Георги Константинов: Любовта е вълнуващо пленничество
Георги Константинов е създател на над тридесет книги с лирика и книги за деца. Стиховете му са превеждани на британски, японски, хинди, съветски и немски, а книгата му „ Туфо, рижият корсар “ е издадена на немски, френски, съветски, украински, полски. ИК " Херемес " издаде антологичната му книга „ Миг като безкрайност ” със 100 стихотворения, писани в разнообразни години.
- Г-н Константинов, на 14 февруари или на 8 март е по-доброто време да подарим стих за любовта?
- Тези 100 стихотворения, събрани в антологичната ми книга „ Миг като безкрайност ”, са писани в разнообразни дни, дори в разнообразни десетилетия. В книгата има произведения, появили се в пролетта на моя живот, само че има и доста нови стихотворения. Те стоят паралелно с по-известните ми „ Обичам те дотук ”, „ Миг като безкрайност ”, „ Писмо ”, „ Кактус ”, „ Вземи се в ръце ”... Така че, дано се пошегувам, общуването с тези стихове може да става когато и да е на годината. Ала ще споделя една издателска загадка - ИК „ Хермес ” неслучайно пусна книгата ми „ Миг като безкрайност ” (100 стихотворения за любовта) през февруари, в навечерието на Свети Валентин. Да, на 14 февруари книгата може да бъде един добър подарък.
- От какво ни избавя любовта? Или пък би трябвало да бъдем избавени от нея?
- Някъде при започване на антологията и аз задавам сходен въпрос:
Бях влюбен и аз в любовта
нехайно и просто.
А безшумно се запитвам за нея в този момент:
Дали любовта е някакво иго?
Или пък е някакъв тип независимост?
И по-нататък:
...Какво любовта е - не, нямам концепция.
Но доста ми липсва в студения ден.
И пострадвам, че аз съм
свободен от нея.
И безшумно бленувам
за нейния плен.
Да, бих сравнил любовта и със избавителен остров, и с вълнуващо пленничество. А може би тя е друга небесна планета, на която актуалните Адам и Ева щастливо обитават...
- Екзюпери споделя, че двама души са влюбени не когато гледат един в различен, а в една посока. Така ли е?
- Има доста на брой сантиментални избрания за любовта. Ала постоянно са ми казвали, че във своите стихове аз я показвам по някакъв по-особен метод: делнично и извисено, с по-широк сегашен и античен небосвод:
Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В антични гравюри и улични снимки,
в звездна прокоба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков театър,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал...
Сигурно знаете, че има и хубава ария по тези стихове. Мисля, че в осъществяване на Тодор Върбанов звучи най-вълнуващо.
- Кое чалгализира любовната поезия? Клишетата ли?
- Чалгата няма нищо общо с същинската любовна поезия. Някои създатели на сходни песни, преднамерено или просто с такива благоприятни условия, слизат до най-ниското равнище на човешкия усет: остарели клишета, улични словосъчетания, прям кич. Вероятно го вършат най-много поради съмнителни овации или бързи пари - а в действителност и поради двете. И по този начин се появяват „ Само да те гепна... ”, „ Малка свалка ”, „ Снощи върших кекс ”
@ins_sub: и други приматски шедьоври.
Библейското привличане сред мъжа и дамата е велико възприятие. В него има и естествен физически магнетизъм, и духовно извисяване, а от време на време - и трагична болежка. Истинската обич прави поета повече стихотворец и индивида - повече човек.
- На бял свят се появиха есемеси и фейсбук лирика. Този феномен приобщава ли младите към изкуството, или изкривява визиите им за живописност?
- Не проследявам поетическото творчество във Facebook. Но от време на време, в някои интернет уеб сайтове (главно във „ Факел ” и „ Sofia Ars Net ” ), откривам забавни произведения: истински хрумвания, подкупваща откровеност. И то измежду огромния поток от стихотворни опити, където нормално е необятно на думите и тясно на мисълта... За жал - не всички от тези любопитни произведения са реализирани изцяло.
- Много хора не знаят, че шлагери на ФСБ, Тодор Върбанов и други реализатори са в действителност по ваши стихове. Това незаслужено ли е за
създателя?
- Да, малко е необичайно: текстове за песни не съм писал, само че по мои стихотворения има над 200 песни. ФСБ отлично извършва „ Обичам те дотук ”, ”Гара разделна ”, „ Браня се от твоята обич ”... „ Щурците ” да вземем за пример изпяха неповторимо хумористичното ми стихотворение ”Момичето със наследник балон/ е влюбено в Ален Делон... ”. А Васил Найденов в миналото получи премия на „ Златният Орфей ” с ария по моето стихотворение „ Предутрин ”. За Тодор Върбанов към този момент казах; хубави песни по мои стихове в последно време написаха и изпяха Христо Деянов и Кирил Калев, а по-малко известният инженер Евгени Бенов е композирал и самичък извършва десетина песни по моя лирика.
@ins_sub: Не ревнувам своите произведения
от обстоятелството, че са станали песни на един или различен реализатор. Понякога аз финален разбирам, че по радиото или малкия екран звучи такава, ненапълно и моя, ария. Но пребивавам с разбирането, че по този начин стихотворенията доближават до повече хора - и до такива, които рядко протягат ръка към стихосбирки.
И по този начин се получава „ приятният парадокс ” - моите стихове да се знаят от доста хора, без самият аз да съм претрупан с толкоз известност.
- Четох една симпатична история, в която непознат във влака ви поучава да пишете като Георги Константинов. Как се случи това?
- О, това беше по Живково време, когато излезе от щемпел скандалното мое стихотворение „ Квартално заседание ”. Сатиричното жило на тази творба бе ориентирано към върховете. В купето на влака един възрастен човек ме попита: ”Какво работиш? ”. Аз непретенциозно отговорих: „ Журналист съм, пиша в някои вестници ”. „ Пишеш, рече строго индивидът, несъмнено пишеш на гаргите очите! Е, ще пишеш като този - като Георги Константинов! ” И той извади от портмонето си отрезка от вестник „ Литературен фронт ” с моето стихотворение „ Квартално заседание ”. Поласкан бях, само че не се издадох. Само кимнах, че ще вървя след образеца на Георги Константинов.
- Ваши стихове са ви основали проблеми със самия Тодор Живков. Какви бяха следствията?
- Не ми се желае да напомням тази история. Разбира се, имаше остри рецензии и последваха санкции: най-суровото беше „ събаряне на партийно доверие ”, което беше равно на партийно изключване. Притежавам ксерокопие на стенографски протокол на съвещание на тогавашното Политбюро с
@ins_sub: гневни думи на Живков по повод на моите стихове.
Но тези сатирични стихотворения, излезли в „ Литературен фронт ” и „ Стършел ” тогава, в 1988 година - „ Квартално заседание ”, ”Динозавърът ”, „ Скица от натура ” и други, към този момент имат най-вече „ историческо ” значение за мен. Радостен съм, че много от моите лирични стихотворения в сегашната книга „ Миг като безкрайност ” не са изгубили художествена новост и вълнуват хората дори през днешния ден - след съвсем половин век. И дружно с десетките нови мои произведения сформират една антология, за която съм мечтал с години.
Казвали са ми, че и най-новите ми стихотворения, като „ В нощта на Персеидите ”, „ Чай от сняг ” или „ Райският плод ”, не се различават стилно и по вътрешна сила от предходните. Приемам с усмивка такива доброжелателни думи.
- В автобиографичната си книга описвате срещата си с папата...
- Бях поканен да вземам участие в културна делегация, която се срещна с папа Йоан Павел Втори във Ватикана по случай Деня на Кирил и Методий. Имах опция за две минути да му изкажа персонално почитта си - и към него, и към неговото литературно творчество. Казах му няколко най-уважителни думи за неговата лирика, която беше оповестена у нас под авторско име Карол Войтила. А папата ми отговори:
@ins_sub: ”Радвам се, че беседвам с публицист от родината на Кирил и Методий ”.
И тогава ме награди с бронзовия медал „ Понтифиция Ватикана ”.
- С какво си спомняте дните си като народен представител?
- С непрекъснат звук и люти реплики един към различен. Ала това беше Великото национално заседание, което подписа Конституцията на Република България, съществуваща и през днешния ден. Моят автограф е също там. Има още един паметен подробност - на огромния стихотворец Валери Петров и на моя благосклонност беше предоставена последната стилистическа редакция на Конституцията. За няколко дни на горещия юни завършихме редактирането на значимия текст. Пазя като скъпа светиня една черно-бяла снимка с Валери Петров, показваща нашата взаимна работа.
- Защо се отказахте от политиката, несъвместима ли е с поезията?
- Политиката от този момент не ме търси. А поетическото ентусиазъм продължава да ме търси и постоянно ме намира и до този ден.
- Г-н Константинов, на 14 февруари или на 8 март е по-доброто време да подарим стих за любовта?
- Тези 100 стихотворения, събрани в антологичната ми книга „ Миг като безкрайност ”, са писани в разнообразни дни, дори в разнообразни десетилетия. В книгата има произведения, появили се в пролетта на моя живот, само че има и доста нови стихотворения. Те стоят паралелно с по-известните ми „ Обичам те дотук ”, „ Миг като безкрайност ”, „ Писмо ”, „ Кактус ”, „ Вземи се в ръце ”... Така че, дано се пошегувам, общуването с тези стихове може да става когато и да е на годината. Ала ще споделя една издателска загадка - ИК „ Хермес ” неслучайно пусна книгата ми „ Миг като безкрайност ” (100 стихотворения за любовта) през февруари, в навечерието на Свети Валентин. Да, на 14 февруари книгата може да бъде един добър подарък.
- От какво ни избавя любовта? Или пък би трябвало да бъдем избавени от нея?
- Някъде при започване на антологията и аз задавам сходен въпрос:
Бях влюбен и аз в любовта
нехайно и просто.
А безшумно се запитвам за нея в този момент:
Дали любовта е някакво иго?
Или пък е някакъв тип независимост?
И по-нататък:
...Какво любовта е - не, нямам концепция.
Но доста ми липсва в студения ден.
И пострадвам, че аз съм
свободен от нея.
И безшумно бленувам
за нейния плен.
Да, бих сравнил любовта и със избавителен остров, и с вълнуващо пленничество. А може би тя е друга небесна планета, на която актуалните Адам и Ева щастливо обитават...
- Екзюпери споделя, че двама души са влюбени не когато гледат един в различен, а в една посока. Така ли е?
- Има доста на брой сантиментални избрания за любовта. Ала постоянно са ми казвали, че във своите стихове аз я показвам по някакъв по-особен метод: делнично и извисено, с по-широк сегашен и античен небосвод:
Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В антични гравюри и улични снимки,
в звездна прокоба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков театър,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал...
Сигурно знаете, че има и хубава ария по тези стихове. Мисля, че в осъществяване на Тодор Върбанов звучи най-вълнуващо.
- Кое чалгализира любовната поезия? Клишетата ли?
- Чалгата няма нищо общо с същинската любовна поезия. Някои създатели на сходни песни, преднамерено или просто с такива благоприятни условия, слизат до най-ниското равнище на човешкия усет: остарели клишета, улични словосъчетания, прям кич. Вероятно го вършат най-много поради съмнителни овации или бързи пари - а в действителност и поради двете. И по този начин се появяват „ Само да те гепна... ”, „ Малка свалка ”, „ Снощи върших кекс ”
@ins_sub: и други приматски шедьоври.
Библейското привличане сред мъжа и дамата е велико възприятие. В него има и естествен физически магнетизъм, и духовно извисяване, а от време на време - и трагична болежка. Истинската обич прави поета повече стихотворец и индивида - повече човек.
- На бял свят се появиха есемеси и фейсбук лирика. Този феномен приобщава ли младите към изкуството, или изкривява визиите им за живописност?
- Не проследявам поетическото творчество във Facebook. Но от време на време, в някои интернет уеб сайтове (главно във „ Факел ” и „ Sofia Ars Net ” ), откривам забавни произведения: истински хрумвания, подкупваща откровеност. И то измежду огромния поток от стихотворни опити, където нормално е необятно на думите и тясно на мисълта... За жал - не всички от тези любопитни произведения са реализирани изцяло.
- Много хора не знаят, че шлагери на ФСБ, Тодор Върбанов и други реализатори са в действителност по ваши стихове. Това незаслужено ли е за
създателя?
- Да, малко е необичайно: текстове за песни не съм писал, само че по мои стихотворения има над 200 песни. ФСБ отлично извършва „ Обичам те дотук ”, ”Гара разделна ”, „ Браня се от твоята обич ”... „ Щурците ” да вземем за пример изпяха неповторимо хумористичното ми стихотворение ”Момичето със наследник балон/ е влюбено в Ален Делон... ”. А Васил Найденов в миналото получи премия на „ Златният Орфей ” с ария по моето стихотворение „ Предутрин ”. За Тодор Върбанов към този момент казах; хубави песни по мои стихове в последно време написаха и изпяха Христо Деянов и Кирил Калев, а по-малко известният инженер Евгени Бенов е композирал и самичък извършва десетина песни по моя лирика.
@ins_sub: Не ревнувам своите произведения
от обстоятелството, че са станали песни на един или различен реализатор. Понякога аз финален разбирам, че по радиото или малкия екран звучи такава, ненапълно и моя, ария. Но пребивавам с разбирането, че по този начин стихотворенията доближават до повече хора - и до такива, които рядко протягат ръка към стихосбирки.
И по този начин се получава „ приятният парадокс ” - моите стихове да се знаят от доста хора, без самият аз да съм претрупан с толкоз известност.
- Четох една симпатична история, в която непознат във влака ви поучава да пишете като Георги Константинов. Как се случи това?
- О, това беше по Живково време, когато излезе от щемпел скандалното мое стихотворение „ Квартално заседание ”. Сатиричното жило на тази творба бе ориентирано към върховете. В купето на влака един възрастен човек ме попита: ”Какво работиш? ”. Аз непретенциозно отговорих: „ Журналист съм, пиша в някои вестници ”. „ Пишеш, рече строго индивидът, несъмнено пишеш на гаргите очите! Е, ще пишеш като този - като Георги Константинов! ” И той извади от портмонето си отрезка от вестник „ Литературен фронт ” с моето стихотворение „ Квартално заседание ”. Поласкан бях, само че не се издадох. Само кимнах, че ще вървя след образеца на Георги Константинов.
- Ваши стихове са ви основали проблеми със самия Тодор Живков. Какви бяха следствията?
- Не ми се желае да напомням тази история. Разбира се, имаше остри рецензии и последваха санкции: най-суровото беше „ събаряне на партийно доверие ”, което беше равно на партийно изключване. Притежавам ксерокопие на стенографски протокол на съвещание на тогавашното Политбюро с
@ins_sub: гневни думи на Живков по повод на моите стихове.
Но тези сатирични стихотворения, излезли в „ Литературен фронт ” и „ Стършел ” тогава, в 1988 година - „ Квартално заседание ”, ”Динозавърът ”, „ Скица от натура ” и други, към този момент имат най-вече „ историческо ” значение за мен. Радостен съм, че много от моите лирични стихотворения в сегашната книга „ Миг като безкрайност ” не са изгубили художествена новост и вълнуват хората дори през днешния ден - след съвсем половин век. И дружно с десетките нови мои произведения сформират една антология, за която съм мечтал с години.
Казвали са ми, че и най-новите ми стихотворения, като „ В нощта на Персеидите ”, „ Чай от сняг ” или „ Райският плод ”, не се различават стилно и по вътрешна сила от предходните. Приемам с усмивка такива доброжелателни думи.
- В автобиографичната си книга описвате срещата си с папата...
- Бях поканен да вземам участие в културна делегация, която се срещна с папа Йоан Павел Втори във Ватикана по случай Деня на Кирил и Методий. Имах опция за две минути да му изкажа персонално почитта си - и към него, и към неговото литературно творчество. Казах му няколко най-уважителни думи за неговата лирика, която беше оповестена у нас под авторско име Карол Войтила. А папата ми отговори:
@ins_sub: ”Радвам се, че беседвам с публицист от родината на Кирил и Методий ”.
И тогава ме награди с бронзовия медал „ Понтифиция Ватикана ”.
- С какво си спомняте дните си като народен представител?
- С непрекъснат звук и люти реплики един към различен. Ала това беше Великото национално заседание, което подписа Конституцията на Република България, съществуваща и през днешния ден. Моят автограф е също там. Има още един паметен подробност - на огромния стихотворец Валери Петров и на моя благосклонност беше предоставена последната стилистическа редакция на Конституцията. За няколко дни на горещия юни завършихме редактирането на значимия текст. Пазя като скъпа светиня една черно-бяла снимка с Валери Петров, показваща нашата взаимна работа.
- Защо се отказахте от политиката, несъвместима ли е с поезията?
- Политиката от този момент не ме търси. А поетическото ентусиазъм продължава да ме търси и постоянно ме намира и до този ден.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ