Детективът на укрити богатства
Габриел Цукман стартира първата си същинска работа в понеделника след банкрута на "Лиймън брадърс " (бел. ред. - 15 септември 2008-а). Току що приключил Института по стопанска система в Париж, където се обучавал под управлението на професор Тома Пикети, Цукман почнал стаж във френската брокерска компания Exane. Той бил включен в екипа, подготвящ мнения за клиентите и получил неуместната, съгласно него, задача да изясни погромът над международното стопанство в миг, когато никой не знаел какво се случва. Цукман даже размишлявал дали да не запише докторат, тъй като към този момент бил скептично надъхан към обичайна стопанска система и към купчината комплицирани теории, безусловно несъстоятелни отвън университетските среди.
Един ден обаче, когато рецесията набрала мощ, той ненадейно попаднал на данни, показващи, че милиарди долари се движат навън-навътре от мощните стопанства към по-дребните като Бермудите и Каймановите острови, Хонконг и Сингапур. И защото до тогава не бил виждал изследвания за тези потоци, решил, че в случай че посвети задоволително време, ще успее да разбере какво се крие зад тях и по този метод да направи стопанската система малко по-полезна.
Десет години по-късно, 32-годишният Цукман е доцент в Калифорнийския университет в Бъркли и най-изтъкнатия в света специалист по тематиката къде богатите крият парите си. Неговата докторска теза, съветвана от Пикети, разкрива укриване на налози за трилиони долари от заможните в световен проект. За своя най-сериозен труд той работи в екип с сътрудника си французин Еманюел Саец и с Пикети като помощник. Тяхната студия от 2016-а "Неравенството в благосъстоянието в Съединени американски щати от 1913-а " преработва натрупваните цяло столетие данни, с цел да отговори на една от най-тъмните мистерии на актуалния капитализъм: какъв брой е положението на заможните в най-богатата страна в света? Отговорът е - доста повече от първичните показа.
Последните оценки на Цукман и Саец сочат, че най-имотният 0.1% от щатските данъкоплатци - към 170 хиляди семейства в страната с население от 330 млн. души, управлява 20% от американското благосъстояние - най-високият дял от 1929-а насам. Върховият 1% пък държи 39% от насъбраното положение в Съединени американски щати, до момента в който 90% от хората имат единствено 26 %. Общото чисто положение на бедните 50% на американското общество е с негативна стойност. Концентрацията на благосъстоянието пада устремно по време на Великата меланхолия и през Втората международна война, резервира се ниска през 60-е и 70-е години на предишния век и стартира да нараства бързо след 80-е години, като положението на междинната класа се движи в противоположната посока. Цукман открива също, че мултинационалните корпорации трансферират 40% от извоюваното зад граница (около 600 милиарда щ. $ годишно) отвън страните, в които са осъществени облагите, в юрисдикции с по-ниски налози.
За разлика от общата маса на икономистите, Цукман и Саец дават смели и нападателни рекомендации на политиците. Преди сенаторът от Масачузетс Елизабет Уорън да стартира президентската си акция за 2020-а с предлагането за въвеждане на налог благосъстояние, тя се съветвала с двамата икономисти, които пресметнали, че нейният данък ще вкара в бюджета 2.8 трлн. щ. $ през идното десетилетие. Уорън се посъветвала още веднъж с тях преди да стартира корпоративен налог върху облагите над 100 млн. щ. $, от който, съгласно "дуета " биха могли да дойдат над 1 трлн. $ за интервал от 10 години. Бърни Сандърс се съветвал с Цукман и Саец за проектите си за налог имущество от 77% за милиардерите, а членът на Конгреса от Ню Йорк - Александрия Окасио-Кортес, получила поддръжката им за данъчна ставка от 70% върху приходи над 10 млн. $.
В докторската си дисертация Цукман показва доказателства, че богаташите по света са скътали минимум 7.6 трлн. щ. $ в офшорни сметки, което съставлява 8% от световното финансово благосъстояние на семействата. Осемдесет % от тези активи са укрити от държавните управления, което прави изгубени данъчни доходи от към 200 милиарда щ. доалра годишно. Той оказва помощ и на консултанта си - професор Пикети, да съпостави насъбраните в границите на повече от 300 години данни за положението и за приходите от Франция, Германия, Англия и Съединени американски щати. Резултатът е съавторство на обявата за крайните резултати, станала съществена част на бестселъра на Пикети за 2014-а - "Капиталът през ХХІ-и век ". През идната година докторатът на Цукман също е оповестен като книга - "Укритото благосъстояние на народите ".
Цукман идва в Съединени американски щати през 2013-а - същата година, в която тогавашният президент Барак Обама афишира неравенството за "безспорно предизвикателство на нашето време ". Икономистът е притеглен за учител в Бъркли от Саец и двамата се заемат да разрешат загадката на укритото американско благосъстояние.
Работата им напълно не е лека. Данъчните управляващи по предписание изискват от данъкоплатците да заявяват приходите, а не цялото си положение. А по-голямата част от него е в разнообразни форми - жилища, творби на изкуството, пенсионни сметки, акции, по които не се заплащат дивиденти, с други думи - все неща, които не генерират приходи преди да бъдат продадени. Което значи, че наедрял земевладелец с портфейл от парцели за милиарди долари и други милиарди, скътани зад граница, може да заявява нищожен годишен приход.
Цукман и Саец стартират с основната данъчна организация на Съединените щати, освен това под прецизен надзор и обезпечен достъп до данните само за Саец като американски жител. Двамата икономисти откриват, че когато Роналд Рейгън печели конкуренцията за Белия дом, най-заможните 0.1% от американците държат 7% от националното благосъстояние. До 2014-а, след няколко десетилетия на процъфтяващи пазари и стагниращи заплати, въпросният 0.1% утроява каузи си от пая до 22% - напълно малко над активите на 85% от популацията. Данните демонстрират размера на казуса и отсъствието на решение: след края на финансовата рецесия, когато междинната класа е обременена от задължения и от загуба на работни места, богаташите бързо се завръщат на трапезата. Онези, които безусловно изчезват от финансовите пазари след банкрута на "Лиймън брадърс ", се появяват още веднъж, удвоили и утроили портфейлите на най-успешните вложители.
Цукман отдава възхода на извънредно десните на неравенството, което проправя пътя на демагозите. Според него големият растеж на неравенството в Америка е резултат на обстоятелството, че тя е и страната, където политическите промени са най-екстремни. Когато Рейгън оряза оптималната данъчна ставка от 70 на 28 % в границите на осемгодишното си ръководство, а след това Бил Клинтън и Джордж Буш понижиха налозите на вложителите, те направиха измененията по съвет на икономистите. Защото тогава преобладаващото мнение е, че по-ниските налози на богатите ще подтикват повече вложения и оттова - по-висок напредък.
Реалността обаче е напълно друга. За Цукман действителният резултат от по-ниските налози за богатите не е да подтиква стопанската система, а да обогати заможните и да подтиква алчността. Неговият разбор демонстрира, че когато милиардерите получат данъчни отстъпки, те не влагат спестените разноски назад в бизнеса, а харчат повече пари за наемането на лобисти, за дарения за политически акции и за поглъщания, които да отстраняват съперниците. Цукман счита, че отговорът на неравенството би трябвало да е нападателен, тъй като имуществото се "бетонира ". Богатите могат постоянно да печелят повече, да пестят повече и по-късно да харчат повече от който и да било различен на пътя им.
Анкети демонстрират, че гласоподавателите харесват оферти от госпожа Уорън налог благосъстояние, който да таксува с 2% положения на стойност над 50 млн. щ. $ и 3% за по-големите от 1 милиарда $. Идеята да се начисляват данъци върху имуществото, а не върху прихода обаче плаши някои политици и много милиардери. Бившият основен изпълнителен шеф на "Старбъкс корп " и евентуален самостоятелен претендент за президент на Съединени американски щати - Хауърд Шулц, дефинира предлагането на Уорън като "смешно " и прибавя, че "тези неща не би трябвало да се нападат посредством санкции ".
Личното положение на поп-звездата Бионсе се прави оценка на 500 млн. щ. $
През март Цукман и Саец пуснаха специфичен уебсайт - wealthtaxsimulator.org, в който събират оферти за рационализиране и за по-справедливо данъчно облагане. Една от концепциите е на Адам Боника - професор по политически науки в Станфорд. Тя е за 100% налог върху положения над 500 млн. щ. $. Той се обосновава с нареченото от него "правило на Бионсе ", което изяснява по следния метод: "Мислете за най-талантливия и най-усърдно работещия човек, който познавате и за това, какъв брой пари има и какъв брой заслужава ". Личното положение на "кралицата " се прави оценка на 500 млн. щ. $. "Нека Хауърд Шулц да изясни за какво би трябвало да коства повече от Бионсе ".
Един ден обаче, когато рецесията набрала мощ, той ненадейно попаднал на данни, показващи, че милиарди долари се движат навън-навътре от мощните стопанства към по-дребните като Бермудите и Каймановите острови, Хонконг и Сингапур. И защото до тогава не бил виждал изследвания за тези потоци, решил, че в случай че посвети задоволително време, ще успее да разбере какво се крие зад тях и по този метод да направи стопанската система малко по-полезна.
Десет години по-късно, 32-годишният Цукман е доцент в Калифорнийския университет в Бъркли и най-изтъкнатия в света специалист по тематиката къде богатите крият парите си. Неговата докторска теза, съветвана от Пикети, разкрива укриване на налози за трилиони долари от заможните в световен проект. За своя най-сериозен труд той работи в екип с сътрудника си французин Еманюел Саец и с Пикети като помощник. Тяхната студия от 2016-а "Неравенството в благосъстоянието в Съединени американски щати от 1913-а " преработва натрупваните цяло столетие данни, с цел да отговори на една от най-тъмните мистерии на актуалния капитализъм: какъв брой е положението на заможните в най-богатата страна в света? Отговорът е - доста повече от първичните показа.
Последните оценки на Цукман и Саец сочат, че най-имотният 0.1% от щатските данъкоплатци - към 170 хиляди семейства в страната с население от 330 млн. души, управлява 20% от американското благосъстояние - най-високият дял от 1929-а насам. Върховият 1% пък държи 39% от насъбраното положение в Съединени американски щати, до момента в който 90% от хората имат единствено 26 %. Общото чисто положение на бедните 50% на американското общество е с негативна стойност. Концентрацията на благосъстоянието пада устремно по време на Великата меланхолия и през Втората международна война, резервира се ниска през 60-е и 70-е години на предишния век и стартира да нараства бързо след 80-е години, като положението на междинната класа се движи в противоположната посока. Цукман открива също, че мултинационалните корпорации трансферират 40% от извоюваното зад граница (около 600 милиарда щ. $ годишно) отвън страните, в които са осъществени облагите, в юрисдикции с по-ниски налози.
За разлика от общата маса на икономистите, Цукман и Саец дават смели и нападателни рекомендации на политиците. Преди сенаторът от Масачузетс Елизабет Уорън да стартира президентската си акция за 2020-а с предлагането за въвеждане на налог благосъстояние, тя се съветвала с двамата икономисти, които пресметнали, че нейният данък ще вкара в бюджета 2.8 трлн. щ. $ през идното десетилетие. Уорън се посъветвала още веднъж с тях преди да стартира корпоративен налог върху облагите над 100 млн. щ. $, от който, съгласно "дуета " биха могли да дойдат над 1 трлн. $ за интервал от 10 години. Бърни Сандърс се съветвал с Цукман и Саец за проектите си за налог имущество от 77% за милиардерите, а членът на Конгреса от Ню Йорк - Александрия Окасио-Кортес, получила поддръжката им за данъчна ставка от 70% върху приходи над 10 млн. $.
В докторската си дисертация Цукман показва доказателства, че богаташите по света са скътали минимум 7.6 трлн. щ. $ в офшорни сметки, което съставлява 8% от световното финансово благосъстояние на семействата. Осемдесет % от тези активи са укрити от държавните управления, което прави изгубени данъчни доходи от към 200 милиарда щ. доалра годишно. Той оказва помощ и на консултанта си - професор Пикети, да съпостави насъбраните в границите на повече от 300 години данни за положението и за приходите от Франция, Германия, Англия и Съединени американски щати. Резултатът е съавторство на обявата за крайните резултати, станала съществена част на бестселъра на Пикети за 2014-а - "Капиталът през ХХІ-и век ". През идната година докторатът на Цукман също е оповестен като книга - "Укритото благосъстояние на народите ".
Цукман идва в Съединени американски щати през 2013-а - същата година, в която тогавашният президент Барак Обама афишира неравенството за "безспорно предизвикателство на нашето време ". Икономистът е притеглен за учител в Бъркли от Саец и двамата се заемат да разрешат загадката на укритото американско благосъстояние.
Работата им напълно не е лека. Данъчните управляващи по предписание изискват от данъкоплатците да заявяват приходите, а не цялото си положение. А по-голямата част от него е в разнообразни форми - жилища, творби на изкуството, пенсионни сметки, акции, по които не се заплащат дивиденти, с други думи - все неща, които не генерират приходи преди да бъдат продадени. Което значи, че наедрял земевладелец с портфейл от парцели за милиарди долари и други милиарди, скътани зад граница, може да заявява нищожен годишен приход.
Цукман и Саец стартират с основната данъчна организация на Съединените щати, освен това под прецизен надзор и обезпечен достъп до данните само за Саец като американски жител. Двамата икономисти откриват, че когато Роналд Рейгън печели конкуренцията за Белия дом, най-заможните 0.1% от американците държат 7% от националното благосъстояние. До 2014-а, след няколко десетилетия на процъфтяващи пазари и стагниращи заплати, въпросният 0.1% утроява каузи си от пая до 22% - напълно малко над активите на 85% от популацията. Данните демонстрират размера на казуса и отсъствието на решение: след края на финансовата рецесия, когато междинната класа е обременена от задължения и от загуба на работни места, богаташите бързо се завръщат на трапезата. Онези, които безусловно изчезват от финансовите пазари след банкрута на "Лиймън брадърс ", се появяват още веднъж, удвоили и утроили портфейлите на най-успешните вложители.
Цукман отдава възхода на извънредно десните на неравенството, което проправя пътя на демагозите. Според него големият растеж на неравенството в Америка е резултат на обстоятелството, че тя е и страната, където политическите промени са най-екстремни. Когато Рейгън оряза оптималната данъчна ставка от 70 на 28 % в границите на осемгодишното си ръководство, а след това Бил Клинтън и Джордж Буш понижиха налозите на вложителите, те направиха измененията по съвет на икономистите. Защото тогава преобладаващото мнение е, че по-ниските налози на богатите ще подтикват повече вложения и оттова - по-висок напредък.
Реалността обаче е напълно друга. За Цукман действителният резултат от по-ниските налози за богатите не е да подтиква стопанската система, а да обогати заможните и да подтиква алчността. Неговият разбор демонстрира, че когато милиардерите получат данъчни отстъпки, те не влагат спестените разноски назад в бизнеса, а харчат повече пари за наемането на лобисти, за дарения за политически акции и за поглъщания, които да отстраняват съперниците. Цукман счита, че отговорът на неравенството би трябвало да е нападателен, тъй като имуществото се "бетонира ". Богатите могат постоянно да печелят повече, да пестят повече и по-късно да харчат повече от който и да било различен на пътя им.
Анкети демонстрират, че гласоподавателите харесват оферти от госпожа Уорън налог благосъстояние, който да таксува с 2% положения на стойност над 50 млн. щ. $ и 3% за по-големите от 1 милиарда $. Идеята да се начисляват данъци върху имуществото, а не върху прихода обаче плаши някои политици и много милиардери. Бившият основен изпълнителен шеф на "Старбъкс корп " и евентуален самостоятелен претендент за президент на Съединени американски щати - Хауърд Шулц, дефинира предлагането на Уорън като "смешно " и прибавя, че "тези неща не би трябвало да се нападат посредством санкции ".
Личното положение на поп-звездата Бионсе се прави оценка на 500 млн. щ. $
През март Цукман и Саец пуснаха специфичен уебсайт - wealthtaxsimulator.org, в който събират оферти за рационализиране и за по-справедливо данъчно облагане. Една от концепциите е на Адам Боника - професор по политически науки в Станфорд. Тя е за 100% налог върху положения над 500 млн. щ. $. Той се обосновава с нареченото от него "правило на Бионсе ", което изяснява по следния метод: "Мислете за най-талантливия и най-усърдно работещия човек, който познавате и за това, какъв брой пари има и какъв брой заслужава ". Личното положение на "кралицата " се прави оценка на 500 млн. щ. $. "Нека Хауърд Шулц да изясни за какво би трябвало да коства повече от Бионсе ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ