Африка се разделя на две части
Голяма цепнатина, разпростряла се на няколко километра, неотдавна се появи в югозападна Кения. Пропукването, което продължава да пораства, предизвиква колапс на част от автомагистралата Найроби-Нарок и е съпроводено от сеизмична активност в региона.
Нашата планета непрекъснато се трансформира, макар че в някои връзки смяната може да е съвсем незабележима за нас. Движението на тектоничните плочи е добър образец за това. Все по-често обаче има забележими доказателства, че следва разделянето на африканския континент на две елементи.
Литосферата на Земята (образувана от кората и горната част на мантията) се унищожава от редица тектонични плочи. Тези плочи не са статични, а се движат една по отношение на друга при разнообразни скорости, „ плъзгайки се “ от време на време една над друга.
Точно какъв механизъм или механизми стоят зад тяхното придвижване, към момента се разисква, само че е евентуално да включва конвекционни токове в астеносферата (от гръцки език, астенéс – „ слаб “ + „ сфера “), пласт от градежа на земното тяло, заемащ най-горната част на земната тога, директно под литосферата. Намира се сред 100 и 200 km под повърхността, само че евентуално тук-там доближава до 700 km. Това е „ най-слабата или най-меката “ част от земната тога. Много евентуално в този механизъм се включват и силите, генерирани в границите сред обособените тектонични плочи.
Тези сили не просто реалокират плочите, само че те също могат да причинят и разкъсването им, образувайки разломи, като евентуално могат да провокират и основаването на нови граници сред обособените плочи. Показателна за тези процеси е източноафриканската разломна котловина (Rift Valley). Тя се простира на 3,000 км от Аденския залив на север и до Зимбабве на юг, като разделя африканската тектонична плоча на две неравномерни елементи: сомалийската и нубийската плочи.
Активността по източния клон на разломната котловина, минаваща около Етиопия, Кения и Танзания, става все по-очевидна. В резултат от нейното придвижване се появява и упоменатата огромна цепнатина в югозападната част на Кения.
Какво провокира тези големи разломи? Когато литосферата е подложена на хоризонтална удължителна мощ или мощ на разтягане, тя се разгръща на повърхност, само че става по-тънка. В последна сметка тя се унищожава, което води до образуването на разломна котловина.
Този развой е придружаван от повърхностни прояви по протежението на разлома под формата на вулканична и сеизмична активност. Тези разломи са начален стадий на континентална разлъка и в случай че съумеят, могат да доведат до образуването на нов океански басейн. Пример за място на Земята, където това се е случило, е Южният Атлантически океан, който е резултат от разпадането на Южна Америка и Африка преди към 138 милиона години. Забелязвате ли по какъв начин техните брегови линии съответстват, като части от еднакъв пъзел?
Континенталното делене от големи разломи, изисква съществуването на сили на разтягане задоволително огромни, с цел да се разчупят литосферата. Източноафриканският разлом е разказан като деен вид разлом, в който източникът на тези напрежения е в циркулацията на основата на мантията. Под този разлом, се издига голяма маса от кората на мантията и се натрупва в литосферата нагоре, което води до намаляване на литосферата, повишение на нейната температура и счупването й в последна сметка.
Доказателство за съществуването на тази по-топла от естествената кора на мантията е открито и в геофизичните данни, като постоянно се назовава „ Африканска издутина “. Този феномен е освен необятно общопризнат като източник на силите разтягащи литосферата и водещи до образуването на разломната котловина, само че също по този начин е употребен за пояснение на аномално високата топография на Южните и Източноафриканските плата.
Разломните региони демонстрират доста отличителна топография, характеризираща се с поредност от географски депресии, заобиколени от по-висок терен. При източноафриканската система, серията от подредени един до различен разломи, може ясно да се види от космоса.
Всички тези разломи не са се образували едновременно, само че следват последователността, започваща в Афарския район в Северна Етиопия преди към 30 милиона години, и разпространявайки се на юг към Зимбабве, при междинна скорост сред 2,5 и 5 см годишно.
Макар множеството от разломите и тяхното придвижване да не е забелязвано от нас, образуването на нови такива, на пукнатини или обновяване на придвижването при остарели разломи, може да докара до трусове, тъй като придвижването на нубийската и на сомалийската тектонични плочи продължава. Въпреки това, в Източна Африка сеизмиката е по-слаба, тъй като е публикувана в необятна зона към разлома и е с релативно дребна мощ. Вулканичната активност, която върви дружно с нея, е по-нататъшна повърхностна демонстрация на продължаващия развой на континентално раздробяване, провокирано от близостта на горещата разтопена астеносфера до повърхността.
Източно-африканският разлом е неповторим с това, че ни разрешава да следим другите стадии на разединение по неговата дължина. На юг, където разривът е по-нов, равнищата на удължение са по-ниски и се появяват нови разломи в по-обширни области. Вулканизмът и сеизмичността са релативно лимитирани.
Към региона Афар обаче, целият „ етаж “ на разлома е затрупан с вулканични скали. Това допуска, че в тази област литосферата е изтъняла съвсем до точката на цялостното раздробяване. Когато това се случи, нов океан ще стартира да се образува посредством сгъстяване на магмата в пространството, основано от разрушените плочи.
В последна сметка, за интервал от няколко десетки милиони години, разпространяването на морското дъно ще се развива по цялата дължина на разрива. Океаните ще наводнят и вследствие на това африканският континент ще стане по-малък и ще се появи нов огромен остров в Индийския океан, формиран от елементи от днешна Етиопия и Сомалия, в това число от Африканския рог.
