Френският вътрешен министър Жералд Дарманен обяви във вторник, че Франция няма да приеме нито един от мигрантите, пристигнали на италианския остров Лампедуза миналата седмица. FRANCE 24 поглежда назад към шестте години обратен завой на Франция по отношение на имиграционната политика.
След като от години оплакваше, че Средиземно море се е превърнало в „най-голямото гробище в света“, папа Франциск посещава френския пристанищен град Марсилия в петък, за да подсили посланието си, че регионът трябва да посреща мигрантите.
Посещението му идва като Лампедуза , малък италиански остров, сгушен в Средиземно море между Тунис и Малта, отбеляза рекорден брой пристигнали мигранти миналата седмица. Около 8500 души достигнаха бреговете на острова, надхвърляйки за кратко постоянното му население от 6100.
Но призивът на папата за мир може да не бъде чут, тъй като страни от ЕС като Италия и Франция обещават по-строги имиграционни мерки.
Италианският министър-председател Джорджия Мелони в понеделник призова за военноморска блокада на Северна Африка, за да се попречи на контрабандистите да напуснат континента, удължи времето за задържане на мигранти, чакащи репатриране, и обяви създаването на повече центрове за задържане в отдалечени райони.
Франция засили граничните патрули на южната си граница с Италия и засили наблюдението си с дронове на Алпите, за да предпази хората от преминаване. Правителството се придържа твърдо към решението си да не приема мигранти от Лампедуза.
„[Ние] няма да приемаме мигранти“, каза френският вътрешен министър Жералд Дарманен пред националния телевизионен канал TF1 във вторник. „Няма да приемем повече хора, че ще спрем поток, който очевидно засяга способността ни да ги интегрираме [във френското общество]“, каза той.
Думите на Дарманин идват в момент, в който имиграцията отново взе централно място във френската политика. Докато парламентът на страната спори за проектозакон, уреждащ новопристигащите, президентът Еманюел Макрон предизвика възможен референдум по темата.
Никой не знае дали референдумът наистина ще се състои или какъв въпрос ще бъде поставен. Но точно това усещане за несигурност съответства на нерешителността на Франция по отношение на имиграционната политика през последните шест години.
FRANCE 24 връща поглед назад към поредицата от обратни завои и противоречия, които Макрон направи по въпроса от встъпването си в длъжност през 2017 г., едно пътуване достоен за камшичен удар.
Януари 2017 г.: Макрон възхвалява позицията на Ангела Меркел относно миграцията
Докато все още се кандидатира за президент на 2 януари 2017 г., Макрон публикува статия във френския ежедневник Le Монд. В статията той похвали бившия германски канцлер Ангела Меркел за това, че е приела голям брой мигранти години по-рано – във време, когато повечето европейски страни не биха го направили.
„Когато Италия беше сама в справянето с пристигането на бежанци в Лампедуза , до такава степен, че дълбоко трогна папа Франциск, нито Франция, нито Германия бяха там, за да помогнат“, написа Макрон. „Гърция също отдавна е на предната линия, безпомощна и претоварена пред наплива от бежанци и мигранти. Като се има предвид това, канцлерът Меркел и германското общество като цяло изпълниха нашите споделени ценности – те спасиха нашето колективно достойнство, като приеха бежанци в беда, настаниха ги и ги обучиха.“
Малко след като встъпи в длъжност, Макрон изложи по-ясно своята визия за посрещане на мигрантите и по-специално на търсещите убежище. Няколко месеца след публикуването на статията той направи реч в Орлеан, град южно от Париж, в която заяви: „До края на тази година вече не искам да има мъже и жени по улиците, в гората или изгубен... Това е въпрос на достойнство, на хуманност, а също и на ефективност. Искам да гарантирам, че където и да е построено спешно настаняване за приемане [търсещи убежище], има и административни съоръжения за обработка на техните молби.“
През 2023 г. десетки хиляди мигранти все още спят грубо, според фондация Abbé Pierre, която финансира и подкрепя асоциации, които се борят срещу нестандартните жилища.
Лято 2018: Франция отхвърли искането за док от мигрантския кораб Aquarius
Лятото на 2018 г. беше белязано от дипломатически спорове между Франция и Италия, особено по отношение на искането за док на Aquarius – кораб с мигранти, нает от европейската хуманитарна организация SOS Mediterranée, която изпълнява мисии за търсене и спасяване на мигранти, изгубени в морето.
Спорът започна през юни, когато Италия отказа да позволи на кораба да акостира с 629 мигранти на борда. Макрон разкритикува „цинизма и безотговорността“ на решението на италианското правителство да затвори пристанищата си, като същевременно отказа да позволи на кораба да акостира във Франция. След седмица на задържане край бреговете на Сицилия, Испания най-накрая се съгласи да остави Aquarius да акостира на 17 юни, преди да се премести в Марсилия. От 629 души на борда, 78 бяха приети от Франция.
Но няколко седмици по-късно, на 25 септември, френското правителство отказа да позволи на Aquarius и останалите 58 мигранти на борда да акостират за втори път. Този път Малта се съгласи да приеме мигрантите, но не и кораба, който трябваше да остане в морето. Въпреки че в крайна сметка Франция прие 17 от останалите 58 мигранти, тя все пак отказа да позволи на кораба да акостира.
Септември 2018 г.: Спорен законопроект за убежището и имиграцията
През лятото на 2018 г. първоначалният вътрешен министър на Макрон Жерар Коломб прие законопроект за убежището и имиграцията, който беше критикуван от не -организации с печалба, помагащи на бежанците навсякъде. Мерките, които бяха сериозно критикувани, включват удвояването на 45-дневния период на задържане за нелегални мигранти на 90 дни, възможността за настаняване на деца в центрове за задържане и съкращаване на максималното време за обработка на търсещите убежище от 120 на 90 дни.
Противоречивият законопроект разкри разделенията в партията на Макрон, която имаше мнозинство в парламента по това време. Повече от дузина депутати се въздържаха от гласуване и един депутат гласува против законопроекта. Законодателството дори предизвика гняв от десницата. Бившият десен министър Жак Тубон, който по-късно стана френски защитник на правата на човека, каза пред френския всекидневник Le Monde, че законопроектът третира търсещите убежище „зле“.
Ноември 2019 г.: Премиерът Едуар Филип ограничава достъпа до здравеопазване за мигранти
На 6 ноември 2019 г. тогавашният френски премиер Едуар Филип обяви нов имиграционен план, който има за цел да се бори с това, което правителството нарече „медицински туризъм“. Правителството твърдеше, че медицинското осигуряване, предлагано на мигрантите, привлича новодошлите във Франция, така че те решиха да ограничат достъпа до здравеопазване.
За търсещите убежище, които не са непълнолетни, беше въведен тримесечен период на изчакване за достъп до универсално покритие и списъкът на покритите лечения беше намален за чуждестранни граждани, получаващи държавна медицинска помощ (AME).
Ноември 2020 г.: Брутално разбиване на мигрантски лагер в центъра на Париж
Стотици мигранти бяха насилствено разпръснати в центъра на Париж в нощта на 23 ноември 2020 г., само няколко дни след разбиването на мигрантски лагер, в който се помещаваха 2000 души, в северното парижко предградие Сен Дени.
По време на операцията по евакуация в центъра на Париж полицаи бяха обвинени в насилие, докато разбиха мигрантския лагер на Place de la République. Изображения в социалните медии показват как полицаи удрят протестиращи и вдигат палатки, понякога с хора, които все още са вътре – което кара вътрешния министър на страната да каже, че някои от сцените са „шокиращи“ и да нареди разследване.
„Не можете да отговорите на мизерия с полицейски палки. Спешно, съществено и безспорно е мигрантите в Сен Дени, които живеят на улицата, да получат подслон. Честта на Френската република е заложена на карта“, каза Делфин Руйо, директор на организацията с нестопанска цел „France terre d’asile“, която от години критикува отношението към мигрантите в Кале. „Когато палатките не се събарят от полицията, самата „джунгла“ [името на бившия имиграционен лагер в района на Кале] се разглобява с помощта на булдозери.“
Август 2021 г.: След като талибаните отново поеха контрола над Афганистан, Франция трябва да се предпази от „нередовни миграционни потоци“
Когато Франция започна да репатрира свои граждани, след като талибаните си върнаха контрола над Афганистан на 15 август 2021 г. Макрон обяви, че е „задължение“ и „достойнство“ на страната му да защити афганистанците (включително преводачи и готвачи), които са работили за Франция на място.
Но френският президент също предупреди, че Европа ще трябва да се защити „срещу значителни нередовни миграционни потоци“. Изявлението му беше осъдено от левицата, както и от хуманитарни организации, които го видяха като демонстриране на срамна липса на съпричастност към афганистанците.
В следващите седмици Франция беше обвинена, че не прави достатъчно за афганистанския народ – особено афганистанския преводачи и жени. Общо 2600 афганистанци бяха евакуирани във Франция, в сравнение с 8000 в Обединеното кралство и 4000 в Германия.
Февруари 2022 г.: Повече от сто хиляди украински бежанци са посрещнати
Руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. накара голям брой украинци да напуснат страната си и да потърсят убежище в Западна Европа. Франция бързо отвори границите си и похарчи 500 милиона евро за посрещане на нуждаещите се. В резултат на това повече от 110 000 бежанци пристигнаха на френска земя в рамките на една година – 80 процента от които бяха жени, според официални данни, публикувани от вътрешното министерство на 24 февруари 2023 г., година след избухването на войната.
Бежанци Неправителствените организации приветстваха усилията на френското правителство, но също така ги разглеждат като двоен стандарт по отношение на това как се третират онези, които бягат от Глобалния юг. „Много сме щастливи, че нещата вървят добре за украинците, но намерихме всичко за невероятно несправедливо. Когато са африканци или афганистанци, ни се казва, че няма къде да ги настаним и в крайна сметка те спят грубо. От друга страна, когато става въпрос за украинци – хора, с които можем да се идентифицираме – те отварят центрове за настаняване“, каза Ян Мази, основател на френската организация с нестопанска цел Utopia 56, пред френския всекидневник Libération.
Ноември 2022 г.: Франция приема спасителния кораб Ocean Viking, но преустановява плана за приемане на 3500 бежанци
Четири години след забрана на кораба с мигранти Aquarius да акостира в Италия, нов спасителен кораб, нает от SOS Méditerranée, Ocean Viking, предизвика подновен дипломатически спор между Франция и Италия.
Когато италианският премиер Джорджиа Мелони отказа да позволи на кораба с 234 мигранти да акостира в италианско пристанище, френският вътрешен министър Дарманин обяви на 10 ноември 2022 г., че Франция ще приеме „по изключение“ Ocean Viking в Тулон.
След като обяви, че Франция ще приеме една трета от мигрантите на борда, Дарманин продължи да описва решението на Италия като „неразбираемо“ и „липса на човечност“, наричайки поведението на Мелони „противоречащо на солидарността и ангажиментите“, поети от Рим.
Въпреки това, в знак на протест срещу поведението на Италия, Дарманин спря плана за приемане на 3500 бежанци, пристигнали в Италия. Трансферът беше планиран като част от европейско споразумение за споделяне на тежестта.
В съответствие с множеството обратни завои, които френското правителство направи по отношение на миграционната си политика през годините, то планира да пусне отново своя законопроект за имиграцията – първоначално планиран за началото на 2023 г. – тази есен.
Законопроектът има за цел да улесни експулсирането на чужденци, които „представляват сериозна заплаха за обществения ред“ и да даде специални разрешения за пребиваване на мигранти без документи, които вече работят в сектори с недостатъчен персонал във Франция.
< strong>Тази статия е преведена от оригинала на френски.
