12 май 1820 г. - Ражда се Флорънс Найтингейл, Дамата с лампата
Флорънс Найтингейл е британска здравна сестра, създател и статистик, и публичен активист. Тя е вярвала, че Бог й е дал призванието да е здравна сестра. Става известна с нейната пионерска работа в региона на здравната грижа, предоставяна от сестри по време на Кримската война, през която се грижи за ранени бойци. Била е наричана " Дамата с лампата ", поради късните обиколки, които е правила през нощта, написа obekti.bg.
Найтингейл слага основите на професионалната сестринска грижа със основаването през 1860 на учебно заведение за сестри Болница Сейнт Томас в Лондон, първото светско учебно заведение за сестри в света, в този момент част от Кингс Колидж (Лондон). Международният ден на здравната сестра, който се чества по целия свят, е на датата на нейния рожден ден.
Флорънс Найтингейл е родена на 12 май 1820 година във Флоренция. В интервала 1837 - 1839 пътешества с родителите си из Европа. През 1849 посещава Институт диаконис в Кайзерверт (Германия) и се връща в Англия с твърдото желание да стане милосърдна сестра. През 1853 стартира да ръководи неголяма частна болница на Харли Стрийт в Лондон.
През октомври 1854, в интервал на Кримската война, Флорънс, дружно с 38 помощници, измежду които има монахини и милосърдни сестри, се насочва към полевите лечебни заведения, първоначално в Скутари (Турция), а по-късно и в Крим. Последователно организира правилата на санитарството и грижата за ранените. В резултат, за по-малко от 6 месеца смъртността в лазаретите спада от 42 до 2,2 %.
През 1856 година със свои пари Флорънс издига в Крим огромен кръст от бял мрамор в памет на бойците, лекарите и медицинските сестри, починали в Кримската война.
Кримската война прави Флорънс национална героиня. Връщащите се от фронта бойци описват митове за нея, наричайки я " дамата със светилника ", защото през нощите с лампа в ръка, тя като добър ярък ангел, сама обхожда палатките с болните.
След връщането й в Англия през 1856 на Найтингейл е предоставено да реорганизира армейската здравна работа. През 1857г. държавното управление заделя средства за организация на комисия по осъществяване на нужните промени. През 1859г. боен министър става още веднъж Хърбърт, с негова помощ Флорънс Найтингейл съумява да реализира това, което желае - лечебните заведения са снабдени със системи за вентилация и канализация, болничният личен състав наложително минава през нужната подготовка, в лечебните заведения се вкарва строга статистическа обработка на цялата информация. Организирана е и военно-медицинска школа, а в войска стартира разяснителна работа за значимостта на профилактиката на заболяванията.
Найтингейл е способна математичка, занимава се и със статистически проучвания. Става модернист в потреблението на методите на инфографиката в статистиката, в частност, кръгови (секторни) диаграми. През 1859 година е определена за член на Кралското статистическо общество и след това става почетен член на Американската статистическа асоциация.
Тя написа няколко книги — " Бележки за факторите, влияещи на здравето, успеваемостта и ръководството на лечебните заведения на английската войска " (Notes on Matters Affecting the Health, Efficiency and Hospital Administration of the British Army, 1858) и " Как да се грижим за болните " (Notes on Nursing: What It Is and What It Is Not, букв. Бележки върху здравната грижа за медицински сестри: какво е и какво не е?, 1860).
През 1910 година Флоранс Найтингел предлага следния текст на Сестринската клетва:
" Тържествено давам обещание пред Бога и в наличието на това заседание да прекарам живота си в непорочност и правилно да упражнявам специалността си. Ще страня от всичко, което е злонамерено и гибелно и не ще взема, нито умишлено ще раздам, някое нездравословно лекарство. Ще направя всичко, което зависи от мене, да подкрепям и издигам положението на специалността и ще държа в загадка всички поверени ми случки, както и всички фамилни работи, пристигнали до моето схващане, при упражняване на специалността ми. Ще се трудя почтено да оказвам помощ на лекаря в работата му и ще отдам себе си за благосъстоянието на тези, които са оставени на моята грижа. "
По време на войната Найтингейл съумява да събере посредством подписка огромна сума пари, с които през 1860 провежда първото в света учебно заведение за милосърдни сестри при болничното заведение " Свети Тома " в Лондон. Скоро випускници на това учебно заведение стартират да основават аналогичени институции и в други лечебни заведения.
Умира на 90-годишна възраст, в съня си, в Лондон на 13 август 1910. Предложението да бъде заровена в Уестминстърското абатство е отклонена от нейните родственици, и тя е заровена в църквата " Св.Маргарет " в Хампшър.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
254 година — Папа Стефан I наследява папа Луций I като 23-и папа.
1364 година — В Краков, Полша, е учреден най-старият полски университет, Ягелонския университет.
1551 година — В Лима, Перу, е учреден Националният университет Сан Маркос - най-старият университет в Америка.
1876 година — В Тетевенския Балкан при засада е погубен Георги Бенковски, един от водачите на Априлското въстание.
1881 година — В Северна Африка Тунис става френски протекторат.
1926 година — Норвежецът Руал Амундсен, италианецът Умберто Нобиле и американецът Линкълн Елсуърт прекосяват Северния полюс с самолет.
1937 година — Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън са коронясани за крал и кралица на Обединеното кралство на Англия и Северна Ирландия.
1945 година — Влиза в действие наредбата-закон за гражданския брак.
1949 година — Студената война: Съветският съюз подвига Берлинската обсада.
1957 година — Българският състезателен тотализатор стартира своята активност с игра на СПОРТ ТОТО 1.
1965 година — Съветският галактически уред Луна 5 се разрушава на Луната.
2001 година — За първи път се излъчва шоуто Стани богат.
2008 година — При Земетресение в Съчуан, Китай, умират повече от 69 000 души, други 374 000 са ранени, а към 4,8 милиона стават бездомни.
Родени
1496 година — Густав I, крал на Швеция († 1560 г.)
1590 година — Козимо II Медичи, популярен херцог на Тоскана († 1621 г.)
1670 година — Август II, крал на Полша († 1733 г.)
1803 година — Юстус декор Либих, немски химик († 1873 г.)
1815 година — Анастасия Димитрова, българска учителка († 1894 г.)
1828 година — Данте Габриел Росети, британски стихотворец, преводач и живописец († 1882 г.)
1830 година — Алексей Саврасов, съветски художник-пейзажист, передвижник († 1897 г.)
1842 година — Жул Масне, френски композитор († 1912 г.)
1895 година — Джиду Кришнамурти, индийски мъдрец († 1986 г.)
1900 година — Хелене Вайгел, немски актриса († 1971 г.)
1907 година — Катрин Хепбърн, американска актриса († 2003 г.)
1910 година — Джулиета Симионато, италианска оперна певица († 2010 г.)
1919 година — Дейвид Маунтбатън, трети маркиз на Милфорд Хейвън († 1970 г.)
1921 година — Йозеф Бойс, немски художник († 1986 г.)
1924 година — Кларибел Алегрия, салвадорска писателка
1933 година — Андрей Вознесенски, съветски стихотворец († 2010 г.)
1937 година — Джордж Карлин, американски комедиант и артист († 2008 г.)
1937 година — Младен Григоров, български доктор
1938 година — Андрей Амалрик, руски публицист, историк и политически отстъпник
1946 година — Даниел Либескинд, американски проектант
1950 година — Брус Бокслайтнър, американски артист
1950 година — Гейбриъл Бърн, ирландски артист
1956 година — Радосвета Василева, българска актриса
1957 година — Шериф Коневич, босненски поп-фолк реализатор
1962 година — Емилио Естевес, американски артист
1966 година — Бебел Жилберто, бразилска певица
1966 година — Стивън Болдуин, американски артист
1968 година — Тони Хоук, американски скейтбордист
1973 година — Макензи Астин, американски артист
1975 година — Емил Чолаков, български метеоролог
1977 година — Греъм Дот, шотландски състезател на снукър
1983 година — Виржини Разано, френска тенисистка
1988 година — Марсело, бразилски футболист
1992 година — Малкълм Дейвид Кели, американски артист
Починали
1003 година — Силвестър II, римски папа (* ок. 946)
1012 година — Сергий IV, римски папа (* неизв.)
1357 година — Алфонсо IV, крал на Португалия
1859 година — Сергей Аксаков, съветски публицист и публичен деятел (* 1791 г.)
1876 година — Генадий Велешки, български свещеник (* 1800 г.)
1876 година — Георги Бенковски, български бунтовник (* 1843 г.)
1884 година — Бедржих Сметана, чешки композитор (* 1824 г.)
1889 година — Михаил Салтиков-Шчедрин, съветски сатирик (* 1801 г.)
1894 година — Екатерина Михайловна, велика съветска княгиня (* 1827 г.)
1904 година — Вангел Георгиев, гръцки андартски капитан (* 1876 г.)
1905 година — Атанас Тешовски, български бунтовник (* 1860 г.)
1927 година — Вилхелм Томсен, датски лингвист (* 1842 г.)
1935 година — Йозеф Пилсудски, полски общественик (* 1867 г.)
1957 година — Ерих декор Щрохайм, австрийски режисьор и артист (* 1885 г.)
1970 година — Нели Закс, немска писателка, Нобелов лауреат (* 1891 г.)
1986 година — Елизабет Бергнер, немска артистка (* 1897 г.)
2001 година — Алексей Туполев, руски авиоконструктор (* 1925 г.)
2001 година — Диди, бразилски футболист (* 1929 г.)
2001 година — Пери Комо, американски артист (* 1912 г.)
2006 година — Артър Порджис, американски публицист (* 1915 г.)
2006 година — Методий Стратиев, български свещеник (* 1916 г.)
2007 година — Кунка Баева, българска актриса (* 1922 г.)
2008 година — Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата (* 1910 г.)
Празници
Световен ден на медицинските сестри (отбелязва се от 1974 г.)
България — Празник на село Йоаким Груево, за (2012) година Празнува се всяка втора събота на месец май
Найтингейл слага основите на професионалната сестринска грижа със основаването през 1860 на учебно заведение за сестри Болница Сейнт Томас в Лондон, първото светско учебно заведение за сестри в света, в този момент част от Кингс Колидж (Лондон). Международният ден на здравната сестра, който се чества по целия свят, е на датата на нейния рожден ден.
Флорънс Найтингейл е родена на 12 май 1820 година във Флоренция. В интервала 1837 - 1839 пътешества с родителите си из Европа. През 1849 посещава Институт диаконис в Кайзерверт (Германия) и се връща в Англия с твърдото желание да стане милосърдна сестра. През 1853 стартира да ръководи неголяма частна болница на Харли Стрийт в Лондон.
През октомври 1854, в интервал на Кримската война, Флорънс, дружно с 38 помощници, измежду които има монахини и милосърдни сестри, се насочва към полевите лечебни заведения, първоначално в Скутари (Турция), а по-късно и в Крим. Последователно организира правилата на санитарството и грижата за ранените. В резултат, за по-малко от 6 месеца смъртността в лазаретите спада от 42 до 2,2 %.
През 1856 година със свои пари Флорънс издига в Крим огромен кръст от бял мрамор в памет на бойците, лекарите и медицинските сестри, починали в Кримската война.
Кримската война прави Флорънс национална героиня. Връщащите се от фронта бойци описват митове за нея, наричайки я " дамата със светилника ", защото през нощите с лампа в ръка, тя като добър ярък ангел, сама обхожда палатките с болните.
След връщането й в Англия през 1856 на Найтингейл е предоставено да реорганизира армейската здравна работа. През 1857г. държавното управление заделя средства за организация на комисия по осъществяване на нужните промени. През 1859г. боен министър става още веднъж Хърбърт, с негова помощ Флорънс Найтингейл съумява да реализира това, което желае - лечебните заведения са снабдени със системи за вентилация и канализация, болничният личен състав наложително минава през нужната подготовка, в лечебните заведения се вкарва строга статистическа обработка на цялата информация. Организирана е и военно-медицинска школа, а в войска стартира разяснителна работа за значимостта на профилактиката на заболяванията.
Найтингейл е способна математичка, занимава се и със статистически проучвания. Става модернист в потреблението на методите на инфографиката в статистиката, в частност, кръгови (секторни) диаграми. През 1859 година е определена за член на Кралското статистическо общество и след това става почетен член на Американската статистическа асоциация.
Тя написа няколко книги — " Бележки за факторите, влияещи на здравето, успеваемостта и ръководството на лечебните заведения на английската войска " (Notes on Matters Affecting the Health, Efficiency and Hospital Administration of the British Army, 1858) и " Как да се грижим за болните " (Notes on Nursing: What It Is and What It Is Not, букв. Бележки върху здравната грижа за медицински сестри: какво е и какво не е?, 1860).
През 1910 година Флоранс Найтингел предлага следния текст на Сестринската клетва:
" Тържествено давам обещание пред Бога и в наличието на това заседание да прекарам живота си в непорочност и правилно да упражнявам специалността си. Ще страня от всичко, което е злонамерено и гибелно и не ще взема, нито умишлено ще раздам, някое нездравословно лекарство. Ще направя всичко, което зависи от мене, да подкрепям и издигам положението на специалността и ще държа в загадка всички поверени ми случки, както и всички фамилни работи, пристигнали до моето схващане, при упражняване на специалността ми. Ще се трудя почтено да оказвам помощ на лекаря в работата му и ще отдам себе си за благосъстоянието на тези, които са оставени на моята грижа. "
По време на войната Найтингейл съумява да събере посредством подписка огромна сума пари, с които през 1860 провежда първото в света учебно заведение за милосърдни сестри при болничното заведение " Свети Тома " в Лондон. Скоро випускници на това учебно заведение стартират да основават аналогичени институции и в други лечебни заведения.
Умира на 90-годишна възраст, в съня си, в Лондон на 13 август 1910. Предложението да бъде заровена в Уестминстърското абатство е отклонена от нейните родственици, и тя е заровена в църквата " Св.Маргарет " в Хампшър.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
254 година — Папа Стефан I наследява папа Луций I като 23-и папа.
1364 година — В Краков, Полша, е учреден най-старият полски университет, Ягелонския университет.
1551 година — В Лима, Перу, е учреден Националният университет Сан Маркос - най-старият университет в Америка.
1876 година — В Тетевенския Балкан при засада е погубен Георги Бенковски, един от водачите на Априлското въстание.
1881 година — В Северна Африка Тунис става френски протекторат.
1926 година — Норвежецът Руал Амундсен, италианецът Умберто Нобиле и американецът Линкълн Елсуърт прекосяват Северния полюс с самолет.
1937 година — Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън са коронясани за крал и кралица на Обединеното кралство на Англия и Северна Ирландия.
1945 година — Влиза в действие наредбата-закон за гражданския брак.
1949 година — Студената война: Съветският съюз подвига Берлинската обсада.
1957 година — Българският състезателен тотализатор стартира своята активност с игра на СПОРТ ТОТО 1.
1965 година — Съветският галактически уред Луна 5 се разрушава на Луната.
2001 година — За първи път се излъчва шоуто Стани богат.
2008 година — При Земетресение в Съчуан, Китай, умират повече от 69 000 души, други 374 000 са ранени, а към 4,8 милиона стават бездомни.
Родени
1496 година — Густав I, крал на Швеция († 1560 г.)
1590 година — Козимо II Медичи, популярен херцог на Тоскана († 1621 г.)
1670 година — Август II, крал на Полша († 1733 г.)
1803 година — Юстус декор Либих, немски химик († 1873 г.)
1815 година — Анастасия Димитрова, българска учителка († 1894 г.)
1828 година — Данте Габриел Росети, британски стихотворец, преводач и живописец († 1882 г.)
1830 година — Алексей Саврасов, съветски художник-пейзажист, передвижник († 1897 г.)
1842 година — Жул Масне, френски композитор († 1912 г.)
1895 година — Джиду Кришнамурти, индийски мъдрец († 1986 г.)
1900 година — Хелене Вайгел, немски актриса († 1971 г.)
1907 година — Катрин Хепбърн, американска актриса († 2003 г.)
1910 година — Джулиета Симионато, италианска оперна певица († 2010 г.)
1919 година — Дейвид Маунтбатън, трети маркиз на Милфорд Хейвън († 1970 г.)
1921 година — Йозеф Бойс, немски художник († 1986 г.)
1924 година — Кларибел Алегрия, салвадорска писателка
1933 година — Андрей Вознесенски, съветски стихотворец († 2010 г.)
1937 година — Джордж Карлин, американски комедиант и артист († 2008 г.)
1937 година — Младен Григоров, български доктор
1938 година — Андрей Амалрик, руски публицист, историк и политически отстъпник
1946 година — Даниел Либескинд, американски проектант
1950 година — Брус Бокслайтнър, американски артист
1950 година — Гейбриъл Бърн, ирландски артист
1956 година — Радосвета Василева, българска актриса
1957 година — Шериф Коневич, босненски поп-фолк реализатор
1962 година — Емилио Естевес, американски артист
1966 година — Бебел Жилберто, бразилска певица
1966 година — Стивън Болдуин, американски артист
1968 година — Тони Хоук, американски скейтбордист
1973 година — Макензи Астин, американски артист
1975 година — Емил Чолаков, български метеоролог
1977 година — Греъм Дот, шотландски състезател на снукър
1983 година — Виржини Разано, френска тенисистка
1988 година — Марсело, бразилски футболист
1992 година — Малкълм Дейвид Кели, американски артист
Починали
1003 година — Силвестър II, римски папа (* ок. 946)
1012 година — Сергий IV, римски папа (* неизв.)
1357 година — Алфонсо IV, крал на Португалия
1859 година — Сергей Аксаков, съветски публицист и публичен деятел (* 1791 г.)
1876 година — Генадий Велешки, български свещеник (* 1800 г.)
1876 година — Георги Бенковски, български бунтовник (* 1843 г.)
1884 година — Бедржих Сметана, чешки композитор (* 1824 г.)
1889 година — Михаил Салтиков-Шчедрин, съветски сатирик (* 1801 г.)
1894 година — Екатерина Михайловна, велика съветска княгиня (* 1827 г.)
1904 година — Вангел Георгиев, гръцки андартски капитан (* 1876 г.)
1905 година — Атанас Тешовски, български бунтовник (* 1860 г.)
1927 година — Вилхелм Томсен, датски лингвист (* 1842 г.)
1935 година — Йозеф Пилсудски, полски общественик (* 1867 г.)
1957 година — Ерих декор Щрохайм, австрийски режисьор и артист (* 1885 г.)
1970 година — Нели Закс, немска писателка, Нобелов лауреат (* 1891 г.)
1986 година — Елизабет Бергнер, немска артистка (* 1897 г.)
2001 година — Алексей Туполев, руски авиоконструктор (* 1925 г.)
2001 година — Диди, бразилски футболист (* 1929 г.)
2001 година — Пери Комо, американски артист (* 1912 г.)
2006 година — Артър Порджис, американски публицист (* 1915 г.)
2006 година — Методий Стратиев, български свещеник (* 1916 г.)
2007 година — Кунка Баева, българска актриса (* 1922 г.)
2008 година — Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата (* 1910 г.)
Празници
Световен ден на медицинските сестри (отбелязва се от 1974 г.)
България — Празник на село Йоаким Груево, за (2012) година Празнува се всяка втора събота на месец май
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ