Георги Заманов: Нямам притеснения за ръстовете в ипотечното кредитиране
Главният изпълнителен шеф на Алианц банк България Георги Заманов
© Надежда Чипева Споделяте ли терзанията на ваши сътрудници за несъразмерен напредък на потребителското кредитиране, и по-конкретно - ипотечното? Има ли към този момент проблем? Какви ограничения би трябвало да предприеме промишлеността, с цел да не се стигне до проблем?
Не се тормозя, тъй като нарастването на портфейла ипотечни заеми върви паралелно с повишаването на депозитната маса на популацията. Ръстът е подобен, като почти при един милиард повече ипотечни заеми имаме с 5 милиарда лева повече спестявания, само че там имаме по-висока база. Ако погледнем и потребителските и ипотечните заеми ще забележим, че общата сума на заемите - малко над 20 милиарда лв., е 40% от сумата на спестяванията (55 милиарда лева.). Освен това съгласно статистиката общият брой на всички ипотечни заеми е към 160 - 180 хиляди при 2.3 млн. интензивно работещо население. Това демонстрира, че под 10% от работещите имат жилищен заем. Намалението на безработицата и откриването на нови работни места разрешава от ден на ден хора да могат да си разрешат да изтеглят заем, с цел да подобрят виталния си стандарт – ипотечен за покупка на фамилно жилище и/или потребителски за ремонт, образование, кола, отмора и така нататък
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Така че за мен няма терзания на равнище промишленост. Сигурно има обособени кредитни покупко-продажби, при които самоучастието не е задоволително и това покачва риска на съответната договорка, само че това не е всеобщо и не утежнява риска на равнище портфейл. Въпросът е растежът на българската стопанска система да е постоянен, на равнища най-малко 3%, което от своя страна е причина за по-висока претовареност. За мен е хубаво, че се приказва и се работи с нараснало внимание и от страна на Българска народна банка и Асоциацията на банките, тъй като би трябвало да има хладна преценка на качеството на кредитните портфейли и да се внимава за концентрацията на риск, както на равнище клиент, по този начин и на равнище артикул /сегмент.
Какви са трендовете в ценообразуването на банковите услуги? От една страна институциите сте притиснати от европейски регулации, а от друга - финтех съперниците ви оферират парични транзакции с нулеви такси, което може би допуска преразглеждане на цените. За какви промени да се приготвят потребителите?
Ако предлагаш една услуга, тя има своята рационална цена, която би трябвало да бъде комуникирана и платена, в случай че клиентът желае да я употребява. Развитието на финансовите технологии, а и навиците на хората, докара до там, че огромна част от транзакциите към този момент се случват отвън офисите на банките. В момента огромна част от услугите на каса са платени, до момента в който преди 10 години това не беше по този начин - считаше се, че тези интервенции са част от цялостното банково обслужване. От друга страна, регулации като европейската инструкция, за която говорите, също оказват своето въздействие за промени. По тематиката за изравняването на превода в задгранична валута с този в локална има нещо, което никой не доизказва и това води до недоумение. Като всяка услуга това има своята цена, която е от два съставния елемент - единият е таксата, която банката събира на база оценката си за положения труд, време и така нататък, а другият е разхода за оператора, който провежда левовите разплащания и тези в друга валута. Върху втория съставен елемент ние не можем да влияем. Уеднаквяване би могло да има във връзка с тази част от таксата, която банката задържа за себе си.
Финтех фирмите може би отчасти имат построени лични системи и по тази причина тяхното предложение стартира всеобщо да навлиза. И те имат някои ограничавания, с цел да избегнат платежения оператор - да вземем за пример, не оперират на всички пазари и с всички компании. Но те направиха нещо доста потребно за нас - накараха ни да ухажваме повече клиента, в положителния смисъл на думата. Стимулират ни да предлагаме повече, което в последна сметка е добре за потребителите.
Защо съгласно вас потребителите в България не са задоволително дейни в банкирането по интернет или през телефона и не престават да разчитат на банковия клон? Как очаквате това да се промени?
Според нашите данни близо 85% от транзакциите стават отвън офиса и в това включваме изтегляне от банкомат, заплащане на ПОС терминал. Само 15% от транзакциите са на каса и/или гише като платежно на хартия. Колко са потребителите, които употребяват, по отношение на тези, които не банкират онлайн - несъмнено един от двама. Но ние би трябвало да сме наясно с това каква е възрастовата конструкция на популацията. Броят на пенсионерите е съпоставим с броя на работещите. Разбира се, не поставям хората под един знаменател, само че за мнозина от по-възрастната част на популацията електронното банкиране не е нужда. За тях главно транзакцията е да получат пари, да ги изтеглят с карта от банкомат. Те даже рядко заплащат с карта. Докато поколението на 20-годишните, те към този момент имат дебитна, кредитна карта, търсят премиум пакетите, тъй като пътуват, употребяват застраховки. Тоест, в случай че аз, като клиент върша по две интервенции дневно, то аз няма да желая да вървя до банката и ще диря опциите за банкиране по интернет. Но в случай че върша по една интервенция един път на три месеца, за мен разхождането до банковия офис не би било проблем, а може би било и улеснение тъй като няма да се постанова да помня " ключова дума ", която не употребявам. Така че честотата на потребление дава отговор на потребностите на обособения клиент. Тенденцията е от ден на ден интервенции да се правят електронно. Очакваме скоро съотношението да стане 90 към 10, само че в никакъв случай няма да стане 100:0, тъй като постоянно ще има хора, които избират визитата в банковия офис и връзката със чиновниците там.Главният изпълнителен шеф на Алианц банк България Георги Заманов ще бъде измежду лекторите на годишната среща " Банките и бизнеса ", която ще се организира на 14 ноември в София. Експертът ще приказва за това по какъв начин финансовите институции се трансформират, с цел да отговорят на изменящите се потребности на клиентите и какво ново могат да чакат от промишлеността потребителите на банкови услуги. Повече за програмата и участниците може да видите на уеб страницата на събитието, а крайният период за регистрация в него изтича на 13 ноември (сряда).
© Надежда Чипева Споделяте ли терзанията на ваши сътрудници за несъразмерен напредък на потребителското кредитиране, и по-конкретно - ипотечното? Има ли към този момент проблем? Какви ограничения би трябвало да предприеме промишлеността, с цел да не се стигне до проблем?
Не се тормозя, тъй като нарастването на портфейла ипотечни заеми върви паралелно с повишаването на депозитната маса на популацията. Ръстът е подобен, като почти при един милиард повече ипотечни заеми имаме с 5 милиарда лева повече спестявания, само че там имаме по-висока база. Ако погледнем и потребителските и ипотечните заеми ще забележим, че общата сума на заемите - малко над 20 милиарда лв., е 40% от сумата на спестяванията (55 милиарда лева.). Освен това съгласно статистиката общият брой на всички ипотечни заеми е към 160 - 180 хиляди при 2.3 млн. интензивно работещо население. Това демонстрира, че под 10% от работещите имат жилищен заем. Намалението на безработицата и откриването на нови работни места разрешава от ден на ден хора да могат да си разрешат да изтеглят заем, с цел да подобрят виталния си стандарт – ипотечен за покупка на фамилно жилище и/или потребителски за ремонт, образование, кола, отмора и така нататък
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Така че за мен няма терзания на равнище промишленост. Сигурно има обособени кредитни покупко-продажби, при които самоучастието не е задоволително и това покачва риска на съответната договорка, само че това не е всеобщо и не утежнява риска на равнище портфейл. Въпросът е растежът на българската стопанска система да е постоянен, на равнища най-малко 3%, което от своя страна е причина за по-висока претовареност. За мен е хубаво, че се приказва и се работи с нараснало внимание и от страна на Българска народна банка и Асоциацията на банките, тъй като би трябвало да има хладна преценка на качеството на кредитните портфейли и да се внимава за концентрацията на риск, както на равнище клиент, по този начин и на равнище артикул /сегмент.
Какви са трендовете в ценообразуването на банковите услуги? От една страна институциите сте притиснати от европейски регулации, а от друга - финтех съперниците ви оферират парични транзакции с нулеви такси, което може би допуска преразглеждане на цените. За какви промени да се приготвят потребителите?
Ако предлагаш една услуга, тя има своята рационална цена, която би трябвало да бъде комуникирана и платена, в случай че клиентът желае да я употребява. Развитието на финансовите технологии, а и навиците на хората, докара до там, че огромна част от транзакциите към този момент се случват отвън офисите на банките. В момента огромна част от услугите на каса са платени, до момента в който преди 10 години това не беше по този начин - считаше се, че тези интервенции са част от цялостното банково обслужване. От друга страна, регулации като европейската инструкция, за която говорите, също оказват своето въздействие за промени. По тематиката за изравняването на превода в задгранична валута с този в локална има нещо, което никой не доизказва и това води до недоумение. Като всяка услуга това има своята цена, която е от два съставния елемент - единият е таксата, която банката събира на база оценката си за положения труд, време и така нататък, а другият е разхода за оператора, който провежда левовите разплащания и тези в друга валута. Върху втория съставен елемент ние не можем да влияем. Уеднаквяване би могло да има във връзка с тази част от таксата, която банката задържа за себе си.
Финтех фирмите може би отчасти имат построени лични системи и по тази причина тяхното предложение стартира всеобщо да навлиза. И те имат някои ограничавания, с цел да избегнат платежения оператор - да вземем за пример, не оперират на всички пазари и с всички компании. Но те направиха нещо доста потребно за нас - накараха ни да ухажваме повече клиента, в положителния смисъл на думата. Стимулират ни да предлагаме повече, което в последна сметка е добре за потребителите.
Защо съгласно вас потребителите в България не са задоволително дейни в банкирането по интернет или през телефона и не престават да разчитат на банковия клон? Как очаквате това да се промени?
Според нашите данни близо 85% от транзакциите стават отвън офиса и в това включваме изтегляне от банкомат, заплащане на ПОС терминал. Само 15% от транзакциите са на каса и/или гише като платежно на хартия. Колко са потребителите, които употребяват, по отношение на тези, които не банкират онлайн - несъмнено един от двама. Но ние би трябвало да сме наясно с това каква е възрастовата конструкция на популацията. Броят на пенсионерите е съпоставим с броя на работещите. Разбира се, не поставям хората под един знаменател, само че за мнозина от по-възрастната част на популацията електронното банкиране не е нужда. За тях главно транзакцията е да получат пари, да ги изтеглят с карта от банкомат. Те даже рядко заплащат с карта. Докато поколението на 20-годишните, те към този момент имат дебитна, кредитна карта, търсят премиум пакетите, тъй като пътуват, употребяват застраховки. Тоест, в случай че аз, като клиент върша по две интервенции дневно, то аз няма да желая да вървя до банката и ще диря опциите за банкиране по интернет. Но в случай че върша по една интервенция един път на три месеца, за мен разхождането до банковия офис не би било проблем, а може би било и улеснение тъй като няма да се постанова да помня " ключова дума ", която не употребявам. Така че честотата на потребление дава отговор на потребностите на обособения клиент. Тенденцията е от ден на ден интервенции да се правят електронно. Очакваме скоро съотношението да стане 90 към 10, само че в никакъв случай няма да стане 100:0, тъй като постоянно ще има хора, които избират визитата в банковия офис и връзката със чиновниците там.Главният изпълнителен шеф на Алианц банк България Георги Заманов ще бъде измежду лекторите на годишната среща " Банките и бизнеса ", която ще се организира на 14 ноември в София. Експертът ще приказва за това по какъв начин финансовите институции се трансформират, с цел да отговорят на изменящите се потребности на клиентите и какво ново могат да чакат от промишлеността потребителите на банкови услуги. Повече за програмата и участниците може да видите на уеб страницата на събитието, а крайният период за регистрация в него изтича на 13 ноември (сряда).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ