Лесен начин да узнаете ще станете ли звезда
Гари Макферсън изследва през 1997 година група от 157 инцидентно определени деца, които преди малко са почнали да овладяват някакъв музикален инструмент. Някои от тях станали положителни музиканти, а други в последна сметка се отказали въобще от изявата в това занятие.
Макферсън се опитал да открие общи качества и черти, отличаващи първите от вторите. Оказало се, че триумфът в този случай не зависел нито от равнището на просветеност, нито от характерни способности като музикален слух, нито от математически качества, нито от възприятието за темп, нито от приходите на родителите. Най-добрият индикатор се оказал отговорът на въпроса, който Макферсън задавал на детето, още когато избирало на какъв инструмент желае да свири: „ Как мислиш, какъв брой дълго ще свириш? ” Децата, които възнамерявали „ малко да посвирят ”, по този начин и не трансформирали музиката в собствен приоритет. Децата, декларирали, че считат да свирят най-малко няколко години, достигнали триумфи – къде по-големи, къде по-скромни. Но тези, които след време станали известни музиканти, отговаряли „ Искам да изсвирвам цялостен живот! ”. Тези деца просто са проектирали умишлено своето бъдеще.
