Над 60% от софтуерните фирми у нас с отложени проекти
Глобалната криза слага на тестване сектора в България
По време на пандемията софтуерните компании се заеха с проучвателен действия
(снимка: CC0 Public Domain)
Повече от половината софтуерни компании правят оценка като отрицателно въздействието на COVID-кризата върху финансовото им положение, сочи анкeта на БАСКОМ измежду членовете на браншовата асоциация.
Близо 75% от далите отговор показват като главен извод от COVID-кризата това, че бизнесът би трябвало да е по-иновативен, еластичен и бърз. А над 65% от фирмите са на мнение, че всички сме свързани по-силно, в сравнение с сме очаквали.
На този декор повече от половината интервюирани компании (63%) правят оценка като отрицателно въздействието на пандемията върху финансовото им положение, а най-уязвими са микро и огромните компании.
„ Анкетата още един път изрично удостоверява тезата ни, че цифровата промяна на българската стопанска система е извънредно нужна, а рецесията с ковид изостря в голяма степен този въпрос ”, разяснява ръководителят на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров.
Над две трети от интервюираните компании са на мнение, че пандемията ще провокира световна криза и това подлага на тестване сектора в България. 61% споделят за отсрочени планове и поръчки от клиенти, а 35% – за отсрочени капиталови решения.
Над една трета от интервюираните компании не правят оценка като отрицателно въздействието на COVID-кризата върху финансовото си положение, а 40% от компаниите не престават интензивно да наемат гении.
Компаниите, които минават сполучливо през това дълготрайно тестване, означават нарастване на своите планове и поръчки на база две най-често срещащи се бизнес решения: позициониране в нова пазарна ниша (26%) и увеличение на времето и ресурсите за развойна активност (41%).
още по тематиката
Въпреки това е мъчно да се предвижда до каква степен този растеж е резистентен, защото даже и сполучливите в рецесията компании записват съществуването на огромна неустановеност в своите клиенти и чиновници.
Близо две трети от компаниите, които регистрират растеж в активността си, са показали, че са употребявали този интервал, с цел да се концентрират върху проучвателен планове, за които преди този момент не са им достигали време и други запаси.
Това слага провокации пред готовността на висшите учебни заведения да си сътрудничат задоволително гъвкаво с бизнеса – да вземем за пример чрез основаване на „ спиноф ” компании за комерсиализиране на научни открития, привличане на експерти от практиката като гост-лектори и най-много смяна на модела на обучение посредством изменение на пропорцията теория-практика в посока увеличение на стажовете и изследователската работа на студентите в границите на университетския хорариум.
По отношение на упреците, че бизнесът не цени дипломата на претендента и търси единствено базови на практика умения, софтуерните компании са твърдо изключение от тези наблюдения. Половината от интервюираните компании дават отговор, че измежду най-подходящите ограничения за поддръжка на ИТ бизнеса, е увеличение на приема в ИКТ специалности в университетите.
Аналогичен % от респондентите показват, че е належащо изрично приоритизиране на цифровата промяна и също толкоз – че виждат ролята и отговорността на страната в пускане на огромни обществени ИКТ планове.
Очаквано висок % от фирмите са показали социална взаимност и са се присъединили с софтуерни решения за справяне с рецесията – 41% от тях са дали безвъзмездни фирмени запаси за улеснение на работата на други бизнес браншове, за обучение и така нататък Близо 60 % заявяват, че са се присъединили в битката с пандемията със непринудено зародили начинания, измежду които безплатен труд на чиновниците в помощ на страната, дарения или закупуване на здравна техника.
Пандемията промени условията към характерностите на работното място, само че наподобява фирмите не са подготвени да се разделят с физическите офиси, като единствено към 2 % плануват да трансфорат отдалечената работа в непрекъсната форма на претовареност. 54% от фирмите са избрали тактиката на плавна реинтродукция при връщане на чиновниците в офисите.
Също предстоящо висок % (89% от анкетираните) не са се възползвали от никоя от държавните стратегии за подкрепяне на бизнеса, само че показват други, по-подходящи ограничения за поддръжка, които чакат: опазване на данъчната непоклатимост, понижаване на оптималния застрахователен предел, поддръжка за започващите новаторски компании и приоритизиране на цифровата промяна.
Компаниите не са единомислещи дали рецесията би се повторила още веднъж тъкмо в същия тип, само че имат вяра, че от актуалната изключителна обстановка излизат по-подготвени за бъдещето.
По време на пандемията софтуерните компании се заеха с проучвателен действия
(снимка: CC0 Public Domain)
Повече от половината софтуерни компании правят оценка като отрицателно въздействието на COVID-кризата върху финансовото им положение, сочи анкeта на БАСКОМ измежду членовете на браншовата асоциация.
Близо 75% от далите отговор показват като главен извод от COVID-кризата това, че бизнесът би трябвало да е по-иновативен, еластичен и бърз. А над 65% от фирмите са на мнение, че всички сме свързани по-силно, в сравнение с сме очаквали.
На този декор повече от половината интервюирани компании (63%) правят оценка като отрицателно въздействието на пандемията върху финансовото им положение, а най-уязвими са микро и огромните компании.
„ Анкетата още един път изрично удостоверява тезата ни, че цифровата промяна на българската стопанска система е извънредно нужна, а рецесията с ковид изостря в голяма степен този въпрос ”, разяснява ръководителят на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров.
Над две трети от интервюираните компании са на мнение, че пандемията ще провокира световна криза и това подлага на тестване сектора в България. 61% споделят за отсрочени планове и поръчки от клиенти, а 35% – за отсрочени капиталови решения.
Над една трета от интервюираните компании не правят оценка като отрицателно въздействието на COVID-кризата върху финансовото си положение, а 40% от компаниите не престават интензивно да наемат гении.
Компаниите, които минават сполучливо през това дълготрайно тестване, означават нарастване на своите планове и поръчки на база две най-често срещащи се бизнес решения: позициониране в нова пазарна ниша (26%) и увеличение на времето и ресурсите за развойна активност (41%).
още по тематиката
Въпреки това е мъчно да се предвижда до каква степен този растеж е резистентен, защото даже и сполучливите в рецесията компании записват съществуването на огромна неустановеност в своите клиенти и чиновници.
Близо две трети от компаниите, които регистрират растеж в активността си, са показали, че са употребявали този интервал, с цел да се концентрират върху проучвателен планове, за които преди този момент не са им достигали време и други запаси.
Това слага провокации пред готовността на висшите учебни заведения да си сътрудничат задоволително гъвкаво с бизнеса – да вземем за пример чрез основаване на „ спиноф ” компании за комерсиализиране на научни открития, привличане на експерти от практиката като гост-лектори и най-много смяна на модела на обучение посредством изменение на пропорцията теория-практика в посока увеличение на стажовете и изследователската работа на студентите в границите на университетския хорариум.
По отношение на упреците, че бизнесът не цени дипломата на претендента и търси единствено базови на практика умения, софтуерните компании са твърдо изключение от тези наблюдения. Половината от интервюираните компании дават отговор, че измежду най-подходящите ограничения за поддръжка на ИТ бизнеса, е увеличение на приема в ИКТ специалности в университетите.
Аналогичен % от респондентите показват, че е належащо изрично приоритизиране на цифровата промяна и също толкоз – че виждат ролята и отговорността на страната в пускане на огромни обществени ИКТ планове.
Очаквано висок % от фирмите са показали социална взаимност и са се присъединили с софтуерни решения за справяне с рецесията – 41% от тях са дали безвъзмездни фирмени запаси за улеснение на работата на други бизнес браншове, за обучение и така нататък Близо 60 % заявяват, че са се присъединили в битката с пандемията със непринудено зародили начинания, измежду които безплатен труд на чиновниците в помощ на страната, дарения или закупуване на здравна техника.
Пандемията промени условията към характерностите на работното място, само че наподобява фирмите не са подготвени да се разделят с физическите офиси, като единствено към 2 % плануват да трансфорат отдалечената работа в непрекъсната форма на претовареност. 54% от фирмите са избрали тактиката на плавна реинтродукция при връщане на чиновниците в офисите.
Също предстоящо висок % (89% от анкетираните) не са се възползвали от никоя от държавните стратегии за подкрепяне на бизнеса, само че показват други, по-подходящи ограничения за поддръжка, които чакат: опазване на данъчната непоклатимост, понижаване на оптималния застрахователен предел, поддръжка за започващите новаторски компании и приоритизиране на цифровата промяна.
Компаниите не са единомислещи дали рецесията би се повторила още веднъж тъкмо в същия тип, само че имат вяра, че от актуалната изключителна обстановка излизат по-подготвени за бъдещето.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ