Франк Олсън със сина си Ерик Олсън, 40-те години на

Франк Олсън със сина си Ерик Олсън, 40-те години на 20 век, Фредерик, Мериленд

Previous Next Величественият неуспех на опитите на Централно разузнавателно управление на САЩ с ЛСД 6 юни, 2019 18:07 | от chronicle.bg | Досиета

Десетилетия наред се носят клюки за опити, които Централно разузнавателно управление на САЩ прави с диетиламид на лизергиновата киселина (LSD, ЛСД), през 60-те години. Дава ли Управлението в действителност всякакви вещества на нищо неподозиращи хора, в търсене на някакво наркотично оръжие? Отговорът е да. И в резултат на това мъж на име Франк Олсън заплаща най-тежката цена.

Семейство Олсън – Алис, Франк и трите им дечица – живеят иделично в град Фредерик, Мериленд. Но Франк пази дълбока загадка. Той създава способи, по които дейно да се разпръскват варианти на смъртоносни заболявания за Дивизията за специфични интервенции към Химическия корпус на армията.

Франк Олсън

Докато Франк мисли способи по какъв начин да скрие биологични оръжия в кенчета с пяна за бръснене и отрова за буболечки, откривателят доктор Сидни Готлиб създава малко по-различни неща с екипа си MK-ULTRA. От години той учи опиати като кокаин и мескалин в опит да сътвори фармакопея от вещества, които да бъдат употребявани като оръжия по време на война. В началото на 50-те години на предишния век той има вяра, че е попаднал на нещо, което може и да свърши работа – лизергиновата киселина. ЛСД няма цвят и аромат и може да сведе един естествен човек до объркан глупак. Идеално.

Картончета с ЛСД

Но Готлиб се интересува повече от реакцията на елементарните хора, които не са осведомени с резултатите на опиата и не подозират, че ще го поемат. Шефовете му не дават да се вършат опити с цивилни, само че той има по-добра концепция. Всяка година MK-ULTRA се среща със SOD, групата на Франк, за обмяна на идеи… Това въпреки всичко са хора, които работят с рискови химикали – какъв би бил казусът да им се капне нещо в питиетата.

След 1 час Олсън стартира да се държи необичайно. Той е в параноя, че Централно разузнавателно управление на САЩ прави скрит план против него. Той плаче, смее се, пелтечи и вика. На идната заран останалите сътрудници към този момент са изтрезнели от опиата, само че Франк към момента е мощно обезпокоен и изплашен. Готлиб не знае какво да прави с него и го пуска да си върви у дома.

Вкъщи обаче Франк Олсън е друг човек. Вместо любящият и жизнеспособен брачен партньор, който фамилията му познава, той е недоверчив и депресиран. Готлиб поема отговорност за положението му и го изпраща в Манхатън при психотерапевт, който от години се занимава с резултатите и следствията на ЛСД. Д-р Херълд Абрамсън приказва с Олсън, който към момента твърди, че Централно разузнавателно управление на САЩ желаят да го заловят, да го унижат, да го дрогират. Той се опасява, че ще изчезне безследно, чува гласове и има вяра, че сътрудници на Управлението го дебнат на всички места, с цел да го арестуват.

По високите етажи на Централно разузнавателно управление на САЩ скоро се схваща за злополучната преживелица и в полза на националната сигурност тя се прикрива. На Алис се споделя, че брачният партньор й умира от „ класифицирана болест “ и получава 2/3 от заплатата му като пенсия. Сид Готлиб получава предизвестие, само че Централно разузнавателно управление на САЩ не стопира опитите му – вместо това ЛСД се тества на проститутки и други хора, за който се счита, че няма да липсват на никого, в случай че им се случи нещо. Тези опити не престават още 10 години.