Гневът пътува бързо по социалните медииОгън, пиротехнически средства и сълзотворен

Гневът пътува бързо по обществените медии


Огън, пиротехнически средства и сълзотворен газ опустошиха Париж в събота вечер; в неделя заран улиците бяха осеяни със скелети на изгорени коли, а Триумфалната арка беше покрита с графити. По-малки и най-вече по-мирни шествия имаше и на други места във Франция, където през последните няколко уикенда протестиращи завзеха будки за пътни такси, блокираха камери за скорост по автомагистрали, стопираха уличното придвижването и барикадираха входовете на локални данъчни служби.

Демонстрантите бяха „ жълти жилетки “ – наречени по този начин поради светлоотразителното облекло, което носят. Отново и още веднъж се повтаря, само че погрешно, че те са се „ появили от нищото “. Вярно е, че произходът им е нетрадиционен: в предишното политическите партии във Франция, както в останалата част на Европа, произхождаха от старомодни институции от действителния живот – да вземем за пример профсъюзите сътвориха социалдемократите, а в доста страни църквата сътвори десноцентристките християндемократи.

Жълтите жилетки, чийто генезис изрично е в киберпространството, не са свързани с никоя от съществуващите политически партии, макар че няколко към този момент се пробват да си ги присвоят. „ Крайнолевият “ политик Франсоа Рюфен, който изпитва язвителна злост към френския президент Еманюел Макрон, към този момент се появи в шествия на жълтите жилетки. „ Крайнодясната “ лидерка Марин Льо Пен също се разгласи в тяхна отбрана.

Изглежда, че жълтите жилетки не споделят някаква идеология или ясна философия, а набор от възгледи, както и нещо, което може да се дефинира като хармония. Те са ядосани от екологичните налози, довели до повишение на цените на бензина, и не харесват рестриктивните мерки на скоростта по френските пътища. Те са ядосани в по-общ проект и ненапълно точно заради тази причина едно придвижване, което не съществуваше преди месец, се сплоти толкоз бързо: гневът е едно от нещата, които пътуват бързо по обществените медии – форма на връзка, която дава преимущество на емоциите; той също по този начин е едно от нещата, които сплотяват хората в свят, където профсъюзите, църковните организации и политическите партии губят значение.