Бузлуджа още 1000 години ще си стои
Георги Стоилов е роден през 1929 година На 15-годишна възраст е партизанин в Радомирския отряд (1944). След войната приключва гимназия и архитектура в Московския архитектурен институт (1954). Специализира градоустройство в Париж (1965). По негови планове са строени хотел " Рила ", постройката на БНР, хотелски комплекс " Орбита " (София); хотелите " Интернационал ", " Емона ", " Рубин " и " Акациите " на морето. Автор и на многочислени архитектурно-скулптурни монументи като мемориалите " Бузлуджа ", " Беклемето " и пантеона " Гургулят ".
Кмет на София в интервала 1967-1971 година От 1971 до 1973 година оглавява Министерството на архитектурата и благоустройството. Награждаван е с медал " Георги Димитров ", " Герой на социалистическия труд " и " Народен проектант ", както и с Димитровска премия. Депутат в пет национални събрания. Председател на Международния съюз на архитектите (1985-1987), бил е и президент на Международната академия на архитектурата.
Интервю на Ева Костова
Снимка Емилия Костадинова
- Господин Стоилов, по какъв начин наподобяват нещата от живота от висотата на вашите 90 години?
- Абе, понякога се мъча да си спомня какво е било след годините, когато приключих архитектура в Москва, до днеска. Много неща са минали, доста неща - и в специалността, и отвън нея, в публичния живот, 31 години бях президент на Международната академия по архитектура, в този момент сложиха един италианец, не го виждам да е доста огромен мераклия, само че да се надяваме, че ще разбере защо става дума. Пари имат, доколкото в този момент ревизирах в касата, пари сме им оставили задоволително, само че него го няма да се чуем.
- А в персонален проект по какъв начин се чувствате?
- В персонален е най-зле. Преди 3 години умря жена ми и съм самичък у дома. Това е най-трудното - през деня, нощем самичък, да няма с кой... Е, в събота идва единият внук, в неделя идва другият, това въпреки всичко е нещо, само че те са заети, имат си работа.
- Вие сте естет човек, цялостен живот сте били естет освен поради специалността, а изобщо познавач на хубостта. Можете ли даже и за миг да допуснете, че нашата архитектура през днешния ден наподобява на красива жена?
- Интересен въпрос - архитектурата, красива жена... Доста разнообразни са понятията. Едното е създание на индивида, а другото е създание на природата. Не знам по какъв начин можем да ги оподобим. Трудна работа.
- На вас не ви се приказва май за актуалната архитектура? Подминавате я някак си.
- Тук всички стени са облепени със модерна архитектура. Разбира се, те не са издигнати, всичко това са мечти.
- И до това ще стигнем, само че аз ви запитвам за българската архитектура.
- В българската архитектура не виждам кой знае какво в последно време. Показват понякога по малкия екран две здания - едни и същи, какво да ги правиш.
- А с тази така наречен Пекинска кула какво стана с нея? Вашата фантазия на живота, както сте казвали.
- Ето тук ще я видиш: едната е Пекинската, другата е Московската. Пекинската е 1500 м висока, с 500 етажа, другата е 1600 м.
- Имате ли отговор от Китай? Чакахте отговора преди години за ориста на кулата.
- Мълчат. Явно ги е боязън да не би да се събори. Няма да се събори, аз ги върша по този начин, че да не се събарят.
- А тази къща, която гласяхте за 30 хиляди жители? Имаше и такава концепция.
- Кулата е за 200 хиляди души.
- Друго нещо да сте възнамерявали, да сте работили по друга къща?
- Имам една, която е за 20 хиляди, тя обаче е 20-етажна, естествена.
- Къде, тук, в България?
- Където се прояви интерес. Засега интерес няма.
- Добре, а за какво в София да има 30-етажни здания? Мислите ли, че е обикновено?
- Едва ли би трябвало цяла София да е с 30-етажни здания, само че няколко, една група високи 60-80-етажни, могат да се изградят.
- Няма ли да стопират въздуха от Витоша?
- Не, не, няма да се ориентират към Витоша, ще се строят встрани - или на изток, или на запад.
- Вие казвате, че и архитектурата на Европа е в застой, освен нашата. Така ли?
- Какво да кажа? Норман Фостър построи един небостъргач, прекрасен, забавен. Ричард Роджърс направи един стадион, също забавен. Руснаците не ги виждам към този момент, само че да се надяваме, че те също ще създадат нещо. Китайците строят 30-40-етажни здания и това им е елементарното, както нашите едно време бяха 8-10 етажа, за китайците 30 етажа е естественото строителство. Строят доста добре и доста интензивно, само че по-високо не се осмеляват.
- Вие казахте един път, че Пекинската кула е вашето наследство.
- След това направих Московска кула, тъй че наследството продължава. Всичко е наследство, каквото направя. Софийската кула и тя е наследство, нека се построи, няма кой да я построи.
- Да се върнем към гражданската ви позиция през днешния ден. Какво ви вбесява в днешно време?
- Какво ме вбесява? Първо на първо желая да кажа, че архитектурата е първото от изкуствата, индивидът се е родил и е построил къщата си. Така че тя е най-древното изкуство и до ден сегашен е постоянно близо до хората, до обществото и така нататък
- Вижда се от всички.
- Вижда се от всички, да. Какво ме вбесява? Нищо към този момент не ме вбесява, аз си се занимавам с моите работи - върша планове, това е.
- Пожелавам ви доста по-дълго да ги вършиме тогава. Съжалявате ли за нещо?
- Не, за нищо. Напротив, работя по този начин, че всичко, което върша, да остане за обществото.
- Имате ли обичана рожба от тези архитектурни планове по стената?
- Всяко произведение е своего рода произведение на себе си, ей тия всичките неща. Ще покажа на някой софиянец да си избере.
- На някой от тези с парите обаче.
- Софийската кула е 90 хиляди кв. м, по 1000 лева квадратният метър, това са 90 млн. лева, нищо работа, не са половин милиард, не са 1 милиарда Една група могат да се съберат и да построят един небостъргач.
- Архитект е гръцка дума и значи пръв строител.
- Да.
- Значи един строител дава отговор освен за типа на постройката?
- И за крайния резултат. Разбира се, той има доста помощници, има конструктори, има инженери по водата, инженери по електрото, има цяла група сътрудници, които осъществят неговите хрумвания, само че той взема решение главния - образа на самата постройка.
- Има ли думата днеска той?
- Не го знам, аз тук съм направил сума ти неща...
- Или играят първо парите, цената?
- Парите играят, естествено. Въпросът е какво вършат архитектите.
- Дали си продават душата на дявола или...
- Дали я имат...
- Ето това е доста хубава приказка. Защото световноизвестният Оскар Нимайер е споделил " Държа да бъда жител, а след това проектант "...
- Така е, доста мъдро го е споделил. Оскар Нимайер беше популярен човек, 102 години живя.
- Дай Боже, и вие да поживеете по-дълго.
- Още 2-3 години я стане, я не стане. Де да го знам.
- Е, това е божа работа... Има ли проектант, на който бихте присъдили премията " Прицкер ", най-високата в архитектурата?
- В България или в света?
- Въобще. Най-напред в България, несъмнено.
- В България е мъчно. В България не ги виждам да вършат неща, които са неповторими. В Англия примерно има, германците и те изостават нещо. Китайците ще напреднат доста мощно.
Наградата " Прицкер " не виждам на кого можем да я присъдим, европейците съвсем няма какво да вършат, всичко е направено в Европа, по тази причина някой и различен небостъргач се появява, в Америка небостъргачи, колкото си щеш, само че те не са кой знае какво. В България не може да има " Прицкер ".
- За страдание.
- За страдание.
- Не можем да не засегнем въпроса за " Бузлуджа ", вашата болежка.
- Какво да правиш - идиоти. Иван Костов - какво му пречеше " Бузлуджа "? Какво му пречеше? Изпрати всякакви бандити, изпотрошиха всичко. Сега всяка година Българска социалистическа партия се събира там.
- И тази ще бъде отново на същото място.
- Пак ще бъде там, обаче обектът е заключен, изпотрошен от вътрешната страна, навън си е добре. Той още 1000 години ще стои, в случай че не го изгори някой, само че вътре е изпотрошен целият. Целият беше в мозайки, бял мрамор стълбищата... Костов какво му пречеше " Бузлуджа ", той да не е плащал? Обадиха ми се от Стара Загора и споделят: имате първа награда за Бузлуджа, в този момент ще го строим. Викам: " Какво ще вършиме с него? " " Как какво? Там ще идват пионери, комсомолци, партийци, целият народ ще идва. " А аз си крещя - абе, ще идват, но там е мраз, там има ветрове страшни, зимата е студено, би трябвало да го създадем по различен метод. Вече имах концепция за различен монумент, по тази причина изтеглих пилоните настрана, а в кръга с 60 метра в диаметър направихме главното тяло и стана прекрасен. В Италия има мавзолей, който е 40 метра, а нашият мавзолей " Бузлуджа " е 60 метра, тъй като е измежду природата - вижда се от север Дунав, от юг Марица и така нататък Но се откриха хора, на които им пречеше " Бузлуджа " очевидно.
- Той и в този момент продължава да им пречи... Дайте съвет на младите архитекти, дето поемат днеска.
- Какво да вършат? Каквото им поръчат, това вършат.
- А внуците с какво се занимават, архитекти ли са?
- Не, те и двамата са компютърджии. На работа са и единият, и другият, добре са.
- В България ли са?
- В България са. Къде ще вървят? Стоят си тук, естествено. Синът към този момент е пенсионер, той е художник - ваятел.
- А вие последовател ли сте на това младите да напущат България?
- Напускат, търсят пари хората. Търсят работа и пари. Какво да ги правиш? Разбира се, в този момент има една наклонност, чувствам, че приказват за завръщане, всеобщо. Казват, отиваме, обаче ще се върнем.
- Да, но ние от ден на ден слизаме към дъното като страна. Нямате ли такова възприятие?
- Какво да правиш? Какво да правиш?
- Сигурно има някакъв метод? Аз не го знам.
- Има. За тази работа има министри, министър-председател, те са тези, които би трябвало да мислят.
- Те си икономисват малко мисленето...
- Спестяват си и хвърлят виновността на социализма. Социализмът строеше, строеше, същински строеше. Сега няма такива работи. Сега да вземем за пример Черно море, Черноморското крайбрежие цялото е натъпкано с неща, дори виждам по вестниците - понижават цените, тъй като няма клиенти, клиентите отиват в Турция и в Гърция, тъй като там не строят по този начин всеобщо, както тук. " Слънчев бряг " е препълнен със здания и цените ги смъкват, какво ще вършат.
- Вашият лозунг в миналото?
- Работа.
- Днес?
- Пак работа.
Кмет на София в интервала 1967-1971 година От 1971 до 1973 година оглавява Министерството на архитектурата и благоустройството. Награждаван е с медал " Георги Димитров ", " Герой на социалистическия труд " и " Народен проектант ", както и с Димитровска премия. Депутат в пет национални събрания. Председател на Международния съюз на архитектите (1985-1987), бил е и президент на Международната академия на архитектурата.
Интервю на Ева Костова
Снимка Емилия Костадинова
- Господин Стоилов, по какъв начин наподобяват нещата от живота от висотата на вашите 90 години?
- Абе, понякога се мъча да си спомня какво е било след годините, когато приключих архитектура в Москва, до днеска. Много неща са минали, доста неща - и в специалността, и отвън нея, в публичния живот, 31 години бях президент на Международната академия по архитектура, в този момент сложиха един италианец, не го виждам да е доста огромен мераклия, само че да се надяваме, че ще разбере защо става дума. Пари имат, доколкото в този момент ревизирах в касата, пари сме им оставили задоволително, само че него го няма да се чуем.
- А в персонален проект по какъв начин се чувствате?
- В персонален е най-зле. Преди 3 години умря жена ми и съм самичък у дома. Това е най-трудното - през деня, нощем самичък, да няма с кой... Е, в събота идва единият внук, в неделя идва другият, това въпреки всичко е нещо, само че те са заети, имат си работа.
- Вие сте естет човек, цялостен живот сте били естет освен поради специалността, а изобщо познавач на хубостта. Можете ли даже и за миг да допуснете, че нашата архитектура през днешния ден наподобява на красива жена?
- Интересен въпрос - архитектурата, красива жена... Доста разнообразни са понятията. Едното е създание на индивида, а другото е създание на природата. Не знам по какъв начин можем да ги оподобим. Трудна работа.
- На вас не ви се приказва май за актуалната архитектура? Подминавате я някак си.
- Тук всички стени са облепени със модерна архитектура. Разбира се, те не са издигнати, всичко това са мечти.
- И до това ще стигнем, само че аз ви запитвам за българската архитектура.
- В българската архитектура не виждам кой знае какво в последно време. Показват понякога по малкия екран две здания - едни и същи, какво да ги правиш.
- А с тази така наречен Пекинска кула какво стана с нея? Вашата фантазия на живота, както сте казвали.
- Ето тук ще я видиш: едната е Пекинската, другата е Московската. Пекинската е 1500 м висока, с 500 етажа, другата е 1600 м.
- Имате ли отговор от Китай? Чакахте отговора преди години за ориста на кулата.
- Мълчат. Явно ги е боязън да не би да се събори. Няма да се събори, аз ги върша по този начин, че да не се събарят.
- А тази къща, която гласяхте за 30 хиляди жители? Имаше и такава концепция.
- Кулата е за 200 хиляди души.
- Друго нещо да сте възнамерявали, да сте работили по друга къща?
- Имам една, която е за 20 хиляди, тя обаче е 20-етажна, естествена.
- Къде, тук, в България?
- Където се прояви интерес. Засега интерес няма.
- Добре, а за какво в София да има 30-етажни здания? Мислите ли, че е обикновено?
- Едва ли би трябвало цяла София да е с 30-етажни здания, само че няколко, една група високи 60-80-етажни, могат да се изградят.
- Няма ли да стопират въздуха от Витоша?
- Не, не, няма да се ориентират към Витоша, ще се строят встрани - или на изток, или на запад.
- Вие казвате, че и архитектурата на Европа е в застой, освен нашата. Така ли?
- Какво да кажа? Норман Фостър построи един небостъргач, прекрасен, забавен. Ричард Роджърс направи един стадион, също забавен. Руснаците не ги виждам към този момент, само че да се надяваме, че те също ще създадат нещо. Китайците строят 30-40-етажни здания и това им е елементарното, както нашите едно време бяха 8-10 етажа, за китайците 30 етажа е естественото строителство. Строят доста добре и доста интензивно, само че по-високо не се осмеляват.
- Вие казахте един път, че Пекинската кула е вашето наследство.
- След това направих Московска кула, тъй че наследството продължава. Всичко е наследство, каквото направя. Софийската кула и тя е наследство, нека се построи, няма кой да я построи.
- Да се върнем към гражданската ви позиция през днешния ден. Какво ви вбесява в днешно време?
- Какво ме вбесява? Първо на първо желая да кажа, че архитектурата е първото от изкуствата, индивидът се е родил и е построил къщата си. Така че тя е най-древното изкуство и до ден сегашен е постоянно близо до хората, до обществото и така нататък
- Вижда се от всички.
- Вижда се от всички, да. Какво ме вбесява? Нищо към този момент не ме вбесява, аз си се занимавам с моите работи - върша планове, това е.
- Пожелавам ви доста по-дълго да ги вършиме тогава. Съжалявате ли за нещо?
- Не, за нищо. Напротив, работя по този начин, че всичко, което върша, да остане за обществото.
- Имате ли обичана рожба от тези архитектурни планове по стената?
- Всяко произведение е своего рода произведение на себе си, ей тия всичките неща. Ще покажа на някой софиянец да си избере.
- На някой от тези с парите обаче.
- Софийската кула е 90 хиляди кв. м, по 1000 лева квадратният метър, това са 90 млн. лева, нищо работа, не са половин милиард, не са 1 милиарда Една група могат да се съберат и да построят един небостъргач.
- Архитект е гръцка дума и значи пръв строител.
- Да.
- Значи един строител дава отговор освен за типа на постройката?
- И за крайния резултат. Разбира се, той има доста помощници, има конструктори, има инженери по водата, инженери по електрото, има цяла група сътрудници, които осъществят неговите хрумвания, само че той взема решение главния - образа на самата постройка.
- Има ли думата днеска той?
- Не го знам, аз тук съм направил сума ти неща...
- Или играят първо парите, цената?
- Парите играят, естествено. Въпросът е какво вършат архитектите.
- Дали си продават душата на дявола или...
- Дали я имат...
- Ето това е доста хубава приказка. Защото световноизвестният Оскар Нимайер е споделил " Държа да бъда жител, а след това проектант "...
- Така е, доста мъдро го е споделил. Оскар Нимайер беше популярен човек, 102 години живя.
- Дай Боже, и вие да поживеете по-дълго.
- Още 2-3 години я стане, я не стане. Де да го знам.
- Е, това е божа работа... Има ли проектант, на който бихте присъдили премията " Прицкер ", най-високата в архитектурата?
- В България или в света?
- Въобще. Най-напред в България, несъмнено.
- В България е мъчно. В България не ги виждам да вършат неща, които са неповторими. В Англия примерно има, германците и те изостават нещо. Китайците ще напреднат доста мощно.
Наградата " Прицкер " не виждам на кого можем да я присъдим, европейците съвсем няма какво да вършат, всичко е направено в Европа, по тази причина някой и различен небостъргач се появява, в Америка небостъргачи, колкото си щеш, само че те не са кой знае какво. В България не може да има " Прицкер ".
- За страдание.
- За страдание.
- Не можем да не засегнем въпроса за " Бузлуджа ", вашата болежка.
- Какво да правиш - идиоти. Иван Костов - какво му пречеше " Бузлуджа "? Какво му пречеше? Изпрати всякакви бандити, изпотрошиха всичко. Сега всяка година Българска социалистическа партия се събира там.
- И тази ще бъде отново на същото място.
- Пак ще бъде там, обаче обектът е заключен, изпотрошен от вътрешната страна, навън си е добре. Той още 1000 години ще стои, в случай че не го изгори някой, само че вътре е изпотрошен целият. Целият беше в мозайки, бял мрамор стълбищата... Костов какво му пречеше " Бузлуджа ", той да не е плащал? Обадиха ми се от Стара Загора и споделят: имате първа награда за Бузлуджа, в този момент ще го строим. Викам: " Какво ще вършиме с него? " " Как какво? Там ще идват пионери, комсомолци, партийци, целият народ ще идва. " А аз си крещя - абе, ще идват, но там е мраз, там има ветрове страшни, зимата е студено, би трябвало да го създадем по различен метод. Вече имах концепция за различен монумент, по тази причина изтеглих пилоните настрана, а в кръга с 60 метра в диаметър направихме главното тяло и стана прекрасен. В Италия има мавзолей, който е 40 метра, а нашият мавзолей " Бузлуджа " е 60 метра, тъй като е измежду природата - вижда се от север Дунав, от юг Марица и така нататък Но се откриха хора, на които им пречеше " Бузлуджа " очевидно.
- Той и в този момент продължава да им пречи... Дайте съвет на младите архитекти, дето поемат днеска.
- Какво да вършат? Каквото им поръчат, това вършат.
- А внуците с какво се занимават, архитекти ли са?
- Не, те и двамата са компютърджии. На работа са и единият, и другият, добре са.
- В България ли са?
- В България са. Къде ще вървят? Стоят си тук, естествено. Синът към този момент е пенсионер, той е художник - ваятел.
- А вие последовател ли сте на това младите да напущат България?
- Напускат, търсят пари хората. Търсят работа и пари. Какво да ги правиш? Разбира се, в този момент има една наклонност, чувствам, че приказват за завръщане, всеобщо. Казват, отиваме, обаче ще се върнем.
- Да, но ние от ден на ден слизаме към дъното като страна. Нямате ли такова възприятие?
- Какво да правиш? Какво да правиш?
- Сигурно има някакъв метод? Аз не го знам.
- Има. За тази работа има министри, министър-председател, те са тези, които би трябвало да мислят.
- Те си икономисват малко мисленето...
- Спестяват си и хвърлят виновността на социализма. Социализмът строеше, строеше, същински строеше. Сега няма такива работи. Сега да вземем за пример Черно море, Черноморското крайбрежие цялото е натъпкано с неща, дори виждам по вестниците - понижават цените, тъй като няма клиенти, клиентите отиват в Турция и в Гърция, тъй като там не строят по този начин всеобщо, както тук. " Слънчев бряг " е препълнен със здания и цените ги смъкват, какво ще вършат.
- Вашият лозунг в миналото?
- Работа.
- Днес?
- Пак работа.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ