Стойчо Стоев: Доминацията на Лудогорец се дължи на пари
Футболният треньор Стойчо Стоев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той еедин от най-хубавите футболисти на столичния Локомотив. За девет години с екипа на “железничарите” записва повече от 200 срещи и вкарва 66 попадения. Негов гол се оказва решителен за спечелването на купата на руската войска с 2:1 във финала с Локомотив (Пловдив) през 1982 година. Състезателната си кариера приключва в гръцкия Пансерайкос. Има и два мача с националния тим на България. Спира с обичания си спорт на 30 години, поради контузия в кръста, само че не остава задълго надалеч от най-популярния спорт. Първите си стъпки в треньорската специалност прави в родния Локомотив, където води младежки обединения. След това е асистент на огромния Христо Бонев. Но по този начин и не застава отпред на тима, с който е обвързван от дете. Води поредно националния отбор до 17 година, Академик (Свищов), Хасково, Чавдар (Етрополе), Спортист (Своге), Миньор (Перник), Монтана, Лудогорец и Левски. Роден е в Разград и с мигане от ориста реализира най-големите си триумфи точно там. Изведе Лудогорец до осминафинал в Лига Европа след пет победи и едно тъждество в групите на втория по мощ шампионат на Стария континент. А под негово управление в същия сезон 2013/2014 “орлите” записаха последния си дубъл в родния шампионат. Периодът му в Левски съответства с един от най-тежките моменти, както в спортно-технически, по този начин и във финансов аспект. “Сините” изгубиха мъчително финала за купата на България против Черно море, а бяха на път за изгубят и лиценза си и да поемат към аматьорските групи.
- Стойчо, по какъв начин наподобява в профил българският футбол?
- Трудно наподобява. От това, което чувам, има повече позитивизъм в протичащото се, въпреки че аз не го виждам. Позитивното се случва най-много с наличието на избрани чужденци, които подвигат класата на българското състезание. Все още българският футбол изпитва усложнения. Според мен това ще продължи много напред в бъдещето по простата причина, че ги няма младите футболисти, които чакаме с неспокойствие и които би трябвало да издърпат нашия футбол. Работата в детско-юношеските школи към момента не е на равнище. Далеч съм от мисълта, че хората там не работят професионално. Причините са много сложни. Може би повече от 20 години приказваме за развиване на българския футбол, а той тъпче на едно място. Показателно е, че на национално ниво не съумяваме да се класираме на някой огромен конгрес. Дано с времето да бъда опроверган, само че най-малко за мен към момента е песимистично развиването на българския футбол.
- Има ли смяна в Левски – последния тим, който ти управлява? Забележима или незабележима за необятната публика…
- Забележимо е, че сега се наливат съществени финансови средства. Когато имаш нужните пари, взимаш и по-скъпи футболисти. Надяват се с тяхното привличане да съумеят да трансформират визията на този клуб. В последните месеци се вижда, че с тези положителни футболисти, които са играли в съществени клубове, Левски се стреми да доближи нивото на Лудогорец и се пробва да им бъде равносилен конкурент. Времето ще покаже доколко ще се случи. Наистина няма да стане толкоз бързо, колкото се желае на всички. Ще би трябвало време и самообладание. Може и да се получи, само че би трябвало да се продължи с тази наклонност. Вече футболът дотам е комерсиален, че без доста пари е доста мъчно да постигнеш каквито и да е триумфи.
- Съжаляваш ли, че не дочака момента, в който при „ сините “ към този момент има пари?
- Е, не. Защо да скърбя? В последна сметка всеки човек си следва ориста. В един миг работи в клуб, в който има пари. Друг път – там, където няма средства. При мен пътят е подобен. Работил съм и с пари и съвсем без пари. Просто в Левски обстановката беше такава. Още като отидох, знаех каква е обстановката. Следях какво се случва в българския футбол и знаех, че няма нужните средства, с цел да се направи огромен тим. Но отидох с огромната упоритост най-малко в един миг във времето да успеем да реализираме един нелош баланс, който да ни помогне в бъдеще тимът да бъде това, което е бил в историята на българския футбол.
- А имаше ли така наречен „ локомотивска връзка “, с цел да отидеш там?
- Не, когато отидох към момента нямаше „ локомотивска връзка “ и бяха надалеч от клуба. Връзката беше Георги Иванов, който ми се обади и ме предложения, видяхме се и по този начин станаха нещата.
- Чувстваше ли се непознат на „ Герена “?
- Вътре в клуба никога. Истината е, че ме одобриха учудващо сносно, защото нямах никакъв непосредствен контакт в предишното с Левски. Бил съм в различен тим. Естествено постоянно има хора, които са отвън клуба, само че сигурно не им е било прелестно, че аз като кадър на различен тим съм треньор на обичания им отбор. Но това го има в Левски и в ЦСКА.
- А кой беше индивидът, който най-вече те поддържаше?
- Георги Иванов. За него какво ли не се е коментирало, само че в действителност бяхме един добър тандем. За мен един извънредно почтен човек, а в България стартират да се губят тези качества и към този момент не са настоящи. Може би сме създали доста неточности, само че най-малко сме били почтени в връзките си един по отношение на различен и сме се стремили да работим за богатството на Левски.
- В този интервал в клуба имаше тежки раздели. Ти участваше ли в разтрогването на договорите или това беше работа на Георги Иванов?
- По принцип Георги Иванов се занимаваше с тези неща, само че постоянно сме коментирали кой ни е необходим и кой не. Нормални неща сред треньор и състезателен шеф.
- Колко пъти си гледал финала за купата на България против Черно море?
- Един път и то съвсем незабавно след финала.
- Отчиташ ли твои неточности в този край?
- Когато загубиш дадена среща, постоянно има неточности. Тогава излязоха някакви отзиви, които не бяха тъкмо по този начин. Но един треньор постоянно прави неточности. Гледах повтаряне на мача на идващия ден. Като тим не стояхме неприятно. Бих споделил, че играхме по-добре от Черно море. Нещата се трансформират доста бързо. В един миг си на гребена на вълната, а по-късно по този начин те е заляла, че се чудиш къде се намираш.
- Имаше ли нещо трагично при раздялата със „ сините “?
- Най-важната работа на един треньор е да съумее да убеди футболистите, че това, което работят е за развиването на клуба. А откакто клубът се развива добре и техните качества в допълнение ще добиват някакъв смисъл. Почти на всички места в тимовете съм имал съпричастност по отношение на футболистите. Най-лесно е от позицията на треньора, който им е началник, да показваш грандомания и да ги мачкаш. Но за мен би трябвало да ги приемеш първо като хора, а по-късно като футболисти. Да се стремиш да игнорираш слабостите им и да наблегнеш на мощните им страни и да ги доразвиеш. Може би по тази причина раздялата бе по-емоционална.
- Кой от шефовете ти заяви новината?
- Георги Иванов. И в положително, и в неприятно би трябвало да сме почтени един към различен, с цел да може работата да е положителна. Много постоянно клубовете се разделят с треньорите нелицеприятно. След това стартират едни словоизлияния по медиите, недоволства, обиди и така нататък, което не би трябвало да е по този начин.
- Преди Левски, беше треньор на Лудогорец, с който доближи до осминафинал в Лига Европа. Какво е особеното в тези два тима?
- Различни са средствата, които се влагат в двата тима. Говоря за Левски по мое време. В Лудогорец се вкарват извънредно доста средства, следят се футболисти на много положително равнище и за тях се заплащат трансферни суми. В Левски се взимаха единствено свободни сътрудници, тъй като нямаше пари. Когато взимаш свободни сътрудници, вероятността да сбъркаш не е дребна, а когато плащаш за даден състезател, го наблюдаваш много деликатно и си уверен в неговите качества. Гледаш го, решаваш и плащаш, а другия просто го взимаш. Самия факт, че те са свободни футболисти приказва, че качеството им е малко занижено, защото всеки добър футболист би трябвало да си има тим. Поне аз обмислям по този начин.
- Въпреки триумфите с Лудогорец, в последна сметка се стигна до разлъка. Как одобри решението на притежателите? Реално не си потегли през парадния вход…
- Така е. За себе си доста преди този момент бях наясно, че нещата към този момент не са такива, каквито ми се желае в връзките треньори и хора, които управляват този клуб. Говоря още за интервал, в който още не бяхме станали първенци, а и по-късно.
- Трудно ли се работи със притежателя на този клуб Кирил Домусчиев?
- По принцип в България с всички притежатели се работи мъчно. Може би като цяло и притежателите на българските клубове, и треньорите към момента не сме стигнали равнището на запад – да има извънреден професионализъм и от двете страни, който да ти разрешава да работиш умерено. И в един миг, когато притежателят не е удовлетворен от треньора, те се разделят, само че по цивилизован метод – професионално с нужните неустойки и така нататък, които са естествени неща в чужбина, само че не и за България. У нас нормално стремежът е в случай че може да не ти се изплати това, което ти се поставя.
- Хубаво е, че най-малко не ви се постанова да връщате пари…
- Е, да, само че е имало интервали в България, в които и това е ставало.
- На какво се дължи превъзходството на Лудогорец?
- В България не обичаме да приказваме за пари, само че се дължи на пари. Първо, когато вкарваш извънредно доста средства в даден клуб, се опитваш да създадеш и нужната организация, и място за работа на тези футболисти, което да е положително и да им разрешава в действителност да мислят единствено за футбол. В това отношение в Лудогорец е основано всичко. Има една изключителна база, едно извънредно успокоение за работа от неналичието на почитатели и на някогашни футболисти. Най-интересното е, че до момента в който бях в Лудогорец, вървяхме извънредно добре в Лига Европа. Никой не очакваше, че по този начин ще се представим, а съвсем нямаше публицист въз основата - цялостно успокоение, никаква заинтригуваност. Докато в Левски - всеки ден имаше по няколко публицисти на тренировките.
- Основателни ли са мненията на хора като Наско Сираков и Венци Стефанов, както и на други експерти, че съдиите толерират Лудогорец? Изпитал ли си го на собствен тил?
- В тази тенденция би трябвало да се огледа и по-назад. Винаги е имало очевидно толериране на мощните тимове. Да не забравяме предишното. Аз съм играл в България и тогава също са се толерирали избрани тимове. Винаги мощните тимове умишлено или неумишлено имат тил. Няма по какъв начин да се избяга. Нито е било по-различно в предишното, нито ще бъде по-различно и в бъдещето.
- Лудогорец изигра първия си мач от Лига Европа против Истанбул ББ. Има ли късмет да излезе от групите в конкуренцията на Брага и Хофенхайм?
- Общо взето това е равностойна група, гледайки мача на Лудогорец и репортажа на Хофенхайм – Брага. Мисля, че по отношение на другите тимове, Лудогорец има максимален опит в шампионатите. В последните четири години непрекъснато са в Лига Европа или Шампионска лига. Опитът даде нужното самочувствие и убеденост, че ще съумеят. Не бих споделил, че другите тимове по някакъв метод надвишават качеството на Лудогорец. Това, че са отбори от Турция, Германия и Португалия не ги прави по-силни. Според мен би трябвало Лудогорец да излезе от тази група.
- Задавал ли си си във времето въпроса за какво по този начин и не стана старши треньор на Локомотив (София)?
- Не станах, тъй като в началото не бях харесван там. Тогава имаше друго ръководство…
- Не виждаше капацитет в теб ли?
- Възможно е, тъй като в един миг много треньори минаха през Локомотив. Голяма част от тях не бяха свързани с клуба. Но това няма нищо общо – щом си добър треньор, няма значение от кое място идваш. Още като бях асистент на Христо Бонев не спестих някои неща на управлението за моментното положение и за визията. Тези мои думи не се харесаха и от този момент бяха отлъчен.
- Накъде гледаш в този момент – България или чужбина?
- Определено към чужбина и може би по тази причина сега нямам тим. Не е толкоз елементарно. Ние, българите към момента нямаме кой знае какви имена в чужбина и много-много не ни търсят като варианти. А там, където вероятно има варианти, не постоянно влизаме в нужното съгласие – какво желая аз и какво могат да дадат те. Все отново, когато отиваш в чужбина, изискваш за себе си някакви условия, които не всеки път са подготвени да удовлетворят. Получава се разминаване. В интерес на истината имах някакви оферти, които не ми харесаха. Имах оферти и от България. Благодарих им за вниманието, само че на този стадий първа алтернатива ми е чужбина. Но в един миг всичко може да има край. Евентуално и на следващия ден може да се развие някоя алтернатива за чужбина, само че е допустимо и да не се развие. Скоро четох една сентенция, че човек може да стане милионер, спечелвайки пари от лотарията, само че е същински богат, когато работи това, което му харесва. Надявам се скоро да стартира да работя, тъй като бездействието е досадно.
- Любим тим у нас и в чужбина?
- Аз съм израснал в Локомотив и е обикновено постоянно да имам сантименти към този тим. И други отбори в България са ми симпатични. Не желая да изявявам някакви искания, въпреки всичко съм треньор. Любим отбор в чужбина ми е Милан.
- Кой е треньорът, който те впечатлява?
- Маурицио Сари в Наполи. Определено играта на този тим в действителност е впечатляваща. Обичам офанзивния футбол, а забавното е, че този италиански треньор изповядва подобен футбол, а знаем, че те обичат по-затворената игра. Изключително атакуващ треньор, който в действителност ме впечатлява с работата си.
- Градът, който най-вече харесваш у нас и в чужбина?
- София – тук е минал съвсем целият ми живот. Имаме доста хубави градове в България, бил съм в доста от тях. В чужбина нямам желания, само че като страна ми харесва Швейцария.
- Ако не беше станал футболист, щеше да си…
- Най-вероятно инженер, защото ми вървеше математиката. След довеждане докрай на междинното ми обучение, си бях подал документите в МЕИ. Дали щях да вляза или не, не мога да предсказвам. Но в случай че бях влезнал, може би щях да бъда инженер. Тогава се учеше единствено постоянно, т.е. приключвах с футбола. От Локомотив пристигнаха при моя татко, започнаха едни разговори… Баща ми беше безусловно срещу футбола. За него най-важно беше ученето, а футболът апропо. Като играех в юношите, доста рядко ме наблюдаваше, макар че бях капитан и т. н. След това в мъжкия футбол стартира да ме следи. Бяха сложни диалози, с цел да откажат татко ми от упоритостта да стана инженер.
- Има ли нещо, което ти е доста досадно да правиш в живота?
- Бездействието в действителност ми е досадно. Треньорската специалност е такава, че в един миг може да не работиш известно време. Първоначално за месец-два-три се чувстваш добре – няма го непрекъснатото напрежение, спиш обикновено, само че в един миг се чудиш какво да правиш. Хубавото е, че в този момент залегнах по-сериозно да изучавам език. Уплътнява времето и е някакво многообразие. Но неналичието на това, което обичаш да работиш, те изнервя.
- Стойчо, по какъв начин наподобява в профил българският футбол?
- Трудно наподобява. От това, което чувам, има повече позитивизъм в протичащото се, въпреки че аз не го виждам. Позитивното се случва най-много с наличието на избрани чужденци, които подвигат класата на българското състезание. Все още българският футбол изпитва усложнения. Според мен това ще продължи много напред в бъдещето по простата причина, че ги няма младите футболисти, които чакаме с неспокойствие и които би трябвало да издърпат нашия футбол. Работата в детско-юношеските школи към момента не е на равнище. Далеч съм от мисълта, че хората там не работят професионално. Причините са много сложни. Може би повече от 20 години приказваме за развиване на българския футбол, а той тъпче на едно място. Показателно е, че на национално ниво не съумяваме да се класираме на някой огромен конгрес. Дано с времето да бъда опроверган, само че най-малко за мен към момента е песимистично развиването на българския футбол.
- Има ли смяна в Левски – последния тим, който ти управлява? Забележима или незабележима за необятната публика…
- Забележимо е, че сега се наливат съществени финансови средства. Когато имаш нужните пари, взимаш и по-скъпи футболисти. Надяват се с тяхното привличане да съумеят да трансформират визията на този клуб. В последните месеци се вижда, че с тези положителни футболисти, които са играли в съществени клубове, Левски се стреми да доближи нивото на Лудогорец и се пробва да им бъде равносилен конкурент. Времето ще покаже доколко ще се случи. Наистина няма да стане толкоз бързо, колкото се желае на всички. Ще би трябвало време и самообладание. Може и да се получи, само че би трябвало да се продължи с тази наклонност. Вече футболът дотам е комерсиален, че без доста пари е доста мъчно да постигнеш каквито и да е триумфи.
- Съжаляваш ли, че не дочака момента, в който при „ сините “ към този момент има пари?
- Е, не. Защо да скърбя? В последна сметка всеки човек си следва ориста. В един миг работи в клуб, в който има пари. Друг път – там, където няма средства. При мен пътят е подобен. Работил съм и с пари и съвсем без пари. Просто в Левски обстановката беше такава. Още като отидох, знаех каква е обстановката. Следях какво се случва в българския футбол и знаех, че няма нужните средства, с цел да се направи огромен тим. Но отидох с огромната упоритост най-малко в един миг във времето да успеем да реализираме един нелош баланс, който да ни помогне в бъдеще тимът да бъде това, което е бил в историята на българския футбол.
- А имаше ли така наречен „ локомотивска връзка “, с цел да отидеш там?
- Не, когато отидох към момента нямаше „ локомотивска връзка “ и бяха надалеч от клуба. Връзката беше Георги Иванов, който ми се обади и ме предложения, видяхме се и по този начин станаха нещата.
- Чувстваше ли се непознат на „ Герена “?
- Вътре в клуба никога. Истината е, че ме одобриха учудващо сносно, защото нямах никакъв непосредствен контакт в предишното с Левски. Бил съм в различен тим. Естествено постоянно има хора, които са отвън клуба, само че сигурно не им е било прелестно, че аз като кадър на различен тим съм треньор на обичания им отбор. Но това го има в Левски и в ЦСКА.
- А кой беше индивидът, който най-вече те поддържаше?
- Георги Иванов. За него какво ли не се е коментирало, само че в действителност бяхме един добър тандем. За мен един извънредно почтен човек, а в България стартират да се губят тези качества и към този момент не са настоящи. Може би сме създали доста неточности, само че най-малко сме били почтени в връзките си един по отношение на различен и сме се стремили да работим за богатството на Левски.
- В този интервал в клуба имаше тежки раздели. Ти участваше ли в разтрогването на договорите или това беше работа на Георги Иванов?
- По принцип Георги Иванов се занимаваше с тези неща, само че постоянно сме коментирали кой ни е необходим и кой не. Нормални неща сред треньор и състезателен шеф.
- Колко пъти си гледал финала за купата на България против Черно море?
- Един път и то съвсем незабавно след финала.
- Отчиташ ли твои неточности в този край?
- Когато загубиш дадена среща, постоянно има неточности. Тогава излязоха някакви отзиви, които не бяха тъкмо по този начин. Но един треньор постоянно прави неточности. Гледах повтаряне на мача на идващия ден. Като тим не стояхме неприятно. Бих споделил, че играхме по-добре от Черно море. Нещата се трансформират доста бързо. В един миг си на гребена на вълната, а по-късно по този начин те е заляла, че се чудиш къде се намираш.
- Имаше ли нещо трагично при раздялата със „ сините “?
- Най-важната работа на един треньор е да съумее да убеди футболистите, че това, което работят е за развиването на клуба. А откакто клубът се развива добре и техните качества в допълнение ще добиват някакъв смисъл. Почти на всички места в тимовете съм имал съпричастност по отношение на футболистите. Най-лесно е от позицията на треньора, който им е началник, да показваш грандомания и да ги мачкаш. Но за мен би трябвало да ги приемеш първо като хора, а по-късно като футболисти. Да се стремиш да игнорираш слабостите им и да наблегнеш на мощните им страни и да ги доразвиеш. Може би по тази причина раздялата бе по-емоционална.
- Кой от шефовете ти заяви новината?
- Георги Иванов. И в положително, и в неприятно би трябвало да сме почтени един към различен, с цел да може работата да е положителна. Много постоянно клубовете се разделят с треньорите нелицеприятно. След това стартират едни словоизлияния по медиите, недоволства, обиди и така нататък, което не би трябвало да е по този начин.
- Преди Левски, беше треньор на Лудогорец, с който доближи до осминафинал в Лига Европа. Какво е особеното в тези два тима?
- Различни са средствата, които се влагат в двата тима. Говоря за Левски по мое време. В Лудогорец се вкарват извънредно доста средства, следят се футболисти на много положително равнище и за тях се заплащат трансферни суми. В Левски се взимаха единствено свободни сътрудници, тъй като нямаше пари. Когато взимаш свободни сътрудници, вероятността да сбъркаш не е дребна, а когато плащаш за даден състезател, го наблюдаваш много деликатно и си уверен в неговите качества. Гледаш го, решаваш и плащаш, а другия просто го взимаш. Самия факт, че те са свободни футболисти приказва, че качеството им е малко занижено, защото всеки добър футболист би трябвало да си има тим. Поне аз обмислям по този начин.
- Въпреки триумфите с Лудогорец, в последна сметка се стигна до разлъка. Как одобри решението на притежателите? Реално не си потегли през парадния вход…
- Така е. За себе си доста преди този момент бях наясно, че нещата към този момент не са такива, каквито ми се желае в връзките треньори и хора, които управляват този клуб. Говоря още за интервал, в който още не бяхме станали първенци, а и по-късно.
- Трудно ли се работи със притежателя на този клуб Кирил Домусчиев?
- По принцип в България с всички притежатели се работи мъчно. Може би като цяло и притежателите на българските клубове, и треньорите към момента не сме стигнали равнището на запад – да има извънреден професионализъм и от двете страни, който да ти разрешава да работиш умерено. И в един миг, когато притежателят не е удовлетворен от треньора, те се разделят, само че по цивилизован метод – професионално с нужните неустойки и така нататък, които са естествени неща в чужбина, само че не и за България. У нас нормално стремежът е в случай че може да не ти се изплати това, което ти се поставя.
- Хубаво е, че най-малко не ви се постанова да връщате пари…
- Е, да, само че е имало интервали в България, в които и това е ставало.
- На какво се дължи превъзходството на Лудогорец?
- В България не обичаме да приказваме за пари, само че се дължи на пари. Първо, когато вкарваш извънредно доста средства в даден клуб, се опитваш да създадеш и нужната организация, и място за работа на тези футболисти, което да е положително и да им разрешава в действителност да мислят единствено за футбол. В това отношение в Лудогорец е основано всичко. Има една изключителна база, едно извънредно успокоение за работа от неналичието на почитатели и на някогашни футболисти. Най-интересното е, че до момента в който бях в Лудогорец, вървяхме извънредно добре в Лига Европа. Никой не очакваше, че по този начин ще се представим, а съвсем нямаше публицист въз основата - цялостно успокоение, никаква заинтригуваност. Докато в Левски - всеки ден имаше по няколко публицисти на тренировките.
- Основателни ли са мненията на хора като Наско Сираков и Венци Стефанов, както и на други експерти, че съдиите толерират Лудогорец? Изпитал ли си го на собствен тил?
- В тази тенденция би трябвало да се огледа и по-назад. Винаги е имало очевидно толериране на мощните тимове. Да не забравяме предишното. Аз съм играл в България и тогава също са се толерирали избрани тимове. Винаги мощните тимове умишлено или неумишлено имат тил. Няма по какъв начин да се избяга. Нито е било по-различно в предишното, нито ще бъде по-различно и в бъдещето.
- Лудогорец изигра първия си мач от Лига Европа против Истанбул ББ. Има ли късмет да излезе от групите в конкуренцията на Брага и Хофенхайм?
- Общо взето това е равностойна група, гледайки мача на Лудогорец и репортажа на Хофенхайм – Брага. Мисля, че по отношение на другите тимове, Лудогорец има максимален опит в шампионатите. В последните четири години непрекъснато са в Лига Европа или Шампионска лига. Опитът даде нужното самочувствие и убеденост, че ще съумеят. Не бих споделил, че другите тимове по някакъв метод надвишават качеството на Лудогорец. Това, че са отбори от Турция, Германия и Португалия не ги прави по-силни. Според мен би трябвало Лудогорец да излезе от тази група.
- Задавал ли си си във времето въпроса за какво по този начин и не стана старши треньор на Локомотив (София)?
- Не станах, тъй като в началото не бях харесван там. Тогава имаше друго ръководство…
- Не виждаше капацитет в теб ли?
- Възможно е, тъй като в един миг много треньори минаха през Локомотив. Голяма част от тях не бяха свързани с клуба. Но това няма нищо общо – щом си добър треньор, няма значение от кое място идваш. Още като бях асистент на Христо Бонев не спестих някои неща на управлението за моментното положение и за визията. Тези мои думи не се харесаха и от този момент бяха отлъчен.
- Накъде гледаш в този момент – България или чужбина?
- Определено към чужбина и може би по тази причина сега нямам тим. Не е толкоз елементарно. Ние, българите към момента нямаме кой знае какви имена в чужбина и много-много не ни търсят като варианти. А там, където вероятно има варианти, не постоянно влизаме в нужното съгласие – какво желая аз и какво могат да дадат те. Все отново, когато отиваш в чужбина, изискваш за себе си някакви условия, които не всеки път са подготвени да удовлетворят. Получава се разминаване. В интерес на истината имах някакви оферти, които не ми харесаха. Имах оферти и от България. Благодарих им за вниманието, само че на този стадий първа алтернатива ми е чужбина. Но в един миг всичко може да има край. Евентуално и на следващия ден може да се развие някоя алтернатива за чужбина, само че е допустимо и да не се развие. Скоро четох една сентенция, че човек може да стане милионер, спечелвайки пари от лотарията, само че е същински богат, когато работи това, което му харесва. Надявам се скоро да стартира да работя, тъй като бездействието е досадно.
- Любим тим у нас и в чужбина?
- Аз съм израснал в Локомотив и е обикновено постоянно да имам сантименти към този тим. И други отбори в България са ми симпатични. Не желая да изявявам някакви искания, въпреки всичко съм треньор. Любим отбор в чужбина ми е Милан.
- Кой е треньорът, който те впечатлява?
- Маурицио Сари в Наполи. Определено играта на този тим в действителност е впечатляваща. Обичам офанзивния футбол, а забавното е, че този италиански треньор изповядва подобен футбол, а знаем, че те обичат по-затворената игра. Изключително атакуващ треньор, който в действителност ме впечатлява с работата си.
- Градът, който най-вече харесваш у нас и в чужбина?
- София – тук е минал съвсем целият ми живот. Имаме доста хубави градове в България, бил съм в доста от тях. В чужбина нямам желания, само че като страна ми харесва Швейцария.
- Ако не беше станал футболист, щеше да си…
- Най-вероятно инженер, защото ми вървеше математиката. След довеждане докрай на междинното ми обучение, си бях подал документите в МЕИ. Дали щях да вляза или не, не мога да предсказвам. Но в случай че бях влезнал, може би щях да бъда инженер. Тогава се учеше единствено постоянно, т.е. приключвах с футбола. От Локомотив пристигнаха при моя татко, започнаха едни разговори… Баща ми беше безусловно срещу футбола. За него най-важно беше ученето, а футболът апропо. Като играех в юношите, доста рядко ме наблюдаваше, макар че бях капитан и т. н. След това в мъжкия футбол стартира да ме следи. Бяха сложни диалози, с цел да откажат татко ми от упоритостта да стана инженер.
- Има ли нещо, което ти е доста досадно да правиш в живота?
- Бездействието в действителност ми е досадно. Треньорската специалност е такава, че в един миг може да не работиш известно време. Първоначално за месец-два-три се чувстваш добре – няма го непрекъснатото напрежение, спиш обикновено, само че в един миг се чудиш какво да правиш. Хубавото е, че в този момент залегнах по-сериозно да изучавам език. Уплътнява времето и е някакво многообразие. Но неналичието на това, което обичаш да работиш, те изнервя.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ