ГЕРБородният грях
Гледа дребният човек телевизионния екран и ядно цъка с език: по какъв начин е допустимо да ни ръководят такива хора! Вдига кръвното от цинизма на ръководещите, плаче над животинската хекатомба в Странджа, псува тирана на власт и нечленоразделния му цветан и се чуди от кое място му пристигна на главата това знамение. Пита се, само че не търси отговора у себе си. А той се корени там – в ГЕРБородния грях на народа. В това порочно изначално допускане, че единствено мутри могат да се преборят с мутри. В кръчмарската развеселеност от простащината на един самозабравил се министър председател. В снизходителното отношение към очевидната кражба. В отричането на очевидното.
Но дано се върнем първоначално. Когато се наливаха основите на ГЕРБ. Емисари на новосформиращата се партия обикаляха страната с експлицитното условие бъдещите членове да са от по-заможната част на популацията. Издирваха се локални богаташи, петимни за власт. Неслучайно това бе водещото изискване, защото индивидът с пари има тласък да ги умножи и в това време има какво да губи. Първото стимулира, второто те прави подвластен. Идеалният профил за политиката – лакомия, взаимозависимост и боязън в едно. Такъв не ти би трябвало да го контролираш, той самичък ще ти падне на колене. Такива бяха първозваните гербаджии, след това надойдоха всевъзможни. От самото начало бе ясно, че такава селекция не може да даде добър плод. Но народът не възрази. Напротив – буташе се в първите редици с вярата за кяр. Мъдро заключаваше, че не му трябват сиромаси на власт, та да крадат, заможните са си надделели на масрафа. О, свещена тъпотия. Сега горко ридае, че му затриват поминъка...
ГЕРБ се роди в изискванията на съзнавано закононарушение. Помня по какъв начин една въодушевена жена оправдаваше своя избор: „ Бат’Бойко е мутра и единствено той може да се оправи с мутрите “. Е, да, оправи се. Като се погоди с тях. И усвои изкуството да разпределя по този начин порциите на властта, че да няма недоволни. Порочната симбиоза роди мощна олигархия, която през днешния ден ръководи България. Затова не е чудно, че през днешния ден множеството законодателни решения на властта са съобразени с ползите на бизнеса. Лобизмът е естествена последица от този развой. Угоеният с политически подкрепи бизнес има за какво да е признателен на Борисов. И противоположното. Част от облагите бяха вложени в избори и на два пъти удължаваха живота на една изхабена и проядена от корупция върхушка.
Така още първоначално, по силата на ГЕРБородния грях, бяха положени основите на това, което имаме като ръководство през днешния ден. Спойката сред власт и пари укрепна с времето и доближи неразрушима здравина. Разбиването на този модел ще става все по-трудно. А гласът на ощетените – все по-пренебрежим. Това си проличава от арогантното държание на ръководещите към плахите митинги на жителите. „ Да му се махат от главата “ бяха посъветвани майките край Народното събрание.
Към днешна дата може умерено да обявим прехода за завършил. Едноличната власт на Борисов бе нужна за узаконяването и умножаването на в началото насъбрания капитал в годините на „ демокрацията “. И той се оправи професионално с охранителните си функционалности. Зорко пазеше парите на богатите, като понякога подхвърляше трохи на бедните, едвам избегне общественото напрежение. Победа с ипон. Постигната посредством и на ония снизходителни и морално дезориентирани гласоподаватели, които имаха вяра, че един някогашен охранител и рекетьор може да въдвори ред в страната. Любителите на мускули и мощна ръка. Почитателите на тъпи клишета от вида: „ Може да краде, само че и за нас остава “.
Оттук нататък, каквото и да стане, със или без Бойко Борисов, властта ще бъде в ръцете на олигархията, амнистирана от двукратното преизбиране на нейния политически поръчител и охранена с парите от еврофондове и публични поръчки за милиони. И всеки, който посегне на корупционните й схеми, ще има злополучна политическа орис. Нещо повече: тази власт се радва и на безрезервната поддръжка на Брюксел. Ишиасът също се лекува с пари.
Това е наследството, което ни оставя Борисов. Държавата бе подарена на олигарсите под бурните овации на електората. Затова няма място за отвращение, когато през днешния ден управниците на тази страна са подготвени да се откажат непринудено от стотици милиони доходи в хазната в интерес на другарски бизнес кръгове. Впрочем, като се замисли човек, 60 милиона са по десетина лв. от джоба на всеки пълновръстен български жител. А за тези, които считат, че това не ги визира – 60 милиона са над 20 нови детски градини или над 500 свръхмодерни коли за спешна помощ. И това е единствено дребна част от неизчислимата сума от голям брой приватизационни покупко-продажби, които можеха и към момента разчитат да бъдат облагодетелствани от поправките на ГЕРБ в закона за приватизацията. Поредните лобистки промени, които президентът Радев спря, само че ГЕРБ към момента не е прегласувал. Възможни са и изненади в последния миг.
Така че в случай че перифразираме прословутата му фраза: Той може и да е елементарен, само че ние сме още по-прости.
Автор: Анастас Добрев
Източник -Glasove.com
Но дано се върнем първоначално. Когато се наливаха основите на ГЕРБ. Емисари на новосформиращата се партия обикаляха страната с експлицитното условие бъдещите членове да са от по-заможната част на популацията. Издирваха се локални богаташи, петимни за власт. Неслучайно това бе водещото изискване, защото индивидът с пари има тласък да ги умножи и в това време има какво да губи. Първото стимулира, второто те прави подвластен. Идеалният профил за политиката – лакомия, взаимозависимост и боязън в едно. Такъв не ти би трябвало да го контролираш, той самичък ще ти падне на колене. Такива бяха първозваните гербаджии, след това надойдоха всевъзможни. От самото начало бе ясно, че такава селекция не може да даде добър плод. Но народът не възрази. Напротив – буташе се в първите редици с вярата за кяр. Мъдро заключаваше, че не му трябват сиромаси на власт, та да крадат, заможните са си надделели на масрафа. О, свещена тъпотия. Сега горко ридае, че му затриват поминъка...
ГЕРБ се роди в изискванията на съзнавано закононарушение. Помня по какъв начин една въодушевена жена оправдаваше своя избор: „ Бат’Бойко е мутра и единствено той може да се оправи с мутрите “. Е, да, оправи се. Като се погоди с тях. И усвои изкуството да разпределя по този начин порциите на властта, че да няма недоволни. Порочната симбиоза роди мощна олигархия, която през днешния ден ръководи България. Затова не е чудно, че през днешния ден множеството законодателни решения на властта са съобразени с ползите на бизнеса. Лобизмът е естествена последица от този развой. Угоеният с политически подкрепи бизнес има за какво да е признателен на Борисов. И противоположното. Част от облагите бяха вложени в избори и на два пъти удължаваха живота на една изхабена и проядена от корупция върхушка.
Така още първоначално, по силата на ГЕРБородния грях, бяха положени основите на това, което имаме като ръководство през днешния ден. Спойката сред власт и пари укрепна с времето и доближи неразрушима здравина. Разбиването на този модел ще става все по-трудно. А гласът на ощетените – все по-пренебрежим. Това си проличава от арогантното държание на ръководещите към плахите митинги на жителите. „ Да му се махат от главата “ бяха посъветвани майките край Народното събрание.
Към днешна дата може умерено да обявим прехода за завършил. Едноличната власт на Борисов бе нужна за узаконяването и умножаването на в началото насъбрания капитал в годините на „ демокрацията “. И той се оправи професионално с охранителните си функционалности. Зорко пазеше парите на богатите, като понякога подхвърляше трохи на бедните, едвам избегне общественото напрежение. Победа с ипон. Постигната посредством и на ония снизходителни и морално дезориентирани гласоподаватели, които имаха вяра, че един някогашен охранител и рекетьор може да въдвори ред в страната. Любителите на мускули и мощна ръка. Почитателите на тъпи клишета от вида: „ Може да краде, само че и за нас остава “.
Оттук нататък, каквото и да стане, със или без Бойко Борисов, властта ще бъде в ръцете на олигархията, амнистирана от двукратното преизбиране на нейния политически поръчител и охранена с парите от еврофондове и публични поръчки за милиони. И всеки, който посегне на корупционните й схеми, ще има злополучна политическа орис. Нещо повече: тази власт се радва и на безрезервната поддръжка на Брюксел. Ишиасът също се лекува с пари.
Това е наследството, което ни оставя Борисов. Държавата бе подарена на олигарсите под бурните овации на електората. Затова няма място за отвращение, когато през днешния ден управниците на тази страна са подготвени да се откажат непринудено от стотици милиони доходи в хазната в интерес на другарски бизнес кръгове. Впрочем, като се замисли човек, 60 милиона са по десетина лв. от джоба на всеки пълновръстен български жител. А за тези, които считат, че това не ги визира – 60 милиона са над 20 нови детски градини или над 500 свръхмодерни коли за спешна помощ. И това е единствено дребна част от неизчислимата сума от голям брой приватизационни покупко-продажби, които можеха и към момента разчитат да бъдат облагодетелствани от поправките на ГЕРБ в закона за приватизацията. Поредните лобистки промени, които президентът Радев спря, само че ГЕРБ към момента не е прегласувал. Възможни са и изненади в последния миг.
Така че в случай че перифразираме прословутата му фраза: Той може и да е елементарен, само че ние сме още по-прости.
Автор: Анастас Добрев
Източник -Glasove.com
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ