Венцеслава Кожухарова: Ако искаме да ограничим глобалното затопляне, не бива да се разработват нови газови находища
Големият въпрос е за какво към момента разясняваме създаването на нови газови залежи, в случай че общоевропейската наклонност е за понижаване на потреблението на газ на всички места. Това сподели Венцеслава Кожухарова от съдружие " За Земята “ в предаването " Денят на фокус “ на " Фокус “.
Тя цитира отчет на Международната организация по енергетика, съгласно който няма нужда от създаването на нови залежи на газ и петрол след 2021 година, защото сега разработваните могат да задоволят актуалното ползване на газ. " Ако желаеме да спазим тази траектория и уговорките, които сме поели за реализиране на климатичните цели за ограничение на световното стопляне, не трябва да се създават нови газови залежи. Това е и формалната позиция на Организация на обединените нации “, съобщи Кожухарова.
По време на добива, превозването и горенето на газ се отделят летливи органични съединения и метан, който е мощен парников газ и има по-силен затоплящ капацитет от въглеродния диоксид, акцентира тя.
Екологичните доводи против създаването на нови газови залежи са свързани с запазване на биоразнообразието. " Когато приказваме за локален рандеман на сушата, екологичните опасности са доста съществени. Те са свързани с почвите и водите – първо, с огромното количество употребена вода, належащо за добива на газ, само че също по този начин и с евентуалното замърсяване на водите “, изясни специалистът.
Кожухарова даде образец с най-голямото неразработено нефтено и газово находище в Северно море, в акваторията на Шотландия. През 2020 година създаването му влиза в енергийната тактика на шотландското държавно управление, само че единствено две години по-късно то е извадено от обновената тактика, защото е оценено, че съществува сериозен капацитет от стопляне при създаването му. " За да се вземе такова решение, доводите би трябвало да са много съществени за евентуалните климатични и екологични резултати “, разяснява тя.
Мораториумът от 2012 година върху изследванията за шистов газ у нас касаят територията на Източна Добруджа. От предходната година обаче се чуват гласове за изследвания в Северозападна България, означи екологът. " Това, което продължава да бъде проблем, е капацитетът от замърсяване на подпочвените води и доста огромното ползване на вода, което се изисква при добива на газ, без значение дали той е шистов или стандартен. Разликата е, че при шистовия газ се употребяват повече химикали. Дунавският басейн е територия, която съгласно голям брой отчети, в това число последния отчет на Организация на обединените нации за трендовете за засушаването, е избран като високорисков от засушаване. Би имало сериозен риск върху отглежданите култури там “, разясни Кожухарова.
България е една от страните, които към момента не е транспонирала директивата за възобновими енергийни източници, уточни още тя.
Тя цитира отчет на Международната организация по енергетика, съгласно който няма нужда от създаването на нови залежи на газ и петрол след 2021 година, защото сега разработваните могат да задоволят актуалното ползване на газ. " Ако желаеме да спазим тази траектория и уговорките, които сме поели за реализиране на климатичните цели за ограничение на световното стопляне, не трябва да се създават нови газови залежи. Това е и формалната позиция на Организация на обединените нации “, съобщи Кожухарова.
По време на добива, превозването и горенето на газ се отделят летливи органични съединения и метан, който е мощен парников газ и има по-силен затоплящ капацитет от въглеродния диоксид, акцентира тя.
Екологичните доводи против създаването на нови газови залежи са свързани с запазване на биоразнообразието. " Когато приказваме за локален рандеман на сушата, екологичните опасности са доста съществени. Те са свързани с почвите и водите – първо, с огромното количество употребена вода, належащо за добива на газ, само че също по този начин и с евентуалното замърсяване на водите “, изясни специалистът.
Кожухарова даде образец с най-голямото неразработено нефтено и газово находище в Северно море, в акваторията на Шотландия. През 2020 година създаването му влиза в енергийната тактика на шотландското държавно управление, само че единствено две години по-късно то е извадено от обновената тактика, защото е оценено, че съществува сериозен капацитет от стопляне при създаването му. " За да се вземе такова решение, доводите би трябвало да са много съществени за евентуалните климатични и екологични резултати “, разяснява тя.
Мораториумът от 2012 година върху изследванията за шистов газ у нас касаят територията на Източна Добруджа. От предходната година обаче се чуват гласове за изследвания в Северозападна България, означи екологът. " Това, което продължава да бъде проблем, е капацитетът от замърсяване на подпочвените води и доста огромното ползване на вода, което се изисква при добива на газ, без значение дали той е шистов или стандартен. Разликата е, че при шистовия газ се употребяват повече химикали. Дунавският басейн е територия, която съгласно голям брой отчети, в това число последния отчет на Организация на обединените нации за трендовете за засушаването, е избран като високорисков от засушаване. Би имало сериозен риск върху отглежданите култури там “, разясни Кожухарова.
България е една от страните, които към момента не е транспонирала директивата за възобновими енергийни източници, уточни още тя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ