Бавенето на бюджета за 2022 г. с политическа цел е опасно
- Г-н Ганев, към този момент няколко интернационалните финансови институции понижиха прогнозите си за икономическия напредък в България поради ниското равнище на имунизацията у нас. Как ваксинацията въздейства върху стопанската система?
- Две са аргументите за забавянето на икономическото възобновяване. Едната е обвързвана с глобалните вериги на доставки, които към момента са нарушени и не са се нагласили към новата постковид действителност. Това спъва определени браншове - да вземем за пример в случай че си поръчвате кола, би трябвало да чакате няколко месеца заради забавянето на доставките на чипове някъде по света.
Вторият резултат е обвързван с отрицателните резултати на самата пандемия и това е по-ясно очевидно в страните с по-ниска имунизацията. Виждаме го в България, в Румъния... По-високата вълна като брой заразени, приети в болница и умряли потиска в избрана степен икономическия напредък, макар че нямаме рестриктивни ограничения в промишлеността, няма затворени производства. Разбира се, някои браншове страдат, като туризъм, заведения за хранене, в някаква степен търговията, просвета, спорт. Пропускателният режим в тях е доста по-труден, когато имунизацията е единствено 25-30%.
Не би трябвало да пропущаме и класическия резултат от пандемията, а именно високият брой болни, които прекъсват работа за избран интервал, както и карантинираните около тях. На върха на вълната през последните седмици това се усеща доста мощно, тъй като болестта не е такова, че да може да се оправиш за два-три дни.
- Експертите споделят, че предстоят и други коронавирус талази. Значи имунизацията ще бъде още по-решаваща за стопанската система.
- Ако над 90% от популацията е имунизирано, като в Португалия например, то даже и да има вълна, хората не стигат до лечебни заведения и не умират и надлежно няма потребност от силно ограничаващи ограничения. В Португалия документът на доста места към този момент не се демонстрира. В Европа, където имунизацията е в доста по-големи мащаби - над 70-80%, това разрешава, даже и да нарасне броят на инфектираните, да не се вкарват ограничавания. Ако пуснете който и да е футболен мач от Западна Европа, ще видите, че стадионът е цялостен. Т.е. дали ще има нова тежка вълна, зависи напълно от нас и от равнището на имунизация. Но като виждам скромния ритъм на имунизация, рискът от ново утежняване през студените месеци безусловно го има.
- А политическата рецесия по какъв начин се отразява на икономическия напредък и на възобновяване след 2020 година?
- По принцип политиката не въздейства непосредствено на икономическия напредък. Рецесията и след това възобновяване са процеси, които се водят от частния бранш, а не толкова от компенсиращите ограничения на страната. Но политическата неустойчивост води до липса на небосвод, до политически риск - не се знае в каква посока ще тръгне страната, какви важни политики ще предприеме, свързани с цената на тока да вземем за пример, с минималната работна заплата, данъчната политика. Когато има такива неясноти, бизнесът отсрочва капиталовите си решения до изясняване на картината. Политическата неустойчивост към този момент видяхме, че има и своя бюджетен резултат - проектът за възобновяване и резистентност бе занимателен и надлежно предплатените суми по него и евентуални проекти ще се случат по-късно, през идната година, до момента в който други страни към този момент работят по техните проекти.
Политическата неустойчивост виждаме, че забавя и внасянето на бюджета за 2022 г. В закона ясно е написан срокът 31 октомври - до тогава бюджетът би трябвало да бъде импортиран в Народно заседание, тоест вече би трябвало да е минал разискване със обществените сътрудници и да е гласуван от Министерски съвет. Този период е изтърван. И в случай че през декември имаме образувано постоянно държавно управление, а работата по подготовката на бюджета не е свършена, има риск да влезем в новата година без бюджет.
- Голям проблем ли е, ако до края на декември не бъде гласуван бюджетът за 2022 година и започнем новата година със остарелия бюджет?
- Със сигурност ще бъде проблем. Както бизнесът, по този начин и хората желаят да имат ясна рамка за идната година - да е ясно колко ще е минималната заплата, пенсията, обществените помощи, какво става със заплатите в образованието и каквото и да е било. Ако това го няма, ние няма да изпаднем в рецесия или блокаж, тъй като законът планува механизми по какъв начин животът да продължи и без бюджет - ще продължим с този от 2021 година Но въпреки всичко влизаме в една несигурна среда и няма по какъв начин едно ad hoc ръководство на бюджета, месец за месец, да бъде по-успешно от това да имаме естествен бюджет, гласуван от Народно събрание. Има и подводни камъни - разнообразни обществени групи може да не получат актуализация на заплащанията, ще продължи разногласието за минималната заплата, общините също не могат да изработят своите бюджети.
- Сигурно и с продължаването на бонуса за пенсионерите ще има проблем?
- За това може и да няма спор и да се продължи с тези еднократни 120 лева на месец. Но неналичието на бюджет може да провокира конституционни проблеми. При едно болшинство, което се пробва да ръководи месец за месец, и съпротива, която не е съгласна, може да се стигне до конституционни въпроси до каква степен се простира властта на Министерски съвет. Освен това, ако няма явен център на власт, а доста разнообразни оферти, тогава може разходната част съществено да я изпуснем - видяхме какво се случи с актуализацията на бюджета за тази година, въпреки тогава обстановката да бе овладяна.
За да избягаме от сходни проблеми, би трябвало служебният министър на финансите да приготви и да показа бюджетната рамка за 2022 г. И когато имаме ново държавно управление, с бързи обороти бюджетът да бъде признат. Вероятно финансовото министерство има подготвеност, само че по-скоро е политически актът да не се приказва на тематика бюджет преди изборите. След 14 ноември обаче може да се окаже, че ще би трябвало да мълчим до балотажа, после да забележим кой ще надделее и ще вземе мандата... Винаги има нещо за очакване и работата на финансовия министър не би трябвало да е обвързана с политиката и той би трябвало да я свърши.
- Засега само минималната работна заплата провокира спор към бюджета за следващата година. Това ли е най-важното?
- Това е обичайният спор и не би трябвало да забравяме, че обществените сътрудници са в тристранката, с цел да дискутират трудово-правни връзки. И двете страни следват своя стеснен интерес - едните оферират голям скок, другите споделят, че не би трябвало да се подвига. Най-вероятно на фона на повишените цени ще има смяна на минималната заплата и идната година, само че би трябвало да е в рационални граници. За това е належащо да се въведе работещ механизъм за определянето й, който да регистрира икономическата картина, и да спрем с тези разногласия и битката кой ще надделее.
- Да чакаме ли следващо увеличаване и на бюджетните заплати?
- В дълготраен проект това е неизбежно. Заплатите в България порастват всяка година и дори в рецесията не престават да порастват както в частния, по този начин и в публичния бранш. Всяка година бюджетът е рекорден и макар че сме изправени пред рецесия и потребност да свием недостига, ние не сме в ситуацията на Гърция преди 10 години, когато те трябваше да понижават пенсии и заплати. При нас полемиката е за темпа на повишаване - дали с доста или с по-малко, с цел да се резервира бюджетната рамка. Помага ни и това, че бюджетът за следващата година ще бъде по-щедър, тъй като приходите ще са чувствително повече, в сравнение с тази година, тъй като стопанската система се възвръща и ръстът й ще бъде над 4%.
- А би трябвало ли да има недостиг бюджетът за 2022 година?
- Със сигурност би трябвало да влезем във фискалните правила в нашите закони и на европейско равнище - т.е. не повече от 2% недостиг. Разбира се, следва да забележим с какъв недостиг ще приключим тази година, с цел да знаем от кое място тръгваме. Той е гласуван 3.7% от Брутният вътрешен продукт, но към октомври към момента сме на остатък. Вероятно ще има по-големи разноски ноември-декември, само че в случай че дефицитът за 2021 г. е сензитивно по-малък от предстоящото, това значи, че свиването му догодина ще бъде много по-лесно.
- А инфлацията до каква степен ще стигне следващата година?
- Ясно е, че навлизаме в интервал на по-висока инфлация с нива стабилно над 2%. Подобна е картината и в Европа. Комбинацията от наливането на много пари през последните години в резултат на политиката на Европейската централна банка с възобновяване на стопанските системи от рецесията и високи дефицити докара до инфлация, настрана от повишаването на горивата и електрическата енергия. Все отново всички прогнози демонстрират, че ще останем в границите на 2-3% средногодишно за идващите години. България ще продължи да е в интервал, в който покачването на приходите изпреварва инфлацията - с растеж на заплатите и на бюджетните заплащания с към 10%. Догонването на нашата стопанска система е обвързвано с по-голям растеж на приходите, в сравнение с в Европа, и малко по-висока инфлация от Европа.
- Две са аргументите за забавянето на икономическото възобновяване. Едната е обвързвана с глобалните вериги на доставки, които към момента са нарушени и не са се нагласили към новата постковид действителност. Това спъва определени браншове - да вземем за пример в случай че си поръчвате кола, би трябвало да чакате няколко месеца заради забавянето на доставките на чипове някъде по света.
Вторият резултат е обвързван с отрицателните резултати на самата пандемия и това е по-ясно очевидно в страните с по-ниска имунизацията. Виждаме го в България, в Румъния... По-високата вълна като брой заразени, приети в болница и умряли потиска в избрана степен икономическия напредък, макар че нямаме рестриктивни ограничения в промишлеността, няма затворени производства. Разбира се, някои браншове страдат, като туризъм, заведения за хранене, в някаква степен търговията, просвета, спорт. Пропускателният режим в тях е доста по-труден, когато имунизацията е единствено 25-30%.
Не би трябвало да пропущаме и класическия резултат от пандемията, а именно високият брой болни, които прекъсват работа за избран интервал, както и карантинираните около тях. На върха на вълната през последните седмици това се усеща доста мощно, тъй като болестта не е такова, че да може да се оправиш за два-три дни.
- Експертите споделят, че предстоят и други коронавирус талази. Значи имунизацията ще бъде още по-решаваща за стопанската система.
- Ако над 90% от популацията е имунизирано, като в Португалия например, то даже и да има вълна, хората не стигат до лечебни заведения и не умират и надлежно няма потребност от силно ограничаващи ограничения. В Португалия документът на доста места към този момент не се демонстрира. В Европа, където имунизацията е в доста по-големи мащаби - над 70-80%, това разрешава, даже и да нарасне броят на инфектираните, да не се вкарват ограничавания. Ако пуснете който и да е футболен мач от Западна Европа, ще видите, че стадионът е цялостен. Т.е. дали ще има нова тежка вълна, зависи напълно от нас и от равнището на имунизация. Но като виждам скромния ритъм на имунизация, рискът от ново утежняване през студените месеци безусловно го има.
- А политическата рецесия по какъв начин се отразява на икономическия напредък и на възобновяване след 2020 година?
- По принцип политиката не въздейства непосредствено на икономическия напредък. Рецесията и след това възобновяване са процеси, които се водят от частния бранш, а не толкова от компенсиращите ограничения на страната. Но политическата неустойчивост води до липса на небосвод, до политически риск - не се знае в каква посока ще тръгне страната, какви важни политики ще предприеме, свързани с цената на тока да вземем за пример, с минималната работна заплата, данъчната политика. Когато има такива неясноти, бизнесът отсрочва капиталовите си решения до изясняване на картината. Политическата неустойчивост към този момент видяхме, че има и своя бюджетен резултат - проектът за възобновяване и резистентност бе занимателен и надлежно предплатените суми по него и евентуални проекти ще се случат по-късно, през идната година, до момента в който други страни към този момент работят по техните проекти.
Политическата неустойчивост виждаме, че забавя и внасянето на бюджета за 2022 г. В закона ясно е написан срокът 31 октомври - до тогава бюджетът би трябвало да бъде импортиран в Народно заседание, тоест вече би трябвало да е минал разискване със обществените сътрудници и да е гласуван от Министерски съвет. Този период е изтърван. И в случай че през декември имаме образувано постоянно държавно управление, а работата по подготовката на бюджета не е свършена, има риск да влезем в новата година без бюджет.
- Голям проблем ли е, ако до края на декември не бъде гласуван бюджетът за 2022 година и започнем новата година със остарелия бюджет?
- Със сигурност ще бъде проблем. Както бизнесът, по този начин и хората желаят да имат ясна рамка за идната година - да е ясно колко ще е минималната заплата, пенсията, обществените помощи, какво става със заплатите в образованието и каквото и да е било. Ако това го няма, ние няма да изпаднем в рецесия или блокаж, тъй като законът планува механизми по какъв начин животът да продължи и без бюджет - ще продължим с този от 2021 година Но въпреки всичко влизаме в една несигурна среда и няма по какъв начин едно ad hoc ръководство на бюджета, месец за месец, да бъде по-успешно от това да имаме естествен бюджет, гласуван от Народно събрание. Има и подводни камъни - разнообразни обществени групи може да не получат актуализация на заплащанията, ще продължи разногласието за минималната заплата, общините също не могат да изработят своите бюджети.
- Сигурно и с продължаването на бонуса за пенсионерите ще има проблем?
- За това може и да няма спор и да се продължи с тези еднократни 120 лева на месец. Но неналичието на бюджет може да провокира конституционни проблеми. При едно болшинство, което се пробва да ръководи месец за месец, и съпротива, която не е съгласна, може да се стигне до конституционни въпроси до каква степен се простира властта на Министерски съвет. Освен това, ако няма явен център на власт, а доста разнообразни оферти, тогава може разходната част съществено да я изпуснем - видяхме какво се случи с актуализацията на бюджета за тази година, въпреки тогава обстановката да бе овладяна.
За да избягаме от сходни проблеми, би трябвало служебният министър на финансите да приготви и да показа бюджетната рамка за 2022 г. И когато имаме ново държавно управление, с бързи обороти бюджетът да бъде признат. Вероятно финансовото министерство има подготвеност, само че по-скоро е политически актът да не се приказва на тематика бюджет преди изборите. След 14 ноември обаче може да се окаже, че ще би трябвало да мълчим до балотажа, после да забележим кой ще надделее и ще вземе мандата... Винаги има нещо за очакване и работата на финансовия министър не би трябвало да е обвързана с политиката и той би трябвало да я свърши.
- Засега само минималната работна заплата провокира спор към бюджета за следващата година. Това ли е най-важното?
- Това е обичайният спор и не би трябвало да забравяме, че обществените сътрудници са в тристранката, с цел да дискутират трудово-правни връзки. И двете страни следват своя стеснен интерес - едните оферират голям скок, другите споделят, че не би трябвало да се подвига. Най-вероятно на фона на повишените цени ще има смяна на минималната заплата и идната година, само че би трябвало да е в рационални граници. За това е належащо да се въведе работещ механизъм за определянето й, който да регистрира икономическата картина, и да спрем с тези разногласия и битката кой ще надделее.
- Да чакаме ли следващо увеличаване и на бюджетните заплати?
- В дълготраен проект това е неизбежно. Заплатите в България порастват всяка година и дори в рецесията не престават да порастват както в частния, по този начин и в публичния бранш. Всяка година бюджетът е рекорден и макар че сме изправени пред рецесия и потребност да свием недостига, ние не сме в ситуацията на Гърция преди 10 години, когато те трябваше да понижават пенсии и заплати. При нас полемиката е за темпа на повишаване - дали с доста или с по-малко, с цел да се резервира бюджетната рамка. Помага ни и това, че бюджетът за следващата година ще бъде по-щедър, тъй като приходите ще са чувствително повече, в сравнение с тази година, тъй като стопанската система се възвръща и ръстът й ще бъде над 4%.
- А би трябвало ли да има недостиг бюджетът за 2022 година?
- Със сигурност би трябвало да влезем във фискалните правила в нашите закони и на европейско равнище - т.е. не повече от 2% недостиг. Разбира се, следва да забележим с какъв недостиг ще приключим тази година, с цел да знаем от кое място тръгваме. Той е гласуван 3.7% от Брутният вътрешен продукт, но към октомври към момента сме на остатък. Вероятно ще има по-големи разноски ноември-декември, само че в случай че дефицитът за 2021 г. е сензитивно по-малък от предстоящото, това значи, че свиването му догодина ще бъде много по-лесно.
- А инфлацията до каква степен ще стигне следващата година?
- Ясно е, че навлизаме в интервал на по-висока инфлация с нива стабилно над 2%. Подобна е картината и в Европа. Комбинацията от наливането на много пари през последните години в резултат на политиката на Европейската централна банка с възобновяване на стопанските системи от рецесията и високи дефицити докара до инфлация, настрана от повишаването на горивата и електрическата енергия. Все отново всички прогнози демонстрират, че ще останем в границите на 2-3% средногодишно за идващите години. България ще продължи да е в интервал, в който покачването на приходите изпреварва инфлацията - с растеж на заплатите и на бюджетните заплащания с към 10%. Догонването на нашата стопанска система е обвързвано с по-голям растеж на приходите, в сравнение с в Европа, и малко по-висока инфлация от Европа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ