Мистерията на българските гласове покори Ню Йорк Таймс
Глад за натурална, обичайната, същинска музика. Това е най-вероятната причина едно от най-големите издания в света „ Ню Йорк Таймс “ да отдели голямо пространство на новия албум на „ Мистерията на българските гласове “ „ BooCheeMish “. Тавата, която направи международната си премиера на 25 май, се оказа идеалното ястие за тези гладни ценители, които я чакаха повече от 20 години.
Музикалният критик на медията Джим Фарбър се е разходил из дългогодишната история на българския хор и я е поднесъл на най-големия музикален пазар в света – Америка, по остроумен, сериозен и въодушевяващ метод. Още при започване на ревюто на албума, той напомня по какъв начин преди 31 години, запис на български женски хор, който „ извършва хилядолетна музика “ е направил някакво знамение и продал невъзможните 500 000 копия в Америка. Мистериозният пробив на едноименния им албум, съответства с излизането на „ Graceland “ на Пол Саймън и в най-голяма степен дава гориво на новото течение “world music”. Следващият албум от женския хор открадва „ Грами “ през 1989 година и прави турне по целия свят с изцяло разпродадени зали.
“Цялата прелест беше в тяхното акапелно пеене,” споделя пред изданието Робърт Хурвиц, който тогава заплаща 8000 $, с цел да купи лиценза за албума “Le Mystère” и да го популяризира в Америка с тогавашния си лейбъл Nonesuch. “Чистотата на техния тон беше необикновено вълнуваща.”
„ Днес, след повече от две десетилетия надалеч от студиото, хорът се завръща, само че със тон, който към този момент не е толкоз чист. Новият им албум комбинира фолклорните хармонии на хора с голям брой принадлежности, не всички от които обичайни. Включва и колаборации с певица и създател от напълно друг музикален род и просвета – австралийката Лиса Джерард от Dead Can Dance. Има даже и хип-хоп бийтбоксър – Александър Деянов-SkilleR “, написа критикът на „ Ню Йорк Таймс “, който не одобри нетърпението си да види отзивите на публиката от новото звучене на хора.
Той написа още:
„ Човекът, който е работил по аранжиментите и новата музика – Петър Дундаков, добре знае, че ще се сблъска с огромен песимизъм от почитателите на хора, само че остава непреклонен в решението си. “Искаме да разтеглим звука, с цел да пленим и нова публика. Не желаеме да останем в в музея. Големият въпрос е, дали ще успеем да преведем фолклора в бъдещето”, споделя той.
Лиса Джерард акцентира, че както тя, по този начин и другите нови реализатори, които работят с хора, са положили доста огромни старания, с цел да не покварят натуралния тон на националните певици. „ ние вървяхме към тях, а не противоположното. Ако някой се е променял за този албум, то това съм аз “, споделя примата на дарк-уейва.
Хорът в действителност стартира да се трансформира по отношение на по какъв начин западняците чуват хармониите много по рано – още преди 80-те. През 1966 година запис на хора, в който те извършват аранжирана обичайната музика от диригента им Филип Кутев, е публикуван като част от поредицата “Explorer” на лейбъла „ Nonesuch “ и продава повече копия, от който и да е различен албум от поредицата. Звезди като Франк Запа, Дейвид Кросби и Греъм Наш непрекъснато повтаряха по изявленията, какъв брой са повлияни от вокалната им техника и това в допълнение повишаваше интереса към албума. Тогава, през 1975 година, швейцарския етнолог Масел Селие издал касета на хора през личния си лейбъл, със записи, който самичък е правил от 50-те. Точно този е записът, на който Хурвиц попаднал в музикален магазин в Париж през 80-те. „ Отне ми 10 секунди да осъзная, че това е нещо, което в действителност обажавам “, разкзва той. И до момента в който той лицензира записите, с цел да ги издаде в Америка, английският лейбъл 4AD взима правата за Англия, където записът се продава в тираж по-голям от 100 000 копия. По същото време Лиса Джерард също записва за 4AD и точно там чува за пръв път „ Мистерията на българските гласове “.
Музикалният критик на медията Джим Фарбър се е разходил из дългогодишната история на българския хор и я е поднесъл на най-големия музикален пазар в света – Америка, по остроумен, сериозен и въодушевяващ метод. Още при започване на ревюто на албума, той напомня по какъв начин преди 31 години, запис на български женски хор, който „ извършва хилядолетна музика “ е направил някакво знамение и продал невъзможните 500 000 копия в Америка. Мистериозният пробив на едноименния им албум, съответства с излизането на „ Graceland “ на Пол Саймън и в най-голяма степен дава гориво на новото течение “world music”. Следващият албум от женския хор открадва „ Грами “ през 1989 година и прави турне по целия свят с изцяло разпродадени зали.
“Цялата прелест беше в тяхното акапелно пеене,” споделя пред изданието Робърт Хурвиц, който тогава заплаща 8000 $, с цел да купи лиценза за албума “Le Mystère” и да го популяризира в Америка с тогавашния си лейбъл Nonesuch. “Чистотата на техния тон беше необикновено вълнуваща.”
„ Днес, след повече от две десетилетия надалеч от студиото, хорът се завръща, само че със тон, който към този момент не е толкоз чист. Новият им албум комбинира фолклорните хармонии на хора с голям брой принадлежности, не всички от които обичайни. Включва и колаборации с певица и създател от напълно друг музикален род и просвета – австралийката Лиса Джерард от Dead Can Dance. Има даже и хип-хоп бийтбоксър – Александър Деянов-SkilleR “, написа критикът на „ Ню Йорк Таймс “, който не одобри нетърпението си да види отзивите на публиката от новото звучене на хора.
Той написа още:
„ Човекът, който е работил по аранжиментите и новата музика – Петър Дундаков, добре знае, че ще се сблъска с огромен песимизъм от почитателите на хора, само че остава непреклонен в решението си. “Искаме да разтеглим звука, с цел да пленим и нова публика. Не желаеме да останем в в музея. Големият въпрос е, дали ще успеем да преведем фолклора в бъдещето”, споделя той.
Лиса Джерард акцентира, че както тя, по този начин и другите нови реализатори, които работят с хора, са положили доста огромни старания, с цел да не покварят натуралния тон на националните певици. „ ние вървяхме към тях, а не противоположното. Ако някой се е променял за този албум, то това съм аз “, споделя примата на дарк-уейва.
Хорът в действителност стартира да се трансформира по отношение на по какъв начин западняците чуват хармониите много по рано – още преди 80-те. През 1966 година запис на хора, в който те извършват аранжирана обичайната музика от диригента им Филип Кутев, е публикуван като част от поредицата “Explorer” на лейбъла „ Nonesuch “ и продава повече копия, от който и да е различен албум от поредицата. Звезди като Франк Запа, Дейвид Кросби и Греъм Наш непрекъснато повтаряха по изявленията, какъв брой са повлияни от вокалната им техника и това в допълнение повишаваше интереса към албума. Тогава, през 1975 година, швейцарския етнолог Масел Селие издал касета на хора през личния си лейбъл, със записи, който самичък е правил от 50-те. Точно този е записът, на който Хурвиц попаднал в музикален магазин в Париж през 80-те. „ Отне ми 10 секунди да осъзная, че това е нещо, което в действителност обажавам “, разкзва той. И до момента в който той лицензира записите, с цел да ги издаде в Америка, английският лейбъл 4AD взима правата за Англия, където записът се продава в тираж по-голям от 100 000 копия. По същото време Лиса Джерард също записва за 4AD и точно там чува за пръв път „ Мистерията на българските гласове “.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ