Георги Константинов е роден през 1943 г. в гр. Плевен.

Георги Константинов е роден през 1943 година в гр. Плевен. Завършва СУ „ Климент Охридски “ – компетентност „ Българска лингвистика “. Работи като ефирен публицист (1967–1969 г.), основен редактор на сп. „ Родна тирада “ (1973–1983 г.) и на сп. „ Пламък “ (от 1983 г.). Бил е депутат в VII Велико народно събрание (1990–1991 г.), заместник-министър на културата (1995–1997 г.). От 2000 година е ръководител, а от 2013 година – почетен ръководител на българския П.Е.Н. център.
Георги Константинов е един от най-нежните лирици в актуалната ни лирика. Автор е на повече от 35 стихосбирки, измежду които „ Една усмивка ми е столица “, „ Общителен отшелник “, „ Обичам те дотук “. По негови текстове са основани доста естрадни песни, които се трансформират в шлагери. Поезията на Георги Константинов е превеждана на британски, френски, съветски, японски, немски, гръцки, арабски, хинди и други езици. Носител е на национални и интернационалните награди.
В „ Непадаща звезда “ са събрани модерни негови стихове, писани през последните години.
 
Из „ Непадаща звезда “
ЗВЕЗДНА ЛОТАРИЯ
И отново не дремя
в нощта на Персеидите.
Звезди се ронят безшумно
над сънищата на града.
Освен една, която
за шанс предпочитам...
Улучил съм!
Стои си тя в небето!
Не пада моята звезда!