Президентът на Руската федерация Владимир Путин пред сръбските вестници „Политика“ и „Вечерне новости“: ЕС трябва да даде гаранции за “Турски поток”
Големи енергийни планове като газопровода „ Турски поток “, съветските капиталови планове, политическото и военно напрежение в света, разколът в православието около признаването на автокефална украинска черква, обстановката на Балканите, проблемите на районната и световна сигурност – това са част от тематиките, по които съветският президент Владимир Путин беседва в изявление за сръбските вестници „ Политика “ и „ Вечерне новости “. Интервюто е във връзка визитата на Путин в Сърбия, който идва в Белград през днешния ден. Очаква се при визитата да бъдат подписани към 20 съглашения. „ Труд “ препечатва изявлението с незначителни съкращения, заглавието е на редакцията.
– Сърбия и Русия са свързани от вековна историческа, културна и религиозна непосредственост, а също и братсво по оръжие в двете международни войни. Пред нас са нови провокации. Как оценявате настоящите ни връзки и вероятностите за тяхното развиване? Много се приказва за газопровода „ Турски поток “ – има ли в него късмет за страната ни?
– Правилно изтъкнахте, че в основата на положителните връзки сред Русия и Сърбия е многовековното другарство сред народите ни, духовно и културно сходство, общи страници от историята, в това число и героичната битка срещу нацизма през Втората международна война. И в сегашния XXI век деликатно пазим и развиваме скъпите обичаи на доверие и съдействие. Тази подготвеност за тясно съдействие в политиката, стопанската система, филантропичната сфера откри отражение в двустранната Декларация за партньорство, подписана през май 2013 година Днес двустранните ни връзки са в напредък във всички сфери. Увеличава се стокообменът – през 2017 година той бе в размер на 2 милиарда $, като растежът му продължи и м.г. Руските вложения в сръбската стопанска система са 4 милиарда $. Сътрудничеството с концерна „ Газпромнефт “ даде опция на компанията „ Нефтена промишленост на Сърбия “ да стане водач на енергийния пазар в балканския район. С присъединяване на „ Руските железници “ се развива с положителни темпове реконструкцията и модернизацията на сръбската жп инфраструктура. Последователно се усъвършенства договорно-правната база за съдействие. Развиват се контакти сред парламентите и политическите партии, публичните кръгове, а също и в областта на науката, образованието и културата. Руски експерти вземат участие в плана за градеж на храма „ Свети Сава “ в Белград. Благодарение на спонсорската поддръжка на наши бизнесмени основният купол на тази величествена постройка е затрупан с мозайка.
Убеден съм, че сходно плодотворно, многопластово съдействие изцяло дава отговор на ползите на народите на Русия и Сърбия. Що се отнася до „ Турски поток “ – неговото строителство върви според планувания график. През ноември м.г. завърши прокарването на тръбите в морския сектор, сега се работи по неговото свързване с терминала на турския бряг на Черно море, който се строи. По проект газопроводът би трябвало да проработи до края на 2019 година Ще посоча, че сега „ Газпром “ създава разнообразни разновидности за продължение на сухопътния директен сектор към Европа. Единият от тях планува превоз на гориво по маршрута България-Сърбия-Унгария с изход на газоразпределителния център в австрийския Баумгартен. При този вид Сърбия освен ще употребява съветски газ, само че и ще реализира неговия пренос. Естествено това ще е от огромна изгода за сръбската стопанска система, ще докара до разкриване на нови работни места, ще ускори енергийната сигурност на страната ви, а и на цяла Централна и Югоизточна Европа. За присъединяване на Сърбия в плана ще способства и подписаната през 2017 година с „ Газпром “ „ пътна карта “ за рационализация и разширение на националната газопреносна мрежа. При окончателното установяване на маршрута на доставки на съветски газ, несъмнено, ще се регистрира позицията на Еврокомисията.
Смятаме, че страните членки на Европейски Съюз, които са заинтригувани от доставки на съветски газ, би трябвало да получат гаранции от Европейски Съюз, че проектите за продължение на „ Турски поток “ няма да бъдат осуетени от случайно политическо решение на Брюксел.
– Интензивното съдействие сред Русия и Сърбия провокира неспокойствие на Запад, изключително във Вашингтон. Как ще коментирате изказванията на западни политици, че Русия е дестабилизиращ фактор на Баканите и по какъв начин оценявате връзките на Русия с другите някогашни югорепублики?
– Когато приказваме за обстановката на Балканите, сериозен дестабилизиращ фактор тук е политиката на Съединени американски щати и избрани западни страни, целяща подсилване на тяхната доминация в района. Още през 1999 година силите на НАТО, без решение на Организация на обединените нации, в продължение на два и половина месеца бомбардираха Югославия и подтиснически откъснаха самостоятелната област Косово. А през 2008 година Вашингтон и техните съдружници поддържаха нелегитимното оповестяване на независимостта на Косово. През 2017 година, макар мнението на половината население, в НАТО бе вкарана и Черна гора. Уплашиха се да проведат референдум по този въпрос и в следствие страната минава през интервал на политическа неустойчивост. Миналата година, поради форсираното включване на Република Македония в НАТО бе задействан развой по промени в конституцията и преименуване на страната, проверка на основите на македонската национална еднаквост. При това бе пренебрегната волята на македонските гласоподаватели – реферндумът за смяна на името се провали, само че външният напън продължи. Нашата страна, познавайки и разбирайки цялата трудност на историята на Балканите, постоянно е възприемала този район като пространство за градивно съдействие. И през днешния ден Русия има доста другари тук, измежду които особено място заема стратегическият сътрудник Сърбия. Затова наш категоричен приоритет е подпомагане за укрепването на районната сигурност и непоклатимост. Застъпваме се за уважаване на правата и ползите на балканските страни и нации, за съблюдаване на интернационалното право. Сътрудничеството с Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина, се реализира на основата на взаимна изгода в строго сходство с Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година Продължаваме да се стремим към реализацията, както в Република Сръбска, по този начин и в цяла Босна и Херцеговина, на планове в областта на енергетиката, преработката на нефт, търговията с горива, банкерството, фармацевтиката и други области. Смятаме, че еднообразно значимо е и реализирането на взаимни филантропични начинания, отчитайки растящия интерес на босненците към проучване на съветски език, съветска просвета и приемането на обучение в Русия. Прогресивно се развиват и връзките със Словения и Хърватия, макар че разговорът сред Европейски Съюз, чиито членки са те, и Русия претърпява нелеки времена. Миналата година бяха извършени няколко срещи с управлението на Хърватия. Расте стокообменът – със Словения за три четиримесечия през 2018 година е нараснал с близо 10%, а с Хърватия – с 27%. Миналата година Русия и Словения проведоха сполучливо реципрочни Сезони на културата, а в Загреб се състоя огромна галерия на Държавния Ермитаж, отдадена на 50-годишнината от побратимяването на хърватската столица със Санкт Петербург. Ще продължим да развиваме връзки на другарство и доверие, които съм уверен, че изцяло дават отговор на ползите на нашите нации.
– В конюнктура, при която обособени страни от района се въоръжават и се образува така наречен войска на Косово може ли Сърбия да разчита на поддръжката на Русия за усилване на отбранителните капацитети, поради неутралността на нашата страна и обстоятелството, че сме заобиколени от страни членки на НАТО?
– Ценим високо твърдата обвързаност на сръбското управление към курса за опазване на индиферентност на страната. Същевременно към този момент много години оказваме помощ за усилването на отбранителните качества на Сърбия – доставяме въоръжение и военна техника, оказваме подпомагане за техния ремонт и рационализация. Ще продължим да развиваме военно-техническото ни съдействие. Няма да укривам, че бяхме сюрпризирани от много пасивната реакция на Европейски Съюз към решението на косовския парламент за трансформирането на Силите за сигурност на Косово в същинска войска. Очевидно е, че сърбите, които живеят в тази провинция, възприеха тази стъпка като директна опасност за своята сигурност. А другояче тази стъпка съставлява сериозен риск от изостряне на обстановката в района. Едва ли е в полза на Европейски Съюз да си затваря очите пред сходни едностранни дейности, които жестоко нарушават интернационалното право, изключително в случай че Брюксел има намерение да продължи да извършва своите посреднически отговорности сред Белград и Прищина.
Много пъти сме казвали, че за нас разширението на НАТО е завещание от Студената война, както и че това е неправилна и деструктивна военно-политическа тактика. Днес алиансът пробва да ускори своето наличие на Балканите. Но по този начин единствено обновява линиите на разделяне на европейския континент, жестоко нарушава правилото за сплотеност на сигурността. Всичко това в края на краищата, води не до повишение на стабилността, а до понижаване на доверието и растеж на напрежението в Европа.
– Сръбската православна черква застана на страната на Руската православна черква в подтекста на църковната рецесия в Украйна. При това доста страни оказват напън над патриарх Вартоломей и пробват да реализират признание на украинските „ разколници “ от страна на поместните църкви. Как, съгласно Вас, ще се развие обстановката?
– Ще припомня защо става въпрос на читателите ви, които са мощно обезпокоени от известията за ерес в православния свят, само че може би не са добре осведомени със обстановката в Украйна. На 15 декември 2018 година украинското управление, което има дейната поддръжка на Съединени американски щати и Цариградската патриаршия, организира така наречен съединителен събор. На него бе оповестено основаването на „ Православна черква на Украйна “, а на 16 януари т.г. патриарх Вартоломей подписа томос (указ) за нейната автокефалност. Това бе опит за узаконяване на украинските разцепнически общини, което е жестоко нарушаване на православните догми. Между другото, това ни минимум не тормози управлението на Украйна, нито на Съединени американски щати, тъй като новата черква съставлява напълно политически, всемирски план. Неговата основна цел е да раздели народите на Русия и Украйна, да се посее освен народен, само че и верски разкол. Не е инцидентно, че Киев съобщи за „ дефинитивно приемане на самостоятелност от Москва “. Ще повторя – тук въобще не става въпрос за духовния живот, става въпрос за рисково и безконтролно политиканство. Не става въпрос и за самостоятелността на „ Православната черква на Украйна “. Всъщност тя е под абсолютния надзор на Истанбул. Докато каноничната Украинска православна черква – най-голямата в Украйна, която не се е обръщала към патриарх Вартоломей за автокефалност, е безусловно самостоятелна в своята активност. При това тя поддържа единствено канонична връзка с Руската православна черква, само че даже това провокира нескритото неспокойствие на режима в Киев. Заради това преследват свещеници и вярващи от Украинската православна черква, лишават им храмове и манастири, а на самата черква пробват да лишават законното наименование, което покачва напрежението и води към по-голям ерес в украинското общество.
Очевидно управлението на Украйна не може да не е наясно, че опитите вярващите принудително да бъдат вкарани в непознат храм, ще имат съществени последици. И все пак са подготвени да пожертват междуконфесионалното единодушие в страната поради предизборната акция на сегашния президент на Украйна, която се основава на търсене на зложелател, с цел да се резервира властта непременно. Православният свят вижда това. Естествено, Русия няма желание да се меси в църковните процеси, изключително на територията на прилежаща суверенна страна. Но виждаме каква заплаха за православието в целия свят съставляват сходни опити и груба интервенция на страната в религиозните каузи.
– Москва от дълго време предлага основаването на нова архитектура на сигурност, само че в последно време сме очевидци на рискови трендове в света, в това число и заявката на Вашингтон за излизане от Договора за очистване на ракетите със междинен и дребен обхват. Какво, съгласно Вас, може да бъде решението за запазване на мира в изискванията на усилване на локално и световно напрежение?
– Наистина Съединени американски щати в действителност следват линията на разглобяване на системата на интернационалните съглашения в областта на контрола на въоръженията, които им връзват ръцете по въпроса за усилване на военния капацитет. Или пробват отчасти да се придържат към тези съглашения, т.е. към тези елементи, които дават отговор на техните ползи. Заявлението за излизане от ракетния контракт е още една частица в дългата верига от сходни дейности. Очевидно е, че следствията от сходни стъпки ще бъдат извънредно отрицателни. Със сигурност няма да си затваряме очите пред разполагането на американски ракети, които съставляват директна опасност за нашата сигурност. Ще бъдем принудени да предприемем ефикасни ответни ограничения. Но Русия, като виновна и здравомислеща страна, не е заинтригувана от нова конкуренция във въоръжаването. Въпреки декларираното желание на Съединени американски щати да излязат от ракетния контракт, сме открити за разговор за да се намерят пътища за неговото запазване.
През декември предадохме на американците редица съответни оферти по този въпрос. Готови сме за сериозен диалог по целия стратегически дневен ред сред нашите страни. Русия твърдо и поредно се застъпва за генерално излекуване на интернационалната конюнктура, която, както вярно отбелязахте, остава напрегната. И бих добавил непредсказуема. При това тя стана такава значително поради непрекъснатите едностранни дейности на Съединени американски щати и други западни страни, в това число и посредством приложимост на мощ. В резултат се ускорява атмосферата на борба и съмнение. Призоваваме западните сътрудници да се откажат от методите на шантаж, закани и провокации, да съблюдават интернационалното право, да градят междудържавния разговор на правилата, заложени в Хартата на Организация на обединените нации. Именно това е пътят за запазване на мира, усилване на световната и районна сигурност и непоклатимост.
– Какви са вероятностите за икономическо съдействие сред Москва и Белград при положение на присъединение на Сърбия към Европейски Съюз? И по какъв начин това може да се отрази на съветските вложения в сръбската стопанска система?
– Уважаваме определения от Сърбия курс за присъединение към Европейски Съюз. За разлика от западните ни сътрудници не се опитваме да слагаме Сърбия пред изкуствения избор – или сте с Русия, или сте с Европейски Съюз. Интеграционните процеси в нашия свят се развиват динамично, обхващайки нови страни и обединявания, създавайки вероятности за конфигурации. Затова сме уверени, че стремежът на Сърбия за евроинтеграция, както и участието на Русия в Евразийския стопански съюз, не са спънки пред развиването на нашите разностранни връзки. Важното е Русия и Сърбия да имат желание да продължат с укрепването на съдействието в стопанската система и вложенията. За това би трябвало да способства и съглашението за свободна търговия сред Евразийския стопански съюз и Сърбия, което се приготвя. Последният кръг от договаряния се организира напълно наскоро – на 10 и 11 януари в Белград. Надяваме се този документ да бъде подписан до края на годината и да се открият качествено нови благоприятни условия за повишение на ефикасността и продуктивността на взаимната ни работа в икономическата сфера.
Нашият посетител
Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Той е по едно и също време втори и четвърти президент на Руската федерация, като сега тече четвъртият му мандат на поста, на който бе определен през март предходната година с поддръжката на 76,69% от гласувалите. Кариерата му стартира в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), където постъпва през 1975 година, директно откакто приключва право в Ленинградския университет. В разузнаването се издига до чин полковник.
– Сърбия и Русия са свързани от вековна историческа, културна и религиозна непосредственост, а също и братсво по оръжие в двете международни войни. Пред нас са нови провокации. Как оценявате настоящите ни връзки и вероятностите за тяхното развиване? Много се приказва за газопровода „ Турски поток “ – има ли в него късмет за страната ни?
– Правилно изтъкнахте, че в основата на положителните връзки сред Русия и Сърбия е многовековното другарство сред народите ни, духовно и културно сходство, общи страници от историята, в това число и героичната битка срещу нацизма през Втората международна война. И в сегашния XXI век деликатно пазим и развиваме скъпите обичаи на доверие и съдействие. Тази подготвеност за тясно съдействие в политиката, стопанската система, филантропичната сфера откри отражение в двустранната Декларация за партньорство, подписана през май 2013 година Днес двустранните ни връзки са в напредък във всички сфери. Увеличава се стокообменът – през 2017 година той бе в размер на 2 милиарда $, като растежът му продължи и м.г. Руските вложения в сръбската стопанска система са 4 милиарда $. Сътрудничеството с концерна „ Газпромнефт “ даде опция на компанията „ Нефтена промишленост на Сърбия “ да стане водач на енергийния пазар в балканския район. С присъединяване на „ Руските железници “ се развива с положителни темпове реконструкцията и модернизацията на сръбската жп инфраструктура. Последователно се усъвършенства договорно-правната база за съдействие. Развиват се контакти сред парламентите и политическите партии, публичните кръгове, а също и в областта на науката, образованието и културата. Руски експерти вземат участие в плана за градеж на храма „ Свети Сава “ в Белград. Благодарение на спонсорската поддръжка на наши бизнесмени основният купол на тази величествена постройка е затрупан с мозайка.
Убеден съм, че сходно плодотворно, многопластово съдействие изцяло дава отговор на ползите на народите на Русия и Сърбия. Що се отнася до „ Турски поток “ – неговото строителство върви според планувания график. През ноември м.г. завърши прокарването на тръбите в морския сектор, сега се работи по неговото свързване с терминала на турския бряг на Черно море, който се строи. По проект газопроводът би трябвало да проработи до края на 2019 година Ще посоча, че сега „ Газпром “ създава разнообразни разновидности за продължение на сухопътния директен сектор към Европа. Единият от тях планува превоз на гориво по маршрута България-Сърбия-Унгария с изход на газоразпределителния център в австрийския Баумгартен. При този вид Сърбия освен ще употребява съветски газ, само че и ще реализира неговия пренос. Естествено това ще е от огромна изгода за сръбската стопанска система, ще докара до разкриване на нови работни места, ще ускори енергийната сигурност на страната ви, а и на цяла Централна и Югоизточна Европа. За присъединяване на Сърбия в плана ще способства и подписаната през 2017 година с „ Газпром “ „ пътна карта “ за рационализация и разширение на националната газопреносна мрежа. При окончателното установяване на маршрута на доставки на съветски газ, несъмнено, ще се регистрира позицията на Еврокомисията.
Смятаме, че страните членки на Европейски Съюз, които са заинтригувани от доставки на съветски газ, би трябвало да получат гаранции от Европейски Съюз, че проектите за продължение на „ Турски поток “ няма да бъдат осуетени от случайно политическо решение на Брюксел.
– Интензивното съдействие сред Русия и Сърбия провокира неспокойствие на Запад, изключително във Вашингтон. Как ще коментирате изказванията на западни политици, че Русия е дестабилизиращ фактор на Баканите и по какъв начин оценявате връзките на Русия с другите някогашни югорепублики?
– Когато приказваме за обстановката на Балканите, сериозен дестабилизиращ фактор тук е политиката на Съединени американски щати и избрани западни страни, целяща подсилване на тяхната доминация в района. Още през 1999 година силите на НАТО, без решение на Организация на обединените нации, в продължение на два и половина месеца бомбардираха Югославия и подтиснически откъснаха самостоятелната област Косово. А през 2008 година Вашингтон и техните съдружници поддържаха нелегитимното оповестяване на независимостта на Косово. През 2017 година, макар мнението на половината население, в НАТО бе вкарана и Черна гора. Уплашиха се да проведат референдум по този въпрос и в следствие страната минава през интервал на политическа неустойчивост. Миналата година, поради форсираното включване на Република Македония в НАТО бе задействан развой по промени в конституцията и преименуване на страната, проверка на основите на македонската национална еднаквост. При това бе пренебрегната волята на македонските гласоподаватели – реферндумът за смяна на името се провали, само че външният напън продължи. Нашата страна, познавайки и разбирайки цялата трудност на историята на Балканите, постоянно е възприемала този район като пространство за градивно съдействие. И през днешния ден Русия има доста другари тук, измежду които особено място заема стратегическият сътрудник Сърбия. Затова наш категоричен приоритет е подпомагане за укрепването на районната сигурност и непоклатимост. Застъпваме се за уважаване на правата и ползите на балканските страни и нации, за съблюдаване на интернационалното право. Сътрудничеството с Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина, се реализира на основата на взаимна изгода в строго сходство с Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година Продължаваме да се стремим към реализацията, както в Република Сръбска, по този начин и в цяла Босна и Херцеговина, на планове в областта на енергетиката, преработката на нефт, търговията с горива, банкерството, фармацевтиката и други области. Смятаме, че еднообразно значимо е и реализирането на взаимни филантропични начинания, отчитайки растящия интерес на босненците към проучване на съветски език, съветска просвета и приемането на обучение в Русия. Прогресивно се развиват и връзките със Словения и Хърватия, макар че разговорът сред Европейски Съюз, чиито членки са те, и Русия претърпява нелеки времена. Миналата година бяха извършени няколко срещи с управлението на Хърватия. Расте стокообменът – със Словения за три четиримесечия през 2018 година е нараснал с близо 10%, а с Хърватия – с 27%. Миналата година Русия и Словения проведоха сполучливо реципрочни Сезони на културата, а в Загреб се състоя огромна галерия на Държавния Ермитаж, отдадена на 50-годишнината от побратимяването на хърватската столица със Санкт Петербург. Ще продължим да развиваме връзки на другарство и доверие, които съм уверен, че изцяло дават отговор на ползите на нашите нации.
– В конюнктура, при която обособени страни от района се въоръжават и се образува така наречен войска на Косово може ли Сърбия да разчита на поддръжката на Русия за усилване на отбранителните капацитети, поради неутралността на нашата страна и обстоятелството, че сме заобиколени от страни членки на НАТО?
– Ценим високо твърдата обвързаност на сръбското управление към курса за опазване на индиферентност на страната. Същевременно към този момент много години оказваме помощ за усилването на отбранителните качества на Сърбия – доставяме въоръжение и военна техника, оказваме подпомагане за техния ремонт и рационализация. Ще продължим да развиваме военно-техническото ни съдействие. Няма да укривам, че бяхме сюрпризирани от много пасивната реакция на Европейски Съюз към решението на косовския парламент за трансформирането на Силите за сигурност на Косово в същинска войска. Очевидно е, че сърбите, които живеят в тази провинция, възприеха тази стъпка като директна опасност за своята сигурност. А другояче тази стъпка съставлява сериозен риск от изостряне на обстановката в района. Едва ли е в полза на Европейски Съюз да си затваря очите пред сходни едностранни дейности, които жестоко нарушават интернационалното право, изключително в случай че Брюксел има намерение да продължи да извършва своите посреднически отговорности сред Белград и Прищина.
Много пъти сме казвали, че за нас разширението на НАТО е завещание от Студената война, както и че това е неправилна и деструктивна военно-политическа тактика. Днес алиансът пробва да ускори своето наличие на Балканите. Но по този начин единствено обновява линиите на разделяне на европейския континент, жестоко нарушава правилото за сплотеност на сигурността. Всичко това в края на краищата, води не до повишение на стабилността, а до понижаване на доверието и растеж на напрежението в Европа.
– Сръбската православна черква застана на страната на Руската православна черква в подтекста на църковната рецесия в Украйна. При това доста страни оказват напън над патриарх Вартоломей и пробват да реализират признание на украинските „ разколници “ от страна на поместните църкви. Как, съгласно Вас, ще се развие обстановката?
– Ще припомня защо става въпрос на читателите ви, които са мощно обезпокоени от известията за ерес в православния свят, само че може би не са добре осведомени със обстановката в Украйна. На 15 декември 2018 година украинското управление, което има дейната поддръжка на Съединени американски щати и Цариградската патриаршия, организира така наречен съединителен събор. На него бе оповестено основаването на „ Православна черква на Украйна “, а на 16 януари т.г. патриарх Вартоломей подписа томос (указ) за нейната автокефалност. Това бе опит за узаконяване на украинските разцепнически общини, което е жестоко нарушаване на православните догми. Между другото, това ни минимум не тормози управлението на Украйна, нито на Съединени американски щати, тъй като новата черква съставлява напълно политически, всемирски план. Неговата основна цел е да раздели народите на Русия и Украйна, да се посее освен народен, само че и верски разкол. Не е инцидентно, че Киев съобщи за „ дефинитивно приемане на самостоятелност от Москва “. Ще повторя – тук въобще не става въпрос за духовния живот, става въпрос за рисково и безконтролно политиканство. Не става въпрос и за самостоятелността на „ Православната черква на Украйна “. Всъщност тя е под абсолютния надзор на Истанбул. Докато каноничната Украинска православна черква – най-голямата в Украйна, която не се е обръщала към патриарх Вартоломей за автокефалност, е безусловно самостоятелна в своята активност. При това тя поддържа единствено канонична връзка с Руската православна черква, само че даже това провокира нескритото неспокойствие на режима в Киев. Заради това преследват свещеници и вярващи от Украинската православна черква, лишават им храмове и манастири, а на самата черква пробват да лишават законното наименование, което покачва напрежението и води към по-голям ерес в украинското общество.
Очевидно управлението на Украйна не може да не е наясно, че опитите вярващите принудително да бъдат вкарани в непознат храм, ще имат съществени последици. И все пак са подготвени да пожертват междуконфесионалното единодушие в страната поради предизборната акция на сегашния президент на Украйна, която се основава на търсене на зложелател, с цел да се резервира властта непременно. Православният свят вижда това. Естествено, Русия няма желание да се меси в църковните процеси, изключително на територията на прилежаща суверенна страна. Но виждаме каква заплаха за православието в целия свят съставляват сходни опити и груба интервенция на страната в религиозните каузи.
– Москва от дълго време предлага основаването на нова архитектура на сигурност, само че в последно време сме очевидци на рискови трендове в света, в това число и заявката на Вашингтон за излизане от Договора за очистване на ракетите със междинен и дребен обхват. Какво, съгласно Вас, може да бъде решението за запазване на мира в изискванията на усилване на локално и световно напрежение?
– Наистина Съединени американски щати в действителност следват линията на разглобяване на системата на интернационалните съглашения в областта на контрола на въоръженията, които им връзват ръцете по въпроса за усилване на военния капацитет. Или пробват отчасти да се придържат към тези съглашения, т.е. към тези елементи, които дават отговор на техните ползи. Заявлението за излизане от ракетния контракт е още една частица в дългата верига от сходни дейности. Очевидно е, че следствията от сходни стъпки ще бъдат извънредно отрицателни. Със сигурност няма да си затваряме очите пред разполагането на американски ракети, които съставляват директна опасност за нашата сигурност. Ще бъдем принудени да предприемем ефикасни ответни ограничения. Но Русия, като виновна и здравомислеща страна, не е заинтригувана от нова конкуренция във въоръжаването. Въпреки декларираното желание на Съединени американски щати да излязат от ракетния контракт, сме открити за разговор за да се намерят пътища за неговото запазване.
През декември предадохме на американците редица съответни оферти по този въпрос. Готови сме за сериозен диалог по целия стратегически дневен ред сред нашите страни. Русия твърдо и поредно се застъпва за генерално излекуване на интернационалната конюнктура, която, както вярно отбелязахте, остава напрегната. И бих добавил непредсказуема. При това тя стана такава значително поради непрекъснатите едностранни дейности на Съединени американски щати и други западни страни, в това число и посредством приложимост на мощ. В резултат се ускорява атмосферата на борба и съмнение. Призоваваме западните сътрудници да се откажат от методите на шантаж, закани и провокации, да съблюдават интернационалното право, да градят междудържавния разговор на правилата, заложени в Хартата на Организация на обединените нации. Именно това е пътят за запазване на мира, усилване на световната и районна сигурност и непоклатимост.
– Какви са вероятностите за икономическо съдействие сред Москва и Белград при положение на присъединение на Сърбия към Европейски Съюз? И по какъв начин това може да се отрази на съветските вложения в сръбската стопанска система?
– Уважаваме определения от Сърбия курс за присъединение към Европейски Съюз. За разлика от западните ни сътрудници не се опитваме да слагаме Сърбия пред изкуствения избор – или сте с Русия, или сте с Европейски Съюз. Интеграционните процеси в нашия свят се развиват динамично, обхващайки нови страни и обединявания, създавайки вероятности за конфигурации. Затова сме уверени, че стремежът на Сърбия за евроинтеграция, както и участието на Русия в Евразийския стопански съюз, не са спънки пред развиването на нашите разностранни връзки. Важното е Русия и Сърбия да имат желание да продължат с укрепването на съдействието в стопанската система и вложенията. За това би трябвало да способства и съглашението за свободна търговия сред Евразийския стопански съюз и Сърбия, което се приготвя. Последният кръг от договаряния се организира напълно наскоро – на 10 и 11 януари в Белград. Надяваме се този документ да бъде подписан до края на годината и да се открият качествено нови благоприятни условия за повишение на ефикасността и продуктивността на взаимната ни работа в икономическата сфера.
Нашият посетител
Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Той е по едно и също време втори и четвърти президент на Руската федерация, като сега тече четвъртият му мандат на поста, на който бе определен през март предходната година с поддръжката на 76,69% от гласувалите. Кариерата му стартира в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), където постъпва през 1975 година, директно откакто приключва право в Ленинградския университет. В разузнаването се издига до чин полковник.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ