Георги Константинов - 60 години на литературната сцена
Георги КОНСТАНТИНОВ е роден на 20 декември 1943 година в Плевен. Завършил е българска лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Автор е на повече от 30 книги с лирика, измежду които " Една усмивка ми е столица " (1967), " Неграмотно сърце " (1978), " Общителен отшелник " (1982), " Обичам те дотук " (1992-2003), " Дърво и птица " (1999), " Вечерна дъга " (2007), " Любовно разписание " (2007-2008), " Врана в снега " (2011), " Човек за шерване " (2013), " Вълнение в Константинопол " (2013), " Неделен човек " (2017) и други Пише и книги за деца. Неговият разказ " Туфо рижият корсар " е публикуван на 7 езика. Носител е на национални и интернационалните награди за лирика. Почетен жител е на Плевен. Почетен ръководител на Българския П.Е.Н.-център и шеф на сп. " Пламък ".
Миг
Към прозореца насрещен
аз поглеждам сякаш инцидентно...
Може би наподобявам комичен
с тая моя дребна загадка:
все оттука да минавам,
с цел да бъде мой съня ти,
без самият да осъзнавам,
че отсам не ми е пътя.
Ето - аз разгръщам въображаемо
твоя заблестял прозорец...
Но да имам вяра ли? - Наистина
ти самата го отвори!
И от погледа ти дирещ
насладата ми е безкрайна...
Тъй се веселя, че разбираш
тая моя дребна загадка!
1959 година
* Стихотворението " Миг " е оповестено през 1960 година в сп. " Родна тирада ". То отбелязва и креативното начало на Георги Константинов.
Петият сезон
О, какъв брой бързо свършва
любовта!
Подир последната заблуда
и първата мъка
настъпва безразлична самотност,
която вледенява всички усеща.
Тогава почва петият сезон,
когато вън от датите
живееш -
даже да виждаш цъфналия клон
или да те засипва снеговеят...
Сълзата криеш във леден пестник.
Дали си жив,
от огледалото разбираш...
Обърнал тил на всеки облик различен,
и своя облик
откровено презираш.
И няма смях, и няма сълзи или вопъл...
Живееш безшумно и самотно
в петия сезон -
без майски дъжд, без снеговита гняв,
без безоблачен спомен,
без пеещ славей
и без вик на отлитащи ята...
Ти съществуваш, но самичък не вярваш:
дали въобще съществува
любовта?
Но въпреки всичко чувстваш, че животът ти
не е напълно загубен.
И скрито се надяваш
още веднъж да си влюбен.
2018
Сърф
Животът е безбрежен и бездънен.
Ала индивидът край брега сърфира -
по този начин надхитря своя къс период
измежду синьото пространство
на Всемира.
И плъзга се
над хиляди неща,
Които другояче го биха спрели:
кипящия прибой на любовта,
на смелостта безкрайните лимити,
на мъдростта дълбокия магнит,
размахания пръст на битието...
Все край брега
сърфира всеки момент.
Ала над него няма бряг небето.
Безспорният съдник в разногласието
Сред глухо забързани хора
и медийни словоблудства
поетът и през днешния ден ви приказва
за своите усеща.
Не някакви банкови числа,
не тирада, обещаваща всичко -
поетът ви споделя истини,
изстрадани персонално.
Не мами с комфортни хрумвания.
От тъмното търси излаз.
Дори
в недомислен свят да живее,
сърцето му мисли.
На него отдайте доверие -
безспорния съдник в разногласието...
Поетът,
на себе си правилен,
е правилен на всички хора.
2019
Изчезналата луна
На Иван Радоев
Луната кацна като гълъб на балкона ми
(живея на шестнайстия етаж) -
просветна над саксията със мемоари,
направи забележим нощния пейзаж,
надникна безшумно в моето бодърствуване,
само че единствено земни мисли зърна там...
И отново отлитна над гори и хълмове -
все по-далече от града огромен.
Все по-далече от нощта на хората.
Изчезна нейде в космоса всесилен.
Тук мракът се завърна...А пък горе там
звездите наедряха внезапно.
...Един стихотворец написал бе преди време
два нощни стиха (ще ги спомена):
" Звездите стават по-големи,
когато нощите са без луна ".
юли 2019
Тъмен вятър
Тъмен вятър вилнее и брули звездите,
а градът сомнабулно приказва насън...
Малко ярко кълбо
там горе прелита
и тихо се скрива зад близкия рид.
Май видях НЛО...
Над Земята витае...
Но за какво мечтая в среднощния час?
Самолетът за Атина в действителност това е.
А пък тук, на земята
НЛО-то съм аз.
Аз от грижи не дремя, от опънати нерви -
мрачен вятър приижда
и в моя живот...
Само аз ли се лутам в шумящото време?
Накъде е запътен човешкият жанр?
В мен будува паника необяснима.
И нощта извънземна
ме тегли на открито....
Засега живея. Все още ме има.
След това ще изчезна
зад близкия рид.
2013-2019
Лятна меланхолия
Парите не са моя горделивост.
С пари се гордее лъжата.
Отчайва ме хищната измама....
Отивам
да се хвърля в реката.
Отивам!
Но към този момент провесен,
съзирам картинката бледа:
реката е също в меланхолия -
смалена,
по-тънка от педя...
2019
Нашенски родолюбец
Той е същински родолюбец.
Краде единствено
от своя народ.
2000
Отново за милиардите
Мафиотски се краде
в днешно време... Мама миа!
Хора, от кое място пристигна
тази хищна алчност?
Битка за пари и власт,
лимузини, телохранители...
ВИП-персоните над нас
си играят с милиарди.
Гейтафери, КаТеБе,
чак вода от язовира -
мафиотски се краде!
А народът - да умира...
Милиарди грабят те, нали?
Даже знамение е огромно,
че народът се смали
два-три милиона единствено...
2019
Есенно засаждане на овошки
Когато навлезеш в Третата възраст,
годините летят като месеци.
Не бързаш ти, само че времето бърза.
Уж идва пролет, а към този момент есен е.
Земята се движи на нова скорост.
Търсиш разговор, а чуваш монолози...
На оня свят
имаш повече близки хора,
в сравнение с този...
И въпреки всичко -
на този свят се радваш още.
Не се мръщиш, че децата бясно шумят...
Поправяш стрехата.
И засаждаш на двора овошки,
чиито плодове
други ръце ще берат.
2019
Реплика след време
Не, това не е моето време.
Все нещо купува и нещо продава.
Уж върви и шуми около мене,
а пък в действителност
се отдалечава.
Вече губи черти на родственик,
на обичана жена, на мой другар.
Куп жаргони в езика му има.
И ни мами
с подправени карати.
Бърчи лоб над световни проблеми,
а за моя неприятен ден
не се плаши.
То върти далавери огромни,
пък аз пия
горчивите чаши...
Не,това не е моето време.
А нямам доверие, че то е
и ваше.
Ноември 2019
Случаен живот
С криле на гълъб, с погледа на ястреб
над мен кръжи
един инцидентен ден.
И отново съм жив - благополучен или трагичен.
Все cъщият. И много изменен.
Преминал билото на двата века.
И пил вода от няколко реки...
Там слънцето,
залязващо бавно,
свети като часовник без стрелки.
Е, малко непознат съм на пейзажа сегашен.
Богат съм бил само насън...
Но ще призная,
с риск да стана комичен:
обичам се подобен, какъвто съм!
2019
Роден за река
Аз съм река, която
постоянно
прескача моста.
Няма да стана тресавище,
дремещо
в кал и троскот.
Не питайте
за потеклото ми.
Просто тека ли, тека...
Друг съм от вас,
тъй като
аз съм роден за река.
Ида
с неспокойствие постоянно.
Няма назад за мен.
И не сънувам издигане -
аз за река съм роден!
Край вас шумтя,
тъй като
аз ви подсещам по този начин
безконечния тон на живота...
Аз съм роден за река.
2018
Миг
Към прозореца насрещен
аз поглеждам сякаш инцидентно...
Може би наподобявам комичен
с тая моя дребна загадка:
все оттука да минавам,
с цел да бъде мой съня ти,
без самият да осъзнавам,
че отсам не ми е пътя.
Ето - аз разгръщам въображаемо
твоя заблестял прозорец...
Но да имам вяра ли? - Наистина
ти самата го отвори!
И от погледа ти дирещ
насладата ми е безкрайна...
Тъй се веселя, че разбираш
тая моя дребна загадка!
1959 година
* Стихотворението " Миг " е оповестено през 1960 година в сп. " Родна тирада ". То отбелязва и креативното начало на Георги Константинов.
Петият сезон
О, какъв брой бързо свършва
любовта!
Подир последната заблуда
и първата мъка
настъпва безразлична самотност,
която вледенява всички усеща.
Тогава почва петият сезон,
когато вън от датите
живееш -
даже да виждаш цъфналия клон
или да те засипва снеговеят...
Сълзата криеш във леден пестник.
Дали си жив,
от огледалото разбираш...
Обърнал тил на всеки облик различен,
и своя облик
откровено презираш.
И няма смях, и няма сълзи или вопъл...
Живееш безшумно и самотно
в петия сезон -
без майски дъжд, без снеговита гняв,
без безоблачен спомен,
без пеещ славей
и без вик на отлитащи ята...
Ти съществуваш, но самичък не вярваш:
дали въобще съществува
любовта?
Но въпреки всичко чувстваш, че животът ти
не е напълно загубен.
И скрито се надяваш
още веднъж да си влюбен.
2018
Сърф
Животът е безбрежен и бездънен.
Ала индивидът край брега сърфира -
по този начин надхитря своя къс период
измежду синьото пространство
на Всемира.
И плъзга се
над хиляди неща,
Които другояче го биха спрели:
кипящия прибой на любовта,
на смелостта безкрайните лимити,
на мъдростта дълбокия магнит,
размахания пръст на битието...
Все край брега
сърфира всеки момент.
Ала над него няма бряг небето.
Безспорният съдник в разногласието
Сред глухо забързани хора
и медийни словоблудства
поетът и през днешния ден ви приказва
за своите усеща.
Не някакви банкови числа,
не тирада, обещаваща всичко -
поетът ви споделя истини,
изстрадани персонално.
Не мами с комфортни хрумвания.
От тъмното търси излаз.
Дори
в недомислен свят да живее,
сърцето му мисли.
На него отдайте доверие -
безспорния съдник в разногласието...
Поетът,
на себе си правилен,
е правилен на всички хора.
2019
Изчезналата луна
На Иван Радоев
Луната кацна като гълъб на балкона ми
(живея на шестнайстия етаж) -
просветна над саксията със мемоари,
направи забележим нощния пейзаж,
надникна безшумно в моето бодърствуване,
само че единствено земни мисли зърна там...
И отново отлитна над гори и хълмове -
все по-далече от града огромен.
Все по-далече от нощта на хората.
Изчезна нейде в космоса всесилен.
Тук мракът се завърна...А пък горе там
звездите наедряха внезапно.
...Един стихотворец написал бе преди време
два нощни стиха (ще ги спомена):
" Звездите стават по-големи,
когато нощите са без луна ".
юли 2019
Тъмен вятър
Тъмен вятър вилнее и брули звездите,
а градът сомнабулно приказва насън...
Малко ярко кълбо
там горе прелита
и тихо се скрива зад близкия рид.
Май видях НЛО...
Над Земята витае...
Но за какво мечтая в среднощния час?
Самолетът за Атина в действителност това е.
А пък тук, на земята
НЛО-то съм аз.
Аз от грижи не дремя, от опънати нерви -
мрачен вятър приижда
и в моя живот...
Само аз ли се лутам в шумящото време?
Накъде е запътен човешкият жанр?
В мен будува паника необяснима.
И нощта извънземна
ме тегли на открито....
Засега живея. Все още ме има.
След това ще изчезна
зад близкия рид.
2013-2019
Лятна меланхолия
Парите не са моя горделивост.
С пари се гордее лъжата.
Отчайва ме хищната измама....
Отивам
да се хвърля в реката.
Отивам!
Но към този момент провесен,
съзирам картинката бледа:
реката е също в меланхолия -
смалена,
по-тънка от педя...
2019
Нашенски родолюбец
Той е същински родолюбец.
Краде единствено
от своя народ.
2000
Отново за милиардите
Мафиотски се краде
в днешно време... Мама миа!
Хора, от кое място пристигна
тази хищна алчност?
Битка за пари и власт,
лимузини, телохранители...
ВИП-персоните над нас
си играят с милиарди.
Гейтафери, КаТеБе,
чак вода от язовира -
мафиотски се краде!
А народът - да умира...
Милиарди грабят те, нали?
Даже знамение е огромно,
че народът се смали
два-три милиона единствено...
2019
Есенно засаждане на овошки
Когато навлезеш в Третата възраст,
годините летят като месеци.
Не бързаш ти, само че времето бърза.
Уж идва пролет, а към този момент есен е.
Земята се движи на нова скорост.
Търсиш разговор, а чуваш монолози...
На оня свят
имаш повече близки хора,
в сравнение с този...
И въпреки всичко -
на този свят се радваш още.
Не се мръщиш, че децата бясно шумят...
Поправяш стрехата.
И засаждаш на двора овошки,
чиито плодове
други ръце ще берат.
2019
Реплика след време
Не, това не е моето време.
Все нещо купува и нещо продава.
Уж върви и шуми около мене,
а пък в действителност
се отдалечава.
Вече губи черти на родственик,
на обичана жена, на мой другар.
Куп жаргони в езика му има.
И ни мами
с подправени карати.
Бърчи лоб над световни проблеми,
а за моя неприятен ден
не се плаши.
То върти далавери огромни,
пък аз пия
горчивите чаши...
Не,това не е моето време.
А нямам доверие, че то е
и ваше.
Ноември 2019
Случаен живот
С криле на гълъб, с погледа на ястреб
над мен кръжи
един инцидентен ден.
И отново съм жив - благополучен или трагичен.
Все cъщият. И много изменен.
Преминал билото на двата века.
И пил вода от няколко реки...
Там слънцето,
залязващо бавно,
свети като часовник без стрелки.
Е, малко непознат съм на пейзажа сегашен.
Богат съм бил само насън...
Но ще призная,
с риск да стана комичен:
обичам се подобен, какъвто съм!
2019
Роден за река
Аз съм река, която
постоянно
прескача моста.
Няма да стана тресавище,
дремещо
в кал и троскот.
Не питайте
за потеклото ми.
Просто тека ли, тека...
Друг съм от вас,
тъй като
аз съм роден за река.
Ида
с неспокойствие постоянно.
Няма назад за мен.
И не сънувам издигане -
аз за река съм роден!
Край вас шумтя,
тъй като
аз ви подсещам по този начин
безконечния тон на живота...
Аз съм роден за река.
2018
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ