Формалният повод за безкрайните проверки, които засягат главно украинските и

...
Формалният повод за безкрайните проверки, които засягат главно украинските и
Коментари Харесай

Примката около Киев се затяга

Формалният мотив за безкрайните инспекции, които засягат основно украинските и ориентираните към Украйна кораби, е отбраната на Керченския мост от " диверсанти ".

© Reuters - Това третото деяние от хибридната тактика, която удушава Киев стопански.

- Керченският мост лимитира корабоплаването и основава условия за налагане на морска обсада.

- Кремъл желае да управлява колкото се може по-голяма част от украинското крайбрежие.

Границите сред мира и войната се размиват. Така най-кратко може да се заключи актуалната съветска теория за реализиране на превъзходство, наричана сега с термина " хибридна война ". Това, което сега се случва в Керченския пролив сред Азовско и Черно море, е прегледен образец по какъв начин се води тя.

Концепцията е дефинирана преди няколко години от сегашния шеф на Генералния щаб на Руската федерация ген. Валерий Герасимов. Още през 2013 година той коментира в своя фундаментална и необятно представена стратегическа обява, че " акцентът на употребяваните способи на противоборство се измества към необятното използване на политически, стопански, осведомителни, филантропични и други невоенни средства, осъществени със задействането на капацитета на популацията да стачкува ".

Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Какво значи това на процедура стана ясно единствено година по-късно при анексирането на Крим, изключително в частта с използването по думите на ген. Герасимов на " военни ограничения със прикрит темперамент, в това число мероприятия на осведомителна битка и специфични интервенции ". Тайните интервенции и инфилтрирането на " доброволци " бяха в основата на втората фаза от акцията на територията на Украйна в сепаратистките окръзи Донецк и Луганск.

" Хибридно " мореплаване

В момента, наподобява, протича третото деяние от хибридната тактика, чиято цел е бавното икономическо задушаване на прозападната власт в Киев. Новата тактичност на Русия е налагане на де факто морска обсада на двете значими украински пристанища в Азовско море – Бердянск и изключително Мариупол, където беше спряна предходната атака на проруските сепаратисти и техните ментори " без опознавателни знаци ".

Ограниченията върху корабоплаването унищожават така и така разтърсената стопанска система на украинския Запорожки окръг, където съотношението сред украинците и евентуално сепаратистки настроените етнически руснаци е почти 50 на 50. И в случай че бизнесът в района би трябвало се пренасочи към по-далечните черноморски пристанища като Одеса и Миколаев, това ще оскъпи локалните артикули, което евентуално може отново да " задейства капацитета на популацията да стачкува " (по ген. Герасимов).

При предходната акция оптимистичният проект на Москва беше да се опита да свърже по суша анексирания Крим с останалата част на Русия. За задачата обаче " зелените човечета " трябваше да окупират крайбрежието на цялото Запорожие – нещо, за което в последна сметка не им стигнаха запаси. Очевидно в този момент съветските стратези се пробват да получат реванш. Кремълският проект Б беше построяването на великански мост над Керченския пролив, който да свърже Крим с отсрещния съветски бряг.

За едни - мост, за други - преграда

Именно това огромно оборудване, което беше пуснато в употреба през май тази година, е в сърцето на хибридната интервенция по превръщането на Азовско море в изцяло владян от Русия воден басейн. Идеята е, че мостът на процедура блокира корабоплаването през протока и концентрира целия трафик в дребен сектор, прецизно (и не изключително легално) следен от съветската брегова защита. Формалният мотив за безкрайните инспекции, които засягат основно украинските и ориентираните към Украйна кораби, е отбраната на Керченския мост от " диверсанти ". Именно прекосяването през тази зона предизвика рисковия случай с завладяването на двата украински военни катера и ескортирания от тях влекач.

Морският конфликт сред Русия и Украйна в действителност изважда на повърхността нещо, което се случва към този момент от известно време. Според представители на локалния бизнес районът е станал неизвестен измежду непознатите транспортни компании още преди няколко месеца. " Собствениците на кораби не желаят да работят с Бердянск. Клиентите отхвърлят да рискуват дали ще съумеят да минат (през протока) ", разяснява пред Reuters Денис Русин, изпълнителен шеф на компанията Ascet Shipping – транспортна компания, която главно работи със Съединени американски щати. " За нас това беше най-лошата седмица от години. Клиентите стопираха да обмислят опцията за сключване на контракти за доставка през януари, да не приказваме за февруари или напролет ", добавя предприемачът.

В момента неговата компания е понижила тримесечната си прогноза за превозване на пшеница от 200 хиляди на 50 хиляди тона или даже цялостно прекъсване на работа. Според Дмитрий Сологуб, зам.-директор на украинската централна банка, пристанищата на Азовско море дават отговор за сред 2 и 3 на 100 от земеделския експорт на страната. " Но за югоизточния Запорожки район, населяван от 1.8 млн. души, този експорт е сериозно значим ", добавя той пред Reuters.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР