Франция има само един Делон!. С тези думи през 1968

„ Франция има единствено един Делон! ”. С тези думи през 1968 година френският президент Шарл Дьо Гол пази в съда честа на 33-годишния артист, обвинен в убийството на своя телохранител. Без актьорско обучение, той се трансформира в знак на цяла една ера и в мъжа-мечта на милиони дами по света. Нужни са му значително старания, с цел да накара режисьорите да виждат дълбокия му трагичен гений, който никой не вижда, тъй като всички очи са вперени в красивото му лице. „ Беше дълга и тежка борба, само че най-после аз завоювах. ”, споделя Делон.

Признава, че от дълго време не чества рождения си ден, все по-рядко се снима в киното, изцяло се е отказал от светския живот. На въпроса дали се опасява от старостта, Делон отвръща: „ Не, багра се от инсулта, парализата, слабостта…. Никога няма да застана пред своята аудитория като слаб и безсилен дъртак! Никога! ”

И въпреки всичко, нито публиката може да не помни своя обичан Делон, нито филмовата колегия. През май кинофестивалът в Кан претърпя своя най-разтърсващ връх при връчването на почетната „ Златна палма ” на артиста. „ Тази вечер за мен е освен това от завършек на кариерата ми – мисля, че тя поставя край и на живота ми… Да се занимаваш с актьорска специалност не е мъчно, мъчно е да издържиш дълго. Аз устоях 62 години и в този момент към този момент знам, което е най-трудното – най-трудното е да си тръгнеш… Аз ще си потегли. Но не и без да съм благодарил на своята аудитория. ”, съобщи в прочувствената си тирада Ален Делон.

За себе си, със сурова искреност, която му приляга, споделяме определени цитати от легендата на френското и международно кино. 

***

Аз съм Скорпион, буйна натура, имам непоносим и много раздразним темперамент. Оттам са и множеството неприятности в живота ми. 

Примирих се с физиономията си едвам тогава, когато на екран излезе един от най-известните ми филми - „ Басейнът ”. Бях на 33. Тогава ненадейно разбрах –възрастта Христова, душата на самурай и външността на герой-любовник – ето къде е моето несъгласие и в това време актьорският ми коз.

Обичам да ставам от масата, когато съдовете още не са прибрани.

За мен другарството е нещото с огромна писмен знак. Не любовта. Повече нямам доверие в любовта. Вярвам единствено в пристрастеността, която не продължава дълго. Вярвам в безбройните пристрастености. Изживявам ги до дните, когато утихнат. 

Суров съм с околните си хора и с тези, с които работят с мен, само че съм толкоз недопечен и със себе си. Това не е опрощение, а смекчаващо виновността събитие. Иска ми се всичко в работата да се дефинира от професионализма. Това не е каприз, а опит да си доставя наслаждение. Обичам работата си и се старая да работя допустимо най-добре.

Не считам да се окайвам от живота си – получих всичко, което желаех.

Един влъхва е споделил – „ Бракът е зло, само че належащо зло ”. Често мисля над това. По-скоро не бракът е зло, а дамата. С други думи – дамата е нужното, прекомерно нужно и наложително зло. 

Никога не съм се страхувал от парите и известността. Главозамайването може да провокира у мен само осъзнаване, че всичко това в действителност нищо не значи. Подобна изясненост на съзнанието аз назовавам „ рак на мозъка ”. Тъкмо тя затвърждава убеждението ми, че всичко това е просто къща от карти, вятър. Шоубизнес. Че аз не заслужавам всичко, което съм постигнал. Доколко заслужено е това? Имам прецизен взор за хората и нещата в живота. Смятам, че хората, които заслужават, не са актьорите, артистите, художниците, а тези, които посвещават целия си живот на положителното и най-често остават никому незнайни.

Снимка: Alain Delon in Mort d'un pourri (1977), imdb.com