Проф. Румяна Коларова: Партиите бъркат предизборния с парламентарния дебат
Голяма част от партиите не желаят да влязат в спор. Заявката на Кирил Петков и Асен Василев за спор с Бойко Борисов беше по-скоро пиар ход, подхванат с ясното схващане, че от Борисов ще има отвод. Културата на предизборния спор занапред би трябвало да се основава.
Партиите имат позиция не за задачите, върху която могат да градят обединения, а за партиите и личностите, с които " в никакъв случай " няма да се коалират.
Това съобщи в изявление за БГНЕС политологът проф. Румяна Коларова, ръководител на Българската асоциация за политически науки.
Според нея в тази предизборна акция въпреки всичко се следи политически спор. Политологът счита, че той в доста огромна степен зависи от желанието и волята на медиите.
„ Разбира се, че за публицистите и политиците е по-удобно, в случай че има поредност от изявленията, където има някакъв тип задочни мнения един към различен или задочни разногласия, в които се влиза, само че въпреки всичко за наша наслада има няколко медии, които постановат и избирателен спор “, сподели проф. Коларова.
Голяма част от партиите не желаят да влязат в спор.
„ Дори поръчката на Кирил Петков и Асен Василев, че желаят да дебатират с Бойко Борисов в действителност беше по-скоро пиар ход, разчитащ на отхвърли на Борисов, в сравнение с действително искане за спор. Ако има някакъв тип " неприсъствен разговор " с Борисов и ГЕРБ, той не е спор, а заявления с обвинявания и даже обиди “, акцентира проф. Коларова. Тя добави, че вместо да се предлага някаква аргументирана опция, сме очевидци на това по какъв начин политиците, които са изправени един против различен, взаимно се наскърбяват, атакуват или упрекват. „ С други думи – предизборният спор се бърка с парламентарния, или предизборният спор се бърка с пропагандни известия, които имат за цел освен да уязвят съперника, да го ощетят или да го наранят. Това е безусловно недопустимо за избирателен спор и в действителност културата на предизборния спор занапред би трябвало да се основава “, безапелационна е проф. Коларова.
Тази просвета би трябвало да се основава освен измежду политиците, само че и измежду техните пиари. Според нея доста значимо е положението на предизборните стратегии и следизборните упования на партиите – част от партиите просто нямат предизборна стратегия. Проф. Коларова напомни, че е имало партии, които са нямали управническа стратегия, макар че са били в ръководството. „ Когато приказваме за предизборна и управническа стратегия би трябвало да е ясно, че в управническата стратегия е хубаво да има и съответни ограничения и да са посочени съответни резултати, които се чакат. Докато в действителност огромна част от предизборните стратегии, които гледаме не са управнически никога и в тях по-скоро имаме нереални пожелания “, изясни тя и акцентира, че досега, до който се мисли за предизборната стратегия като обещания, които се дават, а не като съответни дейности и резултати, които искаш да се реализиран, сигурно няма да имаме логичен избирателен спор.
Друг значим миг е, че партиите нямат ясна позиция на основата на кои свои програмни цели ще се коалират, а вършат поръчки с коя партия или с кой политик " в никакъв случай " няма да се коалират съобразявайки се с своите електорални целеви групи.
„ Партиите гледат на коалирането като на предизборно обръщение, в доста огромна степен обвързвано с отрицателната акция, в сравнение с някакъв тип следизборно управническо деяние, което ще изисква реализиране на единодушие “, означи политологът.
Проф. Коларова акцентира, че в основата на посланията на партиите е по-скоро това персонално разграничение и добави, че в границите на някогашния ръководещ блок има наклонност да се заобикаля конкретиката в предизборните стратегии, като в същото време всеки търси да подчертае своето преимущество пред другите. „ Тази тактика всеки против всеки, в действителност в някаква степен ощетява предизборния спор, тъй като в случай че тръгнат да приказват с причини, с съответни ограничения ще се види както сходството, по този начин и непреодолимите разлики, които доведоха и до неефективността и пагубните управнически резултати “, разясни политологът. /БГНЕС
Партиите имат позиция не за задачите, върху която могат да градят обединения, а за партиите и личностите, с които " в никакъв случай " няма да се коалират.
Това съобщи в изявление за БГНЕС политологът проф. Румяна Коларова, ръководител на Българската асоциация за политически науки.
Според нея в тази предизборна акция въпреки всичко се следи политически спор. Политологът счита, че той в доста огромна степен зависи от желанието и волята на медиите.
„ Разбира се, че за публицистите и политиците е по-удобно, в случай че има поредност от изявленията, където има някакъв тип задочни мнения един към различен или задочни разногласия, в които се влиза, само че въпреки всичко за наша наслада има няколко медии, които постановат и избирателен спор “, сподели проф. Коларова.
Голяма част от партиите не желаят да влязат в спор.
„ Дори поръчката на Кирил Петков и Асен Василев, че желаят да дебатират с Бойко Борисов в действителност беше по-скоро пиар ход, разчитащ на отхвърли на Борисов, в сравнение с действително искане за спор. Ако има някакъв тип " неприсъствен разговор " с Борисов и ГЕРБ, той не е спор, а заявления с обвинявания и даже обиди “, акцентира проф. Коларова. Тя добави, че вместо да се предлага някаква аргументирана опция, сме очевидци на това по какъв начин политиците, които са изправени един против различен, взаимно се наскърбяват, атакуват или упрекват. „ С други думи – предизборният спор се бърка с парламентарния, или предизборният спор се бърка с пропагандни известия, които имат за цел освен да уязвят съперника, да го ощетят или да го наранят. Това е безусловно недопустимо за избирателен спор и в действителност културата на предизборния спор занапред би трябвало да се основава “, безапелационна е проф. Коларова.
Тази просвета би трябвало да се основава освен измежду политиците, само че и измежду техните пиари. Според нея доста значимо е положението на предизборните стратегии и следизборните упования на партиите – част от партиите просто нямат предизборна стратегия. Проф. Коларова напомни, че е имало партии, които са нямали управническа стратегия, макар че са били в ръководството. „ Когато приказваме за предизборна и управническа стратегия би трябвало да е ясно, че в управническата стратегия е хубаво да има и съответни ограничения и да са посочени съответни резултати, които се чакат. Докато в действителност огромна част от предизборните стратегии, които гледаме не са управнически никога и в тях по-скоро имаме нереални пожелания “, изясни тя и акцентира, че досега, до който се мисли за предизборната стратегия като обещания, които се дават, а не като съответни дейности и резултати, които искаш да се реализиран, сигурно няма да имаме логичен избирателен спор.
Друг значим миг е, че партиите нямат ясна позиция на основата на кои свои програмни цели ще се коалират, а вършат поръчки с коя партия или с кой политик " в никакъв случай " няма да се коалират съобразявайки се с своите електорални целеви групи.
„ Партиите гледат на коалирането като на предизборно обръщение, в доста огромна степен обвързвано с отрицателната акция, в сравнение с някакъв тип следизборно управническо деяние, което ще изисква реализиране на единодушие “, означи политологът.
Проф. Коларова акцентира, че в основата на посланията на партиите е по-скоро това персонално разграничение и добави, че в границите на някогашния ръководещ блок има наклонност да се заобикаля конкретиката в предизборните стратегии, като в същото време всеки търси да подчертае своето преимущество пред другите. „ Тази тактика всеки против всеки, в действителност в някаква степен ощетява предизборния спор, тъй като в случай че тръгнат да приказват с причини, с съответни ограничения ще се види както сходството, по този начин и непреодолимите разлики, които доведоха и до неефективността и пагубните управнически резултати “, разясни политологът. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ