Изненадващо мрачният произход на гумените мечета
Германия е известна с храни като братвурст, шницел и от 20-ти век насам – с гумените мечета. Учителите по немски език в Съединени американски щати даже носят бонбоните в класните си стаи, с цел да покажат на учениците част от кухнята на страната. Извън просветителния подтекст множеството американски деца нямат късмет да опитат сладкишите преди 80-те години на предишния век.
И по този начин, по какъв начин гумените мечета се трансформират от нишов немски артикул в международен феномен? Защо тъкмо мечета? И каква е връзката сред цветните бонбони и малтретирането на животни?
Ето всичко, което би трябвало да знаем за тях – от сладките моменти до не толкоз сладките.
Все още имаше дупка на пазара за забавни гумени бонбони и Haribo става компанията, която я запълни. Ханс Ригел основава компанията през 1920 година, откакто напуща работата си във фабрика за бонбони; името Haribo е композиция (портманто) от неговото име и фамилия и родния му град Бон в Германия.
Първите му артикули са безцветни твърди бонбони Ригел, които прави в меден съд вкъщи и продава на локалните улични панаири (като и кара жена си да ги доставя с велосипед). Продажбите вървят добре, само че не задоволително, с цел да повдигнат компанията до идващото равнище.
Но за какво Райгъл взема решение да ги моделира като мечки вместо лъвове или тигри? Ами формата поражда като респект към една европейска традиция, датираща от епохи – на танцуващите мечки, които получават известност през Средновековието и не престават да съществуват до 20 век. Те към момента са нормална панорама на немските панаири преди 100 години, тъй че Ригел знае, че това е изображение, което клиентите му ще разпознаят.
Въпросните мечки са вземани от дивата природа още като дребни и обучавани да извършват номерата си посредством ужасяващи способи. Дресьорите учат мечките си да „ танцуват “, като ги принуждават да стоят върху железни плочи над огън, до момента в който свири музика. Плочите се нагорещяват, животните са принудени да се изправят и подскачат от една лапа на друга, по този начин в последна сметка се научават да свързват музиката с болката и стартират да танцуват всякога, когато я чуят.
Днес танцуващите мечки са неразрешени в Германия, само че традицията се помни.
