъединение към момента не е пристигнало. "Ще поддържа разширение единствено когато първо има задълбочаване (на интеграцията) и промяна на нашата Европа ", даде да се разбере той. Макрон акцентира, че не желае "Балканите да се извърнат към Турция или Русия ", само че не желае и една Европа, която, при изискване че действа мъчно с 28, а на следващия ден с 27 страни членки, да се окаже с 30 или 32 страни със същите правила. Все отново малко по-късно Еврокомисията предложи старт на договарянията с Албания и Македония, само че не се ангажира със периоди. Френският президент обаче сподели на глас това, за което към този момент намекнаха и редица други европейски водачи, защото Брюксел е раздиран от рецесия след рецесия - като се стартира от бежанската вълна, Брекзит, надигането на популистите и евроскептиците, както и сепаратизма на каталунците в Испания. Именно за това Еманюел Макрон подсети, че Европа би трябвало да отбрани своя модел на демократична народна власт пред властническите режими по света и "нелибералните демокрации " в самия Европейски Съюз. Не би трябвало да се не помни, че следващата година ще се проведат изборите за Европейския парламент, което
съществено тормози политическите водачи
и партиите на Стария континент, защото огромна част от елементарните хора изобщо не са удовлетворени от живота си и са склонни да санкционират обичайните играчи за топло място в Страсбург. Което в множеството случаи значи поддръжка за популисти и даже екстремистки обединения. Важно е преди тези избори "да проведем либерален, сериозен спор по отношение на това какво е Европа ", акцентира Макрон пред евродепутатите. Той позна, че жителите към този момент желаят "нов европейски план ", който да дава отговор на техните опасения и терзания в свят, в който съдружници като Съединени американски щати обръщат тил на многостранната търговия и договорите за климатичните промени. "Искам да числя се към едно потомство, което ще е решило да отбрани твърдо своята народна власт. Няма да отстъпя пред никакво въодушевление по властническите режими. Не желая да съм част от потомство на сомнамбули ", съобщи в речта си френският президент.
Друг удар за Бойко Борисов пристигна от неговия съдружник и другар - шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който съобщи пред евродепутатите, че е разчувствуван от думите на френския президент. "Истинската Франция се завърна ", акцентира Юнкер и добави, че Европейски Съюз не е единствено клуб, воден от Франция и Германия, отговаряйки на терзанията, че обичайните водещи страни в Европейски Съюз имат превъзходство в организацията. "Избирането на Макрон за президент на Франция даде нова вяра на Европейски Съюз ", сподели Юнкер. И в случай че малко по-късно той се "поправи ", че Европейският съюз въпреки всичко би трябвало да се отвори за приемане на нови членки от Западните Балкани, с цел да предотврати риска от нова война в района, то това единствено сподели, че умората от разширението е реалност и в средите на еврократите.
Независимо от тези развития в Брюксел министър председателят на България и неговите доближени, най-много в лицето на министъра за българското председателство на Съвета на Европейски Съюз Лиляна Павлова, не престават с визитите и употребяват всяко събитие, с цел да популяризират своите "успешни дейности " по тематиката "Западните Балкани ". Бойко Борисов даже се размечта злополучният план АЕЦ "Белене " да се построи като общ балкански план, само че с европейско финансиране. Това стана след капиталовия конгрес, проведен от Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) в Лондон. Но както постоянно се оказа, че никой не бърза да дава парите за това. Малко по-късно, до момента в който Павлова обясняваше по какъв начин България е подготвена за присъединение към Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), тъй като има интензивен стопански напредък от 4%, безработица под 6 на 100, невисок външен дълг под 26%, забележителен финансов запас и съвсем нулев бюджетен недостиг,
неприятни вести заваляха от Мадрид
Стана ясно, че испанският министър председател Мариано Рахой най-вероятно ще наложи несъгласие върху проектодекларацията на срещата на върха Европейски съюз - Западни Балкани в София на 17 май, заяви испанският в. "Ел Паис ", като се базира на дипломатически източници. Според тях Рахой няма да подпише подобен документ, тъй като не желае името му да стои паралелно с това на който и да е представител на Косово. Причината е, че Испания е измежду петте страни -членки на Европейски Съюз, които не са признали независимостта на най-новата балканска страна. Затова испанският министър председател има намерение да напусне форума още преди към него да се причислят водачите на шестте страни от Западните Балкани, които са претенденти за участие в Европейския съюз. Рахой е споделил на свои доближени, че може да участва на неофициалната вечеря с водачите на останалите страни от Европейски Съюз, която ще се организира в деня преди формалния конгрес, на който ще участват ръководителите на Сърбия, Черна гора, Албания, Македония, Босна и Херцеговина, както и на Косово. "Ние имаме значим проблем. Някои приказват за разширение (на ЕС) със страни, които не са приети, в това число от Испания. Това провокира известно безпокойствие у нас ", е споделил Рахой, представен от източниците на испанския вестник. Според основания в Брюксел уебсайт ЮРАКТИВ испанският министър председател е съобщил още в края на март на българския си сътрудник Бойко Борисов, че "има проблем със срещата на върха в София ", и е предизвестил, че няма да участва, в случай че и Косово взе участие в срещата. По-рано т.г. Испания към този момент се опълчи на някои елементи от тактиката за разширение на Европейски Съюз, защото слага Косово в същата позиция като останалите някогашни югославски републики и Албания. Преди приемането на тактиката Испания изпрати на Европейски Съюз нонпейпър, блокирайки всяко споменаване на Косово в подтекста на разширението, само че също по този начин и потреблението на термина WB6-Western Balkans 6 (Западни Балкани 6) ", защото се отнася и за Косово.
Дипломатически източници в Европейски Съюз са декларирали пред "Ел Паис ", че останалите 4 страни от Европейски Съюз, които не са признали Косово, биха се съгласили с текста на декларацията, в случай че държавното управление на Испания не бе я отхвърлило. Окончателното решение на Мадрид е било взето на 19 април. Ето за какво срещата на върха на Европейски Съюз и Западните Балкани, първата по рода си за последните 15 години и посочвана като главен акцент на българското европредседателство,
се оказва по-проблематична от предстоящото
Косово разгласи независимостта си от Сърбия през 2008 година, след фактическото раздробяване на някогашна Югославия. Освен от Испания Косово не е прието и от други страни в Европейски Съюз - Гърция, Кипър, Словакия и Румъния, поради техни вътрешни проблеми с райони, които се борят за обособяване. Именно заради тази причина наличието на косовска делегация в София провокира възмущение измежду тях. В началото на април Сърбия, Румъния, Испания и Гърция даже заплашиха да бойкотират срещата на върха за Западните Балкани в София на 17 май поради присъединяване на Косово и наличието на неговия президент Хашим Тачи. Преди дни сръбският президент Александър Вучич след диалози с Борисов се обърна на 180 градуса и въпреки всичко склони да участва на срещата, само че не се изключват още изненади на този фронт.
Всъщност четвърт век след разпадането на Югославия останалата част от Европа осъзна, че в Югоизточна Европа е зародил политически и стопански вакуум, който доста бързо може да се трансформира в проблем на сигурността. В Германия въодушевлението във връзка със Западните Балкани не е изключително огромно. В Берлин считат, че претендентите първо би трябвало да изпълнят напълно критериите за участие, които включват постоянни избори, господство на закона, както и уреждането на граничните спорове. Най-проблемните страни са забравената до неотдавна Македония и Босна и Херцеговина. И в случай че Скопие може скоро да се разбере с Атина за името, то икономическите проблеми, етническото разделяне и ислямският фундаментализъм в Босна към този момент затварят компактно вратата пред нея за участие в Европейски Съюз. За това надали ще помогне и до неотдавна малко известната премия "Европейски управител и персона на годината ", която ще се връчи на 6 юли в Сараево, а един от препоръчаните за нея е министър председателят Бойко Борисов.
Източник: "СЕГА "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ