Експерт: Някои стопани ще ожънат 800 кг жито от декар, други – по 300 – 400 кг
Годината беше доста тежка и в случай че единствено със седмица бяха закъснели майските дъждове, нямаше да има посеви. Това сподели ръководителят на секция „ Селекция на зърнено-житни култури “ в Добруджанския аграрни институт проф. Иван Киряков. Очакванията му са на идната беритба някои стопани да приберат по 700-800 кг пшеница от декар, а при някои и 900 кг, до момента в който добивите на фермери, които не са спазили агротехническите мероприятия, ще са към 300-400 кг от декар. Това е годно главно за сортове, които са с висока братимост.
Съветът му към българските зърнопроизводители е да не задържат продукцията си, защото се чака добра годишна продукция в Черноморския басейн, на чиято база се образува и цената. Информацията му е, че площите с пшеница в Украйна тази година доближават 150 млн. дка, което даже при 300 кг междинен рандеман значи 50 млн. тона, до момента в който прогнозите за България са да бъдат ожънати 5 млн. тона хлебно зърно. А е известно, че цените на пазара се дефинират от най-големите производители в света - Русия, Украйна и Канада.
Селекционерът доцент Галин Георгиев уточни, че неспазеният сеитбооборот при слънчогледа, който би трябвало да е най-малко 4 години, е главната причина за заболяванията по маслодайната просвета. Той напомни, че преди години в страната ни се сеели не повече от 3 млн. дка със слънчоглед, а в този момент доближават 7 млн. дка. Резултатът е болест на почвата и се връщат остарели раси на маната, на които новите хибриди не са устойчиви. Той предизвести, че до няколко години синята китка при слънчогледа ще се трансформира в международен проблем.
Наблюдава се мощен интерес от Румъния, Русия, Украйна и Турция към хибридите на Добруджанския аграрни институт, само че търговията отвън Европейски Съюз се прави мъчно.
Учените упорстват страната да пази родните сортове и дадоха образци с Италия, Гърция, Турция, където производителите са задължени да сеят със семена на съответната страна най-малко 15-20% от площите си.
Тази година Добруджанският аграрни институт предлага 16 сорта елементарна пшеница, 5 сорта базови семена твърда пшеница, 5 сорта тритикале и два сорта ечемик, единият от които е е фуражен, а другият – корав.
Съветът му към българските зърнопроизводители е да не задържат продукцията си, защото се чака добра годишна продукция в Черноморския басейн, на чиято база се образува и цената. Информацията му е, че площите с пшеница в Украйна тази година доближават 150 млн. дка, което даже при 300 кг междинен рандеман значи 50 млн. тона, до момента в който прогнозите за България са да бъдат ожънати 5 млн. тона хлебно зърно. А е известно, че цените на пазара се дефинират от най-големите производители в света - Русия, Украйна и Канада.
Селекционерът доцент Галин Георгиев уточни, че неспазеният сеитбооборот при слънчогледа, който би трябвало да е най-малко 4 години, е главната причина за заболяванията по маслодайната просвета. Той напомни, че преди години в страната ни се сеели не повече от 3 млн. дка със слънчоглед, а в този момент доближават 7 млн. дка. Резултатът е болест на почвата и се връщат остарели раси на маната, на които новите хибриди не са устойчиви. Той предизвести, че до няколко години синята китка при слънчогледа ще се трансформира в международен проблем.
Наблюдава се мощен интерес от Румъния, Русия, Украйна и Турция към хибридите на Добруджанския аграрни институт, само че търговията отвън Европейски Съюз се прави мъчно.
Учените упорстват страната да пази родните сортове и дадоха образци с Италия, Гърция, Турция, където производителите са задължени да сеят със семена на съответната страна най-малко 15-20% от площите си.
Тази година Добруджанският аграрни институт предлага 16 сорта елементарна пшеница, 5 сорта базови семена твърда пшеница, 5 сорта тритикале и два сорта ечемик, единият от които е е фуражен, а другият – корав.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ