Послания“-та на Златю Бояджиев осветяват Двореца
Голяма галерия „ Послания “ по случай 120-годишнината от рождението на огромния художник Златю Бояджиев се открива в Националната изложба в четвъртък, 14 септември, от 18.00 ч. в Двореца на пл. „ Княз Александър I ” 1.
Селектираните творби наблюдават главните стилови и тематични направления в творчеството на създателя до 1951 година, когато е изумен от тежък инсулт и получава парализа на дясната половина на тялото, както и измененията в живописния му изказ след тази дата, когато още веднъж стартира да рисува, само че към този момент с лявата ръка, споделят от галерията.
" Кукери ", 1974
В 12 зали на два етажа в Двореца са показани живописни платна, както и подготвителните ескизи към три от емблематичните измежду тях – „ Сватба в Брезово “ (1939), „ Брезовски овчари “ (1941) и „ На нивата/След оран “ (1942), документални материали и фотографии, предоставени от наследниците на художника и от архива на СБХ.
Включени са творби от фондовете на Националната изложба, СГХГ, галериите в Благоевград, Варна, Видин, Габрово, Казанлък, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, Стара Загора и Ямбол, от наследниците на Златю Бояджиев, от частни сбирки и други В една от залите ще бъде прожектиран документалният филм „ 101 портрета “ (2006) на Българска национална телевизия – Пловдив.
Картината на Златю Бояджиев " Брезовски овчари ", рисувана през 1941 година
Ако би трябвало да характеризираме с една дума забележителното с необятния си диапазон от тематики, сюжети и пластически търсения изкуство на Златю Бояджиев, най-подходящата е „ Послания “, означават уредниците на изложбата.
" Трудно бихме могли да намерим картина, която да не излъчва съкровените внушения, извиращи от богатата психика и житейска орис на художника.
Това е творчество на посланията за родолюбие и синовна обвързаност, за морал, чест и дълг, за безконечното и непреходното, за волята на духа, за силата на характера и устрема към уникалност ", показват кураторите на експозицията Боряна Вълчанова и Весела Христова-Радоева.
" Циганките ", 1965
В творчеството на Златю Бояджиев се съдържа резюме на философския смисъл на живота, на връзката на индивида с природата, на връзките сред хората – без клишета, повърхностна наративност и назидателност. Понякога – със самобитна произволност на интерпретацията, която обаче не е артистична поза, а естествената му персонална душевна настройка.
Той е извънредно надарен и жизнен живописец, който в картините си даже „ прекатурва “ нормалната логичност на времето, на пространството, на битието и на човешката природа, безапелационни са изкуствоведите.
" Керван с камила ", 1968
Пространственият дизайн на изложбата е на Кирил Асс и Надя Корбут, графичният дизайн – на „ Идея дизайн студио “. За посетителите за първи път се предлага самостоятелен аудиогид за 19 от експонираните картини с текстове на изкуствоведи от Националната изложба. Иновативният двуезичен артикул е създаден от „ Наше завещание “.
Двуезичният азбучник към изложбата ще бъде показан в навечерието на рождения ден на Златю Бояджиев – 22 октомври. В програмата на изложбата ще бъдат включени и турове с кураторите, както и презентация на главния реставратор на галерията Милена Донкова, която ще разкаже за технологията на художника.
" Семеен портрет ", 1967 (синът Георги, Златю Бояджиев, брачната половинка Цветана, дъщерята Рада)
Експозицията може да бъде прегледана в Двореца до 7 януари 2024 година Събитието е под патронажа на президента Румен Радев и се реализира с финансовата поддръжка на Министерството на културата.
Актьорът Константин Кисимов в ролята на Аркашка от пиесата „ Лес “ на Александър Островски, 1965
Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 година в Брезово. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров с Васил Бараков, към които се причислява Давид Перец, като тримата са част от именитата група „ Бараците “.
Неговото творчество обгръща два съществени интервала, разграничени от 1951 година, когато получава тежък инсулт и се сковава дясната му половина. След няколко години стартира да рисува с лявата ръка.
Първият интервал се отличава с неокласически фасон при композирането на подиуми със сюжети от селския обичай. При втория интервал стилът на художника се трансформира радикално по посока на гротесковата изразност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира независими изложения в София и Пловдив. Голяма част от платната му са подредени в къщата-музей в Пловдив. Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.
На фотографията горе: Картината " Приказка ", 1965 г.
Селектираните творби наблюдават главните стилови и тематични направления в творчеството на създателя до 1951 година, когато е изумен от тежък инсулт и получава парализа на дясната половина на тялото, както и измененията в живописния му изказ след тази дата, когато още веднъж стартира да рисува, само че към този момент с лявата ръка, споделят от галерията.
" Кукери ", 1974
В 12 зали на два етажа в Двореца са показани живописни платна, както и подготвителните ескизи към три от емблематичните измежду тях – „ Сватба в Брезово “ (1939), „ Брезовски овчари “ (1941) и „ На нивата/След оран “ (1942), документални материали и фотографии, предоставени от наследниците на художника и от архива на СБХ.
Включени са творби от фондовете на Националната изложба, СГХГ, галериите в Благоевград, Варна, Видин, Габрово, Казанлък, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, Стара Загора и Ямбол, от наследниците на Златю Бояджиев, от частни сбирки и други В една от залите ще бъде прожектиран документалният филм „ 101 портрета “ (2006) на Българска национална телевизия – Пловдив.
Картината на Златю Бояджиев " Брезовски овчари ", рисувана през 1941 година
Ако би трябвало да характеризираме с една дума забележителното с необятния си диапазон от тематики, сюжети и пластически търсения изкуство на Златю Бояджиев, най-подходящата е „ Послания “, означават уредниците на изложбата.
" Трудно бихме могли да намерим картина, която да не излъчва съкровените внушения, извиращи от богатата психика и житейска орис на художника.
Това е творчество на посланията за родолюбие и синовна обвързаност, за морал, чест и дълг, за безконечното и непреходното, за волята на духа, за силата на характера и устрема към уникалност ", показват кураторите на експозицията Боряна Вълчанова и Весела Христова-Радоева.
" Циганките ", 1965
В творчеството на Златю Бояджиев се съдържа резюме на философския смисъл на живота, на връзката на индивида с природата, на връзките сред хората – без клишета, повърхностна наративност и назидателност. Понякога – със самобитна произволност на интерпретацията, която обаче не е артистична поза, а естествената му персонална душевна настройка.
Той е извънредно надарен и жизнен живописец, който в картините си даже „ прекатурва “ нормалната логичност на времето, на пространството, на битието и на човешката природа, безапелационни са изкуствоведите.
" Керван с камила ", 1968
Пространственият дизайн на изложбата е на Кирил Асс и Надя Корбут, графичният дизайн – на „ Идея дизайн студио “. За посетителите за първи път се предлага самостоятелен аудиогид за 19 от експонираните картини с текстове на изкуствоведи от Националната изложба. Иновативният двуезичен артикул е създаден от „ Наше завещание “.
Двуезичният азбучник към изложбата ще бъде показан в навечерието на рождения ден на Златю Бояджиев – 22 октомври. В програмата на изложбата ще бъдат включени и турове с кураторите, както и презентация на главния реставратор на галерията Милена Донкова, която ще разкаже за технологията на художника.
" Семеен портрет ", 1967 (синът Георги, Златю Бояджиев, брачната половинка Цветана, дъщерята Рада)
Експозицията може да бъде прегледана в Двореца до 7 януари 2024 година Събитието е под патронажа на президента Румен Радев и се реализира с финансовата поддръжка на Министерството на културата.
Актьорът Константин Кисимов в ролята на Аркашка от пиесата „ Лес “ на Александър Островски, 1965
Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 година в Брезово. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров с Васил Бараков, към които се причислява Давид Перец, като тримата са част от именитата група „ Бараците “.
Неговото творчество обгръща два съществени интервала, разграничени от 1951 година, когато получава тежък инсулт и се сковава дясната му половина. След няколко години стартира да рисува с лявата ръка.
Първият интервал се отличава с неокласически фасон при композирането на подиуми със сюжети от селския обичай. При втория интервал стилът на художника се трансформира радикално по посока на гротесковата изразност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира независими изложения в София и Пловдив. Голяма част от платната му са подредени в къщата-музей в Пловдив. Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.
На фотографията горе: Картината " Приказка ", 1965 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ