Финландия остава най-щастливата страна в света за седма година
Годишният отчет за международното благополучие (WHR)отново класира Финландия и други скандинавски страни за най-щастливите народи на Земята. Коста Рика и Кувейт влязоха в топ 20 на мястото на Съединени американски щати и Германия. Афганистан, малтретиран от филантропична злополука, откогато талибаните си възвърнаха контрола през 2020 година, остава на последно място. Докладът за международното благополучие се изготвя всяка година от специалисти на Gallup, Центъра за проучване на благосъстоянието в Оксфорд, Мрежата за решения за стабилно развиване на Организация на обединените нации и публицистичния съвет на WHR.
В „ Както ви харесва “ Шекспир приказва за седемте съществени възрастови стадия на човешкия живот. По-късните стадии са показани като надълбоко депресиращи. Но проучванията на щастието демонстрират по-нюансирана картина, пишат създателите на отчета.
Едно време на Запад битуваше мнение, че младите са най-щастливи и че щастието по-късно понижава до междинна възраст, а след това още веднъж се въздига. Но анализите сочат, че след 2006-2010-а, щастието измежду младите (на възраст 15-24 години) е намаляло внезапно в Северна Америка и те към този момент са по-нещастни от възрастните. Щастието измежду младежта изчезва и в Западна Европа, въпреки и не толкоз внезапно.
По-щастливи от преди споделят че са хората от някогашния Съветски съюз и Източна Азия. А в Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка щастието е намаляло във всички възрастови категории.Нарастването на оптимизма измежду по-възрастните генерации евентуално се дължи на обстоятелството, че финансовото и материалното им състояние са по-добри. Ясно е, че положителното богатство е действителна отбрана против бъдеща деменция, се споделя в отчета на WHR. Освен това има обилни екологични и поведенчески тактики, които усъвършенстват живота на хората, живеещи с деменция.
В Централна и Източна Европа младите в този момент са толкоз щастливи, колкото и в Западна Европа, а измежду възрастните - понижава разликата в преценката за богатство сред Изтока и Запада.
Другата добра вест от анкетите е, че хората от всички възрасти в международен мащаб са по-склонни от преди да оказват помощ и да са потребни на своите съграждани в потребност. Изследователите свързват това покачване на алтруизма с тежките години на пандемията. Увеличението на доброжелателността е огромно за всички генерации, само че изключително за тези, родени след 1980 година, които са даже по-склонни от по-ранните генерации да оказват помощ на други в потребност.
Според Дженифър Де Паола, откривател от университета в Хелзинки, тясната връзка с природата и здравословният баланс сред професионалния и персоналния живот са разковничето хората във Финландия да се усещат най-щастливи. „ Финландското общество е проникнато от възприятие на доверие, независимост и високо равнище на автономност “, сподели тя, представена от DW. И прибавя, че мощното обществено общество, доверието в държавните органи, ниските равнища на корупция и безплатното опазване на здравето и обучение също са основни. Тя е уверена, че финландците имат „ по-постижимо схващане за това какво е сполучлив живот “ спрямо жителите на Съединени американски щати, където триумфът постоянно се приравнява с финансова облага.
В „ Както ви харесва “ Шекспир приказва за седемте съществени възрастови стадия на човешкия живот. По-късните стадии са показани като надълбоко депресиращи. Но проучванията на щастието демонстрират по-нюансирана картина, пишат създателите на отчета.
Едно време на Запад битуваше мнение, че младите са най-щастливи и че щастието по-късно понижава до междинна възраст, а след това още веднъж се въздига. Но анализите сочат, че след 2006-2010-а, щастието измежду младите (на възраст 15-24 години) е намаляло внезапно в Северна Америка и те към този момент са по-нещастни от възрастните. Щастието измежду младежта изчезва и в Западна Европа, въпреки и не толкоз внезапно.
По-щастливи от преди споделят че са хората от някогашния Съветски съюз и Източна Азия. А в Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка щастието е намаляло във всички възрастови категории.Нарастването на оптимизма измежду по-възрастните генерации евентуално се дължи на обстоятелството, че финансовото и материалното им състояние са по-добри. Ясно е, че положителното богатство е действителна отбрана против бъдеща деменция, се споделя в отчета на WHR. Освен това има обилни екологични и поведенчески тактики, които усъвършенстват живота на хората, живеещи с деменция.
Първите 10 страни в класацията остават съвсем същите като отпреди пандемията от Коронавирус. Финландия към момента е отпред, като Дания към този момент е доста близо, а всичките пет скандинавски страни са в топ 10. Но в идващите 10 има промени. Нагоре в стълбицата се изкачват някои от страните в преход от Източна Европа – изключително Чехия, Литва и Словения. А Съединени американски щати и Германия са отишли на 23 и 24 позиция. Според DW Сърбия, България и Латвия регистрират максимален растеж на щастието.Като цяло може да се каже, че родените преди 1965 година дават оценка на живота с към една четвърт точка по-висока от тези, родени след 1980 година По-нещастни от преди са всички възрастови категории в Южна Азия, Северна Америка, Близкия изток и Северна Африка.
В Централна и Източна Европа младите в този момент са толкоз щастливи, колкото и в Западна Европа, а измежду възрастните - понижава разликата в преценката за богатство сред Изтока и Запада.
Другата добра вест от анкетите е, че хората от всички възрасти в международен мащаб са по-склонни от преди да оказват помощ и да са потребни на своите съграждани в потребност. Изследователите свързват това покачване на алтруизма с тежките години на пандемията. Увеличението на доброжелателността е огромно за всички генерации, само че изключително за тези, родени след 1980 година, които са даже по-склонни от по-ранните генерации да оказват помощ на други в потребност.
Проучването приканва хората в 143 страни и територии да оценят живота си по канара от нула до 10, като вземат поради фактори като Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, обществена поддръжка, дълготрайност на живота в положително здраве, независимост, благотворителност и корупция, написа DW. Издаването на следващия отчет съответства с Международния ден на щастието - 20 март.„ Днес младежите, изключително в Северна Америка, претърпяват рецесия на междинната възраст “, каза професорът по стопанска система в Оксфордския университет и редактор на отчети Ян-Еманюел Де Неве.Той свързва възходящото чувство за злощастие измежду западната юноша с редица фактори, в това число отрицателните аспекти на обществените медии, нарасналата поляризация по обществени въпроси и икономическото неравноправие, което затруднява младежите да си разрешат личен дом, за разлика от минали десетилетия.
Според Дженифър Де Паола, откривател от университета в Хелзинки, тясната връзка с природата и здравословният баланс сред професионалния и персоналния живот са разковничето хората във Финландия да се усещат най-щастливи. „ Финландското общество е проникнато от възприятие на доверие, независимост и високо равнище на автономност “, сподели тя, представена от DW. И прибавя, че мощното обществено общество, доверието в държавните органи, ниските равнища на корупция и безплатното опазване на здравето и обучение също са основни. Тя е уверена, че финландците имат „ по-постижимо схващане за това какво е сполучлив живот “ спрямо жителите на Съединени американски щати, където триумфът постоянно се приравнява с финансова облага.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ