Какво означава за Украйна победата на Зеленски
Фьодор Лукянов*
Случи се немислимото. Комедиантът Владимир Зеленски стана президент на Украйна. Това приказва доста за положението на обществото. По създание политическата класа претърпя крушение. Голяма част от популацията избра екранния облик, театралната заблуда, привлекателното амплоа пред всевъзможни действителни разновидности.
През съвсем трите десетилетия самостоятелност Украйна се движи по повтаряща се траектория. Сменяха се водачи, насочени ту към отдалечаването от Русия, ту към нормализирането на връзките. Първият, третият и петият президент (Кравчук, Юшченко и Порошенко) са представители на условно антируското течение. Вторият, четвъртият и шестият (Кучма, Янукович и в този момент Зеленски) са подбудени от нуждата да откриват връзки с Москва, които по разнообразни аргументи са значими за огромен % от популацията.
Редуването е закономерно
Украйна е притисната сред главните центрове на привличане освен геополитически, само че и културно-емоционално. Интересно е друго. Всички представители на първото направление много бързо губиха известност и отпадаха от борбата за преизбиране, постоянно с цялостно крушение (през 2010 година Юшченко даже не съумя да стигне до балотаж, Порошенко в този момент също загуби с срамен резултат). А тези, които избраха да балансират, пробвайки се да изградят продуктивни връзки с Москва, се сблъскваха с твърдата опозиция на прозападните сили и приключваха на границата (Кучма) или оттатък границата (Янукович) на силовото премахване от власт.
В тази връзка е мъчно да не поразсъждаваме за същността на методите, употребявани от геополитическите съперници (Русия и Запада) в борбата за Украйна.
Влиянието на Русия се базира на дълбоки културно-исторически връзки, икономическа взаимосвързаност, многовековна традиция за взаимно битие, чиято мощ у нас се е случвало да бъде надценявана, само че пък на Запад съдбовно недооцениха. Привличането на Русия постоянно е имало извънредно закостенял темперамент за опазване на открития ред, съветската страна в никакъв случай не е предложила съответна концепция, модел на взаимно развиване. Концепцията за " Руския свят " не се брои. Тя поражда като реакция против крайния форсмажор, а опитът да се употребява като " оръжие за отмъщение " на процедура ликвидира тази идея.
Обратно, западният план е самодеен и е ориентиран към революционни промени. Действеността на европейските желания се корени в мощната идеологическа база, в гравитацията към европейския модел като въплъщение на прогресивния и верен държавен и публичен модел. А защото всички постсъветски страни волю или неволю трябваше да заложат на откъсването си от Русия, с цел да потвърдят своята автономия, западният проект, несъмнено, се оказа издирван от политическите сили.
Зеленски като че ли естествено се вписва в схемата на редуванията, разказана нагоре. Има обаче съображение да се допусна, че с този най-необичаен водач Украйна
в действителност ще влезе в нова действителност
повода за която още веднъж не е толкоз в страната, колкото отвън нея.
Предишният вид опълчване по линията Русия - Запад, което определяше украинската политика в продължение на съвсем 30 години, може да завърши. Последните 5 години конкурентните външни сили изчерпаха максимума на своите благоприятни условия. Едни (Западът) желаеха да извадят дефинитивно Украйна от предходния път и да я вкарат " в верния ". Другите (Русия) се стремяха да не позволен това.
Предишното придвижване на Евросъюза в този момент просто е невероятно. Първо, има прекалено много съществени вътрешни проблеми, с цел да се възобнови експанзията. Второ, в случай че се приказва за някакви стопански ползи на единна Европа, те прелестно са осъществени в прословутия Договор за асоциация, поради който през 2013 година стартира цялата каша. Но по-дълбокото замесване на Украйна ще принуди Европейски Съюз да поема спомагателни отговорности, а това никой не желае да прави.
Москва има повече тласъци за по-активно присъединяване. Сега се осъзнава, че зависимостта от Украйна прави Русия уязвима, по тази причина връщането към стратегическо съдействие няма да има. Това обаче не изключва търговско-икономическо съдействие, където това е преференциално, само че в сфери, които са елементарно заменими.
Руската културна сфера потвърди своята жизнеспособност, резистентност пред целенасочените старания за нейното ограничение и редуциране. Пет години след яростния спор на Украйна против Русия и като последица против всичко съветско най-после победи рускоезичен претендент. А президентът, който заложи на антируската политика, трябваше обществено да припомня, че свободно и до съвършенство приказва съветски.
Мнозинството рускоезично население на Украйна не поддържа " Руския свят ",
само че уверено се възпротиви против " Антируския свят "
Това може да се формулира и по следния метод: украинското общество, в това число неговата рускоговоряща част, се афишира за запазването и укрепването на личната страна, само че не на искрено антируска основа. Това е криволичеща обстановка, която изисква от Москва тънка премислена политика и нужда да се осъзнае какво следва от сходен феномен.
Какъв политически модел ще спечелва при Зеленски? Засега най-вероятно наподобява установяването на пълномащабно олигархическо ръководство, където групите с финансово-икономически ползи ще бъдат показани в много освежен парламент, а задачата на президента ще бъде да въплъщава промяната на посоките за пред народа.
Впрочем не трябва да се отписват от сметките и други разновидности. Украйна е прекомерно характерна, само че може да бъдат открити някои аналози в съседство. От една страна е Армения, където на вълната на всеобщата отмалялост на популацията от втръсналата власт изплува малко прочут политик популист, който не бе прочут с кой знае какво преди този момент. За броени месеци бе осъществено коренно възобновяване на ръководещия пласт. За положително или неприятно към момента е мъчно да се каже, само че измененията бяха отговор на очевидна нужда в обществото, а спечелилите получиха безапелационен мандат.
От друга страна е Грузия от началния интервал на " Грузинската фантазия ". Умората от неврастеничното ръководство на Михаил Саакашвили докара до триумф на немного обаятелни технократи. При тях политиката не се промени кардинално, само че крайностите незабавно бяха минимизирани и бе отстранена екзалтацията. Нормализирането на грузино-руските връзки, най-много на филантропичните и икономическите, към този момент се посочваше като образец за бъдещите връзки сред Украйна и Русия. Има място за паралел, само че мащабът е доста друг. Украйна има несъпоставима с Грузия стратегическа значителност. Но най-важното е, че Грузия няма проблем със самоидентификацията, нуждата да потвърждава на себе си и на другите, че тя не е Русия. Украйна има подобен проблем и това оставя бездънен отпечатък върху политиката.
Накрая третият модел е Молдова. Това е политическа система, в която бизнес ползите и обвързваните с нея околовластови комбинации изцяло изтласкаха останалото наличие. Молдовският образец е прекомерно карикатурен (единствен магнат, който дърпа конците на всички, като по нужда трансформира идеологията и жонглира с партиите). Има задоволително сходства, забележими с просто око, в това число неконтролирани от властта територии. Но Украйна е по-многообразна и по-богата, там е невъзможна монополизация на политическото въздействие - нито публично, нито импровизирано. Но самата скица, при която президентът нещо въплъщава, само че не ръководи нищо, би трябвало да се има поради от Зеленски.
Пред Украйна се открива шансът (може би за пръв път след разпада на СССР) за лична тактика за самостоятелност. Такава тактика, която няма да се гради върху мнимия избор сред Русия и Запада. Той и преди изглеждаше фиктивен, а в този момент изцяло се изпарява поради измененията в задачите на прилежащите огромни играчи.
*Фьодор Лукянов е основен редактор на сп. " Русия в световната политика ", управлява Съвета по външна политика на Русия и е теоретичен шеф на Международния спорен клуб " Валдай ".
Случи се немислимото. Комедиантът Владимир Зеленски стана президент на Украйна. Това приказва доста за положението на обществото. По създание политическата класа претърпя крушение. Голяма част от популацията избра екранния облик, театралната заблуда, привлекателното амплоа пред всевъзможни действителни разновидности.
През съвсем трите десетилетия самостоятелност Украйна се движи по повтаряща се траектория. Сменяха се водачи, насочени ту към отдалечаването от Русия, ту към нормализирането на връзките. Първият, третият и петият президент (Кравчук, Юшченко и Порошенко) са представители на условно антируското течение. Вторият, четвъртият и шестият (Кучма, Янукович и в този момент Зеленски) са подбудени от нуждата да откриват връзки с Москва, които по разнообразни аргументи са значими за огромен % от популацията.
Редуването е закономерно
Украйна е притисната сред главните центрове на привличане освен геополитически, само че и културно-емоционално. Интересно е друго. Всички представители на първото направление много бързо губиха известност и отпадаха от борбата за преизбиране, постоянно с цялостно крушение (през 2010 година Юшченко даже не съумя да стигне до балотаж, Порошенко в този момент също загуби с срамен резултат). А тези, които избраха да балансират, пробвайки се да изградят продуктивни връзки с Москва, се сблъскваха с твърдата опозиция на прозападните сили и приключваха на границата (Кучма) или оттатък границата (Янукович) на силовото премахване от власт.
В тази връзка е мъчно да не поразсъждаваме за същността на методите, употребявани от геополитическите съперници (Русия и Запада) в борбата за Украйна.
Влиянието на Русия се базира на дълбоки културно-исторически връзки, икономическа взаимосвързаност, многовековна традиция за взаимно битие, чиято мощ у нас се е случвало да бъде надценявана, само че пък на Запад съдбовно недооцениха. Привличането на Русия постоянно е имало извънредно закостенял темперамент за опазване на открития ред, съветската страна в никакъв случай не е предложила съответна концепция, модел на взаимно развиване. Концепцията за " Руския свят " не се брои. Тя поражда като реакция против крайния форсмажор, а опитът да се употребява като " оръжие за отмъщение " на процедура ликвидира тази идея.
Обратно, западният план е самодеен и е ориентиран към революционни промени. Действеността на европейските желания се корени в мощната идеологическа база, в гравитацията към европейския модел като въплъщение на прогресивния и верен държавен и публичен модел. А защото всички постсъветски страни волю или неволю трябваше да заложат на откъсването си от Русия, с цел да потвърдят своята автономия, западният проект, несъмнено, се оказа издирван от политическите сили.
Зеленски като че ли естествено се вписва в схемата на редуванията, разказана нагоре. Има обаче съображение да се допусна, че с този най-необичаен водач Украйна
в действителност ще влезе в нова действителност
повода за която още веднъж не е толкоз в страната, колкото отвън нея.
Предишният вид опълчване по линията Русия - Запад, което определяше украинската политика в продължение на съвсем 30 години, може да завърши. Последните 5 години конкурентните външни сили изчерпаха максимума на своите благоприятни условия. Едни (Западът) желаеха да извадят дефинитивно Украйна от предходния път и да я вкарат " в верния ". Другите (Русия) се стремяха да не позволен това.
Предишното придвижване на Евросъюза в този момент просто е невероятно. Първо, има прекалено много съществени вътрешни проблеми, с цел да се възобнови експанзията. Второ, в случай че се приказва за някакви стопански ползи на единна Европа, те прелестно са осъществени в прословутия Договор за асоциация, поради който през 2013 година стартира цялата каша. Но по-дълбокото замесване на Украйна ще принуди Европейски Съюз да поема спомагателни отговорности, а това никой не желае да прави.
Москва има повече тласъци за по-активно присъединяване. Сега се осъзнава, че зависимостта от Украйна прави Русия уязвима, по тази причина връщането към стратегическо съдействие няма да има. Това обаче не изключва търговско-икономическо съдействие, където това е преференциално, само че в сфери, които са елементарно заменими.
Руската културна сфера потвърди своята жизнеспособност, резистентност пред целенасочените старания за нейното ограничение и редуциране. Пет години след яростния спор на Украйна против Русия и като последица против всичко съветско най-после победи рускоезичен претендент. А президентът, който заложи на антируската политика, трябваше обществено да припомня, че свободно и до съвършенство приказва съветски.
Мнозинството рускоезично население на Украйна не поддържа " Руския свят ",
само че уверено се възпротиви против " Антируския свят "
Това може да се формулира и по следния метод: украинското общество, в това число неговата рускоговоряща част, се афишира за запазването и укрепването на личната страна, само че не на искрено антируска основа. Това е криволичеща обстановка, която изисква от Москва тънка премислена политика и нужда да се осъзнае какво следва от сходен феномен.
Какъв политически модел ще спечелва при Зеленски? Засега най-вероятно наподобява установяването на пълномащабно олигархическо ръководство, където групите с финансово-икономически ползи ще бъдат показани в много освежен парламент, а задачата на президента ще бъде да въплъщава промяната на посоките за пред народа.
Впрочем не трябва да се отписват от сметките и други разновидности. Украйна е прекомерно характерна, само че може да бъдат открити някои аналози в съседство. От една страна е Армения, където на вълната на всеобщата отмалялост на популацията от втръсналата власт изплува малко прочут политик популист, който не бе прочут с кой знае какво преди този момент. За броени месеци бе осъществено коренно възобновяване на ръководещия пласт. За положително или неприятно към момента е мъчно да се каже, само че измененията бяха отговор на очевидна нужда в обществото, а спечелилите получиха безапелационен мандат.
От друга страна е Грузия от началния интервал на " Грузинската фантазия ". Умората от неврастеничното ръководство на Михаил Саакашвили докара до триумф на немного обаятелни технократи. При тях политиката не се промени кардинално, само че крайностите незабавно бяха минимизирани и бе отстранена екзалтацията. Нормализирането на грузино-руските връзки, най-много на филантропичните и икономическите, към този момент се посочваше като образец за бъдещите връзки сред Украйна и Русия. Има място за паралел, само че мащабът е доста друг. Украйна има несъпоставима с Грузия стратегическа значителност. Но най-важното е, че Грузия няма проблем със самоидентификацията, нуждата да потвърждава на себе си и на другите, че тя не е Русия. Украйна има подобен проблем и това оставя бездънен отпечатък върху политиката.
Накрая третият модел е Молдова. Това е политическа система, в която бизнес ползите и обвързваните с нея околовластови комбинации изцяло изтласкаха останалото наличие. Молдовският образец е прекомерно карикатурен (единствен магнат, който дърпа конците на всички, като по нужда трансформира идеологията и жонглира с партиите). Има задоволително сходства, забележими с просто око, в това число неконтролирани от властта територии. Но Украйна е по-многообразна и по-богата, там е невъзможна монополизация на политическото въздействие - нито публично, нито импровизирано. Но самата скица, при която президентът нещо въплъщава, само че не ръководи нищо, би трябвало да се има поради от Зеленски.
Пред Украйна се открива шансът (може би за пръв път след разпада на СССР) за лична тактика за самостоятелност. Такава тактика, която няма да се гради върху мнимия избор сред Русия и Запада. Той и преди изглеждаше фиктивен, а в този момент изцяло се изпарява поради измененията в задачите на прилежащите огромни играчи.
*Фьодор Лукянов е основен редактор на сп. " Русия в световната политика ", управлява Съвета по външна политика на Русия и е теоретичен шеф на Международния спорен клуб " Валдай ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ