През 2018 г. военните разходи в света са достигнали най-високото си равнище от 30 години
Глобалните военни разноски предходната година са достигнали най-високото си ниво от три десетилетия, като максимален дял имат Съединени американски щати и Китай съгласно годишния отчет на шведския проучвателен институт СИПРИ, съобщи ДПА. Стокхолмският интернационален институт за проучване на мира заяви, че военните разноски в света през 2018 година възлизат общо на 1,8 трилиона $, с 2,7 % повече от 2017 година, или по 239 $ на човек.
Съединени американски щати остават страната с най-големите военни разноски в света с 649 милиарда $, покачване по отношение на предходната година с над 4 %. Техният дял възлиза на 36 % от международните разноски през 2018 година Съединени американски щати са изхарчили за военни цели съвсем толкоз, колкото идващите осем страни в класацията взети дружно. Втори е Китай с 250 милиарда $, или 14 % от международните разноски. Това е нарастване с 5 % по отношение на 2017 година - най-ниското годишно нарастване от 1995 година насам, отразяващо по-слаб стопански напредък. Саудитска Арабия остава на трето място с 67,6 милиарда $ макар съкращенията на разноските с над 6 % спрямо 2017 година Следват Индия и Франция. На първите пет страни се падат 60 % от световните военни разноски. Русия е слязла до шесто място, с разноски за военни цели от 61,4 милиарда $. Тя не е в челната петица за първи път от 2006 година Въпреки това разноските й към момента са с една четвърт по-високи спрямо 2009 година, отбелязва СИПРИ. Останалите в десетката на страните с най-големи военни разноски са Англия, Германия, Япония и Южна Корея.
Обща наклонност съгласно СИПРИ е, че военните разноски като дял от Брутният вътрешен продукт е намалял във всички райони от 1999 година насам.
Шест от 10-те страни, в които военните разноски съставляват най-големият дял от Брутният вътрешен продукт, са в Близкия изток. Сред тях са Саудитска Арабия с 8,8 %, Оман с 8,2 % и Израел с 4,3 %. Мозъчният концерн не разполага с данни за няколко страни, в това число Сирия, Обединените арабски емирства, Катар и Йемен, само че въз основа на наличните данни междинният индикатор за Близкия изток възлиза на 4,4 % от Брутният вътрешен продукт. В Европа той е приблизително 1,6 % от Брутният вътрешен продукт, малко по-малко от Африка и района на Азия и Океания. Двете Америки имат най-нисък дял - 1,4 %.
Данните включват заплати, разноски за интервенции, покупка на оръжие и съоръжение, както и проучвания и разработки.
Съединени американски щати остават страната с най-големите военни разноски в света с 649 милиарда $, покачване по отношение на предходната година с над 4 %. Техният дял възлиза на 36 % от международните разноски през 2018 година Съединени американски щати са изхарчили за военни цели съвсем толкоз, колкото идващите осем страни в класацията взети дружно. Втори е Китай с 250 милиарда $, или 14 % от международните разноски. Това е нарастване с 5 % по отношение на 2017 година - най-ниското годишно нарастване от 1995 година насам, отразяващо по-слаб стопански напредък. Саудитска Арабия остава на трето място с 67,6 милиарда $ макар съкращенията на разноските с над 6 % спрямо 2017 година Следват Индия и Франция. На първите пет страни се падат 60 % от световните военни разноски. Русия е слязла до шесто място, с разноски за военни цели от 61,4 милиарда $. Тя не е в челната петица за първи път от 2006 година Въпреки това разноските й към момента са с една четвърт по-високи спрямо 2009 година, отбелязва СИПРИ. Останалите в десетката на страните с най-големи военни разноски са Англия, Германия, Япония и Южна Корея.
Обща наклонност съгласно СИПРИ е, че военните разноски като дял от Брутният вътрешен продукт е намалял във всички райони от 1999 година насам.
Шест от 10-те страни, в които военните разноски съставляват най-големият дял от Брутният вътрешен продукт, са в Близкия изток. Сред тях са Саудитска Арабия с 8,8 %, Оман с 8,2 % и Израел с 4,3 %. Мозъчният концерн не разполага с данни за няколко страни, в това число Сирия, Обединените арабски емирства, Катар и Йемен, само че въз основа на наличните данни междинният индикатор за Близкия изток възлиза на 4,4 % от Брутният вътрешен продукт. В Европа той е приблизително 1,6 % от Брутният вътрешен продукт, малко по-малко от Африка и района на Азия и Океания. Двете Америки имат най-нисък дял - 1,4 %.
Данните включват заплати, разноски за интервенции, покупка на оръжие и съоръжение, както и проучвания и разработки.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ