Историята на култовия кадър с Човека пред танка на площад Тиенанмън
Фотографът, изпратен в Пекин от „ Асошиейтед прес “, е насочил обектива си към редица от танковe, преминаващи по площад Тиенанмън. Изведнъж от нищото идва човек с бяла риза, черни панталони и пазарски чанти в ръцете. Първото, което Уайднър си помисля, е по какъв начин този човек ще провали фрагмента. Тогава към момента не е знаел, че сега е заснемал един от най-култовите фрагменти в историята.
Датата е 5 юни 1989 година, ден откакто китайските войски стартират да разпръскват с принуждение продемократични демонстратори, които са се намирали на площада към този момент повече от месец. Уайднър е в Пекин, с цел да отразява митингите, по време на които даже е ранен. Ударен е в главата от протестиращ, сутринта на 4 юни. Ден по-късно моли американски студент, отседнал в хотел „ Пекин “ да го вмъкне вътре, защото постройката е с отличен аспект към площада, който е отцепен.
Машината стопира, пробва да заобиколи мъжа, само че той блокира пътя й. В един миг мъжът се качва върху танка и стартира да приказва нещо на индивида, който го ръководи. Мъжът в последна сметка е издърпан встрани от феновете в близост. И до през днешния ден не е ясна самоличността му нито какво се е случило тогава. Но той остава въплъщение на протеста.
По това време китайското държавно управление обезверено се пробва да спре приключването на информация отвън страната. Няколко дни преди кулминационната точка на рецесията, Китай прави опити да спре американски медии да отразяват събитията онлайн. Кърк Мартсен, студентът, който вмъква Уайднър в хотела, скрива лентата с Човека пред танка (от англ. Tankman) в бельото си и по този начин я изнася от хотела. Картините скоро са изпратени отвън Китай.
Няколко други медии снимат Човекът пред танка също, само че фотосите на Уайднър са най-използваните. Появяват се на първите страници на всички вестници по света, а той получава номинация за „ Пулицър “ за снимка. Снимката по-късно ще бъде наречена една от десетте най-важни фотографии на всички времена.
Протестите в Пекин избухват след гибелта на дотогавашния комунистически водач Ху Яобан на 15 април 1989 година Ху води Китай към по-отворена политическа система и се трансформира в знак на демократичната независимост. След гибелта му скърбящи студенти провеждат поход на площад Тиенанмън с апели за по-демократичен строй в страната.
Хиляди жители се причисляват към студентите в идващите седмици на митинг против комунистическия режим в Китай. Според данните, на 19 май общността е наброявала 1,2 млн. души. Протестиращите даже издигат на площада скулптура, наречена Богинята на демокрацията. Карнавална атмосфера царува на всички места. Статуята гледа право в портрета на Мао Дзедун на бул. „ Чанган “.
Китайските войски стартират да разпръсват протестиращите посредством насилия в първите часове на 4 юни. Никога не излиза оповестена статистика за смъртните случай по време на протестите. Неофициалните данни приказват за починали от порядъка на няколкостотин до няколко хиляди жители. Смята се и, че към 10 хиляди души са задържани по време и след митингите. Няколко дузини са екзекутирани.
Уайднър прекарва седмица в Пекин след прекратяването на митингите и по-късно напуща страната. Тръгва си настинал, с травма в главата и изплашен до гибел.
