СИЛАТА НА ГЕОГРАФИЯТА: Десет карти, разкриващи бъдещето на нашия свят
Формат: 60*90/16 (14,5*21,5 см)
Обем: 424 с. (черно-бяла)
Корици: меки
Превод от англ.: Герасим Славов
ISBN: 9786191953219
Цена: 22,00 лева
Линк към книгата: https://knigomania.bg/silata-na-geografijata-deset-karti-razkrivaschi-b-descheto-na-nashija-svjat.html
„ Интересно и налично проучване на силите, оформящи нашето бъдеще на Земята и оттатък нея. “ – Ед Хюсеин, създател на „ Ислямът. Световна история “
Тим Маршъл е водещ експерт по интернационалните връзки. Бил е дипломатически редактор в „ Скай Нюз “, а преди този момент е работил за Би Би Си и радио Ел Би Си. Предавал е от четиресет страни и е отразявал спорове в Либия, Хърватия, Босна, Македония, Косово, Афганистан, Ирак, Ливан, Сирия и Израел. Автор е на шест книги, включително бестселърите на в. „ Сънди Таймс “ „ Пленници на географията “ и „ Разделени “.
В актуалната книга Маршъл преглежда 10 района, които ще образуват международната политика в идната ера на съревнование сред велики сили – Австралия, Иран, Саудитска Арабия, Англия, Гърция, Турция, Сахел, Етиопия, Испания и Космоса. Вижте за какво идната бежанска рецесия в Европа е по-близо, в сравнение с си мислим, поради проблемите в Сахел; за какво Източното Средиземноморие е една от най-взривоопасните точки през ХХI век и за какво земната атмосфера следва да се трансформира в идващото международно полесражение.
„ Умело навигиране в районите, които биха могли да дефинират геополитиката на бъдещите генерации. Прочетете я и ще сте по-напред от другите. “ – Дхаршини Дейвид, създател на „ Всемогъщият $ “
„ Изключителен справочник за актуалния свят. Маршъл майсторски изяснява какво би трябвало да се знае и за какво. “ – Питър Франкопан, създател на „ Пътищата на коприната “
„ Книгите на Маршъл са чудесно четиво за всеки, който се пробва да разбере света и следи с учудване изменящите се съюзи. Маршъл предлага извънреден материал,преминавайки с лекост през предишното, актуалните битки и бъдещите благоприятни условия на всяка нация и дава ясна и къса оценка на актуалната геополитика. “ – Geographical UK
НОВАТА КНИГА ОБЯСНЯВА ЗАЩО 10 КЛЮЧОВИ РЕГИОНА
ОПРЕДЕЛЯТ ГЛОБАЛНАТА ПОЛИТИКА В НОВАТА ЕРА НА СЪПЕРНИЧЕСТВО
В Близкия изток обширната цитадела Иран и неговият отдавнашен съперник, Саудитска Арабия, се издигат един против различен от двете страни на Персийския залив. В Южния Пасифик Австралия се е озовала сред двете най-могъщи народи на нашето време – Съединени американски щати и Китай. В Средиземноморието Гърция и Турция са в противостояние, което се корени надълбоко в древността, само че още на следващия ден може да пламне грубо.
Добре пристигнали в двайсетте години на XXI век. Студената война, по време на която Съединените щати и Съветският съюз преобладаваха над целия свят, се трансформира в отдалечен спомен. Навлизаме в нова ера на съревнование сред великите сили, в която многочислени артисти, дори и второстепенни участници, се борят за място на сцената. Геополитическата драма даже излиза отвън земните граници, до момента в който страните издигат претенциите си над атмосферата, към Луната и оттатък нея.
Когато откритият в продължение на няколко генерации ред се оказва малотраен, това като нищо може да е мотив за терзание. Случвало се е преди, случва се в този момент, ще се случва и отсега нататък. Известно време вървяхме към „ доста полюсен “ свят. След Втората международна война станахме очевидци на нов ред – двуполюсна ера с предвожданата от Америка капиталистическа система от едната страна, а от другата – комунистическата система, ръководена от нещо, което на процедура беше Руска империя, и Китай. Това продължи почти от петдесет до осемдесет години, според къде поставяте границите. През деветдесетте години на ХХ век видяхме нещо, което някои анализатори назовават „ еднополюсно “ десетилетие, когато американската мощност беше съвсем неоспорима. Ясно е обаче, че се връщаме към нормата от по-голямата част на човешката история – ера на съревнование сред многочислени сили.
(...)
В продължение на десетилетие съветската мечка бе отвън играта, обедняла, несигурна и бледа сянка на самата себе си. Беше следила безпомощно по какъв начин НАТО „ напредва “ по западните ѝ граници, до момента в който народите на страните, които бе подчинила, непрекъснато избираха държавни управления, решени да се причислят към НАТО и/или Европейски Съюз, а в Латинска Америка и в Близкия изток въздействието ѝ се бе стопило. През 1999 година Москва взе решение във връзка с западните сили – дотук и нито крачка напред. Косово беше алената линия. Президентът Елцин подреди на съветската колона да се намеси (макар да се счита, че новоизгряващият политик, хардлайнерът националист Владимир Путин, е изиграл роля в това решение).
(...)
Иракския град Кербала, едно от най-свещените места за шиитския ислям. Саддам Хюсеин бе свален от обединението, водена от Америка и Англия, само че въстанието набираше мощ. По времето на Саддам (мюсюлманин сунит) доста шиитски религиозни традиции са били неразрешени, в това число ритуалното самобичуване. В един задушлив ден гледах по какъв начин в Кербала се изсипаха над милион шиити от цялата страна. Много мъже се удряха по гърбовете и режеха челата си, до момента в който задачите им тела се обливаха с кръв, която капеше по улиците и от нея прахта почервеняваше. Знаех, че източно от границата главната шиитска мощ – Иран, в този момент щеше да се възползва от всяка опция, която би помогнала за съставянето на иракско държавно управление, доминирано от шиитите, което още повече да усили въздействието на Техеран в Близкия изток, свързвайки го със съдружниците на Иран в Сирия и Ливан. Географията и политиката направиха това съвсем неизбежно. Заключението ми тогава беше от рода на: „ Въпросът наподобява набожен, само че е и политически, а вълнението, провокирано от този верски жар, ще стигне чак до Средиземноморието “. Политическото равновесие се беше трансформирало и възходящото въздействие на иранската мощност се явяваше предизвикателство за господството на Съединени американски щати в района. Кербала беше фонът, на който стартира да се обрисува картината. За страдание, преобладаваше един цвят – кървавочервеният.
Това са единствено два основни момента, съдействали за образуването на комплицирания свят, в който живеем, до момента в който многочислени сили натискат, дърпат и от време на време се сблъскват в това, което в миналото са наричали „ огромната игра “. И двата ми разрешиха да зърна посоката, в която се бяхме отправили. Нещата станаха още по-очевидни с развиването на събитията в Египет, Либия и Сирия през второто десетилетие на XXI век. Египетският президент Мубарак беше свален с прелом, проведен от военните, с потреблението на яростни улични митинги, с цел да прикрият присъединяване си; в Либия полковник Кадафи беше свален, а след това и убит; а в Сирия президентът Асад оцеля на косъм, избавен от руснаците и иранците. И в трите случая американците демонстрираха, че няма да спасят диктаторите, с които бяха работили в продължение на десетилетия. Съединените щати постепенно се оттегляха от международната сцена през осемте години на администрацията на Обама, което продължи и по време на четирите години на Тръмп. Междувременно други страни като Индия, Китай и Бразилия започнаха да се изявяват като нови международни сили, с бързо разрастващи се стопански системи, търсейки да разширят личното си въздействие в света.
На доста хора не им харесва, че Съединени американски щати са играли ролята на „ международен служител на реда “ в епохата след Втората международна война. Действията им могат да се преглеждат както в позитивна, по този начин и в негативна светлина. Във всеки случай обаче, в случай че няма служител на реда, обособените фракции ще пробват да управляват личните си региони. Ако фракциите се конкурират, рискът от неустойчивост се усилва.
Империи се въздигат и рухват. Правят се съюзи, след което се разпадат. Устройството на Европа след Наполеоновите войни траяло към шейсет години, „ Хилядолетният Райх “ просъществувал малко повече от едно десетилетие. Невъзможно е да знаем сигурно по какъв начин ще се промени салдото на силите през идващите години. Без подозрение има стопански и геополитически колоси, които ще продължат да упражняват голямо въздействие върху международната политика – Съединените щати и Китай, несъмнено, също и Русия, страните в Европейския съюз, бързо разрастващата се икономическа мощ Индия. По-малките страни обаче също са значими. В геополитиката има съюзи, а до момента в който международният ред сега е неустойчив, това е времето, в което огромните сили имат потребност от дребните на своя страна и противоположното. Това дава на страни като Турция, Саудитска Арабия и Англия опция да заемат стратегическа позиция за бъдеща мощност. За момента калейдоскопът още се върти и парченцата не са застанали по местата си.
(...)
„ Силата на географията “ преглежда планини, реки, морета и бетон, с цел да разбере геополитическите действителности. Географията е основен фактор, ограничителен човечеството във връзка с нещата, които може или не може да направи. Да, политиците са значими, само че географията е по-важна. Изборите, които хората вършат, в този момент и в бъдеще, постоянно са част от физическия им подтекст. Началната точка в историята на всяка страна е разположението ѝ по отношение на съседите, морските пътища и естествените запаси. Живеете на брулен от ветровете остров в периферията на Атлантическия океан? Имате положителни предпоставки да впрегнете вятъра и вълните. Живеете в страна, в която слънцето грее 365 дни през годината? Слънчевите панели са бъдещето за вас. Живеете в регион, в който се добива кобалт? Това е благословия и проклинание по едно и също време.
(...) Географията не е орис, тъй като хората имат право на глас в протичащото се, само че въпреки всичко е от голяма важност.
Много фактори способстват за бъдещото нестабилно и разделно десетилетие по пътя към новата ера. Глобализацията, антиглобализацията, коронавирус, технологиите и измененията в климата оказват влияние и намират място в тази книга. „ Силата на географията “ преглежда някои от събитията и споровете, зародили през XXI век, с капацитет за трайни последствия в един многополюсен свят.
Иран да вземем за пример образува бъдещето на Близкия изток. Държава в изолираност с нуклеарни проекти, тя би трябвало да държи отворен шиитския си „ кулоар “ към Средиземноморието през Багдад, Дамаск и Бейрут, с цел да поддържа въздействието си. Регионалният ѝ съперник – Саудитска Арабия, страна, построена върху нефт и пясък, постоянно е считала Съединени американски щати за собствен съдружник. С намаляването на търсенето на нефт обаче и с постигането на по-голяма сила на самостоятелност ползите на Съединените щати в Близкия изток последователно ще намалеят.
На други места причина за безредици става не петролът, а водата. Като „ водната кула на Африка “ Етиопия има доста значимо предимство пред съседите си, изключително Египет. Това е едно от главните места за евентуални „ водни войни “ през това столетие, само че в същото време показва силата на технологията, защото Етиопия употребява водноелектрическата сила, с цел да трансформира съдбините си.
Това е невероятно в доста елементи на Африка, като да вземем за пример Сахел, обширния район с храстовидна растителност в южния завършек на Сахара, разкъсван от войни и кондензиран с антични географски и културни разлики, елементи от който сега са под въздействието на „ Ал Кайда “ и „ Ислямска страна “. Много хора бягат оттова, насочвайки се на север към Европа. В момента там има огромна филантропична рецесия, която може да се задълбочи.
Като врата към Европа Гърция е една от първите страни, почувствали резултата от новите миграционни талази. А и нейната география я слага в центъра на една от горещите геополитически точки през идните години – Източното Средиземноморие, където новооткритите газови залежи слагат тази страна от Европейския съюз на ръба на спор с все по-агресивната Турция. Само че до момента в който Турция показва мощ в района, нейните упоритости са доста по-големи. „ Неоосманският “ ѝ дневен ред произлиза от имперската ѝ история и разположението ѝ на кръстопътя сред Изтока и Запада. Целта му е да извърши предначертанието на Турция да се трансформира в огромна световна мощ.
Още една нация, изгубила своята империя – Англия, група хладни острови в западния завършек на Северноевропейската низина, – продължава да търси ролята си. След Брекзит тя би могла да е междинна европейска мощ, създаваща политически и стопански връзки по света. Налага ѝ се обаче да се бори с вътрешни и външни провокации, до момента в който се мъчи да се оправи с вероятността за самостоятелна Шотландия.
На юг една от най-старите европейски народи, Испания, също е изправена пред опасност от разединение, дължаща се на районен шовинизъм. Европейският съюз не може да поддържа битката за самостоятелност на Каталуния, само че отхвърлянето на една прохождаща страна може да отвори вратата за съветско и китайско въздействие в Европа. Испанските битки въплъщават крехкостта на някои национални страни и наднационални съюзи през XXI век.
Може би най-впечатляващото събитие в наши дни обаче е, че геополитическите ни битки за власт излизат отвън земните граници и се придвижват в Космоса. На кого е Космосът? Как се взема решение това? На процедура „ последна граница “ няма, само че това е нещо доста близо до нея, а границите нормално са диви места без закони. Много страни вземат участие в конкуренцията за водеща галактическа мощ, в борбата влизат и частни компании, тъй че сцената е готова за рискова високотехнологична конкуренция във въоръжаването, в случай че не вземем поука от предишните неточности и не приемем многоброй ните изгоди от интернационалното съдействие.
Само че започваме на Земята, на едно място, считано за изолирано и непознато в продължение на епохи, само че през днешния ден, ситуирано сред Китай и Съединени американски щати, със силата да образува събития в Индийско-Тихоокеанския район, е главен състезател в нашия роман – островният континент Австралия.
Тим Маршъл
Обем: 424 с. (черно-бяла)
Корици: меки
Превод от англ.: Герасим Славов
ISBN: 9786191953219
Цена: 22,00 лева
Линк към книгата: https://knigomania.bg/silata-na-geografijata-deset-karti-razkrivaschi-b-descheto-na-nashija-svjat.html
„ Интересно и налично проучване на силите, оформящи нашето бъдеще на Земята и оттатък нея. “ – Ед Хюсеин, създател на „ Ислямът. Световна история “
Тим Маршъл е водещ експерт по интернационалните връзки. Бил е дипломатически редактор в „ Скай Нюз “, а преди този момент е работил за Би Би Си и радио Ел Би Си. Предавал е от четиресет страни и е отразявал спорове в Либия, Хърватия, Босна, Македония, Косово, Афганистан, Ирак, Ливан, Сирия и Израел. Автор е на шест книги, включително бестселърите на в. „ Сънди Таймс “ „ Пленници на географията “ и „ Разделени “.
В актуалната книга Маршъл преглежда 10 района, които ще образуват международната политика в идната ера на съревнование сред велики сили – Австралия, Иран, Саудитска Арабия, Англия, Гърция, Турция, Сахел, Етиопия, Испания и Космоса. Вижте за какво идната бежанска рецесия в Европа е по-близо, в сравнение с си мислим, поради проблемите в Сахел; за какво Източното Средиземноморие е една от най-взривоопасните точки през ХХI век и за какво земната атмосфера следва да се трансформира в идващото международно полесражение.
„ Умело навигиране в районите, които биха могли да дефинират геополитиката на бъдещите генерации. Прочетете я и ще сте по-напред от другите. “ – Дхаршини Дейвид, създател на „ Всемогъщият $ “
„ Изключителен справочник за актуалния свят. Маршъл майсторски изяснява какво би трябвало да се знае и за какво. “ – Питър Франкопан, създател на „ Пътищата на коприната “
„ Книгите на Маршъл са чудесно четиво за всеки, който се пробва да разбере света и следи с учудване изменящите се съюзи. Маршъл предлага извънреден материал,преминавайки с лекост през предишното, актуалните битки и бъдещите благоприятни условия на всяка нация и дава ясна и къса оценка на актуалната геополитика. “ – Geographical UK
НОВАТА КНИГА ОБЯСНЯВА ЗАЩО 10 КЛЮЧОВИ РЕГИОНА
ОПРЕДЕЛЯТ ГЛОБАЛНАТА ПОЛИТИКА В НОВАТА ЕРА НА СЪПЕРНИЧЕСТВО
В Близкия изток обширната цитадела Иран и неговият отдавнашен съперник, Саудитска Арабия, се издигат един против различен от двете страни на Персийския залив. В Южния Пасифик Австралия се е озовала сред двете най-могъщи народи на нашето време – Съединени американски щати и Китай. В Средиземноморието Гърция и Турция са в противостояние, което се корени надълбоко в древността, само че още на следващия ден може да пламне грубо.
Добре пристигнали в двайсетте години на XXI век. Студената война, по време на която Съединените щати и Съветският съюз преобладаваха над целия свят, се трансформира в отдалечен спомен. Навлизаме в нова ера на съревнование сред великите сили, в която многочислени артисти, дори и второстепенни участници, се борят за място на сцената. Геополитическата драма даже излиза отвън земните граници, до момента в който страните издигат претенциите си над атмосферата, към Луната и оттатък нея.
Когато откритият в продължение на няколко генерации ред се оказва малотраен, това като нищо може да е мотив за терзание. Случвало се е преди, случва се в този момент, ще се случва и отсега нататък. Известно време вървяхме към „ доста полюсен “ свят. След Втората международна война станахме очевидци на нов ред – двуполюсна ера с предвожданата от Америка капиталистическа система от едната страна, а от другата – комунистическата система, ръководена от нещо, което на процедура беше Руска империя, и Китай. Това продължи почти от петдесет до осемдесет години, според къде поставяте границите. През деветдесетте години на ХХ век видяхме нещо, което някои анализатори назовават „ еднополюсно “ десетилетие, когато американската мощност беше съвсем неоспорима. Ясно е обаче, че се връщаме към нормата от по-голямата част на човешката история – ера на съревнование сред многочислени сили.
(...)
В продължение на десетилетие съветската мечка бе отвън играта, обедняла, несигурна и бледа сянка на самата себе си. Беше следила безпомощно по какъв начин НАТО „ напредва “ по западните ѝ граници, до момента в който народите на страните, които бе подчинила, непрекъснато избираха държавни управления, решени да се причислят към НАТО и/или Европейски Съюз, а в Латинска Америка и в Близкия изток въздействието ѝ се бе стопило. През 1999 година Москва взе решение във връзка с западните сили – дотук и нито крачка напред. Косово беше алената линия. Президентът Елцин подреди на съветската колона да се намеси (макар да се счита, че новоизгряващият политик, хардлайнерът националист Владимир Путин, е изиграл роля в това решение).
(...)
Иракския град Кербала, едно от най-свещените места за шиитския ислям. Саддам Хюсеин бе свален от обединението, водена от Америка и Англия, само че въстанието набираше мощ. По времето на Саддам (мюсюлманин сунит) доста шиитски религиозни традиции са били неразрешени, в това число ритуалното самобичуване. В един задушлив ден гледах по какъв начин в Кербала се изсипаха над милион шиити от цялата страна. Много мъже се удряха по гърбовете и режеха челата си, до момента в който задачите им тела се обливаха с кръв, която капеше по улиците и от нея прахта почервеняваше. Знаех, че източно от границата главната шиитска мощ – Иран, в този момент щеше да се възползва от всяка опция, която би помогнала за съставянето на иракско държавно управление, доминирано от шиитите, което още повече да усили въздействието на Техеран в Близкия изток, свързвайки го със съдружниците на Иран в Сирия и Ливан. Географията и политиката направиха това съвсем неизбежно. Заключението ми тогава беше от рода на: „ Въпросът наподобява набожен, само че е и политически, а вълнението, провокирано от този верски жар, ще стигне чак до Средиземноморието “. Политическото равновесие се беше трансформирало и възходящото въздействие на иранската мощност се явяваше предизвикателство за господството на Съединени американски щати в района. Кербала беше фонът, на който стартира да се обрисува картината. За страдание, преобладаваше един цвят – кървавочервеният.
Това са единствено два основни момента, съдействали за образуването на комплицирания свят, в който живеем, до момента в който многочислени сили натискат, дърпат и от време на време се сблъскват в това, което в миналото са наричали „ огромната игра “. И двата ми разрешиха да зърна посоката, в която се бяхме отправили. Нещата станаха още по-очевидни с развиването на събитията в Египет, Либия и Сирия през второто десетилетие на XXI век. Египетският президент Мубарак беше свален с прелом, проведен от военните, с потреблението на яростни улични митинги, с цел да прикрият присъединяване си; в Либия полковник Кадафи беше свален, а след това и убит; а в Сирия президентът Асад оцеля на косъм, избавен от руснаците и иранците. И в трите случая американците демонстрираха, че няма да спасят диктаторите, с които бяха работили в продължение на десетилетия. Съединените щати постепенно се оттегляха от международната сцена през осемте години на администрацията на Обама, което продължи и по време на четирите години на Тръмп. Междувременно други страни като Индия, Китай и Бразилия започнаха да се изявяват като нови международни сили, с бързо разрастващи се стопански системи, търсейки да разширят личното си въздействие в света.
На доста хора не им харесва, че Съединени американски щати са играли ролята на „ международен служител на реда “ в епохата след Втората международна война. Действията им могат да се преглеждат както в позитивна, по този начин и в негативна светлина. Във всеки случай обаче, в случай че няма служител на реда, обособените фракции ще пробват да управляват личните си региони. Ако фракциите се конкурират, рискът от неустойчивост се усилва.
Империи се въздигат и рухват. Правят се съюзи, след което се разпадат. Устройството на Европа след Наполеоновите войни траяло към шейсет години, „ Хилядолетният Райх “ просъществувал малко повече от едно десетилетие. Невъзможно е да знаем сигурно по какъв начин ще се промени салдото на силите през идващите години. Без подозрение има стопански и геополитически колоси, които ще продължат да упражняват голямо въздействие върху международната политика – Съединените щати и Китай, несъмнено, също и Русия, страните в Европейския съюз, бързо разрастващата се икономическа мощ Индия. По-малките страни обаче също са значими. В геополитиката има съюзи, а до момента в който международният ред сега е неустойчив, това е времето, в което огромните сили имат потребност от дребните на своя страна и противоположното. Това дава на страни като Турция, Саудитска Арабия и Англия опция да заемат стратегическа позиция за бъдеща мощност. За момента калейдоскопът още се върти и парченцата не са застанали по местата си.
(...)
„ Силата на географията “ преглежда планини, реки, морета и бетон, с цел да разбере геополитическите действителности. Географията е основен фактор, ограничителен човечеството във връзка с нещата, които може или не може да направи. Да, политиците са значими, само че географията е по-важна. Изборите, които хората вършат, в този момент и в бъдеще, постоянно са част от физическия им подтекст. Началната точка в историята на всяка страна е разположението ѝ по отношение на съседите, морските пътища и естествените запаси. Живеете на брулен от ветровете остров в периферията на Атлантическия океан? Имате положителни предпоставки да впрегнете вятъра и вълните. Живеете в страна, в която слънцето грее 365 дни през годината? Слънчевите панели са бъдещето за вас. Живеете в регион, в който се добива кобалт? Това е благословия и проклинание по едно и също време.
(...) Географията не е орис, тъй като хората имат право на глас в протичащото се, само че въпреки всичко е от голяма важност.
Много фактори способстват за бъдещото нестабилно и разделно десетилетие по пътя към новата ера. Глобализацията, антиглобализацията, коронавирус, технологиите и измененията в климата оказват влияние и намират място в тази книга. „ Силата на географията “ преглежда някои от събитията и споровете, зародили през XXI век, с капацитет за трайни последствия в един многополюсен свят.
Иран да вземем за пример образува бъдещето на Близкия изток. Държава в изолираност с нуклеарни проекти, тя би трябвало да държи отворен шиитския си „ кулоар “ към Средиземноморието през Багдад, Дамаск и Бейрут, с цел да поддържа въздействието си. Регионалният ѝ съперник – Саудитска Арабия, страна, построена върху нефт и пясък, постоянно е считала Съединени американски щати за собствен съдружник. С намаляването на търсенето на нефт обаче и с постигането на по-голяма сила на самостоятелност ползите на Съединените щати в Близкия изток последователно ще намалеят.
На други места причина за безредици става не петролът, а водата. Като „ водната кула на Африка “ Етиопия има доста значимо предимство пред съседите си, изключително Египет. Това е едно от главните места за евентуални „ водни войни “ през това столетие, само че в същото време показва силата на технологията, защото Етиопия употребява водноелектрическата сила, с цел да трансформира съдбините си.
Това е невероятно в доста елементи на Африка, като да вземем за пример Сахел, обширния район с храстовидна растителност в южния завършек на Сахара, разкъсван от войни и кондензиран с антични географски и културни разлики, елементи от който сега са под въздействието на „ Ал Кайда “ и „ Ислямска страна “. Много хора бягат оттова, насочвайки се на север към Европа. В момента там има огромна филантропична рецесия, която може да се задълбочи.
Като врата към Европа Гърция е една от първите страни, почувствали резултата от новите миграционни талази. А и нейната география я слага в центъра на една от горещите геополитически точки през идните години – Източното Средиземноморие, където новооткритите газови залежи слагат тази страна от Европейския съюз на ръба на спор с все по-агресивната Турция. Само че до момента в който Турция показва мощ в района, нейните упоритости са доста по-големи. „ Неоосманският “ ѝ дневен ред произлиза от имперската ѝ история и разположението ѝ на кръстопътя сред Изтока и Запада. Целта му е да извърши предначертанието на Турция да се трансформира в огромна световна мощ.
Още една нация, изгубила своята империя – Англия, група хладни острови в западния завършек на Северноевропейската низина, – продължава да търси ролята си. След Брекзит тя би могла да е междинна европейска мощ, създаваща политически и стопански връзки по света. Налага ѝ се обаче да се бори с вътрешни и външни провокации, до момента в който се мъчи да се оправи с вероятността за самостоятелна Шотландия.
На юг една от най-старите европейски народи, Испания, също е изправена пред опасност от разединение, дължаща се на районен шовинизъм. Европейският съюз не може да поддържа битката за самостоятелност на Каталуния, само че отхвърлянето на една прохождаща страна може да отвори вратата за съветско и китайско въздействие в Европа. Испанските битки въплъщават крехкостта на някои национални страни и наднационални съюзи през XXI век.
Може би най-впечатляващото събитие в наши дни обаче е, че геополитическите ни битки за власт излизат отвън земните граници и се придвижват в Космоса. На кого е Космосът? Как се взема решение това? На процедура „ последна граница “ няма, само че това е нещо доста близо до нея, а границите нормално са диви места без закони. Много страни вземат участие в конкуренцията за водеща галактическа мощ, в борбата влизат и частни компании, тъй че сцената е готова за рискова високотехнологична конкуренция във въоръжаването, в случай че не вземем поука от предишните неточности и не приемем многоброй ните изгоди от интернационалното съдействие.
Само че започваме на Земята, на едно място, считано за изолирано и непознато в продължение на епохи, само че през днешния ден, ситуирано сред Китай и Съединени американски щати, със силата да образува събития в Индийско-Тихоокеанския район, е главен състезател в нашия роман – островният континент Австралия.
Тим Маршъл
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ