Когато си дълго във властта, произвеждаш статукво
Г-н Василев, какво ще създаде политическата обстановка – смяна или неприятни мемоари?
- Едното не изключва другото. Рекордно ниската изборна интензивност е огромен проблем и демонстрира, че не всички хора от обществото са самодейни за осъществяване на смяната. А смяната не е отговорност на няколко души на върха. Горе могат да се създадат политики, само че в случай че те не се осъществят от обществото, в случай че няма цивилен напън в тази посока, в случай че не сме сериозни, мъчно ще стане.
Европейската цивилизация, към която ние се причисляваме, е цивилизация на сериозното мислене. Оставките след изборните крушения израз на такова нетипично у нас мислене ли са?
- Първо би трябвало да забележим какъв брой от тези оставки действително ще се случат. У нас те постоянно са обред, след който излиза наяве, че членските маси доста държат на водачите си. В ГЕРБ, да вземем за пример, нямаме оставка, тъй като Борисов е „ незаместим “. Не е ясно дали лидерските оставки водят директно към промени. Но е реалност, че появяването на „ Продължаваме промяната “ и на Кирил и Асен хвърли камък в блатото. Те предложиха по-конкурентен модел, а конкуренцията е движещата мощ във всяка област на човешката активност.
Петков и Василев имаха и голямото преимущество да покажат на дело уменията си в ръководството, като министри в служебния кабинет.
- Това беше голям бонус. Те използваха свои дейности в изпълнителната власт, с цел да потвърдят, че някои неща могат да се случват.
Всъщност, те направиха действителната си акция повече като министри, в сравнение с като кандидат-депутати.
- Абсолютно. Това е огромното преимущество на хората в изпълнителната власт. Но то не всеки път е наложително. Когато си 12 година във властта, произвеждаш статукво. Политическа партия провокираха оздравителни процеси и в другите партии. Формации като Демократична България се обременяват от историята си, затварят се в свои мантри и стават самодостатъчни.
Нещо като деноминации на демокрацията, в които се потвърждава кой е по-верен на светите канони?
- Точно по този начин. Става като катехизис, при който се кълнат в скрижали. А дали ще влезем в ръководството, няма изключително значение. Докато хората желаят партии, които могат да печелят и да реализират смяната. Една от грешките на Демократична България беше в ултиматумите, които предпоставиха без да са в позиция да слагат даже условия. Изобщо, тези избори ще катализират оздравителни процеси.
В този смисъл, може ли да се окаже, че Политическа партия ще направи неоценима услуга на Демократична България, в случай че ги вкара в общо сполучливо ръководство, в сравнение с да останат „ дребна, само че бойка съпротива “?
- Пребиваването в изпълнителната власт дава голям късмет на тези, които я упражняват, а Кирил и Асен се възползваха. " Демократична България " е коалиция от три партии с неразбираема идейна съгласуемост. За тях най-важно е да оставят мантрите на прехода на назад във времето или за полемики по клубове. Никой не коства доста, в случай че пред ползите на обществото слага ползите на групата. Смисълът да си в политиката е да променяш орисите на хората.
Тревожното събитие на тези избори е появяването на „ Възраждане “ – не за първи път се появява партия, която приказва за излизане от Европейски Съюз и НАТО. Това беше една от задачите на модела „ Решетников “, в който Борисов играе основна роля. Той е индивидът, който на срещата си с Решетников контракти всичко, което се случи след това: първо - да повдигнат слаб претендент за президент, по-късно - да изкара от държавното управление всички проевроатлантически членове и да вкарат на тяхно място обвързваните с Русия патриоти. След като не съумяха да трансфорат излизането от НАТО или Европейски Съюз в политически слоган на Българска социалистическа партия и патриотите, в този момент се стартира планът „ Възраждане “, който официализира тези хрумвания като своя цел. Това е огромна заплаха. Лично аз нямам доверие тази партия да се развие. Но нейната хранителна среда са хаосът и дрязгите, които единствено Борисов може да сътвори.
Означава ли това, че моделът „ ГЕРБ-ДПС “, който беше действителният проводник на съветските ползи в България, получава нова, въпреки и скрита поддръжка от плана „ Възраждане “?
- Да. Със сигурност. Но това взаимоотношение няма да бъде във забележимия набор. На Костадинов му би трябвало видимостта на радикална съпротива като отричане на ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Ясно е, че цялостното катурване на политическите пластове ще настъпи след две години, на локалните избори, защото статуквото е крепко бетонирано в районните управляващи. Засега ГЕРБ размива картината, като съпоставя Политическа партия с Има Такъв Народ. Намирате ли някаква прилика сред двете партии?
- Не. Има Такъв Народ в никакъв случай не закупи явен силует. Те бяха спектакъл на сенките. Докато при Кирил и Асен въобще не може да се допусне методът, по който приказват в Има Такъв Народ: „ Това е нашият кабинет - или го приемате, или завършваме! “ В Политическа партия приказват честно и дипломатично. Ясно е, че Кирил Петков ще бъде министър председател, само че те не слагат кандидатурата му ултимативно. Остават доверие, връзки и разговор, които ще бъдат нужни при ръководството.
На какви причини се крепи клишето, че фрагментираният избор може да роди единствено нетрайна власт?
- Кой го споделя това? Казват го ГЕРБ и социолозите, които за следващ път катастрофираха на изборите. Поддържането на неустановеност и нерешителност предлага разтуха и очакване за изгубилите. Тактиката на ГЕРБ и Движение за права и свободи не беше комплицирана: с интензивни избори да изтощят силата на смяната. И да въдворят „ ред в хаоса “. Най-големият недостиг на ГЕРБ е от самооценка и самовъзраждане. По тази причина са обречени на съпротива до локалните избори, когато ще настъпи интервалът им на разпад.
Т. нар. „ десен бранш “ у нас редовно бърка демократичността с десните хрумвания. Поколението на „ милениалите “, към което принадлежат Петков и Василев, пък е ясно социално-либерално насочено. Ще станем ли очевидци на идеологически разногласия сред възможни сътрудници?
- Не съм последовател на „ дясно-лявата “ терминология в българския й вид. В огромната си част това са етикети и слогани. Видимият фронт на политическата запалянковщина. Твърди някой, че е десен, а няма грам предприемаческа самодейност и нюх към свободата. Проблемът на България е убийственото обществено неравноправие. Не може да се прави дясна политика, без да се адресира до казуса с неравенството. Когато стойностите на коефициента „ Джини “ станат големи, те са спирачка за развиването.
В обществото се образува перманентна турболентност, която стопира всички промени. Преди да изискат да бъдат свободни, хората би трябвало да не са гладни и заболели. В това няма ляво, няма дясно. По-честна би трябвало да е позицията на десните партии, които да предпазят хората от държавните зависимости – помощи и дотации. Защото в резултат на тях, те (хората - бел. ред.) престават да реагират на пазарни импулси, да поемат риск, да изискват повече от себе си.
Голям проблем пред новото държавно управление ще бъде отношението към еврофондовете. Обърнете внимание на парадокса: преди участието ни в Европейски Съюз, България беше в трийсетицата по независимост на медиите. Сега е на 112-то място. Излиза, че участието в евросъюза е сринало свободата на медиите. И е по този начин, тъй като еврофондовете се разпределят през изпълнителната власт. Така бе основана „ сash&carry “ публицистиката.
Голяма част от обществото също се насочи към тези еврофондове, които са „ mixed blessing “ – смесена благословия. Дясно мислещият човек поставя старания и взима заеми за предприемачество, без значение от страната. Докато други минават през партиите, с цел да се докопат до европарите, разпределяни от властта. Така партиите, вместо в мозъчни центрове, се трансфораха в проведени групи за групово благополучие. И опцията на „ калинката “ става по-привлекателна за младежа, който не желае да рискува – влиза в партията, получава достъп до публични поръчки и става милионер. Как да се развиваме в тази шизофренна конюнктура?
Партийно-държавен капитализъм?
- Това е съветският модел. Получаваш не съгласно образованието, квалификацията и напъните ти, а съгласно корупцията – дублираща система, в която са се разположили и магистратите.
Разговора води: Емил Янев
- Едното не изключва другото. Рекордно ниската изборна интензивност е огромен проблем и демонстрира, че не всички хора от обществото са самодейни за осъществяване на смяната. А смяната не е отговорност на няколко души на върха. Горе могат да се създадат политики, само че в случай че те не се осъществят от обществото, в случай че няма цивилен напън в тази посока, в случай че не сме сериозни, мъчно ще стане.
Европейската цивилизация, към която ние се причисляваме, е цивилизация на сериозното мислене. Оставките след изборните крушения израз на такова нетипично у нас мислене ли са?
- Първо би трябвало да забележим какъв брой от тези оставки действително ще се случат. У нас те постоянно са обред, след който излиза наяве, че членските маси доста държат на водачите си. В ГЕРБ, да вземем за пример, нямаме оставка, тъй като Борисов е „ незаместим “. Не е ясно дали лидерските оставки водят директно към промени. Но е реалност, че появяването на „ Продължаваме промяната “ и на Кирил и Асен хвърли камък в блатото. Те предложиха по-конкурентен модел, а конкуренцията е движещата мощ във всяка област на човешката активност.
Петков и Василев имаха и голямото преимущество да покажат на дело уменията си в ръководството, като министри в служебния кабинет.
- Това беше голям бонус. Те използваха свои дейности в изпълнителната власт, с цел да потвърдят, че някои неща могат да се случват.
Всъщност, те направиха действителната си акция повече като министри, в сравнение с като кандидат-депутати.
- Абсолютно. Това е огромното преимущество на хората в изпълнителната власт. Но то не всеки път е наложително. Когато си 12 година във властта, произвеждаш статукво. Политическа партия провокираха оздравителни процеси и в другите партии. Формации като Демократична България се обременяват от историята си, затварят се в свои мантри и стават самодостатъчни.
Нещо като деноминации на демокрацията, в които се потвърждава кой е по-верен на светите канони?
- Точно по този начин. Става като катехизис, при който се кълнат в скрижали. А дали ще влезем в ръководството, няма изключително значение. Докато хората желаят партии, които могат да печелят и да реализират смяната. Една от грешките на Демократична България беше в ултиматумите, които предпоставиха без да са в позиция да слагат даже условия. Изобщо, тези избори ще катализират оздравителни процеси.
В този смисъл, може ли да се окаже, че Политическа партия ще направи неоценима услуга на Демократична България, в случай че ги вкара в общо сполучливо ръководство, в сравнение с да останат „ дребна, само че бойка съпротива “?
- Пребиваването в изпълнителната власт дава голям късмет на тези, които я упражняват, а Кирил и Асен се възползваха. " Демократична България " е коалиция от три партии с неразбираема идейна съгласуемост. За тях най-важно е да оставят мантрите на прехода на назад във времето или за полемики по клубове. Никой не коства доста, в случай че пред ползите на обществото слага ползите на групата. Смисълът да си в политиката е да променяш орисите на хората.
Тревожното събитие на тези избори е появяването на „ Възраждане “ – не за първи път се появява партия, която приказва за излизане от Европейски Съюз и НАТО. Това беше една от задачите на модела „ Решетников “, в който Борисов играе основна роля. Той е индивидът, който на срещата си с Решетников контракти всичко, което се случи след това: първо - да повдигнат слаб претендент за президент, по-късно - да изкара от държавното управление всички проевроатлантически членове и да вкарат на тяхно място обвързваните с Русия патриоти. След като не съумяха да трансфорат излизането от НАТО или Европейски Съюз в политически слоган на Българска социалистическа партия и патриотите, в този момент се стартира планът „ Възраждане “, който официализира тези хрумвания като своя цел. Това е огромна заплаха. Лично аз нямам доверие тази партия да се развие. Но нейната хранителна среда са хаосът и дрязгите, които единствено Борисов може да сътвори.
Означава ли това, че моделът „ ГЕРБ-ДПС “, който беше действителният проводник на съветските ползи в България, получава нова, въпреки и скрита поддръжка от плана „ Възраждане “?
- Да. Със сигурност. Но това взаимоотношение няма да бъде във забележимия набор. На Костадинов му би трябвало видимостта на радикална съпротива като отричане на ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Ясно е, че цялостното катурване на политическите пластове ще настъпи след две години, на локалните избори, защото статуквото е крепко бетонирано в районните управляващи. Засега ГЕРБ размива картината, като съпоставя Политическа партия с Има Такъв Народ. Намирате ли някаква прилика сред двете партии?
- Не. Има Такъв Народ в никакъв случай не закупи явен силует. Те бяха спектакъл на сенките. Докато при Кирил и Асен въобще не може да се допусне методът, по който приказват в Има Такъв Народ: „ Това е нашият кабинет - или го приемате, или завършваме! “ В Политическа партия приказват честно и дипломатично. Ясно е, че Кирил Петков ще бъде министър председател, само че те не слагат кандидатурата му ултимативно. Остават доверие, връзки и разговор, които ще бъдат нужни при ръководството.
На какви причини се крепи клишето, че фрагментираният избор може да роди единствено нетрайна власт?
- Кой го споделя това? Казват го ГЕРБ и социолозите, които за следващ път катастрофираха на изборите. Поддържането на неустановеност и нерешителност предлага разтуха и очакване за изгубилите. Тактиката на ГЕРБ и Движение за права и свободи не беше комплицирана: с интензивни избори да изтощят силата на смяната. И да въдворят „ ред в хаоса “. Най-големият недостиг на ГЕРБ е от самооценка и самовъзраждане. По тази причина са обречени на съпротива до локалните избори, когато ще настъпи интервалът им на разпад.
Т. нар. „ десен бранш “ у нас редовно бърка демократичността с десните хрумвания. Поколението на „ милениалите “, към което принадлежат Петков и Василев, пък е ясно социално-либерално насочено. Ще станем ли очевидци на идеологически разногласия сред възможни сътрудници?
- Не съм последовател на „ дясно-лявата “ терминология в българския й вид. В огромната си част това са етикети и слогани. Видимият фронт на политическата запалянковщина. Твърди някой, че е десен, а няма грам предприемаческа самодейност и нюх към свободата. Проблемът на България е убийственото обществено неравноправие. Не може да се прави дясна политика, без да се адресира до казуса с неравенството. Когато стойностите на коефициента „ Джини “ станат големи, те са спирачка за развиването.
В обществото се образува перманентна турболентност, която стопира всички промени. Преди да изискат да бъдат свободни, хората би трябвало да не са гладни и заболели. В това няма ляво, няма дясно. По-честна би трябвало да е позицията на десните партии, които да предпазят хората от държавните зависимости – помощи и дотации. Защото в резултат на тях, те (хората - бел. ред.) престават да реагират на пазарни импулси, да поемат риск, да изискват повече от себе си.
Голям проблем пред новото държавно управление ще бъде отношението към еврофондовете. Обърнете внимание на парадокса: преди участието ни в Европейски Съюз, България беше в трийсетицата по независимост на медиите. Сега е на 112-то място. Излиза, че участието в евросъюза е сринало свободата на медиите. И е по този начин, тъй като еврофондовете се разпределят през изпълнителната власт. Така бе основана „ сash&carry “ публицистиката.
Голяма част от обществото също се насочи към тези еврофондове, които са „ mixed blessing “ – смесена благословия. Дясно мислещият човек поставя старания и взима заеми за предприемачество, без значение от страната. Докато други минават през партиите, с цел да се докопат до европарите, разпределяни от властта. Така партиите, вместо в мозъчни центрове, се трансфораха в проведени групи за групово благополучие. И опцията на „ калинката “ става по-привлекателна за младежа, който не желае да рискува – влиза в партията, получава достъп до публични поръчки и става милионер. Как да се развиваме в тази шизофренна конюнктура?
Партийно-държавен капитализъм?
- Това е съветският модел. Получаваш не съгласно образованието, квалификацията и напъните ти, а съгласно корупцията – дублираща система, в която са се разположили и магистратите.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ