Приватизацията може да е решението на френския проблем
Гледката на протестиращите " жълти жилетки ", изгарящи коли и разбиващи витрини на някои от най-луксозните авеню в Париж този месец, беше двоен удар за кмета на града Ан Идалго, написа Лайнъл Лорен за Bloomberg.
Първо, това беше явен удар за имиджа на Париж като световен магнит за гений, вложения и технологии. Идалго е прекарала огромна част от последните две години подготвяйки френската столица за център за банкиране след Брекзит, водейки печелившата оферта за олимпийските игри 2024 година и насърчайки дамите бизнесмени в софтуерния бранш. Сега тя е по-заета с ограничения за битка с безредиците.
Второ, протестиращите стачкуват против на една от най-ценните й акции: Борбата против замърсяването и изменението на климата. Тя има упоритостта да забрани дизеловите коли през 2024 година и бензиновите транспортни средства през 2030 година, защото се пробва да направи Париж въглеродно безпристрастен до 2050 година.
Една от аргументите за митингите е плануваното нарастване на налозите върху горивата, изключително дизеловото гориво през 2019 година За 20% от популацията, живеещо с по-малко от 1800 евро на месец, които пътуват до работа с кола, това е сигнал за митинг. И до момента в който администрацията на президент Емануел Макрон в последна сметка се отхвърли от тези ограничения, беше прекомерно късно да се избегне създалата се връзка в съзнанието на доста хора сред зелените политики и градските елити. Това е събитие, сходно и за Америка по време на Тръмп, насърчи злорадството на американския президент във връзка с компликациите на Идалго и Макрон.
И на никое място по света не е по-градско или елитарно от Париж. Затова е и алегорично да се види, че протестиращите отвън града се изливат в столицата и нападат исторически забележителности като Триумфалната арка. От една страна бяха хората, за които евтиното гориво е витално значимо средство за изхранването на фамилията им. От друга страна бе кметът, която вкарва пешеходни зони в града, прегръща концепциите на стартъпите за електрическите скутери и за която чистият въздух е висшата цел.
В самия Париж има явна поддръжка за политики, които вършат града по-чист. Все повече се осъзнава заплахата от замърсяването на въздуха, което съгласно кмета е водещата причина за смъртността във Франция след алкохола и тютюна. Тези вездесъщи скутери са тествани от десетки хиляди поданици. Заедно с възходящия вкус за работа на свободна процедура, Париж стартира да се усеща прекомерно друг от Франция.
И въпреки всичко, в случай че Париж не желае да бъде обект на яростта на онеправданите измежду популацията, той би трябвало да се увери, че никой няма да бъде зарязан в енергийния преход. Данъчното облагане е прекомерно неефикасен инструмент, а предшественикът на Макрон Франсоа Оланд трябваше да се откаже от налозите върху тежкотоварните коли, изправен пред митинги. Това обаче не значи, че Франция може просто да продължава да усилва недостига, както направи Макрон с жълтите жилетки. Прекалено дълго Франция излиза от рецесията " на заем ".
Най-добрият източник на спомагателни пари за френската хазна е екстравагантният портфейл от активи на страната. Франция обича да се държи здрава хватка към най-големите си компании, постоянно посредством огромни дялове от тях. Приватизирането на някои от тези сдружения би донесло милиарди. Парижката летищна компания ADP да вземем за пример е оценена на към 16 милиарда евро, а половината ѝ благосъстоятелност е на държавното управление. Може би градът на Идалго може да бъде част от национално решение. /money.bg
Първо, това беше явен удар за имиджа на Париж като световен магнит за гений, вложения и технологии. Идалго е прекарала огромна част от последните две години подготвяйки френската столица за център за банкиране след Брекзит, водейки печелившата оферта за олимпийските игри 2024 година и насърчайки дамите бизнесмени в софтуерния бранш. Сега тя е по-заета с ограничения за битка с безредиците.
Второ, протестиращите стачкуват против на една от най-ценните й акции: Борбата против замърсяването и изменението на климата. Тя има упоритостта да забрани дизеловите коли през 2024 година и бензиновите транспортни средства през 2030 година, защото се пробва да направи Париж въглеродно безпристрастен до 2050 година.
Една от аргументите за митингите е плануваното нарастване на налозите върху горивата, изключително дизеловото гориво през 2019 година За 20% от популацията, живеещо с по-малко от 1800 евро на месец, които пътуват до работа с кола, това е сигнал за митинг. И до момента в който администрацията на президент Емануел Макрон в последна сметка се отхвърли от тези ограничения, беше прекомерно късно да се избегне създалата се връзка в съзнанието на доста хора сред зелените политики и градските елити. Това е събитие, сходно и за Америка по време на Тръмп, насърчи злорадството на американския президент във връзка с компликациите на Идалго и Макрон.
И на никое място по света не е по-градско или елитарно от Париж. Затова е и алегорично да се види, че протестиращите отвън града се изливат в столицата и нападат исторически забележителности като Триумфалната арка. От една страна бяха хората, за които евтиното гориво е витално значимо средство за изхранването на фамилията им. От друга страна бе кметът, която вкарва пешеходни зони в града, прегръща концепциите на стартъпите за електрическите скутери и за която чистият въздух е висшата цел.
В самия Париж има явна поддръжка за политики, които вършат града по-чист. Все повече се осъзнава заплахата от замърсяването на въздуха, което съгласно кмета е водещата причина за смъртността във Франция след алкохола и тютюна. Тези вездесъщи скутери са тествани от десетки хиляди поданици. Заедно с възходящия вкус за работа на свободна процедура, Париж стартира да се усеща прекомерно друг от Франция.
И въпреки всичко, в случай че Париж не желае да бъде обект на яростта на онеправданите измежду популацията, той би трябвало да се увери, че никой няма да бъде зарязан в енергийния преход. Данъчното облагане е прекомерно неефикасен инструмент, а предшественикът на Макрон Франсоа Оланд трябваше да се откаже от налозите върху тежкотоварните коли, изправен пред митинги. Това обаче не значи, че Франция може просто да продължава да усилва недостига, както направи Макрон с жълтите жилетки. Прекалено дълго Франция излиза от рецесията " на заем ".
Най-добрият източник на спомагателни пари за френската хазна е екстравагантният портфейл от активи на страната. Франция обича да се държи здрава хватка към най-големите си компании, постоянно посредством огромни дялове от тях. Приватизирането на някои от тези сдружения би донесло милиарди. Парижката летищна компания ADP да вземем за пример е оценена на към 16 милиарда евро, а половината ѝ благосъстоятелност е на държавното управление. Може би градът на Идалго може да бъде част от национално решение. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ