Главният прокурор Иван Гешев не владеел никакъв чужд език, писаха

Главният прокурор Иван Гешев не владеел никакъв непознат език, писаха българските медии.
Не знам дали е правилно, само че звучи правдоподобно.
По мои усещания, министър-председателят Бойко Борисов също не приказва непознати езици, с изключение на може би съветски.
Почти анекдотично. Но действително.
Натрупал съм многочислени персонални наблюдения и разкази на очевидци за конфузиите, които произтичат от езиковата неначетеност на високопоставени български представители в чужбина:
Български дипломат в англоезична страна подвига звънящия си телефон: „ Yes? Yes... Yes… " Обръща се към секретарката си: „ Абе, Стефче, я го виж кво желае тоя, че ми приказва на британски. "
Български дипломат в немскоезична страна, същата обстановка: „ Ja? Ja... Я си *** *! "
Български политик в чужбина се пробва на съветски език да предложения собствен източноевропейски сътрудник на коктейла в българското посолство: " Пойдем погулять! " (Да идем да се поразходим – б.ред.)
Неграмотни политици, които къкрят в личен сос
Встрани от конфузиите и анекдотите: многочислени научни проучвания са потвърдили, че владеенето на непознати езици покачва концентрацията, гъвкавостта на мозъка и толерантността.
Този пакет от качества учените назовават „ когнитивен надзор ": умеенето оптимално да се пригаждаш към обстановката, с цел да постигнеш оптимален резултат. Едно изследване на университета в Торонто да вземем за пример стига до извода, че хората, които приказват най-малко един непознат език, са доста по-съсредоточени върху същината, по-малко разсеяни и стигат по-бързо до решения на на практика проблеми.
Има още цяла поредност справедливи обстоятелства, които даже няма потребност да се загатват. Всеки непознат език автоматизирано уголемява хоризонта и обезпечава достъп до разнообразни култури и нрави. Всеки непознат език развива умеенето да вникнеш в непозната позиция, да се измъкнеш от „ личния сос ", да влезеш в разговор. Участвал съм в многочислени срещи на високопоставени български политици с задгранични представители и мога без диря от подозрение да го потвърдя: Онези от тях, които приказват непознати езици, доста по-добре схващат позицията и причините на отсрещната страна и в последна сметка реализират за идеята си надалеч по-добри резултати. Езиково необразованият политик нормално къкри точно в личния си сос, неговият разговор с чужденеца отсреща постоянно се свежда до замяна на успоредни известия, които в никакъв случай не се засичат.
Дали въобще схващат какво им споделят хората по площадите?
В момента доста се приказва за „ мутризацията " на българската политика и на обществото. За това, че на забележими или невидими властови позиции са се настанили полуграмотни и малокултурни хора, чийто генезис е обвързван със силови спортове и други силови занимания. Тези хора неведнъж не владеят майчиния си език, та какво остава за непознати. В техния свят връзката е невербална – тя се състои от звуци, ръмжене, сумтене, къркорене, премляскване, тиктакане с език, блеене, съскане, охкане, белтъци, гримаси, жестове, език на тялото. И мускули. Насилие. Какъв ти тук когнитивен надзор, какви пет лева…
Дейците, чиито оставки желаят протестиращите в България през тези седмици, по всяка възможност не схващат за какво толкоз доста хора са настръхнали против тях. Липсва им таман умеенето да вникнат в противоположна позиция, да потърсят общоприемливи решения. Липсва им когнитивният надзор. Така че можем да им пожелаем единствено едно: Учете непознати езици!
Автор: Александър Андреев, Deutsche Welle
Заглавието е на редакцията