20 април - паметната дата, на която избухва Априлското въстание
Годината е 1876-а, а денят - 20 април. Една паметна дата в българската история. На този ден, преди 143 години, нашите предци се подвигат против Османската империя в името на свободата.
Общото заседание на комитетите от Четвърти революционен окръг, извършено в местността Оборище на 14 април, прецизира проекта за въстанието и взема решение то да избухне на 1 май. Поради изменничество турски заптиета се пробват да арестуват ръководителя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той афишира въстанието, за което уведомява близките села с фамозното " Кърваво писмо ". Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски образува своята конна " Хвърковата чета ", с която обикаля селищата в окръга и ги подвига на въстание. Скоро постоянна турска войска и башибозук нападат въстаналите селища. Първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения - и Панагюрище. Следва Батак и така нататък
Въстанието приключва с разгрома на Ботевата чета и тази на Таньо Стоянов. Близо 80 селища са изгорени, убити са към 30 хиляди дами, деца и мъже.
Това в резюме е сухата фактология. Как прави оценка въстанието, кои са оспорваните моменти за него и смисъла му - разяснява пред Dir.bg историкът проф. Андрей Пантев:
Това е една епопея на обречените. Това е един гърмеж на нетърпеливите. Това е едно мъченическо изпитание България да се причисли към към този момент избухналите въстанически безредици на Балканския полуостров. Нека не забравяме, че това въстание беше част от огромната Балканска рецесия 1875-1879 година. Това значително предреши концепцията, че не може към този момент единствено с такива козметични средства европейска Турция да бъде спасявана от мощния балкански и български шовинизъм.
Сред най-оспорваните моменти е наивната героика, че може с черешово топче да гътнем една триконтинентална империя, само че замисълът на въстанието не е въстаниците от Панагюрище и от Копривщица да влязат победоносно в Цариград, а на българите да ни бъде обърнато внимание. Дотогава се говореше за въстанията в Босна и Херцеговина, за Сръбско-турската война, която протича по същото време, за преследването с верски и етнически съображения на едно население, което лежи в основата на европейската цивилизация.
Идеята бе най-накрая да изкрещим, с цел да ни чуят.
И тук не е, че е спорно и неправилно. Имахме исторически шанс, че въстанието избухна в тези подбалкански градчета и слуховете изначало, а след това и потвържденията, че това население несправедливо страда под подобен терор. Благодарение на щастливата случайност, че се научава от публицисти, от мисионери, от дипломати, от краткотрайно пребиваващи пътешественици стигна до Цариград. Оттам то се пое от пресата, а след това и от публичното мнение и стигна великански размери, че нямаше даже и в Англия един огромен град, в който да няма митинги в символ на взаимност с въстаналото, само че грубо избиваното българско население.
Така можем да кажем, че това, което през днешния ден назоваваме гражданско общество, а тогава се е наричало публично мнение, принуди цялата европейска дипломация да се занимава с българите, дори неведнъж по-страстно, по-всеобхватно, в сравнение с другите огнища на славяно-християнската опозиция. И това значително спомогна Априлското въстание да стане един честен проблем. Нашите въстаници желаеха да покажат, че българите не са единствено положителни орачи и копачи, земеделци и пастири, а са хора, които са носители на една дълбока историческа, държавна, институционна традиция, която най-накрая доближи пред очите на света.
Какво се промени
Априлското въстание го промени, колкото и парадоксално да звучи, неговият погром, или това е триумфът на едно проваляне. Тръгна словесна, дори и религиозна акция в поддръжка на българите и това върза ръцете на антибългарски и антируски сили, които не можеха повече да се съпротивляват против освободителната задача на съветската войска и съветската дипломация и политика.
Снимка: Изгубената България
Общото заседание на комитетите от Четвърти революционен окръг, извършено в местността Оборище на 14 април, прецизира проекта за въстанието и взема решение то да избухне на 1 май. Поради изменничество турски заптиета се пробват да арестуват ръководителя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той афишира въстанието, за което уведомява близките села с фамозното " Кърваво писмо ". Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски образува своята конна " Хвърковата чета ", с която обикаля селищата в окръга и ги подвига на въстание. Скоро постоянна турска войска и башибозук нападат въстаналите селища. Първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения - и Панагюрище. Следва Батак и така нататък
Въстанието приключва с разгрома на Ботевата чета и тази на Таньо Стоянов. Близо 80 селища са изгорени, убити са към 30 хиляди дами, деца и мъже.
Това в резюме е сухата фактология. Как прави оценка въстанието, кои са оспорваните моменти за него и смисъла му - разяснява пред Dir.bg историкът проф. Андрей Пантев:
Това е една епопея на обречените. Това е един гърмеж на нетърпеливите. Това е едно мъченическо изпитание България да се причисли към към този момент избухналите въстанически безредици на Балканския полуостров. Нека не забравяме, че това въстание беше част от огромната Балканска рецесия 1875-1879 година. Това значително предреши концепцията, че не може към този момент единствено с такива козметични средства европейска Турция да бъде спасявана от мощния балкански и български шовинизъм.
Сред най-оспорваните моменти е наивната героика, че може с черешово топче да гътнем една триконтинентална империя, само че замисълът на въстанието не е въстаниците от Панагюрище и от Копривщица да влязат победоносно в Цариград, а на българите да ни бъде обърнато внимание. Дотогава се говореше за въстанията в Босна и Херцеговина, за Сръбско-турската война, която протича по същото време, за преследването с верски и етнически съображения на едно население, което лежи в основата на европейската цивилизация.
Идеята бе най-накрая да изкрещим, с цел да ни чуят.
И тук не е, че е спорно и неправилно. Имахме исторически шанс, че въстанието избухна в тези подбалкански градчета и слуховете изначало, а след това и потвържденията, че това население несправедливо страда под подобен терор. Благодарение на щастливата случайност, че се научава от публицисти, от мисионери, от дипломати, от краткотрайно пребиваващи пътешественици стигна до Цариград. Оттам то се пое от пресата, а след това и от публичното мнение и стигна великански размери, че нямаше даже и в Англия един огромен град, в който да няма митинги в символ на взаимност с въстаналото, само че грубо избиваното българско население.
Така можем да кажем, че това, което през днешния ден назоваваме гражданско общество, а тогава се е наричало публично мнение, принуди цялата европейска дипломация да се занимава с българите, дори неведнъж по-страстно, по-всеобхватно, в сравнение с другите огнища на славяно-християнската опозиция. И това значително спомогна Априлското въстание да стане един честен проблем. Нашите въстаници желаеха да покажат, че българите не са единствено положителни орачи и копачи, земеделци и пастири, а са хора, които са носители на една дълбока историческа, държавна, институционна традиция, която най-накрая доближи пред очите на света.
Какво се промени
Априлското въстание го промени, колкото и парадоксално да звучи, неговият погром, или това е триумфът на едно проваляне. Тръгна словесна, дори и религиозна акция в поддръжка на българите и това върза ръцете на антибългарски и антируски сили, които не можеха повече да се съпротивляват против освободителната задача на съветската войска и съветската дипломация и политика.
Снимка: Изгубената България
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ