Галъп: 3 са причините за отказ от ваксинация срещу COVID-19
Галъп интернешънъл болкан “ организира национално представително за пълнолетното население изследване на настройките по повод имунизациите и имунизацията у нас против COVID-19. Проучването е по поръчка на Министерството на здравеопазването за премерване на публичните настройки преди старта на осведомителната акция „ +мен “ за изгодите от имунизациите и имунизацията против COVID-19.
В отговор на въпроса „ Какви са главните аргументи, заради които Вие сте неимунизиран против COVID-19?” една пета (21,2%) от неимунизираните у нас показват като причина за отвод от имунизация към този миг преболедуване на вируса. Към тях могат да се прибавят и отговорите на 6,7% от интервюираните, в които проличава разбиране (или знание), че съответният респондент има задоволително антитела или задоволително мощен имунитет. За почти една пета (19,1%) от хората, имунизацията в действителност би навредила заради съществуване на съпътстващи болести, алергии или други аргументи.
Сходни са дяловете и на тези, които не се усещат уверени във имунизациите против коронавирус (19,1%) и на тези, които ги отхвърлят като цяло (18,6%).
За 14,4% от неимунизираните у нас пък имунизациите не оказват помощ, като особено внимание тук заслужава аргументът от вида „ не пречат да го изкараш “. В 11,7% от отговорите проличава аргументът „ сътвориха ги съмнително бързо “.
Изпъква ролята на персоналните лекари. Осезаема група измежду неимунизираните (в 6% от посочените причини) дефинират като основна причина за неваксиниране обстоятелството, че не са били в задоволителна степен насърчени от персоналните лекари или че даже персоналните лекари са били срещу.
Това е единствено една дребна част от изводите на само по рода си проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “, което попита – в открит въпрос и с детайли на дълбочинно изявление – за аргументите за неваксиниране измежду национална извадка.
Анкетьорите попитаха респондентите оптимално в детайли, като по този метод беше избегната вероятната декларативност на отговорите. Всяко изявление бе прослушано настрана от самия теоретичен екип на организацията и бе синтезирано, като бяха свалени и знакови цитати.
Проучването е изключително просторно и първо по рода си, което попита непосредствено, а освен съди по косвени знаци. То разрешава голям брой хипотези, заключения, както и подробен демографски разбор. Теренът на проучването е в края на февруари.
Като цяло, 43,1% от запитаните неимунизирани показват разнообразни групи аргументи. Това е и най-видимото струпване. Има 28,5%, които показват единствено аргументи, свързани с убеждението им, че, по една или друга причина, ваксина не им е нужна. Има и 25,9%, които акцентират единствено аргументи, свързани със самите ваксини.
От отговорите е видно, че има няколко болести, които са се трансформирали в клишета в публичното схващане като несъвместими с имунизацията – сърдечни проблеми, високо кръвно налягане, съществуването на или заплахата от тромбоза и други проблеми със съсирването на кръвта, белодробни болести. Очевидно, до този миг тези респонденти не са получили задоволително информация, която да ги успокои. Не липсват и реакции против чувство за насила, изчакване, разнопосочна информация и доста други.
Липсата на задоволително надеждна информация е назовавана в експлицитен въпрос като проблем, въпреки в отговорите да проличава и прочут инерционен песимизъм. За повече от половината от всички запитани (53,7) достоверната информация за употребяваните в страната ни ваксини против ковид-19 не е задоволителна. Малко над една трета (36,6%) считат, че надеждната информация за имунизациите у нас е задоволително, а към една десета не могат да преценяват. Сред неимунизираните респонденти проличава и по-висок дял на отговорите, че достоверната информация за имунизациите не е задоволително.
Причините за слагане на ваксина също бяха предмет на проучването. От отговорите проличава, че основа причина за имунизация – закономерно – е страхът от вируса и желанието на хората да се предпазят (26,7%). Грижата за фамилията и близките (17,7%), вярата в науката и медицината (14,1%) също са измежду водещите – явни и от време на време автоматизирани – аргументи за слагане на ваксина против коронавирус. Личи и известно струпване в всеобщото схващане на усещането, че имунизациите са средство, спомагащо против тежко боледуване и съдбовен излаз от болестта – 10,3% от запитаните дават отговор в тази посока. Не е дребен и делът на тези, които показват чисто утилитарни аргументи – за пътешестване в чужбина, свободно напредване, зелен документ и доста други.
Изследването още един път демонстрира, че склонни към продължаваща имунизация са най-много самите имунизирани. Ваксинацията при останалите ще е в сериозна степен предизвикателство. 61,1% от всички имунизирани имат настройката да си слагат още ваксини (дори след бустерната), в случай че се наложи. Делът на имунизираните, които декларират, че не биха се ваксинирали повече против ковид-19 е 26,2%.
Сред неимунизираните респонденти делът на тези, които декларират, че няма да си слагат ваксина, е над три четвърти (77,7%). Около една десета се движат дяловете на неимунизирани, които биха траяли в съответните стадии (с първа доза, цялостен курс и пр.)
Сериозни са дяловете на религия в разнообразни изказвания, свидетелстващи за омаловажаване, за интрига и така нататък Над две трети от всички запитани, да вземем за пример, са съгласни с изказванието, че избрани кръгове имат интерес пандемията да се поддържа, да не завърши скоро (66,8%). Повече от половината от участвалите в проучването пък са на мнение, че вирусът е лабораторно основан (57,3%) и че напрежението към коронавирус е по-скоро шумотевица и суматоха (55,2%). За 60% коронавирус е просто мощен грип.
В същото време необятно болшинство в страната се съгласява, че коронавирусът е рисков най-много за възрастните и хора и тези със болести (72,1%). 63,1% показват мнението (и надеждата), че пандемията затихва и скоро ще завърши.
Макар това да е сензитивна тематика, въпреки всичко по отговорите в проучването може да се съди, че към този момент най-малко за половината от пълнолетните българи може да се счита, че са преболедували ковид. Близо една четвърт от тях настояват, че са го преболедували повече от веднъж. Въпрос на експертна преценка би било по какъв начин данните биха се проектирали върху малолетните.
Данните са от национално представително за пълнолетното население изследване на настройките към Ковид-19 и свързаната с пандемията имунизация. Проведено е от „ Галъп интернешънъл болкан “ в границите на план на Министерството на здравеопазването. Метод: CATI; сред 24 февруари и 1 март 2022 година измежду 812 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 54 хиляди души.
В отговор на въпроса „ Какви са главните аргументи, заради които Вие сте неимунизиран против COVID-19?” една пета (21,2%) от неимунизираните у нас показват като причина за отвод от имунизация към този миг преболедуване на вируса. Към тях могат да се прибавят и отговорите на 6,7% от интервюираните, в които проличава разбиране (или знание), че съответният респондент има задоволително антитела или задоволително мощен имунитет. За почти една пета (19,1%) от хората, имунизацията в действителност би навредила заради съществуване на съпътстващи болести, алергии или други аргументи.
Сходни са дяловете и на тези, които не се усещат уверени във имунизациите против коронавирус (19,1%) и на тези, които ги отхвърлят като цяло (18,6%).
За 14,4% от неимунизираните у нас пък имунизациите не оказват помощ, като особено внимание тук заслужава аргументът от вида „ не пречат да го изкараш “. В 11,7% от отговорите проличава аргументът „ сътвориха ги съмнително бързо “.
Изпъква ролята на персоналните лекари. Осезаема група измежду неимунизираните (в 6% от посочените причини) дефинират като основна причина за неваксиниране обстоятелството, че не са били в задоволителна степен насърчени от персоналните лекари или че даже персоналните лекари са били срещу.
Това е единствено една дребна част от изводите на само по рода си проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “, което попита – в открит въпрос и с детайли на дълбочинно изявление – за аргументите за неваксиниране измежду национална извадка.
Анкетьорите попитаха респондентите оптимално в детайли, като по този метод беше избегната вероятната декларативност на отговорите. Всяко изявление бе прослушано настрана от самия теоретичен екип на организацията и бе синтезирано, като бяха свалени и знакови цитати.
Проучването е изключително просторно и първо по рода си, което попита непосредствено, а освен съди по косвени знаци. То разрешава голям брой хипотези, заключения, както и подробен демографски разбор. Теренът на проучването е в края на февруари.
Като цяло, 43,1% от запитаните неимунизирани показват разнообразни групи аргументи. Това е и най-видимото струпване. Има 28,5%, които показват единствено аргументи, свързани с убеждението им, че, по една или друга причина, ваксина не им е нужна. Има и 25,9%, които акцентират единствено аргументи, свързани със самите ваксини.
От отговорите е видно, че има няколко болести, които са се трансформирали в клишета в публичното схващане като несъвместими с имунизацията – сърдечни проблеми, високо кръвно налягане, съществуването на или заплахата от тромбоза и други проблеми със съсирването на кръвта, белодробни болести. Очевидно, до този миг тези респонденти не са получили задоволително информация, която да ги успокои. Не липсват и реакции против чувство за насила, изчакване, разнопосочна информация и доста други.
Липсата на задоволително надеждна информация е назовавана в експлицитен въпрос като проблем, въпреки в отговорите да проличава и прочут инерционен песимизъм. За повече от половината от всички запитани (53,7) достоверната информация за употребяваните в страната ни ваксини против ковид-19 не е задоволителна. Малко над една трета (36,6%) считат, че надеждната информация за имунизациите у нас е задоволително, а към една десета не могат да преценяват. Сред неимунизираните респонденти проличава и по-висок дял на отговорите, че достоверната информация за имунизациите не е задоволително.
Причините за слагане на ваксина също бяха предмет на проучването. От отговорите проличава, че основа причина за имунизация – закономерно – е страхът от вируса и желанието на хората да се предпазят (26,7%). Грижата за фамилията и близките (17,7%), вярата в науката и медицината (14,1%) също са измежду водещите – явни и от време на време автоматизирани – аргументи за слагане на ваксина против коронавирус. Личи и известно струпване в всеобщото схващане на усещането, че имунизациите са средство, спомагащо против тежко боледуване и съдбовен излаз от болестта – 10,3% от запитаните дават отговор в тази посока. Не е дребен и делът на тези, които показват чисто утилитарни аргументи – за пътешестване в чужбина, свободно напредване, зелен документ и доста други.
Изследването още един път демонстрира, че склонни към продължаваща имунизация са най-много самите имунизирани. Ваксинацията при останалите ще е в сериозна степен предизвикателство. 61,1% от всички имунизирани имат настройката да си слагат още ваксини (дори след бустерната), в случай че се наложи. Делът на имунизираните, които декларират, че не биха се ваксинирали повече против ковид-19 е 26,2%.
Сред неимунизираните респонденти делът на тези, които декларират, че няма да си слагат ваксина, е над три четвърти (77,7%). Около една десета се движат дяловете на неимунизирани, които биха траяли в съответните стадии (с първа доза, цялостен курс и пр.)
Сериозни са дяловете на религия в разнообразни изказвания, свидетелстващи за омаловажаване, за интрига и така нататък Над две трети от всички запитани, да вземем за пример, са съгласни с изказванието, че избрани кръгове имат интерес пандемията да се поддържа, да не завърши скоро (66,8%). Повече от половината от участвалите в проучването пък са на мнение, че вирусът е лабораторно основан (57,3%) и че напрежението към коронавирус е по-скоро шумотевица и суматоха (55,2%). За 60% коронавирус е просто мощен грип.
В същото време необятно болшинство в страната се съгласява, че коронавирусът е рисков най-много за възрастните и хора и тези със болести (72,1%). 63,1% показват мнението (и надеждата), че пандемията затихва и скоро ще завърши.
Макар това да е сензитивна тематика, въпреки всичко по отговорите в проучването може да се съди, че към този момент най-малко за половината от пълнолетните българи може да се счита, че са преболедували ковид. Близо една четвърт от тях настояват, че са го преболедували повече от веднъж. Въпрос на експертна преценка би било по какъв начин данните биха се проектирали върху малолетните.
Данните са от национално представително за пълнолетното население изследване на настройките към Ковид-19 и свързаната с пандемията имунизация. Проведено е от „ Галъп интернешънъл болкан “ в границите на план на Министерството на здравеопазването. Метод: CATI; сред 24 февруари и 1 март 2022 година измежду 812 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 54 хиляди души.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ