Обучението в локдауна заприлича на криво огледало
- Г-жо Илчева, по какъв начин оценявате дейностите на МОН във връзка с ръководството на коронакризата в учебните заведения?
- Първата изолираност беше тестване най-много за учениците и за фамилиите им. Доброто ръководство на свръхцентрализираната просветителна система би трябвало да не разрешава чиновнически напън, а да избира ограничения за положителното на всички. В тази връзка самият министър към края на предходната образователна година съобщи, че учителите се справихме по-добре, без да разчитаме на МОН. За мен този съвсем 4-месечен интервал сподели, че автономията на учебните заведения може да работи дейно точно без „ заповеди от Центъра “. Учителите можем да преценяме синхронно или асинхронно да образоваме, да избираме подобаваща цифрова платформа и други
Започването на тази образователна година присъствено беше нож с две остриета. И за последствията от втората рецесия не беше отговорен единствено вирусът. Страх, смут, виновност, съмнения изпитваха всички хора, тъй като бяхме редовно и дълго време сугестирани. Информационната среда също беше спорна - почна да се размива границата на истина и фалшив, спорни бяха и научните отзиви... Обществото ни се раздели трагично. Мисля, че МОН можеше още в средата на октомври да делегира права на 28-те РУО, с цел да се ръководи втората коронавълна локално. Но това са очевидно сложни политически решения, свързани с действителната практическа роля на тези районни структури.
- За първи път т.г. на учителите се наложи да приложат хибридното/смесено образование - един час присъствено, един час - онлайн. Как се отрази то?
- Някои дефинираха " хибридното образование " като присъствен образователен час в учебно заведение с по-голямата част от класа, като някои възпитаници се включват от у дома. Но това е допустимо единствено в напълно дребен брой учебни заведения. За учителя смесеното образование е невиждано, необичайно прекарване. Едновременно си в учебно заведение с възпитаници, само че и пред преносимия компютър в празната класна стая. Това изисква експедитивност и гъвкавост на отзивчивите качества на учителя, тъй като през 45 минути попадаш в изцяло друга обстановка: виждаш лица, въпреки и с маски, „ разчиташ “ невербалните им реакции, само че най-много - учениците вземат участие пълноценно. Чувството за комизъм, без което образователният час е изгубен, работи дейно единствено в присъственото образование. Много постоянно се усещам монологична и професионално скептична, тъй като я няма синергията на присъствения час.
- А по какъв начин се отрази на учениците редуването на две седмици присъствено и отдалечено образование? Оптимален ли бе възприетият период от 2 седмици за ротация? И въобще какъв е резултатът върху качеството на образованието?
- По мои наблюдения учениците, най-малко в гимназиите, са разграничени в желанията си „ за “ отдалеченото образование. Някои избират включеното устройство вместо слушането, чуването и присъединяване в час, тъй като по този начин оправдават пасивността си и, доста постоянно, неналичието на мотивация, на смисъл от учебното заведение. Други, които са по-общителни като персони, желаят да са присъствено на учебно заведение. Качеството на образованието в съвсем 9 месеца (в двете изолации) е също... на талази. При първия локдаун цифровото прекарване беше предизвикателство за нас и в някаква степен игра за учениците. Но във втория локдаун образованието замязя на огледало, което тук-там е много погрешно - можем да издадем азбучник с училищен оправдания да не си в час, бяха изобретени настоящи способи за преписване. Някои възпитаници разчитат на обучителни платформи, примитивизиращи материала, с цел да са атрактивни и печеливши.
Колкото до сътрудниците - някои употребиха електронни учебници и запаси, други създадохме авторски формати за изпитване. За резултата от редуването на присъствено и отдалечено образование по випуски можем да приказваме чак при започване на октомври 2021 година Същото се отнася и до анализите за качеството на отдалеченото образование.
- Много бе изговорено и за психологическия резултат от онлайн образованието. Виждате ли смяна у учениците и сътрудниците ви след дългата изолираност? Как се отразява на всички в системата взаимнопротиворечащите си послания на управляващите?
- О, да, смяна има и у учениците, и у учителите. Доколкото като лингвист с дълготраен интерес към логиката на психиката мога да преценява, се насложиха успоредни информационни канали и те сътвориха освен проблеми със зрението, а и компликации в разбирането както сред учениците в един клас, по този начин и сред възпитаници и учители. Разговаряме непрестанно с родителите, координираме здравословните, фамилни, механически и персонални проблеми на децата. Не можем обаче да запълним недостига на ясна и налична осведомителна политика. Не можем и да разбираем смисъла на тестването на децата. За страдание, месеци наред, а може би и години ще „ берем плодовете “ на дългите две карантини, както и индиректното подстрекателство, че дребните са приносители на вируса към бабите и дядовците. Сигурна съм, че най-важно е да се образоват учители и възпитаници в така наречен „ меки умения “. А за какво не и искащите родители. След тежестта на отдалеченото образование и умората от него както за учениците, по този начин и за учителите, имаме потребност да приказваме за възприятията си без патриархални предубеждения, да споделяме проблемите, с цел да стигнем до работещи решения за бързо изменящия се живот на индивида в цифровия 21-ви век.
- Вие сте на мнение, че по-добре отдалечено образование, в сравнение с присъствено в час с маски. Но даже министърът призна, че по този метод се натрупат пропуски. Могат ли да се наваксат те и по какъв начин?
- Разбира се, че има доста пропуски. Наваксването би трябвало да е проблем на МОН и той да бъде решен на практика, а не административно-чиновнически. Достатъчно тактики са писани в България! Крайно време е да има последователност с надграждане в просветителната система. Това за мен значи, че, въпреки и късно, би трябвало да се напише проект с съответни цели, периоди и средства за постигането им. Време е те да съдържат малцина, само че ефикасни и ресурсно обезпечени стъпки. Необходимо е експертизата да бъде дясната ръка в ръководството на просветителната система. 21-ви век надали ще търпи остарели, тромави и имитиращи угриженост институции.
- Казвате, че в образователните стратегии царува научен фундаментализъм. Но нали проектите и стратегиите бяха модифицирани и олекотени откъм обстоятелства?
- Това е един от най-трудните проблеми в нашата система от десетилетия, тъй като визира най-вече хора - учители, преподаватели от висши учебни заведения, създатели, издатели. От една страна, университетският фундаментализъм в огромна степен подсигурява зоната им на комфорт, а от друга, поддържа илюзията, че се поддържа високото равнище на българското приблизително обучение. Има голям контрастност сред 20-и и 21-ви век - и няма потребност да познаваме документите на Европейски Съюз, с цел да разберем, че „ всестранно развитата персона “ към този момент никому не е нужна. За 20-ина години беше насадена нервност у родителите за изпитите в 7 клас, която се дължи на порочната система на несъответстващи, натоварени с тежка академичност изпитни формати. Частните уроци основават илюзии за родителите. По-лошото е, че те основават илюзии и у учениците, че заплащането е гаранция за триумф. Олекотяването в образователните стратегии е реалност, само че все пак размерът, който се учи, е ненужно огромен, в него искрено има самоцелно комплицирана материя! Стилът в множеството учебници е мъчно понятен за ученика от 21-ви век. Това подхранва интернет вулгаризирането на образователното наличие и зубренето. Да не приказваме за нуждата от помощ у дома.
Беше пропусната опцията от проверка на стратегиите през лятото на 2020 година точно във връзка пандемията. И преподавателите във ВУ, и учителите би трябвало да забравим за научните си познания и архаични педагогичен понятия, когато става дума за учителстване. Това ще докара не просто до „ планово основано образование “. В българското учебно заведение има незабавна потребност от проблематично основано образование.
- Първата изолираност беше тестване най-много за учениците и за фамилиите им. Доброто ръководство на свръхцентрализираната просветителна система би трябвало да не разрешава чиновнически напън, а да избира ограничения за положителното на всички. В тази връзка самият министър към края на предходната образователна година съобщи, че учителите се справихме по-добре, без да разчитаме на МОН. За мен този съвсем 4-месечен интервал сподели, че автономията на учебните заведения може да работи дейно точно без „ заповеди от Центъра “. Учителите можем да преценяме синхронно или асинхронно да образоваме, да избираме подобаваща цифрова платформа и други
Започването на тази образователна година присъствено беше нож с две остриета. И за последствията от втората рецесия не беше отговорен единствено вирусът. Страх, смут, виновност, съмнения изпитваха всички хора, тъй като бяхме редовно и дълго време сугестирани. Информационната среда също беше спорна - почна да се размива границата на истина и фалшив, спорни бяха и научните отзиви... Обществото ни се раздели трагично. Мисля, че МОН можеше още в средата на октомври да делегира права на 28-те РУО, с цел да се ръководи втората коронавълна локално. Но това са очевидно сложни политически решения, свързани с действителната практическа роля на тези районни структури.
- За първи път т.г. на учителите се наложи да приложат хибридното/смесено образование - един час присъствено, един час - онлайн. Как се отрази то?
- Някои дефинираха " хибридното образование " като присъствен образователен час в учебно заведение с по-голямата част от класа, като някои възпитаници се включват от у дома. Но това е допустимо единствено в напълно дребен брой учебни заведения. За учителя смесеното образование е невиждано, необичайно прекарване. Едновременно си в учебно заведение с възпитаници, само че и пред преносимия компютър в празната класна стая. Това изисква експедитивност и гъвкавост на отзивчивите качества на учителя, тъй като през 45 минути попадаш в изцяло друга обстановка: виждаш лица, въпреки и с маски, „ разчиташ “ невербалните им реакции, само че най-много - учениците вземат участие пълноценно. Чувството за комизъм, без което образователният час е изгубен, работи дейно единствено в присъственото образование. Много постоянно се усещам монологична и професионално скептична, тъй като я няма синергията на присъствения час.
- А по какъв начин се отрази на учениците редуването на две седмици присъствено и отдалечено образование? Оптимален ли бе възприетият период от 2 седмици за ротация? И въобще какъв е резултатът върху качеството на образованието?
- По мои наблюдения учениците, най-малко в гимназиите, са разграничени в желанията си „ за “ отдалеченото образование. Някои избират включеното устройство вместо слушането, чуването и присъединяване в час, тъй като по този начин оправдават пасивността си и, доста постоянно, неналичието на мотивация, на смисъл от учебното заведение. Други, които са по-общителни като персони, желаят да са присъствено на учебно заведение. Качеството на образованието в съвсем 9 месеца (в двете изолации) е също... на талази. При първия локдаун цифровото прекарване беше предизвикателство за нас и в някаква степен игра за учениците. Но във втория локдаун образованието замязя на огледало, което тук-там е много погрешно - можем да издадем азбучник с училищен оправдания да не си в час, бяха изобретени настоящи способи за преписване. Някои възпитаници разчитат на обучителни платформи, примитивизиращи материала, с цел да са атрактивни и печеливши.
Колкото до сътрудниците - някои употребиха електронни учебници и запаси, други създадохме авторски формати за изпитване. За резултата от редуването на присъствено и отдалечено образование по випуски можем да приказваме чак при започване на октомври 2021 година Същото се отнася и до анализите за качеството на отдалеченото образование.
- Много бе изговорено и за психологическия резултат от онлайн образованието. Виждате ли смяна у учениците и сътрудниците ви след дългата изолираност? Как се отразява на всички в системата взаимнопротиворечащите си послания на управляващите?
- О, да, смяна има и у учениците, и у учителите. Доколкото като лингвист с дълготраен интерес към логиката на психиката мога да преценява, се насложиха успоредни информационни канали и те сътвориха освен проблеми със зрението, а и компликации в разбирането както сред учениците в един клас, по този начин и сред възпитаници и учители. Разговаряме непрестанно с родителите, координираме здравословните, фамилни, механически и персонални проблеми на децата. Не можем обаче да запълним недостига на ясна и налична осведомителна политика. Не можем и да разбираем смисъла на тестването на децата. За страдание, месеци наред, а може би и години ще „ берем плодовете “ на дългите две карантини, както и индиректното подстрекателство, че дребните са приносители на вируса към бабите и дядовците. Сигурна съм, че най-важно е да се образоват учители и възпитаници в така наречен „ меки умения “. А за какво не и искащите родители. След тежестта на отдалеченото образование и умората от него както за учениците, по този начин и за учителите, имаме потребност да приказваме за възприятията си без патриархални предубеждения, да споделяме проблемите, с цел да стигнем до работещи решения за бързо изменящия се живот на индивида в цифровия 21-ви век.
- Вие сте на мнение, че по-добре отдалечено образование, в сравнение с присъствено в час с маски. Но даже министърът призна, че по този метод се натрупат пропуски. Могат ли да се наваксат те и по какъв начин?
- Разбира се, че има доста пропуски. Наваксването би трябвало да е проблем на МОН и той да бъде решен на практика, а не административно-чиновнически. Достатъчно тактики са писани в България! Крайно време е да има последователност с надграждане в просветителната система. Това за мен значи, че, въпреки и късно, би трябвало да се напише проект с съответни цели, периоди и средства за постигането им. Време е те да съдържат малцина, само че ефикасни и ресурсно обезпечени стъпки. Необходимо е експертизата да бъде дясната ръка в ръководството на просветителната система. 21-ви век надали ще търпи остарели, тромави и имитиращи угриженост институции.
- Казвате, че в образователните стратегии царува научен фундаментализъм. Но нали проектите и стратегиите бяха модифицирани и олекотени откъм обстоятелства?
- Това е един от най-трудните проблеми в нашата система от десетилетия, тъй като визира най-вече хора - учители, преподаватели от висши учебни заведения, създатели, издатели. От една страна, университетският фундаментализъм в огромна степен подсигурява зоната им на комфорт, а от друга, поддържа илюзията, че се поддържа високото равнище на българското приблизително обучение. Има голям контрастност сред 20-и и 21-ви век - и няма потребност да познаваме документите на Европейски Съюз, с цел да разберем, че „ всестранно развитата персона “ към този момент никому не е нужна. За 20-ина години беше насадена нервност у родителите за изпитите в 7 клас, която се дължи на порочната система на несъответстващи, натоварени с тежка академичност изпитни формати. Частните уроци основават илюзии за родителите. По-лошото е, че те основават илюзии и у учениците, че заплащането е гаранция за триумф. Олекотяването в образователните стратегии е реалност, само че все пак размерът, който се учи, е ненужно огромен, в него искрено има самоцелно комплицирана материя! Стилът в множеството учебници е мъчно понятен за ученика от 21-ви век. Това подхранва интернет вулгаризирането на образователното наличие и зубренето. Да не приказваме за нуждата от помощ у дома.
Беше пропусната опцията от проверка на стратегиите през лятото на 2020 година точно във връзка пандемията. И преподавателите във ВУ, и учителите би трябвало да забравим за научните си познания и архаични педагогичен понятия, когато става дума за учителстване. Това ще докара не просто до „ планово основано образование “. В българското учебно заведение има незабавна потребност от проблематично основано образование.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ