Финансистът Левон Хампарцумян, който стана „Банкер на 2018 г.” коментира

Финансистът Левон Хампарцумян, който стана „ Банкер на 2018 г.” разяснява казусът с хроничната беднотия в предаването „ Тази неделя” по bTV. По думите му страната ни постоянно е била най-бедната страна в Европа, даже по времето на комунизма.

„ През 1944 година България е на същото икономическо състояние като Дания – селскостопански страни с първи проблясъци на промишленост. След това едно развиване на социализъм ни докарва през 1990 година да сме в стопански банкрут. Не последните 30 години са ни вкарали в пакост, а предходните 50 плюс идващите 30”, сподели Хампарцумян.

Банкерът съобщи, че поради систематичното недофинансиране на образованието има към 1 млн. души, които са функционално необразовани.

„ На тези хора даже да им предложиш работа, нямат обикновената подготовка да я свършат. Ако преди 30 години се хванеше един не доста просветен човек – след 3 месечен курс, той става тракторист. Днес един трактор коства 30 млн. евро, а таблото му е малко по-просто от това на аероплан – не може с три месеца да се научиш”, уточни банкерът.

Финансистът съобщи, че е значимо да има огромна междинна класа и подобаваща инфраструктура, с цел да се увеличи стандартът на живот в България.

Хампарцумян съпостави метода на живот на семейство Баневи с този на френската кралица Мария Антоанета, която е останала в историята с изявлението си „ Като нямате самун – яжте пасти”.

„ Арогантното ползване в едно оскъдно общество е толкоз безвкусно и недопустимо. (…) Аз като отговарях за приватизацията на тях нищо не съм им продавал. Според мен, това което са правили е било в границите на законите, такива каквито са ги писали тогава. Апетитът идва с яденето, с времето са създали неща, които също ги написа в законите, само че в Наказателния кодекс”, съобщи Хампарцумян.

Банкерът съобщи, че българската стопанска система през последните години пораства. Банките съумяват да покрият старите си задължения и да бъдат на облага. Хампарцумян разяснява и изявлението на шефа на Асоциацията на банките Петър Андронов, че идва краят на ниските лихви.

„ Ниските лихви, който виждахме последните години, бяха мярка за стимулиране на стопанската система за излизане от рецесията, завъртане на колелото. Тази парична маса, при заплаха от инфлация се изтегля и би трябвало лихвите да тръгнат нагоре. Това е методът, по който централните банки прибират парите, които са напечатани, с цел да подтикват стопанските системи в неприятните години. Не се чака внезапно повишение, с цел да не се основава потрес в икономиката”, сподели Хампарцумян.