САЩ в изолация след признаването на Йерусалим за столица на Израел
Голяма част от израелците са прогресивни, не са религиозни и не са фанатици
Решението на Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел и да реалокира посолството си там е извънредно непопулярно освен в арабския и мюсюлманския свят, само че и в Европейски Съюз (Мей, Макрон и Могерини го разнищиха), в НАТО, в англоезичния свят – даже Канада се дистанцира от него – и в действителност в целия свят. Световният хегемон се оказа в изолираност.
Непопулярно е то и измежду болшинството израелци, които нищо не печелят от него, само че чиято сигурност сензитивно се утежнява и вероятностите им за дълготраен мир с арабите се отдалечават. “Хамас ” разгласи третата си интифада.
Погрешно е да се счита, че всички израелци по религиозни аргументи желаят публична столица в Йерусалим за сметка на мира с арабите. Дори създателите на ционизма като Теодор Херцл и на страната Израел като Давид Бен-Гурион са имали съществени подозрения за целесъобразността на такова решение. А и огромна част от израелците са прогресивни, не са религиозни и не са фанатици.
Само кликата на Нетаняху и противозаконните заселници в окупираните палестински територии са изключително удовлетворени. Но тези хора се считат за екстремисти в самия Израел. Така че и в Израел Съединени американски щати изцяло изгубиха ореола на сдържан балансьор в спора с арабите.
Америка остана в цялостна изолираност в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, сами против 14-те други страни членки, измежду които Британия и Франция, и в Общото заседание на Организация на обединените нации, дето 128 страни гласоподаваха за резолюцията, осъждаща Тръмп макар махленските закани на американската посланичка Ники Хейли.
Така Съединени американски щати пропиляха постигнатите от тях пропагандни точки в Организация на обединените нации против Русия, когато тя бе в изолираност по Сирия и Украйна.
Мюсюлманските страни, и сунитски, и шиитски, даже довчерашни правилни съдружници на Вашингтон като Турция и Саудитска Арабия, единомислещо жигосаха прокламацията на Тръмп. Ердоган още веднъж заприказва за късане на дипломатически връзки с Израел. Папата също я анатемоса.
Такава цялостна интернационална изолираност не е съвместима с позицията на международен хегемон и Съединени американски щати явно към този момент не са подобен.
Непопулярно е решението и в самата Америка, дето 63% са срещу него. Сигурността на американците по света е подложена на непотребен нов риск и предизвестията на Държавния департамент към този момент заваляха. Държавният секретар и самата посланичка в Организация на обединените нации в началото също бяха неприятно сюрпризирани. Всички експерти са срещу. Съветничката на Тръмп по израело-палестинските въпроси Дайна Пауел подаде оставка на други ден след решението.
Казват обаче, че Тръмп желал да угоди на гласоподавателите си евангелисти – бедните бели служащи баптисти и методисти от Юга, които всеобщо гласоподаваха за него, с цел да върне работните им места от Китай и Мексико и да изгони мексиканците – техни съперници за работни места в строителството, и които имат вяра, че Бог е дал Обетованата земя на евреите и че там скоро следва Армагедон.
Може да има подобен миг, само че все пак и измежду тези хора известността на президента пада – има 61% утвърждение през декември против 81% преди година. Той не извърши нито едно от икономическите си обещания, а религиозните утехи са прекомерно слаб сурогат на изчезналите работни места и приходи. Току-що признатата от републиканците данъчна промяна в полза на най-богатите следващата година ще утежни в допълнение ситуацията на бедните и значи на множеството от евангелистите.
Изборният пробив на демократическия претендент за сенатор от Алабама, един от най-бедните и най-евангелистки щати, преди две седмици чертае мрачни вероятности за Тръмп и републиканците на идните през новата година парламентарни избори. Така че нищо утешително няма на вътрешнополитическия фронт.
От всички вероятни гледни точки Съединени американски щати претърпяха и същинско външнополитическо злополучие. Защо тогава Тръмп взе това решение? И то на фона на всичките си други външнополитически бедствия, на трите изгубени войни на предшествениците му в Афганистан, Ирак и Сирия, от които самият по този начин се оплакваше преди изборите в 2016 година и за които по този начин красноречиво приказва в инаугурационната си тирада си единствено преди 11 месеца? На фона на новата роля на Русия като съдия в Близкия изток, с който се преценяват към този момент и Рияд, и ОПЕК? На доближаването на Анкара и Техеран с посредничеството на Москва?
Иранският висш лидер Али Хаменей сподели, че прокламацията на Тръмп била резултат на парализа и непросветеност.
В това има известна истина, изключително поради положението на Държавния департамент, което по общо самопризнание е безредно, и несигурното състояние на Тилърсън, който бе оповестено, че ще бъде уволнен от Тръмп още преди месец, само че кой знае за какво още се държи за стола си.
Все отново решението за Йерусалим не е просто моментно скимване или нелепост, а пресечна точка на две най-силни лобистки въздействия върху Тръмп сега – на шурей му Джаред Кушнер, който след разгонването на екипа, спечелил за него изборите предходната година и притежател на всички хрумвания, които, въпреки и утопични, много харесваха на американската работническа класа, остана единствен фаворизиран президентски консултант, и на самия Биби Нетаняху.
При Кушнер спорът на ползи е явен – той в този момент е заседнал в скандал за скрито финансиране от негова фондация на противозаконни еврейски селища на Западния бряг.
За Нетаняху решението на Тръмп увенча 22-годишната му вредителска акция да убеди какъв да е от жителите на Белия дом да постави дефинитивно кол в колелата на близкоизточния кротичък развой и погребе делото на огромните Ицхак Рабин и Шимон Перес.
Израелският вестник “Хаарец ” разкри, че че най-важно присъединяване във вземането на решението на Тръмп изиграл израелският дипломат във Вашингтон Рон Дърмър – непосредствен консултант на Нетаняху и непознатият дипломат с най-лесен достъп до Белия дом (всъщност той е американец). Дори самичък Дърмър да бил написал текста на прокламацията, написа редакцията на “Хаарец ”, Биби не би могъл да е по-доволен.
Това, несъмнено, е извънрендно конфузно за Тръмп, който въпреки всичко не е някой си Даниел Митов, а пристигна на власт преди по-малко от година под лозунга “Америка преди всичко ”.
Това, а не измислената му съветска връзка и не отношението му към “лъжливите вести ” на корпоративните медии, което в действителност си е изцяло заслужено, е към този момент отличен материал за импийчмънт на президента – за скрит план против суверенитета на страната в полза на непознато държавно управление, донесло й несъмнена интернационална щета и съществено заплашило сигурността на американските жители. Да забележим дали опозицията ще откри сили да се възползва от тази опция.
Решението на Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел и да реалокира посолството си там е извънредно непопулярно освен в арабския и мюсюлманския свят, само че и в Европейски Съюз (Мей, Макрон и Могерини го разнищиха), в НАТО, в англоезичния свят – даже Канада се дистанцира от него – и в действителност в целия свят. Световният хегемон се оказа в изолираност.
Непопулярно е то и измежду болшинството израелци, които нищо не печелят от него, само че чиято сигурност сензитивно се утежнява и вероятностите им за дълготраен мир с арабите се отдалечават. “Хамас ” разгласи третата си интифада.
Погрешно е да се счита, че всички израелци по религиозни аргументи желаят публична столица в Йерусалим за сметка на мира с арабите. Дори създателите на ционизма като Теодор Херцл и на страната Израел като Давид Бен-Гурион са имали съществени подозрения за целесъобразността на такова решение. А и огромна част от израелците са прогресивни, не са религиозни и не са фанатици.
Само кликата на Нетаняху и противозаконните заселници в окупираните палестински територии са изключително удовлетворени. Но тези хора се считат за екстремисти в самия Израел. Така че и в Израел Съединени американски щати изцяло изгубиха ореола на сдържан балансьор в спора с арабите.
Америка остана в цялостна изолираност в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, сами против 14-те други страни членки, измежду които Британия и Франция, и в Общото заседание на Организация на обединените нации, дето 128 страни гласоподаваха за резолюцията, осъждаща Тръмп макар махленските закани на американската посланичка Ники Хейли.
Така Съединени американски щати пропиляха постигнатите от тях пропагандни точки в Организация на обединените нации против Русия, когато тя бе в изолираност по Сирия и Украйна.
Мюсюлманските страни, и сунитски, и шиитски, даже довчерашни правилни съдружници на Вашингтон като Турция и Саудитска Арабия, единомислещо жигосаха прокламацията на Тръмп. Ердоган още веднъж заприказва за късане на дипломатически връзки с Израел. Папата също я анатемоса.
Такава цялостна интернационална изолираност не е съвместима с позицията на международен хегемон и Съединени американски щати явно към този момент не са подобен.
Непопулярно е решението и в самата Америка, дето 63% са срещу него. Сигурността на американците по света е подложена на непотребен нов риск и предизвестията на Държавния департамент към този момент заваляха. Държавният секретар и самата посланичка в Организация на обединените нации в началото също бяха неприятно сюрпризирани. Всички експерти са срещу. Съветничката на Тръмп по израело-палестинските въпроси Дайна Пауел подаде оставка на други ден след решението.
Казват обаче, че Тръмп желал да угоди на гласоподавателите си евангелисти – бедните бели служащи баптисти и методисти от Юга, които всеобщо гласоподаваха за него, с цел да върне работните им места от Китай и Мексико и да изгони мексиканците – техни съперници за работни места в строителството, и които имат вяра, че Бог е дал Обетованата земя на евреите и че там скоро следва Армагедон.
Може да има подобен миг, само че все пак и измежду тези хора известността на президента пада – има 61% утвърждение през декември против 81% преди година. Той не извърши нито едно от икономическите си обещания, а религиозните утехи са прекомерно слаб сурогат на изчезналите работни места и приходи. Току-що признатата от републиканците данъчна промяна в полза на най-богатите следващата година ще утежни в допълнение ситуацията на бедните и значи на множеството от евангелистите.
Изборният пробив на демократическия претендент за сенатор от Алабама, един от най-бедните и най-евангелистки щати, преди две седмици чертае мрачни вероятности за Тръмп и републиканците на идните през новата година парламентарни избори. Така че нищо утешително няма на вътрешнополитическия фронт.
От всички вероятни гледни точки Съединени американски щати претърпяха и същинско външнополитическо злополучие. Защо тогава Тръмп взе това решение? И то на фона на всичките си други външнополитически бедствия, на трите изгубени войни на предшествениците му в Афганистан, Ирак и Сирия, от които самият по този начин се оплакваше преди изборите в 2016 година и за които по този начин красноречиво приказва в инаугурационната си тирада си единствено преди 11 месеца? На фона на новата роля на Русия като съдия в Близкия изток, с който се преценяват към този момент и Рияд, и ОПЕК? На доближаването на Анкара и Техеран с посредничеството на Москва?
Иранският висш лидер Али Хаменей сподели, че прокламацията на Тръмп била резултат на парализа и непросветеност.
В това има известна истина, изключително поради положението на Държавния департамент, което по общо самопризнание е безредно, и несигурното състояние на Тилърсън, който бе оповестено, че ще бъде уволнен от Тръмп още преди месец, само че кой знае за какво още се държи за стола си.
Все отново решението за Йерусалим не е просто моментно скимване или нелепост, а пресечна точка на две най-силни лобистки въздействия върху Тръмп сега – на шурей му Джаред Кушнер, който след разгонването на екипа, спечелил за него изборите предходната година и притежател на всички хрумвания, които, въпреки и утопични, много харесваха на американската работническа класа, остана единствен фаворизиран президентски консултант, и на самия Биби Нетаняху.
При Кушнер спорът на ползи е явен – той в този момент е заседнал в скандал за скрито финансиране от негова фондация на противозаконни еврейски селища на Западния бряг.
За Нетаняху решението на Тръмп увенча 22-годишната му вредителска акция да убеди какъв да е от жителите на Белия дом да постави дефинитивно кол в колелата на близкоизточния кротичък развой и погребе делото на огромните Ицхак Рабин и Шимон Перес.
Израелският вестник “Хаарец ” разкри, че че най-важно присъединяване във вземането на решението на Тръмп изиграл израелският дипломат във Вашингтон Рон Дърмър – непосредствен консултант на Нетаняху и непознатият дипломат с най-лесен достъп до Белия дом (всъщност той е американец). Дори самичък Дърмър да бил написал текста на прокламацията, написа редакцията на “Хаарец ”, Биби не би могъл да е по-доволен.
Това, несъмнено, е извънрендно конфузно за Тръмп, който въпреки всичко не е някой си Даниел Митов, а пристигна на власт преди по-малко от година под лозунга “Америка преди всичко ”.
Това, а не измислената му съветска връзка и не отношението му към “лъжливите вести ” на корпоративните медии, което в действителност си е изцяло заслужено, е към този момент отличен материал за импийчмънт на президента – за скрит план против суверенитета на страната в полза на непознато държавно управление, донесло й несъмнена интернационална щета и съществено заплашило сигурността на американските жители. Да забележим дали опозицията ще откри сили да се възползва от тази опция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ