Експериментална ваксина за икономиката
Финасновия министър Владислав Горанов даде обещание спомагателни ограничения в случай че се реши, че има потребност
© Надежда Чипева Правителството разгласи пакет от стопански ограничения за 2 милиарда лева от бюджета, който да тушира отрицателните резултати от ковид. Те обаче наподобяват тромави и незадоволителни за компаниите. Ако не се промени, схемата за субсидирана претовареност няма да проработи.
Неефективни, незадоволителни, неразбираеми. Това са част от оценките за икономическите ограничения на държавното управление ден откакто бяха показани публично на 24 март. Те идват две седмици откакто беше оповестено изключително състояние, а бизнес интензивността в страната, с дребни изключения, стартира да замира.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Накратко - пакетът е повече от непретенциозен в съпоставяне даже със сходните стопански системи от района (виж стр. 22). От държавния бюджет се заделят 2.2 милиарда лева, като най-голямата част от тази сума (около 1 милиарда лева.) е за механизма за субсидирана претовареност по схемата 60/40. Още 700 млн. лева ще бъдат ориентирани към ББР за гарантиране на фирмени заеми и безлихвени заеми за служащи през комерсиалните банки. И тримесечна почивка за налог облага. Правителството дава и 500 млн. лева, само че те са за спомагателни хонорари в държавния бранш - на медицинските чиновници, полицията и армията.
В предложенията на държавното управление обаче липсват едни от най-бързите и работещи ограничения, които могат да обезпечат директна ликвидност на бизнеса, като да вземем за пример отлагането на повече обществени заплащания отвън налог облага за компаниите или най-малко събаряне на голямата наказателна рента от 10%. Засега няма и изясненост какво тъкмо ще предложат банките. Няма и нито една мярка към самоосигуряващите се - притежатели на малък и семеен бизнес, занаятчии, свободни специалности. Става дума за към 200 хиляди души, които не могат да се записват в бюрата по труда и да получават помощ, даже бизнесът им да банкрутира.
Схемата 60/40 или 40/60
Най-мащабната мярка към този момент е концепцията страната да поема част от заплатата на чиновници, които бизнесът, заставен да затвори краткотрайно поради рестриктивните мерки, желае да задържи. Според първичния вид на плана на държавното управление обезщетения от страната трябваше да получат относително стеснен кръг директно наранени работодатели - единствено тези, които са прекратили активността си въз основа на акт на държавен орган, т.е. заведения, заведения за хранене, развлечения, спорт. Това обаче провокира голям брой рецензии от страна на бизнеса и общественият министър Деница Сачева разгласи, че се приготвят промени. Според последния временен вид на постановлението кръгът на компаниите е доста уголемен - включени са и промишлеността, строителството, цялата търговия, рекламният и PR бизнесът, издателската активност. Премахнати са и някои от условията, като да вземем за пример да се продължи изплащането на цялостните заплати 3 месеца след приемането на помощта, като е облекчено и условието за отговорности за налози.
Въпреки това съгласно работодателите схемата отново е неработеща и би трябвало да има спомагателни промени. " Подкрепата, каквато и да е тя, би трябвало да е за всички наранени - да вземем за пример с повече от 20% спад на продажбите. Но препоръчаният модел няма да работи, защото е неправдив - той подсигурява цялостни заплати за хора, които не работят, до момента в който тези, които въпреки всичко са в заводите, може да получат понижени заплати ", разяснява ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев пред " Капитал ". По думите му предлагането не е работещо и по друга причина: " Да, страната поема тези 60%, само че другите се заплащат от компанията, която на процедура е спряла. Фирмата няма от кое място да генерира тези пари, тъй като не работи. Няма скъпи коли в дребните компании. Българският бизнес не са концесионерите, монополистите и абонираните за публични поръчки ", споделя той.
Но даже и да се пренебрегне всичко казано дотук, сметката по схемата демонстрира, че тя не е напълно преференциална. От позиция на работодателите тя не е 60% от страната и 40% от тях, а тъкмо противоположното - поради дължимите осигуровки върху цялата сума на възнаграждението. Много компании обаче се договарят със своите чиновници за чиста сума, след налози и осигуровки. Ако сметката се направи по този метод, тогава помощта от страната ще е даже под 20% от целия разход за заплата. " Когато имате заплащане 1000 лева, работодателят дължи жестоко още 200 лева за осигурителни вноски. Работникът също дължи своята част за осигурителни вноски, както и налог, т.е. идващия месец работодателят би трябвало да върне към 40%, или 400 лева, назад в хазната. Реалната помощ е в размер на към 20%. Получава се накриво очакване ", обясни пред Българска национална телевизия Мария Минчева, която е шеф на дирекция " Правна " в БСК.
Катя Крънчева от счетоводна адвокатска фирма " К и К " пресмята, че общите разноски за един чиновник с брутна заплата 1000 лева по в този момент известната скица за държавна помощ биха били 1767 лева Ако вместо това служащият бъде скъсен, сумата е минимум 2137 лева Разбира се, сходно решение зависи от доста други фактори, които имат освен финансово измерение.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
ББР - за многообразие употребена по предопределение
Концепцията да се употребява държавната насърчителна банка като механизъм за трансмисия на ликвидност от държавното управление към финансовия бранш, бизнеса и семействата не е надалеч от мозъка. Практически буквално същото ползва примерно и Германия. Затова към нарастването на капитала на Българската банка за развиване със 700 млн. лева няма концептуален проблем, а в случай че има несъгласия, те са главно поради противоречивия имидж на мениджмънта на държавната банка и навиците му да подкрепя единствено съответни близки до властта компании.
Този път, наподобява, са взети задоволително ограничения това да не се случи или най-малко да бъде минимализирано. Според оповестения проект от държавното управление към този момент гласуваното нарастване със 700 млн. лева ще се употребява единствено за осъществяване на ограничения за подкрепяне на стопанската система по отношение на епидемията от COVID-19. А съответно това са:
500 млн. лева за портфейлни гаранции за банките, което да им разреши да дават по-гъвкави условия за бизнес заеми. Идеята е това да обхване и сегашни, и нови заеми, като на база на гаранцията да се реализира общ резултат към 2 милиарда лева обезпечен портфейл. В решението на Министерския съвет е написано, че се цели обезпечаване на достъп до финансиране за поддържане на оборота и активността на дребни и междинни компании, което би трябвало да ограничи изкушенията сумата да потъне в няколко едри компании на обичани олигарси. По уверенията на икономическия министър Емил Караниколов по схемата ще се поема към 25% от риска, само че в някои случаи и повече.
200 млн. лева за безлихвени заеми за чиновници в неплатен отпуск. Идеята е, от една страна, да се подкрепят хората краткотрайно без приходи, а от друга, да се подтикват фирмите да не ги редуцират. Предвидено е месечно да може да се усвоява сума до 1500 лева, което е над междинната заплата в страната. Единственото условие ще е кредитополучателят да има трудов контракт (вероятно и някакъв документ, че е в неплатен отпуск). Няма да се гледа дали лицето има и други отговорности, като ще се разчита то да може след края на рецесията последователно да изплати отговорностите си от трудовите си приходи. Отделно при анонсирането им финансовият министър Владислав Горанов разгласи, че се планува да се усили административният потенциал на ББР, в това число и на управлението й. Това може да значи назначение на нови лица в борда, които да съблюдават за канализирането на средствата. Друг вербален ангажимент на ръководещите е при потребност и при продължение на изключителните ограничения стратегиите да се подсилят с спомагателен запас.
А за какво единствено налог облага
Повечето страни предложиха и пакет от данъчни промени, които най-общо целят да оставят ликвидност в бизнеса и да понижат административната му тежест. В България се отсрочва срокът за заплащане на налог облага за 2019 година с три месеца до 30 юни. Освен това фирмите ще могат да предвиждат сами предплатените си вноски за първите две тримесечия на 2020 година До средата на годината се отсрочва и срокът за подаване на заявления и доплащане на налог общ приход от аграрни производители и еднолични търговци. Така по калкулации на държавното управление бюджетът няма да получи през идващите три месеца 600 млн. лева
Тези две отстъпки обаче са скромни. При засилващата се липса на ликвидност страната би могла да помогне, като понижи лихвата за веселба върху данъчните отговорности или най-малко на част от тях, като да вземем за пример обществените осигуровки. Това на процедура ще остави краткотрайно повече запас на компаниите и също ще им разреши да запазят работни места.
И въпреки всичко
Бързо изследване на Българската търговско-промишлена палата измежду 300 компании демонстрира, че малко под ⅔ от тях ще опитат да запазят чиновниците си точно посредством държавните антикризисни ограничения. Пак подобен дял сдружения ще се опитат да спасят хората си посредством усъвършенстване на разноските. Анкетата подсказва и в каква друга посока може да насочи напъните си страната, в случай че желае да помогне, и то без да влага бюджетен запас - компаниите държат най-вече на обезпеченото напредване на артикули и първични материали из Европа, с цел да не се попречват износът и вносът. А най-добре е да има оптималната изясненост във връзка с продължителността на замръзването или най-малко небосвод за идващите 1-2 месеца.
© Надежда Чипева Правителството разгласи пакет от стопански ограничения за 2 милиарда лева от бюджета, който да тушира отрицателните резултати от ковид. Те обаче наподобяват тромави и незадоволителни за компаниите. Ако не се промени, схемата за субсидирана претовареност няма да проработи.
Неефективни, незадоволителни, неразбираеми. Това са част от оценките за икономическите ограничения на държавното управление ден откакто бяха показани публично на 24 март. Те идват две седмици откакто беше оповестено изключително състояние, а бизнес интензивността в страната, с дребни изключения, стартира да замира.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Накратко - пакетът е повече от непретенциозен в съпоставяне даже със сходните стопански системи от района (виж стр. 22). От държавния бюджет се заделят 2.2 милиарда лева, като най-голямата част от тази сума (около 1 милиарда лева.) е за механизма за субсидирана претовареност по схемата 60/40. Още 700 млн. лева ще бъдат ориентирани към ББР за гарантиране на фирмени заеми и безлихвени заеми за служащи през комерсиалните банки. И тримесечна почивка за налог облага. Правителството дава и 500 млн. лева, само че те са за спомагателни хонорари в държавния бранш - на медицинските чиновници, полицията и армията.
В предложенията на държавното управление обаче липсват едни от най-бързите и работещи ограничения, които могат да обезпечат директна ликвидност на бизнеса, като да вземем за пример отлагането на повече обществени заплащания отвън налог облага за компаниите или най-малко събаряне на голямата наказателна рента от 10%. Засега няма и изясненост какво тъкмо ще предложат банките. Няма и нито една мярка към самоосигуряващите се - притежатели на малък и семеен бизнес, занаятчии, свободни специалности. Става дума за към 200 хиляди души, които не могат да се записват в бюрата по труда и да получават помощ, даже бизнесът им да банкрутира.
Схемата 60/40 или 40/60
Най-мащабната мярка към този момент е концепцията страната да поема част от заплатата на чиновници, които бизнесът, заставен да затвори краткотрайно поради рестриктивните мерки, желае да задържи. Според първичния вид на плана на държавното управление обезщетения от страната трябваше да получат относително стеснен кръг директно наранени работодатели - единствено тези, които са прекратили активността си въз основа на акт на държавен орган, т.е. заведения, заведения за хранене, развлечения, спорт. Това обаче провокира голям брой рецензии от страна на бизнеса и общественият министър Деница Сачева разгласи, че се приготвят промени. Според последния временен вид на постановлението кръгът на компаниите е доста уголемен - включени са и промишлеността, строителството, цялата търговия, рекламният и PR бизнесът, издателската активност. Премахнати са и някои от условията, като да вземем за пример да се продължи изплащането на цялостните заплати 3 месеца след приемането на помощта, като е облекчено и условието за отговорности за налози.
Въпреки това съгласно работодателите схемата отново е неработеща и би трябвало да има спомагателни промени. " Подкрепата, каквато и да е тя, би трябвало да е за всички наранени - да вземем за пример с повече от 20% спад на продажбите. Но препоръчаният модел няма да работи, защото е неправдив - той подсигурява цялостни заплати за хора, които не работят, до момента в който тези, които въпреки всичко са в заводите, може да получат понижени заплати ", разяснява ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев пред " Капитал ". По думите му предлагането не е работещо и по друга причина: " Да, страната поема тези 60%, само че другите се заплащат от компанията, която на процедура е спряла. Фирмата няма от кое място да генерира тези пари, тъй като не работи. Няма скъпи коли в дребните компании. Българският бизнес не са концесионерите, монополистите и абонираните за публични поръчки ", споделя той.
Но даже и да се пренебрегне всичко казано дотук, сметката по схемата демонстрира, че тя не е напълно преференциална. От позиция на работодателите тя не е 60% от страната и 40% от тях, а тъкмо противоположното - поради дължимите осигуровки върху цялата сума на възнаграждението. Много компании обаче се договарят със своите чиновници за чиста сума, след налози и осигуровки. Ако сметката се направи по този метод, тогава помощта от страната ще е даже под 20% от целия разход за заплата. " Когато имате заплащане 1000 лева, работодателят дължи жестоко още 200 лева за осигурителни вноски. Работникът също дължи своята част за осигурителни вноски, както и налог, т.е. идващия месец работодателят би трябвало да върне към 40%, или 400 лева, назад в хазната. Реалната помощ е в размер на към 20%. Получава се накриво очакване ", обясни пред Българска национална телевизия Мария Минчева, която е шеф на дирекция " Правна " в БСК.
Катя Крънчева от счетоводна адвокатска фирма " К и К " пресмята, че общите разноски за един чиновник с брутна заплата 1000 лева по в този момент известната скица за държавна помощ биха били 1767 лева Ако вместо това служащият бъде скъсен, сумата е минимум 2137 лева Разбира се, сходно решение зависи от доста други фактори, които имат освен финансово измерение.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
ББР - за многообразие употребена по предопределение
Концепцията да се употребява държавната насърчителна банка като механизъм за трансмисия на ликвидност от държавното управление към финансовия бранш, бизнеса и семействата не е надалеч от мозъка. Практически буквално същото ползва примерно и Германия. Затова към нарастването на капитала на Българската банка за развиване със 700 млн. лева няма концептуален проблем, а в случай че има несъгласия, те са главно поради противоречивия имидж на мениджмънта на държавната банка и навиците му да подкрепя единствено съответни близки до властта компании.
Този път, наподобява, са взети задоволително ограничения това да не се случи или най-малко да бъде минимализирано. Според оповестения проект от държавното управление към този момент гласуваното нарастване със 700 млн. лева ще се употребява единствено за осъществяване на ограничения за подкрепяне на стопанската система по отношение на епидемията от COVID-19. А съответно това са:
500 млн. лева за портфейлни гаранции за банките, което да им разреши да дават по-гъвкави условия за бизнес заеми. Идеята е това да обхване и сегашни, и нови заеми, като на база на гаранцията да се реализира общ резултат към 2 милиарда лева обезпечен портфейл. В решението на Министерския съвет е написано, че се цели обезпечаване на достъп до финансиране за поддържане на оборота и активността на дребни и междинни компании, което би трябвало да ограничи изкушенията сумата да потъне в няколко едри компании на обичани олигарси. По уверенията на икономическия министър Емил Караниколов по схемата ще се поема към 25% от риска, само че в някои случаи и повече.
200 млн. лева за безлихвени заеми за чиновници в неплатен отпуск. Идеята е, от една страна, да се подкрепят хората краткотрайно без приходи, а от друга, да се подтикват фирмите да не ги редуцират. Предвидено е месечно да може да се усвоява сума до 1500 лева, което е над междинната заплата в страната. Единственото условие ще е кредитополучателят да има трудов контракт (вероятно и някакъв документ, че е в неплатен отпуск). Няма да се гледа дали лицето има и други отговорности, като ще се разчита то да може след края на рецесията последователно да изплати отговорностите си от трудовите си приходи. Отделно при анонсирането им финансовият министър Владислав Горанов разгласи, че се планува да се усили административният потенциал на ББР, в това число и на управлението й. Това може да значи назначение на нови лица в борда, които да съблюдават за канализирането на средствата. Друг вербален ангажимент на ръководещите е при потребност и при продължение на изключителните ограничения стратегиите да се подсилят с спомагателен запас.
А за какво единствено налог облага
Повечето страни предложиха и пакет от данъчни промени, които най-общо целят да оставят ликвидност в бизнеса и да понижат административната му тежест. В България се отсрочва срокът за заплащане на налог облага за 2019 година с три месеца до 30 юни. Освен това фирмите ще могат да предвиждат сами предплатените си вноски за първите две тримесечия на 2020 година До средата на годината се отсрочва и срокът за подаване на заявления и доплащане на налог общ приход от аграрни производители и еднолични търговци. Така по калкулации на държавното управление бюджетът няма да получи през идващите три месеца 600 млн. лева
Тези две отстъпки обаче са скромни. При засилващата се липса на ликвидност страната би могла да помогне, като понижи лихвата за веселба върху данъчните отговорности или най-малко на част от тях, като да вземем за пример обществените осигуровки. Това на процедура ще остави краткотрайно повече запас на компаниите и също ще им разреши да запазят работни места.
И въпреки всичко
Бързо изследване на Българската търговско-промишлена палата измежду 300 компании демонстрира, че малко под ⅔ от тях ще опитат да запазят чиновниците си точно посредством държавните антикризисни ограничения. Пак подобен дял сдружения ще се опитат да спасят хората си посредством усъвършенстване на разноските. Анкетата подсказва и в каква друга посока може да насочи напъните си страната, в случай че желае да помогне, и то без да влага бюджетен запас - компаниите държат най-вече на обезпеченото напредване на артикули и първични материали из Европа, с цел да не се попречват износът и вносът. А най-добре е да има оптималната изясненост във връзка с продължителността на замръзването или най-малко небосвод за идващите 1-2 месеца.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ