Планът на Макрон да спаси Европа е убедителен
Франция се върна, енергична, ясна, амбициозна. Ура. Но кой различен е там, с цел да помогне на Европа? Италия е в нервозен срив, Испания се бори с невъзможност у дома, Полша се мята в своите съмнения, Англия се с насочила към изхода, а Германия се е отпуснала на дивана. Говорим за нефункциониращо семейство.
Но да не забравяме положителната вест. Макрон ни обясни поредната си визия за възраждането на Европа, като в същото време прави бързи промени в дома си. Дванадесетте месеца от петгодишния му мандат и употребявайки парламентарното си болшинство и властта на президентството, той мина през редица вътрешни промени. Негово държавно управление обмисля огромна стратегия за понижаване на обществените разноски с към 100 млрд.евро през петте години от неговия мандат. В Париж има железопътните стачки, само че неизбежните митинги до момента са скромни по френските стандарти. Икономиката би трябвало да продължава да пораства, а Франция да има освен повече напредък, само че и доста повече работни места.
Междувременно Макрон изложи безапелационно своята визия за бъдещето на Европейски Съюз с деликатно готови речи, изнесени в Атина, в Европарламента, в Сорбоната и при приемане на премията „ Карл Велики “ в Аахен, където го чух от първа ръка. Смятам, че неговата композиция от исторически осведомена изясненост, стратегическа упоритост и персонална пристрастеност са извънредно впечатляващи. В съпоставяне с явно слабата конкуренция на другите политическите водачи на Западна Европа, този физически малък човек е единственият ни колос.
Отправната му точка е безапелационно реалистична. Срещу нормалните брюкселски клишета той акцентира, че в действителност ние не сме имали 70 години мир и независимост в Европа, в случай че изключим някогашна Югославия или Украйна. И че всичко, което до момента сме постигнали, е застрашено и не можем да си позволим „ лукса да забравяме “ това, през което предходните генерации европейци са минали и в случай че не внимаваме, още веднъж ще се натъкнем на покруса.
Следователно това, от което се нуждаем, е „ европейския суверенитет “. Тази, неговата централната концепция, за термина суверенитет не би трябвало да ни връща към евроскептиците от Националния фронт на Франция на Марин Льо Пен и британските последователи на Брекзит. Това, което той схваща под суверенитет, е силата да пазиме нашите общи ползи и полезности против вътрешните закани от националистичния популизъм и външните закани от Русия и Китай, изменението на климата, всеобщата миграция и цифровата гражданска война, да не приказваме за Доналд Тръмп. В един свят на колоси Европа би трябвало да бъде също колос, или ще бъдем стъпкани поотделно. Не би трябвало да треперим от боязън пред идващите бедствия. Трябва ни повече кураж, сътрудници европейци.
Не е нужно да се съгласяваме с всяко негово съответно предложение за промени в Европейски Съюз, с цел да приветстваме неговата визия. Проблемът е, че той не може да направи това самичък, а сега и няма никой различен към него. Най-неотложният проблем е Италия, а най-важният – Германия.
С италианската рецесия още веднъж се появяват всички присъщи проблеми на еврозоната. На доктрина това ще укрепи позицията на Макрон за промяна в еврозоната, само че на процедура това ще усили оправданата увереност на германците да не се употребяват „ нашите пари “, с цел да се измъкват с тях безпомощните други. Меркел не прави нищо, с което да вдигне сънародниците си от дивана на тяхното блаженство.
Говорейки с висши чиновници в Париж, стана ясно, че Германия е най-голямата им угриженост. Цялата подготовка по церемонията „ Карл Велики “ беше поради „ нетърпеливо упования немски отговор “ към Макрон, само че отговорът не пристигна оттова. Речта на Меркел в негова чест, на „ Скъпия Емануел “ беше толкоз къса за стратегическия отговор, че надали не стигна до засегнатост.
Една от многото добродетели на Макрон, а това се видя и в речта му пред Конгреса на Съединени американски щати, е, че той не се опасява намерено да показва разликите и куража да показа своите убеждения. Така че в Аахен, обяснявайки по какъв начин Франция ( “Скъпа Ангела, мисля, че знаете това “) се занимава със личните си „ култове “ за обществените разноски, той прикани Германия да преодолее „ безконечния си фетишизъм към бюджетни и търговски остатъци “, само че немската аудитория сдържано го аплодираше.
Далеч преди доближаване на позициите в новия френско-германски консенсус на срещата на върха в края на юни се появиха новите разлики сред Париж и Берлин. Докато френският президент желае да даде корав и обединен отговор на протекционизма на Тръмп от страна на Европейски Съюз, Берлин търси взаимни отстъпки в това, което може да бъде разказано като „ пресметлив “ опит за отбрана на личния им народен експорт. Докато Франция поддържа твърдата линия, подхваната от Европейската комисия против шокиращата ерозия на върховенството на закона в Полша, Германия още веднъж търси компромиса.
Превод за „ Труд “ Павел Павлов
Но да не забравяме положителната вест. Макрон ни обясни поредната си визия за възраждането на Европа, като в същото време прави бързи промени в дома си. Дванадесетте месеца от петгодишния му мандат и употребявайки парламентарното си болшинство и властта на президентството, той мина през редица вътрешни промени. Негово държавно управление обмисля огромна стратегия за понижаване на обществените разноски с към 100 млрд.евро през петте години от неговия мандат. В Париж има железопътните стачки, само че неизбежните митинги до момента са скромни по френските стандарти. Икономиката би трябвало да продължава да пораства, а Франция да има освен повече напредък, само че и доста повече работни места.
Междувременно Макрон изложи безапелационно своята визия за бъдещето на Европейски Съюз с деликатно готови речи, изнесени в Атина, в Европарламента, в Сорбоната и при приемане на премията „ Карл Велики “ в Аахен, където го чух от първа ръка. Смятам, че неговата композиция от исторически осведомена изясненост, стратегическа упоритост и персонална пристрастеност са извънредно впечатляващи. В съпоставяне с явно слабата конкуренция на другите политическите водачи на Западна Европа, този физически малък човек е единственият ни колос.
Отправната му точка е безапелационно реалистична. Срещу нормалните брюкселски клишета той акцентира, че в действителност ние не сме имали 70 години мир и независимост в Европа, в случай че изключим някогашна Югославия или Украйна. И че всичко, което до момента сме постигнали, е застрашено и не можем да си позволим „ лукса да забравяме “ това, през което предходните генерации европейци са минали и в случай че не внимаваме, още веднъж ще се натъкнем на покруса.
Следователно това, от което се нуждаем, е „ европейския суверенитет “. Тази, неговата централната концепция, за термина суверенитет не би трябвало да ни връща към евроскептиците от Националния фронт на Франция на Марин Льо Пен и британските последователи на Брекзит. Това, което той схваща под суверенитет, е силата да пазиме нашите общи ползи и полезности против вътрешните закани от националистичния популизъм и външните закани от Русия и Китай, изменението на климата, всеобщата миграция и цифровата гражданска война, да не приказваме за Доналд Тръмп. В един свят на колоси Европа би трябвало да бъде също колос, или ще бъдем стъпкани поотделно. Не би трябвало да треперим от боязън пред идващите бедствия. Трябва ни повече кураж, сътрудници европейци.
Не е нужно да се съгласяваме с всяко негово съответно предложение за промени в Европейски Съюз, с цел да приветстваме неговата визия. Проблемът е, че той не може да направи това самичък, а сега и няма никой различен към него. Най-неотложният проблем е Италия, а най-важният – Германия.
С италианската рецесия още веднъж се появяват всички присъщи проблеми на еврозоната. На доктрина това ще укрепи позицията на Макрон за промяна в еврозоната, само че на процедура това ще усили оправданата увереност на германците да не се употребяват „ нашите пари “, с цел да се измъкват с тях безпомощните други. Меркел не прави нищо, с което да вдигне сънародниците си от дивана на тяхното блаженство.
Говорейки с висши чиновници в Париж, стана ясно, че Германия е най-голямата им угриженост. Цялата подготовка по церемонията „ Карл Велики “ беше поради „ нетърпеливо упования немски отговор “ към Макрон, само че отговорът не пристигна оттова. Речта на Меркел в негова чест, на „ Скъпия Емануел “ беше толкоз къса за стратегическия отговор, че надали не стигна до засегнатост.
Една от многото добродетели на Макрон, а това се видя и в речта му пред Конгреса на Съединени американски щати, е, че той не се опасява намерено да показва разликите и куража да показа своите убеждения. Така че в Аахен, обяснявайки по какъв начин Франция ( “Скъпа Ангела, мисля, че знаете това “) се занимава със личните си „ култове “ за обществените разноски, той прикани Германия да преодолее „ безконечния си фетишизъм към бюджетни и търговски остатъци “, само че немската аудитория сдържано го аплодираше.
Далеч преди доближаване на позициите в новия френско-германски консенсус на срещата на върха в края на юни се появиха новите разлики сред Париж и Берлин. Докато френският президент желае да даде корав и обединен отговор на протекционизма на Тръмп от страна на Европейски Съюз, Берлин търси взаимни отстъпки в това, което може да бъде разказано като „ пресметлив “ опит за отбрана на личния им народен експорт. Докато Франция поддържа твърдата линия, подхваната от Европейската комисия против шокиращата ерозия на върховенството на закона в Полша, Германия още веднъж търси компромиса.
Превод за „ Труд “ Павел Павлов
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ