Андрей Расийски, Телепоинт: Големите данни са основа за бизнеса на бъдещето
Глобалният пазар на огромни данни и разбори е на стойност 274 милиарда $. Всеки ден в международен мащаб се генерират към 2,5 квинтилиона байта данни, вследствие на което към днешна дата в цялата цифрова галактика има над 44 зетабайта данни. 70% от тях са генерирани от консуматори. Разходите на крайните консуматори за калкулации в облака възлизат на към 500 милиарда $ годишно. Всички тези статистики на някои от водещите анализаторски компании недвусмислено демонстрират, че огромните данни освен са в основата на развиването на технологии на бъдещето като изкуствения разсъдък, само че също по този начин играят ролята на катализатор за цифровата промяна на бизнеса. Но какво тъкмо съставляват огромните данни и за какво се чака да играят съществена роля за еволюционното развиване на огромна част от промишленостите? Какви са провокациите, които огромните данни слагат пред фирмите, преди да се трансфорат в източник на конкурентни преимущества? Къде живеят огромните данни и какви са условията за тяхното предпазване и обработка? Отговорите на тези въпроси дава Андрей Расийски, ръководещ сътрудник в консултантската компания Alma Consulting, която повече от година работи в тясно съдействие с водещия снабдител на колокация и центрове за данни „ Телепоинт “. Той има 30 години опит в областта на ИКТ и е заемал управителни позиции в компании в няколко страни. Андрей Расийски има две специализации по цифрова тактика и нововъведения в Масачузетски софтуерен институт (MIT) и магистърски степени - по бизнес администрация от IE Business School и по компютърни науки от Нов български университет (НБУ). В последните години един от главните софтуерни термини е „ огромни данни “. Какво се крие зад него? Този термин разказва структурирана, полуструктурирана или неструктурирана информация, която се генерира от работата на разнообразни промишлености и има друга стойност във връзка с метода, по който се прави един бизнес. Има компании, за които данните са доста значими, има и такива, които просто ги генерират, само че не ги употребяват толкоз.
Стандартната формулировка за „ огромни данни “ включва така наречен 3V – volume (обем), variety (разнообразие), velocity (скорост, с която данните се генерират, съхраняват и обработват). Самите данни също имат свойството да генерират нови данни. Веднъж генерирани, избрани данни се възпроизвеждат и се получава експоненциален развой на струпване.
През последните години огромните данни са на всички места към нас. Те се генерират от съвсем всяка една човешка активност и могат да бъдат както проблем с потребността от предпазване, по този начин и преимущество, в случай че се проучват. Какви са трендовете в тази софтуерна сфера? Големите данни са свързани с един феномен, наименуван цифрова стопанска система или стопанска система на битовете, който поражда въз основата на композиция на три софтуерни групи – машините, платформите и разпределеното познание. В случая термина „ машини “ се употребява като вкупом разбиране за всевъзможен тип модерни технологии – изкуствен интелект, 3D принтиране, дронове, невронни мрежи и така нататък Вторият дирек – платформите, включва всички бизнеси, които употребяват платформени бизнес модели. Пример за подобен е Uber. Идеята на този вид платформи е да съберат на едно място търсенето и предлагането и да ги дават като услуга. В случая с Uber компанията свързва хора, които търсят транспорт, с други, които желаят да работят като таксиметрови водачи. Друг образец за сходен бизнес модел е Airbnb. Има доста хора, които отдават жилища краткотрайно или дълготрайно чартърен, има и такива, които търсят да наемат. Те се свързват през платформата и едните получават услугата от другите. В резултат на това Airbnb има по-голяма пазарна капитализация от която и да е международна хотелска верига сега, а нямат нито един хотел. Това е феноменът на цифровата стопанска система – платформените бизнес модели разрешават основаването на бизнес, който не има активи в класическия смисъл на думата, само че е толкоз мощен, че надминава обичайните представители на бранша си.
В момента 5 от първите 10 компании по пазарна капитализация са основани на платформени бизнес модели (това надалеч не беше по този начин преди 20 години). Те са извънредно мощни и трансформират цялата стопанска система и метода, по който се прави бизнес.
Под разпределено познание пък се има поради развой, който не разчита на експертизата на една компания, а на събирането на дребни количества информация от милиони хора в дадена страна, район или локация, която да нарисува цялостната картина. Концепцията е същата като при торентите и се назовава crowdsourcing. Тези посоки са в основата на цифровата стопанска система, само че всяко от тях има аналог в класическата. На машините аналог е човешкият разсъдък, на платформените бизнес модели – продуктите и стоките, които хората създават, а на разпределеното познание – централизираното познание, защото всяка една компания се стреми да сътвори такова за това по какъв начин прави бизнес. Цифровата и класическата стопанска система не са във война. Те се допълват и се развиват, работят дружно за това човечеството да върви напред, а огромните данни са хранителната среда за цифровата стопанска система. За ChatGPT да вземем за пример огромните данни са това, което е за дребното дете обкръжаващия го свят. По различен метод казано, няма цифрова стопанска система без огромни данни. Как всички тези огромни данни оказват помощ на бизнеса? Ако актуалните бизнеси желаят да вземат участие в цифровата стопанска система, те при всички случаи би трябвало да употребяват огромни данни. Без да бъдат в положение да възприемат, проучват обработват и генерират огромни данни чрез някоя от тези три групи технологии, те няма по какъв начин да вземат участие в нея. Класическата стопанска система или стопанската система на атомите поражда редом с възникването на човешката цивилизация. Но тази на битовете стартира с появяването на компютрите и интернет, което дава началото на генерирането на огромните данни. В нейното сърце стои така наречен цифрова стока, без която също не може да има цифрова стопанска система.
Всяка една стока от тази група би трябвало да дава отговор на три съществени характерности – да е съвършена (всяко едно копие да е изцяло идентично с останалите), да може да се популяризира незабавно и разноските за нейното възпроизвеждане да са близки до нула.
Класически образец за цифрова стока са софтуерните артикули и MP3 файловете, до момента в който аналоговите артикули не дават отговор на тези условия. Ако един бизнес желае да навлезе в цифровата стопанска система наложително би трябвало да употребява данните като хранителна среда и да дефинира цифровата стока, която е в основата на неговия бизнес модел. Именно данните оказват помощ за построяването на тази формулировка. Кои са най-високо интензивните промишлености във връзка с данните и какви потребности поражда този интензитет за тях? Под промишлености с интензивно потребление на информация и данни се схващат такива, които генерират големи количества данни, които ги употребяват интензивно и за които загубата на данни ще бъде сериозна от бизнес позиция. Анализът, който направихме в „ Телепоинт “, основан на класификацията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, извежда измежду водачите целия бранш, обвързван с ИКТ – телекоми, софтуерни компании, и така нататък Финансовият бранш също е високо интензивна промишленост, тъй като там се генерират големи размери от данни. Трети образец е опазването на здравето, където има в това число регулаторни условия, които задължават лечебните заведения да пазят събираната информация за избран интервал от време. Всички маркетингови изследвания, бизнес услугите, рекламата също попадат в групата на промишленостите с висок интензитет на потреблението на данни. Примери за противоположното са селското стопанство и добивната промишленост, където също се генерират данни, само че не в подобен мащаб. По отношение на България, съгласно нашите разбори, към 24% от българската стопанска система е с интензивно потребление на огромни данни. В това число влизат телекомуникациите и ИКТ, производството на машини и съоръжение, търговията на едро и дребно, ремонтните действия, финансовите услуги, опазването на здравето и други
Колокационните и облачните услуги са главно решение на провокациите, които слагат огромните данни пред бизнеса. Какви преимущества дават те по отношение на локалните центрове за данни?
Центровете за данни са местата, където огромните данни живеят. Те се генерират в интернет, само че би трябвало да се съхраняват някъде и бизнесите имат разнообразни подходи към това. Най-генеричният метод е – имате потребност да съхранявате данни, организирате си местен център, изграждате си съответните условия – непрекъсваемо електрозахранване, дизелови генератори, системи за климатизация, системи за пожарогасене, сигурност и така нататък Другият метод е да се обърнете към такива като нас, които вършат съоръжения, събиращи стотици хиляди сървъри и шкафове за сървъри. Разликата идва от икономията от мащаба. Когато ние го вършим, го вършим за огромно количество съоръжение, до момента в който една банка да вземем за пример би го направила за 30-40 шкафа за сървъри (това е количеството, нужно на финансовите институции у нас). Разликата в себестойността на един долап за нас и за тях е над три пъти – нашата е три пъти по-ниска от тяхната. Освен това, откакто се направи първичната инвестиция, има разноски и за поддръжка. Нашият опит сочи, че всичко, което е под 100 шкафа като инвестиция, не е рентабилно. От тази позиция, всеки един бизнес, който взема решение да си прави нещата самичък, би трябвало да знае, че планове под този мащаб са нерентабилни и е доста по-добре да употребява услугите на външен снабдител като нас, тъй като ще получи на високо професионално равнище всички тези системи с обезпечена поддръжка. Друг образец са мобилните оператори. За софтуера на една мобилна мрежа са нужни към 30 шкафа, т.е. няма доста компании, които имат потребност от 100 шкафа. Това е и смисълът на съществуването на колокационни центрове – събирате всичко на едно място, вършиме свръхпрофесионално обслужване, поддръжка и системи и потребителите получават нещо, което мъчно биха могли да създадат сами от позиция на качествените характерности, а от икономическа вероятност в никакъв случай не биха постигнали доходност на тази си инвестиция. Какви са условията към един снабдител на сходни услуги? С какво би трябвало да разполага той, с цел да бъде оптимално потребен за клиентите си? Според класификацията на типовете колокационните центрове има шест групи, като в последните две – 5 и 6, влизат само центровете на софтуерни колоси като Meta и Гугъл.
Масово публикуваните центрове се разделят в четири категории, а категоризацията зависи от фактори като обезпеченото време за работа на системите.
Когато има сървъри една компания и си ги поддържа сама, без да има специфични условия, тя е промишлен консуматор на елeктроенергия в общия случай и взима електрозахранване от една подстанция. Но в случай че стане повреда, с цел да могат да продължат да работят сървърите, би трябвало да има UPS, който да поеме зареждането, а през този период от време да се включи дизеловия генератор. За да не е по този начин, би трябвало да имате връзка към втора подстанция, както е условието при лечебните заведения да вземем за пример. Показателят за досегаемост на услугата се разпределя в няколко категории – най-ниската е 99,7% на годишна база. При центровете за данни от вид 4 индикаторът е 99,995% - или приблизително по-малко от 26 минути на година някакви спирания. При категория 1 са над 28 часа на година, което е голяма разлика. Този образец е същият и когато става дума за останалите системи, като климатизацията да вземем за пример. В същото време, колкото по-висока е категорията, толкоз по-високо е равнището на предоставяните услуги, само че и на инвестицията. А, както стана ясно към този момент, тя може да бъде рентабилна единствено при задоволително огромен размер. И защото множеството бизнеси не могат да го обезпечат, стартират да вършат взаимни отстъпки с качеството и категорията. По този метод вместо една банка да вземем за пример да има категория 4 колокационен център, тя има категория 2 местен център за данни и рискува над 20 часа прекъсване на услугите годишно или в случай че този център въпреки всичко е 4 категория то инвестицията е огромна и нерентабилна. Как се развива пазарът на колокационни услуги в България? Осъзна ли българският бизнес цената им? До огромна степен – да, само че и тук зависи от съответната промишленост. ИКТ фирмите доста бързо схванаха защо става въпрос, тъй като самите те употребяват доста интензивно данни. Здравеопазването и финансовите услуги също стартират да схващат преимуществата на колокационните услуги, както и производителите на автомобилни елементи да вземем за пример. Иначе пазарът на колокационни услуги самичък по себе си е от порядъка на 30 млн. евро доходи на годишна база, само че в случай че включим и този на всевъзможни облачни услуги, доближава над 600 млн. евро. За съпоставяне, пазарът на телекомуникационни услуги е над 1,5 милиарда евро. Тоест, късият отговор е – пазарът има още доста да се развива. А това, че секторът е в развиване, значи, че ще има напредък. До момента виждаме растеж от към 17% на година, само че от основаването си „ Телепоинт “ да вземем за пример записва двойни на междинните пазарни темпове. В България съществуват 12 компании, които дават сходни услуги, и има построени 22 центъра за данни с разнообразни категории. Тъй като това не е контролиран бизнес, фирмите нямат обвързване да дават данни на администрацията, а оценката на пазарните дялове се прави индиректно, въз основата на заявените от доставчиците данни за колокационната повърхност и количеството на обезпеченото зареждане. Статистиката слага „ Телепоинт “ преди всичко, което е обяснимо, защото компанията е от първите на пазара, с към 1/3 пазарен дял. Какво е бъдещето на огромните данни и на „ Телепоинт “ в частност? Първата машинна епоха, или по-известна като Индустриална гражданска война, е мултиплицирала мускулните старания на хората – в случай че преди е трябвало нещо да се създава с големи физически старания, след изобретяването на машините силата, която е използвана в производството, не е единствено човешката..jpg )
С навлизането си компютрите и интернет мултиплицират менталните старания на индивида и процеса на измисляне се случва по-бързо и по-ефективно. Те дават и опция за появяването на огромните данни – сега за няколко часа в интернет се генерира повече информация, в сравнение с за цялостен човешки живот по времето на Шекспир. С тях стартира и втората машинна епоха, а през днешния ден бизнесът може да избира сред това да остане демодиран и това да влезе в стопанската система на битовете, повишавайки конкурентоспособността си. Възникването на този вид стопанска система трансформира целия метод, по който действа човешкото общество и цялата цивилизация. И тези, които не са в положение да се приспособяват, ще изчезнат по чисто еволюционни аргументи. Така че огромните данни като се изключи че са хранителна среда за цифровата стопанска система, трансформират и метода, по който се прави бизнес. Вече един управител не може да е сигурен, че взима вярно решение, в случай че то не се базира на огромни данни. Що се касае до „ Телепоинт “, без компании като нас огромните данни можеше да ги няма в тези размери. Ние продължаваме да влагаме в колокационни центрове, само че гледаме и в бъдещето. В съхраняването и обработката на данни също има трендове. Едната е да се употребяват централизирани местоположения. Другата е обвързвана с периферните калкулации, когато данните се обработват и съхраняват в хиляди крайни точки. Затова и ние водим диалози с няколко компании, които се занимават с обслужването на сходна инфраструктура. Друго направление за развиване за нас е разширението на предлагането на облачни услуги. Те са доста известни измежду бизнеса, тъй като вместо една компания да влага в сървъри и дискове, купува облачна услуга, която предлага виртуализиран сървър, виртуализиран диск и така нататък Увеличава се и търсенето на хибридни облачни услуги, които комбинират водещи облачни платформи като тези на Microsoft и Amazon с частна виртуална среда. Ние инсталираме съответното съоръжение на клиента, виртуализираме го и той употребява виртуалната среда вместо да купува физическите машини. С други думи казано, колокацията е базовата инфраструктура, върху която се опитваме да надграждаме с други услуги с висока добавена стойност. Към днешна дата „ Телепоинт “ разполага с три центъра за данни на територията на страната – два в София и един авариен в Монтана. Те са свързани въз основата на високоскоростна DWDM мрежа, която разполага с потенциал 96 x 100 гигабита за транспорт на данни от точка в точка. Около „ Телепоинт “ има построена група партньорски компании, като концепцията е към главния бизнес, обвързван с колокационни и облачни услуги, да има други организации, които да допълват портфолиото. Целта е когато човек донесе оборудването си в колокационния център, да получи спомагателните услуги, от които има потребност – съгласуваност към интернет и други снабдители, отбрана против хакерски офанзиви и така нататък Да предлагаш колокационни услуги не е задоволително. Стремим се да обхванем цялата екосистема.
Стандартната формулировка за „ огромни данни “ включва така наречен 3V – volume (обем), variety (разнообразие), velocity (скорост, с която данните се генерират, съхраняват и обработват). Самите данни също имат свойството да генерират нови данни. Веднъж генерирани, избрани данни се възпроизвеждат и се получава експоненциален развой на струпване.
През последните години огромните данни са на всички места към нас. Те се генерират от съвсем всяка една човешка активност и могат да бъдат както проблем с потребността от предпазване, по този начин и преимущество, в случай че се проучват. Какви са трендовете в тази софтуерна сфера? Големите данни са свързани с един феномен, наименуван цифрова стопанска система или стопанска система на битовете, който поражда въз основата на композиция на три софтуерни групи – машините, платформите и разпределеното познание. В случая термина „ машини “ се употребява като вкупом разбиране за всевъзможен тип модерни технологии – изкуствен интелект, 3D принтиране, дронове, невронни мрежи и така нататък Вторият дирек – платформите, включва всички бизнеси, които употребяват платформени бизнес модели. Пример за подобен е Uber. Идеята на този вид платформи е да съберат на едно място търсенето и предлагането и да ги дават като услуга. В случая с Uber компанията свързва хора, които търсят транспорт, с други, които желаят да работят като таксиметрови водачи. Друг образец за сходен бизнес модел е Airbnb. Има доста хора, които отдават жилища краткотрайно или дълготрайно чартърен, има и такива, които търсят да наемат. Те се свързват през платформата и едните получават услугата от другите. В резултат на това Airbnb има по-голяма пазарна капитализация от която и да е международна хотелска верига сега, а нямат нито един хотел. Това е феноменът на цифровата стопанска система – платформените бизнес модели разрешават основаването на бизнес, който не има активи в класическия смисъл на думата, само че е толкоз мощен, че надминава обичайните представители на бранша си.
В момента 5 от първите 10 компании по пазарна капитализация са основани на платформени бизнес модели (това надалеч не беше по този начин преди 20 години). Те са извънредно мощни и трансформират цялата стопанска система и метода, по който се прави бизнес.
Под разпределено познание пък се има поради развой, който не разчита на експертизата на една компания, а на събирането на дребни количества информация от милиони хора в дадена страна, район или локация, която да нарисува цялостната картина. Концепцията е същата като при торентите и се назовава crowdsourcing. Тези посоки са в основата на цифровата стопанска система, само че всяко от тях има аналог в класическата. На машините аналог е човешкият разсъдък, на платформените бизнес модели – продуктите и стоките, които хората създават, а на разпределеното познание – централизираното познание, защото всяка една компания се стреми да сътвори такова за това по какъв начин прави бизнес. Цифровата и класическата стопанска система не са във война. Те се допълват и се развиват, работят дружно за това човечеството да върви напред, а огромните данни са хранителната среда за цифровата стопанска система. За ChatGPT да вземем за пример огромните данни са това, което е за дребното дете обкръжаващия го свят. По различен метод казано, няма цифрова стопанска система без огромни данни. Как всички тези огромни данни оказват помощ на бизнеса? Ако актуалните бизнеси желаят да вземат участие в цифровата стопанска система, те при всички случаи би трябвало да употребяват огромни данни. Без да бъдат в положение да възприемат, проучват обработват и генерират огромни данни чрез някоя от тези три групи технологии, те няма по какъв начин да вземат участие в нея. Класическата стопанска система или стопанската система на атомите поражда редом с възникването на човешката цивилизация. Но тази на битовете стартира с появяването на компютрите и интернет, което дава началото на генерирането на огромните данни. В нейното сърце стои така наречен цифрова стока, без която също не може да има цифрова стопанска система.
Всяка една стока от тази група би трябвало да дава отговор на три съществени характерности – да е съвършена (всяко едно копие да е изцяло идентично с останалите), да може да се популяризира незабавно и разноските за нейното възпроизвеждане да са близки до нула.
Класически образец за цифрова стока са софтуерните артикули и MP3 файловете, до момента в който аналоговите артикули не дават отговор на тези условия. Ако един бизнес желае да навлезе в цифровата стопанска система наложително би трябвало да употребява данните като хранителна среда и да дефинира цифровата стока, която е в основата на неговия бизнес модел. Именно данните оказват помощ за построяването на тази формулировка. Кои са най-високо интензивните промишлености във връзка с данните и какви потребности поражда този интензитет за тях? Под промишлености с интензивно потребление на информация и данни се схващат такива, които генерират големи количества данни, които ги употребяват интензивно и за които загубата на данни ще бъде сериозна от бизнес позиция. Анализът, който направихме в „ Телепоинт “, основан на класификацията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, извежда измежду водачите целия бранш, обвързван с ИКТ – телекоми, софтуерни компании, и така нататък Финансовият бранш също е високо интензивна промишленост, тъй като там се генерират големи размери от данни. Трети образец е опазването на здравето, където има в това число регулаторни условия, които задължават лечебните заведения да пазят събираната информация за избран интервал от време. Всички маркетингови изследвания, бизнес услугите, рекламата също попадат в групата на промишленостите с висок интензитет на потреблението на данни. Примери за противоположното са селското стопанство и добивната промишленост, където също се генерират данни, само че не в подобен мащаб. По отношение на България, съгласно нашите разбори, към 24% от българската стопанска система е с интензивно потребление на огромни данни. В това число влизат телекомуникациите и ИКТ, производството на машини и съоръжение, търговията на едро и дребно, ремонтните действия, финансовите услуги, опазването на здравето и други
Колокационните и облачните услуги са главно решение на провокациите, които слагат огромните данни пред бизнеса. Какви преимущества дават те по отношение на локалните центрове за данни?
Центровете за данни са местата, където огромните данни живеят. Те се генерират в интернет, само че би трябвало да се съхраняват някъде и бизнесите имат разнообразни подходи към това. Най-генеричният метод е – имате потребност да съхранявате данни, организирате си местен център, изграждате си съответните условия – непрекъсваемо електрозахранване, дизелови генератори, системи за климатизация, системи за пожарогасене, сигурност и така нататък Другият метод е да се обърнете към такива като нас, които вършат съоръжения, събиращи стотици хиляди сървъри и шкафове за сървъри. Разликата идва от икономията от мащаба. Когато ние го вършим, го вършим за огромно количество съоръжение, до момента в който една банка да вземем за пример би го направила за 30-40 шкафа за сървъри (това е количеството, нужно на финансовите институции у нас). Разликата в себестойността на един долап за нас и за тях е над три пъти – нашата е три пъти по-ниска от тяхната. Освен това, откакто се направи първичната инвестиция, има разноски и за поддръжка. Нашият опит сочи, че всичко, което е под 100 шкафа като инвестиция, не е рентабилно. От тази позиция, всеки един бизнес, който взема решение да си прави нещата самичък, би трябвало да знае, че планове под този мащаб са нерентабилни и е доста по-добре да употребява услугите на външен снабдител като нас, тъй като ще получи на високо професионално равнище всички тези системи с обезпечена поддръжка. Друг образец са мобилните оператори. За софтуера на една мобилна мрежа са нужни към 30 шкафа, т.е. няма доста компании, които имат потребност от 100 шкафа. Това е и смисълът на съществуването на колокационни центрове – събирате всичко на едно място, вършиме свръхпрофесионално обслужване, поддръжка и системи и потребителите получават нещо, което мъчно биха могли да създадат сами от позиция на качествените характерности, а от икономическа вероятност в никакъв случай не биха постигнали доходност на тази си инвестиция. Какви са условията към един снабдител на сходни услуги? С какво би трябвало да разполага той, с цел да бъде оптимално потребен за клиентите си? Според класификацията на типовете колокационните центрове има шест групи, като в последните две – 5 и 6, влизат само центровете на софтуерни колоси като Meta и Гугъл.
Масово публикуваните центрове се разделят в четири категории, а категоризацията зависи от фактори като обезпеченото време за работа на системите.
Когато има сървъри една компания и си ги поддържа сама, без да има специфични условия, тя е промишлен консуматор на елeктроенергия в общия случай и взима електрозахранване от една подстанция. Но в случай че стане повреда, с цел да могат да продължат да работят сървърите, би трябвало да има UPS, който да поеме зареждането, а през този период от време да се включи дизеловия генератор. За да не е по този начин, би трябвало да имате връзка към втора подстанция, както е условието при лечебните заведения да вземем за пример. Показателят за досегаемост на услугата се разпределя в няколко категории – най-ниската е 99,7% на годишна база. При центровете за данни от вид 4 индикаторът е 99,995% - или приблизително по-малко от 26 минути на година някакви спирания. При категория 1 са над 28 часа на година, което е голяма разлика. Този образец е същият и когато става дума за останалите системи, като климатизацията да вземем за пример. В същото време, колкото по-висока е категорията, толкоз по-високо е равнището на предоставяните услуги, само че и на инвестицията. А, както стана ясно към този момент, тя може да бъде рентабилна единствено при задоволително огромен размер. И защото множеството бизнеси не могат да го обезпечат, стартират да вършат взаимни отстъпки с качеството и категорията. По този метод вместо една банка да вземем за пример да има категория 4 колокационен център, тя има категория 2 местен център за данни и рискува над 20 часа прекъсване на услугите годишно или в случай че този център въпреки всичко е 4 категория то инвестицията е огромна и нерентабилна. Как се развива пазарът на колокационни услуги в България? Осъзна ли българският бизнес цената им? До огромна степен – да, само че и тук зависи от съответната промишленост. ИКТ фирмите доста бързо схванаха защо става въпрос, тъй като самите те употребяват доста интензивно данни. Здравеопазването и финансовите услуги също стартират да схващат преимуществата на колокационните услуги, както и производителите на автомобилни елементи да вземем за пример. Иначе пазарът на колокационни услуги самичък по себе си е от порядъка на 30 млн. евро доходи на годишна база, само че в случай че включим и този на всевъзможни облачни услуги, доближава над 600 млн. евро. За съпоставяне, пазарът на телекомуникационни услуги е над 1,5 милиарда евро. Тоест, късият отговор е – пазарът има още доста да се развива. А това, че секторът е в развиване, значи, че ще има напредък. До момента виждаме растеж от към 17% на година, само че от основаването си „ Телепоинт “ да вземем за пример записва двойни на междинните пазарни темпове. В България съществуват 12 компании, които дават сходни услуги, и има построени 22 центъра за данни с разнообразни категории. Тъй като това не е контролиран бизнес, фирмите нямат обвързване да дават данни на администрацията, а оценката на пазарните дялове се прави индиректно, въз основата на заявените от доставчиците данни за колокационната повърхност и количеството на обезпеченото зареждане. Статистиката слага „ Телепоинт “ преди всичко, което е обяснимо, защото компанията е от първите на пазара, с към 1/3 пазарен дял. Какво е бъдещето на огромните данни и на „ Телепоинт “ в частност? Първата машинна епоха, или по-известна като Индустриална гражданска война, е мултиплицирала мускулните старания на хората – в случай че преди е трябвало нещо да се създава с големи физически старания, след изобретяването на машините силата, която е използвана в производството, не е единствено човешката.
С навлизането си компютрите и интернет мултиплицират менталните старания на индивида и процеса на измисляне се случва по-бързо и по-ефективно. Те дават и опция за появяването на огромните данни – сега за няколко часа в интернет се генерира повече информация, в сравнение с за цялостен човешки живот по времето на Шекспир. С тях стартира и втората машинна епоха, а през днешния ден бизнесът може да избира сред това да остане демодиран и това да влезе в стопанската система на битовете, повишавайки конкурентоспособността си. Възникването на този вид стопанска система трансформира целия метод, по който действа човешкото общество и цялата цивилизация. И тези, които не са в положение да се приспособяват, ще изчезнат по чисто еволюционни аргументи. Така че огромните данни като се изключи че са хранителна среда за цифровата стопанска система, трансформират и метода, по който се прави бизнес. Вече един управител не може да е сигурен, че взима вярно решение, в случай че то не се базира на огромни данни. Що се касае до „ Телепоинт “, без компании като нас огромните данни можеше да ги няма в тези размери. Ние продължаваме да влагаме в колокационни центрове, само че гледаме и в бъдещето. В съхраняването и обработката на данни също има трендове. Едната е да се употребяват централизирани местоположения. Другата е обвързвана с периферните калкулации, когато данните се обработват и съхраняват в хиляди крайни точки. Затова и ние водим диалози с няколко компании, които се занимават с обслужването на сходна инфраструктура. Друго направление за развиване за нас е разширението на предлагането на облачни услуги. Те са доста известни измежду бизнеса, тъй като вместо една компания да влага в сървъри и дискове, купува облачна услуга, която предлага виртуализиран сървър, виртуализиран диск и така нататък Увеличава се и търсенето на хибридни облачни услуги, които комбинират водещи облачни платформи като тези на Microsoft и Amazon с частна виртуална среда. Ние инсталираме съответното съоръжение на клиента, виртуализираме го и той употребява виртуалната среда вместо да купува физическите машини. С други думи казано, колокацията е базовата инфраструктура, върху която се опитваме да надграждаме с други услуги с висока добавена стойност. Към днешна дата „ Телепоинт “ разполага с три центъра за данни на територията на страната – два в София и един авариен в Монтана. Те са свързани въз основата на високоскоростна DWDM мрежа, която разполага с потенциал 96 x 100 гигабита за транспорт на данни от точка в точка. Около „ Телепоинт “ има построена група партньорски компании, като концепцията е към главния бизнес, обвързван с колокационни и облачни услуги, да има други организации, които да допълват портфолиото. Целта е когато човек донесе оборудването си в колокационния център, да получи спомагателните услуги, от които има потребност – съгласуваност към интернет и други снабдители, отбрана против хакерски офанзиви и така нататък Да предлагаш колокационни услуги не е задоволително. Стремим се да обхванем цялата екосистема.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ