Родена е Коко Шанел
Габриел („ Коко “) Боньор Шанел е родена на 19 август 1883 година в Сомюр, малко градче в долината на река Лоара. Тя е второто дете на амбулантния търговец Албер Шанел и Жан Дьовол, които по време на раждането ѝ към момента не са женени. Поради неточност в акта за раждане първите биографи на Коко Шанел мъчно прецизират детайлите на биографията ѝ. Тя е записана в акта си за раждане като родена с един ден по-късно и защото и двамата родители са отсъствали, фамилното ѝ име е записано неправилно като „ Шаснел “.
Родителите на Коко се венчават през 1883 година и имат 5 деца – 3 девойки, измежду които Коко, и 2 момчета. Когато е на 12 години, Коко изживява първия си конфликт с действителния живот – майка ѝ умира от туберкулоза, а татко ѝ скоро по-късно напуща дома им под претекст, че би трябвало да си откри по-добра работа, с цел да може да ги изхранва. Останали без родителска грижа, децата са пратени в подслон за сираци в католически манастир. Именно в манастира Коко се научава да шие. Ваканциите си младото момиче прекарва при родственици, които я научават на по-големи тънкости в шиенето, които надвишават уменията на монахините. На 18-годишна възраст Коко напуща манастира и стартира независим живот и работа в локална шивашка работилница.
Докато работи в шивашката работилница, Шанел се среща с плейбоя и милионер Етиен Балсан и скоро по-късно сред тях стартира любовна връзка, като Балсан я глези с първокласен живот – диамантени бижута, дизайнерски облекла, приеми на елита на тогавашното френско общество. По това време тя стартира да създава и декорира шапки, което скоро от занимание се трансформира в специалност и смисъл на живота ѝ. Както по-късно споделя на приятелите си, с помощта на новото си занимание Коко „ проглежда “, напуща имението на Балсан и се нанася в жилището му в Париж. През 1913 година отваря първия си магазин, в който продава богат подбор от палта и съвременни шлифери, само че бизнесът ѝ там не просъществува дълго, защото магазинът се намира в сърцето на Париж и наемът за него е голям. Типично за Шанел, неуспехът я окуражи още повече и тя е уверена повече от всеки път, че ще успее.
В интервала преди Първата международна война Шанел среща Артър „ Бой “ Капел, който до неотдавна е бил най-хубавият другар на Етиен Балсан. С негова поддръжка Коко се снабдява със постройка и финансови средства, с цел да открие втория си магазин в област Бретан. Известни френски актриси носят нейни шапки, което ѝ оказва помощ да си извоюва име в света на модата. През 1913 година Коко показва първата си дамска спортна сбирка в бутика си в Дювил, където по време на почналата война са се преместили огромен брой парижанки.
По-късно, когато към този момент е известна, Коко си измисля история, която „ разкрасява “ сложния ѝ живот като дете. Така Шанел прецизно се придържа към историята, че когато майка ѝ умряла, татко ѝ отплавал за Америка, с цел да натрупа положение, а тя отпътувала да живее при две коравосърдечни лели. Тя даже твърди, че е родена през 1893 вместо през 1883 година, което я подмладява с 10 години. Според нейната „ разкрасена “ история майка ѝ умира, когато Коко е на 2 годинки. Всичко това Шанел прави, с цел да понижи срама, който изпитвала от бедността и от неналичието на родители по време на детството си.
През 1920 година балетният импресарио Сергей Дягилев я среща с известния композитор Игор Стравински. Според слуховете Стравински и Коко имат любовна връзка.
През 1923 година Коко споделя пред списанието Harper’s Bazaar, че „ изчистеният и обикновен дизайн е ключът към същинската грациозност “. Това тя се стреми да покаже в сбирките си, които са изчистени, а облеклата са комфортни. За разлика от множеството европейски дизайнери, творящи по това време, Шанел дефинира дамата като същинското създание на облеклата.
„ Дадох на дамите възприятието за независимост, върнах им техните тела... Тела, които бяха потънали под пластове от дантели, корсети и подплънки поради приумиците на някои дизайнери. “
Шанел дава нов живот на материи като жарсе, които преди този момент са били считани за облекла за небогати хора. Стилът ѝ постоянно буди асоциация с облика на младите девойки от „ Бурните двадесет “ – 20-те години на 20 век, които са били самоуверени и постоянно се държали предизвикателно към откритите публични правила. Нейните клиентки са девойки, демонстриращи своята самостоятелност с нов външен тип и поведение – с къси поли и прически, потребление на огромни количества грим и козметика, с пиянство на коктейли и пушене на цигари на публично място. Но „ бунтарщината “ на тези девойки не се изчерпва единствено с външния им тип. Те самоуверено вземат участие в разнообразни спортове, карат лични коли и излизат по нощни клубове, където слушат джаз и танцуват чарлстон.
Прочутото сако на Шанел, трансформирало се в икона, е само̀ по себе си един дребен свят в стилната философия на дизайнерката. Кройката на сакото го разграничава от обичайното сако, защото структурата на ръкавите е от три елементи. Това си остава най-отличителният му белег и запазена марка на дизайнерката, дружно с ръчно направените шевове, тежките железни копчета и металната верига в основата на сакото. Всички тези детайли са освен част от декорацията, само че и служат като тежести, които му придават и резервират нужната форма.
Шанел е дизайнерката, която първа предлага парфюм, който носи името ѝ – Chanel №5, и която за първи път смесва няколко аромата (преди Шанел всички парфюми имат единствено един (моно) аромат). Chanel №5 остава класика, употребява се и до през днешния ден.
През 1925 Вера Бат Ломбарди, дама от британския хайлайф[1], става муза на Шанел и нейна връзка с огромен брой аристократични семейства в Европа. Прочутият „ британски “ външен тип на Шанел е отдаден и почерпен точно от Вера Ломбарди. Благодарение на Ломбарди творенията на Шанел са показани на британското кралско семейство, което обезпечава на Коко Шанел самопризнание и връзки.
През 1939, със започването на Втората международна война, Шанел затваря бутиците си. Тя има вяра, че не е време за мода и се реалокира да живее в парижкия хотел Риц, който остава неин дом до края на живота ѝ. Шанел живее там и по време на окупацията на Париж от нацистите, тя постоянно бива подложена на критика за връзките си с тях и по-специално с немския офицер и разузнавач Ханс Гюнтер декор Динклаге, като злите езици настояват, че точно той ѝ е издействал позволение да остане в хотела по време на окупацията на града.
След края на войната във Франция обществото си напомня всички контакти на Шанел с немците. Наричат я „ асистент на нацистите “, упрекната е в колаборационизъм и е задържана. През 1944 година по съвет на Чърчил е освободена, само че при изискване, че ще напусне Франция. Налага се Шанел да замине за Швейцария, където тя живее до 1953 година
Въпреки че Коко Шанел избира да назовава собствен дом хотела Риц, тя има и апартамент над магазина си на ул. „ Камбон “ 31, както и вила на френската Ривиера.
Шанел се завръща на стилната сцена през 1954 година, когато след цели 20 години показва сбирка – последната преди този момент е от 1934 година Заради връзката си с немския разузнавач Шанел е посрещната много студено от парижката си аудитория, само че за сметка на това американците я боготворят. През 1950—1960-те години Шанел сътрудничи на разнообразни холивудски студия, тя облича такива звезди като Одри Хепбърн и Лиз Тейлър. Сред клиентките ѝ са първата лейди на Съединени американски щати Жаклин Кенеди.
Шанел е известна и като меценатка. Тя е оказвала финансова поддръжка на Салвадор Дали и Пабло Пикасо.
Коко Шанел умира от сърдечен удар на 10 януари 1971 година, на 87-годишна възраст, в жилището си в хотел Риц. Погребана е в Лозана, Швейцария, и върху надгробната ѝ плоча са изобразени 5 лъвски глави, символизиращи зодиакалния ѝ знак Лъв.
Личен живот
Коко Шанел е в действителност самостоятелна и независима жена. Има връзки с някои от най-влиятелните мъже за времето си, само че в никакъв случай не се омъжва. Когато я питат за какво не се е оженила за херцога на Уестминстър, тя дава отговор: „ Имало е доста херцогини на Уестминстър, само че има единствено една Шанел! “.
Доста хора са били скандализирани заради нейните намерено лесбийски връзки, само че Коко не се тревожи изключително и живее живота си без значение от хорското мнение. Така нарушава всички правила на традиционализма във време, когато такова държание се смята за скандално и физически неестествено.
Родителите на Коко се венчават през 1883 година и имат 5 деца – 3 девойки, измежду които Коко, и 2 момчета. Когато е на 12 години, Коко изживява първия си конфликт с действителния живот – майка ѝ умира от туберкулоза, а татко ѝ скоро по-късно напуща дома им под претекст, че би трябвало да си откри по-добра работа, с цел да може да ги изхранва. Останали без родителска грижа, децата са пратени в подслон за сираци в католически манастир. Именно в манастира Коко се научава да шие. Ваканциите си младото момиче прекарва при родственици, които я научават на по-големи тънкости в шиенето, които надвишават уменията на монахините. На 18-годишна възраст Коко напуща манастира и стартира независим живот и работа в локална шивашка работилница.
Докато работи в шивашката работилница, Шанел се среща с плейбоя и милионер Етиен Балсан и скоро по-късно сред тях стартира любовна връзка, като Балсан я глези с първокласен живот – диамантени бижута, дизайнерски облекла, приеми на елита на тогавашното френско общество. По това време тя стартира да създава и декорира шапки, което скоро от занимание се трансформира в специалност и смисъл на живота ѝ. Както по-късно споделя на приятелите си, с помощта на новото си занимание Коко „ проглежда “, напуща имението на Балсан и се нанася в жилището му в Париж. През 1913 година отваря първия си магазин, в който продава богат подбор от палта и съвременни шлифери, само че бизнесът ѝ там не просъществува дълго, защото магазинът се намира в сърцето на Париж и наемът за него е голям. Типично за Шанел, неуспехът я окуражи още повече и тя е уверена повече от всеки път, че ще успее.
В интервала преди Първата международна война Шанел среща Артър „ Бой “ Капел, който до неотдавна е бил най-хубавият другар на Етиен Балсан. С негова поддръжка Коко се снабдява със постройка и финансови средства, с цел да открие втория си магазин в област Бретан. Известни френски актриси носят нейни шапки, което ѝ оказва помощ да си извоюва име в света на модата. През 1913 година Коко показва първата си дамска спортна сбирка в бутика си в Дювил, където по време на почналата война са се преместили огромен брой парижанки.
По-късно, когато към този момент е известна, Коко си измисля история, която „ разкрасява “ сложния ѝ живот като дете. Така Шанел прецизно се придържа към историята, че когато майка ѝ умряла, татко ѝ отплавал за Америка, с цел да натрупа положение, а тя отпътувала да живее при две коравосърдечни лели. Тя даже твърди, че е родена през 1893 вместо през 1883 година, което я подмладява с 10 години. Според нейната „ разкрасена “ история майка ѝ умира, когато Коко е на 2 годинки. Всичко това Шанел прави, с цел да понижи срама, който изпитвала от бедността и от неналичието на родители по време на детството си.
През 1920 година балетният импресарио Сергей Дягилев я среща с известния композитор Игор Стравински. Според слуховете Стравински и Коко имат любовна връзка.
През 1923 година Коко споделя пред списанието Harper’s Bazaar, че „ изчистеният и обикновен дизайн е ключът към същинската грациозност “. Това тя се стреми да покаже в сбирките си, които са изчистени, а облеклата са комфортни. За разлика от множеството европейски дизайнери, творящи по това време, Шанел дефинира дамата като същинското създание на облеклата.
„ Дадох на дамите възприятието за независимост, върнах им техните тела... Тела, които бяха потънали под пластове от дантели, корсети и подплънки поради приумиците на някои дизайнери. “
Шанел дава нов живот на материи като жарсе, които преди този момент са били считани за облекла за небогати хора. Стилът ѝ постоянно буди асоциация с облика на младите девойки от „ Бурните двадесет “ – 20-те години на 20 век, които са били самоуверени и постоянно се държали предизвикателно към откритите публични правила. Нейните клиентки са девойки, демонстриращи своята самостоятелност с нов външен тип и поведение – с къси поли и прически, потребление на огромни количества грим и козметика, с пиянство на коктейли и пушене на цигари на публично място. Но „ бунтарщината “ на тези девойки не се изчерпва единствено с външния им тип. Те самоуверено вземат участие в разнообразни спортове, карат лични коли и излизат по нощни клубове, където слушат джаз и танцуват чарлстон.
Прочутото сако на Шанел, трансформирало се в икона, е само̀ по себе си един дребен свят в стилната философия на дизайнерката. Кройката на сакото го разграничава от обичайното сако, защото структурата на ръкавите е от три елементи. Това си остава най-отличителният му белег и запазена марка на дизайнерката, дружно с ръчно направените шевове, тежките железни копчета и металната верига в основата на сакото. Всички тези детайли са освен част от декорацията, само че и служат като тежести, които му придават и резервират нужната форма.
Шанел е дизайнерката, която първа предлага парфюм, който носи името ѝ – Chanel №5, и която за първи път смесва няколко аромата (преди Шанел всички парфюми имат единствено един (моно) аромат). Chanel №5 остава класика, употребява се и до през днешния ден.
През 1925 Вера Бат Ломбарди, дама от британския хайлайф[1], става муза на Шанел и нейна връзка с огромен брой аристократични семейства в Европа. Прочутият „ британски “ външен тип на Шанел е отдаден и почерпен точно от Вера Ломбарди. Благодарение на Ломбарди творенията на Шанел са показани на британското кралско семейство, което обезпечава на Коко Шанел самопризнание и връзки.
През 1939, със започването на Втората международна война, Шанел затваря бутиците си. Тя има вяра, че не е време за мода и се реалокира да живее в парижкия хотел Риц, който остава неин дом до края на живота ѝ. Шанел живее там и по време на окупацията на Париж от нацистите, тя постоянно бива подложена на критика за връзките си с тях и по-специално с немския офицер и разузнавач Ханс Гюнтер декор Динклаге, като злите езици настояват, че точно той ѝ е издействал позволение да остане в хотела по време на окупацията на града.
След края на войната във Франция обществото си напомня всички контакти на Шанел с немците. Наричат я „ асистент на нацистите “, упрекната е в колаборационизъм и е задържана. През 1944 година по съвет на Чърчил е освободена, само че при изискване, че ще напусне Франция. Налага се Шанел да замине за Швейцария, където тя живее до 1953 година
Въпреки че Коко Шанел избира да назовава собствен дом хотела Риц, тя има и апартамент над магазина си на ул. „ Камбон “ 31, както и вила на френската Ривиера.
Шанел се завръща на стилната сцена през 1954 година, когато след цели 20 години показва сбирка – последната преди този момент е от 1934 година Заради връзката си с немския разузнавач Шанел е посрещната много студено от парижката си аудитория, само че за сметка на това американците я боготворят. През 1950—1960-те години Шанел сътрудничи на разнообразни холивудски студия, тя облича такива звезди като Одри Хепбърн и Лиз Тейлър. Сред клиентките ѝ са първата лейди на Съединени американски щати Жаклин Кенеди.
Шанел е известна и като меценатка. Тя е оказвала финансова поддръжка на Салвадор Дали и Пабло Пикасо.
Коко Шанел умира от сърдечен удар на 10 януари 1971 година, на 87-годишна възраст, в жилището си в хотел Риц. Погребана е в Лозана, Швейцария, и върху надгробната ѝ плоча са изобразени 5 лъвски глави, символизиращи зодиакалния ѝ знак Лъв.
Личен живот
Коко Шанел е в действителност самостоятелна и независима жена. Има връзки с някои от най-влиятелните мъже за времето си, само че в никакъв случай не се омъжва. Когато я питат за какво не се е оженила за херцога на Уестминстър, тя дава отговор: „ Имало е доста херцогини на Уестминстър, само че има единствено една Шанел! “.
Доста хора са били скандализирани заради нейните намерено лесбийски връзки, само че Коко не се тревожи изключително и живее живота си без значение от хорското мнение. Така нарушава всички правила на традиционализма във време, когато такова държание се смята за скандално и физически неестествено.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ