Акцент на месец февруари в Габровската художествена галерия
Георги Василев Трифонов (1947-2011) е изявен български живописец, художник-монументалист, график и стихотворец.
Роден е на 18 декември 1947 година в гара Карлуково, Ловешка област, в железничарско семейство. През 1953 година се реалокира да живее в Червен бряг. През 1966 година приключва Художествената гимназия в София, а по-късно Висшия институт за изобразително изкуство „ Николай Павлович “ при фамозния български художник-график доцент Петър Чуклев.
От 1973 година художникът стартира да взе участие в общи художествени изложения в София и страната, както и в интернационалните и представителни експозиции на българското изобразително изкуство във Франция, Германия, Съединени американски щати, Полша, Венецуела, Русия, Швейцария. Както означават откривателите, той много бързо печели име на един от най-интересните и присъщи модерни актьори. Има общо над 40 независими изложения. Като член на Съюза на българските художници взе участие интензивно в активността му. Носител е на голям брой влиятелни награди, измежду които Голямата премия на СБХ “Илия Бешков ” за рисунка (1985 г.), премия на Асоциацията на френските художници (1996 г.), премията на Дружество “Гражданин ” за просвета и изкуство за 2000 година и медал “Св. Св. Кирил и Методий ” – огърлие (2011г.).
Георги Трифонов е художник с извънредно необятни професионални ползи, работил в региона на живописта, декоративно – монументалните изкуства, рисунката, графиката, илюстрацията и даже скулптурата. Автор е на киносценария „Пролом за безумци“ и 10 стихосбирки измежду които са: „ Огледало и автопортрет “, „ Утринни събития “, „ Бездънен гражданин “, „ Графики и думи “, „ Око обърнато във вътрешността “, „ Ехо от сенки “ и други Те излизат в продължение на три десетилетия. Библиофилското му издание „Огледало и автопортрет“ се състои от 2 тома. Първото е със стихове и графики, до момента в който втopият тoм cъдъpжa pепpoдукции нa негoви твopби – живoпиc, cкици, pиcунки, aквapели, гpaфики, кеpaмикa, плacтикa, cтенoпиcи. Изданието пpедcтaвлявa и coбcтвенa paвнocметкa нa Геopги Тpифoнoв зa един дълъг и плoдoтвopен твopчеcки път.
Пластическото му завещание е богато и полифонично. Той е създател на над 1600 живописни картини, над 5000 броя скици, рисунки, акварели и графики, над 250 броя керамики, пластики и произведения от разнообразни материали и над 30 плана за стенна живопис (15 от които са били реализирани). Илюстрирал е над 200 книги от български и задгранични създатели.
Негови произведения са владеене на Националната художествена изложба, Софийска градска художествена изложба, публични и частни сбирки в България и чужбина: Австрия, Армения, Белгия, Бразилия, Англия, Германия, Индия, Ирландия, Исландия, Испания, Корея, Русия, Съединени американски щати, Франция, Япония и други. Георги Трифонов прави огромно подаяние от свои произведения, които сега са в непрекъсната експозиция в църквата „ Св.Троица ” в Червен бряг. През 2011 година неговата картина „ Една заран в Самоков ” (1984 г.) е изплатена за художествената сбирка на български създатели на Европейския парламент в Брюксел. През 1993 година по негово предложение се учредява фонд „ Поддържане на изкуството в България ”.
Творческия му живот е обвързван до избрана степен с работата му в Кърджали (близо 7 години). Той е един от основателите на сдружението на Съюза на българските художници в града. Негови картини и рисунки може да се видят в градската изложба и в читалище „ Обединение ”. С неговия стенна живопис „ Апостолите на България ” е завършена стената на СОУ „ Отец Паисий ”. Мозаичното пано „ 1300 години България “ на постройката на полицията е станало емблематична част от архитектурния образ на града.
Както в акварела, по този начин и в живописта е видимо художественото въображение на художника, комплицираните ракурси и композиционни решения в тях. В творчеството си, Георги Трифонов непрекъснато изследва предизвикването на материала, желае да извлече вътрешното наличие на всеки размер и облик. В живописта му от 70-те и 80-те години се отличават: чиста линия, благосъстояние на палитрата, реален рисунък, интерес към многофигурните композиции. След 90-те години художникът внезапно сменя насоката на своите художествено-естетически търсения, стиловите трансформации и опитите с формата. Художественото въображение на Георги Трифонов става напълно разкрепостено, освободено от всевъзможни задръжки и нормативни наставления на художествената обстановка и времето. Характерни в това отношение, са двете му серии „ Библейски претекст “ и „ Следа от житие “. Погледнато в общ проект, стилът на Георги Трифонов се отличава с великолепие и лирически финес.
Този февруари, за акцент на месеца екипът на Галерията избра картината „ Цирк “ на Георги Трифонов. Творбата е изпълнена в смесена техника върху фазер и съставлява отвесно решена комбинация с две човешки фигури, заставащи тил с тил един до различен. Фигурите изпъкват на напред във времето, а акцентът е подложен върху лицата им. Те са в безмълвен разговор един с различен. На втори и трети проект личат силуетите на хора и животни, които наподобяват като мемоари, облици и се въртят към героите. Щрихът в картината е самоуверен до известна степен, нервозен в детайлите си, в това време, задачата на художника е да реализира цялостна обобщеност на творбата. Той желае да ни внуши, че светът на въображаемото е доста по-богат и многопластов от света на забележимото, че е извънредно значимо мислещата и чувстващата душа да се опита да задейства вътрешното си зрение, с цел да прозре невидимата естетика.
Роден е на 18 декември 1947 година в гара Карлуково, Ловешка област, в железничарско семейство. През 1953 година се реалокира да живее в Червен бряг. През 1966 година приключва Художествената гимназия в София, а по-късно Висшия институт за изобразително изкуство „ Николай Павлович “ при фамозния български художник-график доцент Петър Чуклев.
От 1973 година художникът стартира да взе участие в общи художествени изложения в София и страната, както и в интернационалните и представителни експозиции на българското изобразително изкуство във Франция, Германия, Съединени американски щати, Полша, Венецуела, Русия, Швейцария. Както означават откривателите, той много бързо печели име на един от най-интересните и присъщи модерни актьори. Има общо над 40 независими изложения. Като член на Съюза на българските художници взе участие интензивно в активността му. Носител е на голям брой влиятелни награди, измежду които Голямата премия на СБХ “Илия Бешков ” за рисунка (1985 г.), премия на Асоциацията на френските художници (1996 г.), премията на Дружество “Гражданин ” за просвета и изкуство за 2000 година и медал “Св. Св. Кирил и Методий ” – огърлие (2011г.).
Георги Трифонов е художник с извънредно необятни професионални ползи, работил в региона на живописта, декоративно – монументалните изкуства, рисунката, графиката, илюстрацията и даже скулптурата. Автор е на киносценария „Пролом за безумци“ и 10 стихосбирки измежду които са: „ Огледало и автопортрет “, „ Утринни събития “, „ Бездънен гражданин “, „ Графики и думи “, „ Око обърнато във вътрешността “, „ Ехо от сенки “ и други Те излизат в продължение на три десетилетия. Библиофилското му издание „Огледало и автопортрет“ се състои от 2 тома. Първото е със стихове и графики, до момента в който втopият тoм cъдъpжa pепpoдукции нa негoви твopби – живoпиc, cкици, pиcунки, aквapели, гpaфики, кеpaмикa, плacтикa, cтенoпиcи. Изданието пpедcтaвлявa и coбcтвенa paвнocметкa нa Геopги Тpифoнoв зa един дълъг и плoдoтвopен твopчеcки път.
Пластическото му завещание е богато и полифонично. Той е създател на над 1600 живописни картини, над 5000 броя скици, рисунки, акварели и графики, над 250 броя керамики, пластики и произведения от разнообразни материали и над 30 плана за стенна живопис (15 от които са били реализирани). Илюстрирал е над 200 книги от български и задгранични създатели.
Негови произведения са владеене на Националната художествена изложба, Софийска градска художествена изложба, публични и частни сбирки в България и чужбина: Австрия, Армения, Белгия, Бразилия, Англия, Германия, Индия, Ирландия, Исландия, Испания, Корея, Русия, Съединени американски щати, Франция, Япония и други. Георги Трифонов прави огромно подаяние от свои произведения, които сега са в непрекъсната експозиция в църквата „ Св.Троица ” в Червен бряг. През 2011 година неговата картина „ Една заран в Самоков ” (1984 г.) е изплатена за художествената сбирка на български създатели на Европейския парламент в Брюксел. През 1993 година по негово предложение се учредява фонд „ Поддържане на изкуството в България ”.
Творческия му живот е обвързван до избрана степен с работата му в Кърджали (близо 7 години). Той е един от основателите на сдружението на Съюза на българските художници в града. Негови картини и рисунки може да се видят в градската изложба и в читалище „ Обединение ”. С неговия стенна живопис „ Апостолите на България ” е завършена стената на СОУ „ Отец Паисий ”. Мозаичното пано „ 1300 години България “ на постройката на полицията е станало емблематична част от архитектурния образ на града.
Както в акварела, по този начин и в живописта е видимо художественото въображение на художника, комплицираните ракурси и композиционни решения в тях. В творчеството си, Георги Трифонов непрекъснато изследва предизвикването на материала, желае да извлече вътрешното наличие на всеки размер и облик. В живописта му от 70-те и 80-те години се отличават: чиста линия, благосъстояние на палитрата, реален рисунък, интерес към многофигурните композиции. След 90-те години художникът внезапно сменя насоката на своите художествено-естетически търсения, стиловите трансформации и опитите с формата. Художественото въображение на Георги Трифонов става напълно разкрепостено, освободено от всевъзможни задръжки и нормативни наставления на художествената обстановка и времето. Характерни в това отношение, са двете му серии „ Библейски претекст “ и „ Следа от житие “. Погледнато в общ проект, стилът на Георги Трифонов се отличава с великолепие и лирически финес.
Този февруари, за акцент на месеца екипът на Галерията избра картината „ Цирк “ на Георги Трифонов. Творбата е изпълнена в смесена техника върху фазер и съставлява отвесно решена комбинация с две човешки фигури, заставащи тил с тил един до различен. Фигурите изпъкват на напред във времето, а акцентът е подложен върху лицата им. Те са в безмълвен разговор един с различен. На втори и трети проект личат силуетите на хора и животни, които наподобяват като мемоари, облици и се въртят към героите. Щрихът в картината е самоуверен до известна степен, нервозен в детайлите си, в това време, задачата на художника е да реализира цялостна обобщеност на творбата. Той желае да ни внуши, че светът на въображаемото е доста по-богат и многопластов от света на забележимото, че е извънредно значимо мислещата и чувстващата душа да се опита да задейства вътрешното си зрение, с цел да прозре невидимата естетика.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ