Гражданите на древния Мисионис обитавали сгради, подобни на днешните блокове
Финал на тримесечните археологически разкопки в античния феодален град край Търговище
Приключиха тримесечните археологически изследвания на античния и феодален град Мисионис край Търговище. Както е известно, те се водят от търговищкия археолог Стефан Иванов под научното управление на проф. Николай Овчаров. Тези най-мащабни провеждани в миналото разкопки станаха вероятни, с помощта на това, че Мисионис бе включен в листата на шестте предпочитани обекта в България, финансирани особено от страната предвид на развиването на културния туризъм.
През 2020 година бе разкрита прелестната резиденция на епископите на Мисионис от V-VІ в., почитатели на кръстителя на днешните земи на Североизточна България деятел Андрей Първозвани. През тази година ние проникнахме навътре в града. Оказа се, че там, под пълен пласт пръст и гъста гора, се намират останките на величествени жилищни и публични здания от късноантичната ера. Жилищните постройки са с дължина до 20 м и се издигали на два и повече етажи. В римската архитектура те се наричали „ инсули” и са наподобявали днешните жилищни блокове. Разкопките демонстрират, че постройките се намират сред много необятни улици, водели към централния площад на града. Така през V-VІ в., притиснати от непрекъснатите безчовечен нашествия, архитектите на Римската империя съумяват да проектират и изградят същински древен град в суровите планински условия! Това към този момент бе установено във великия Перперикон в Източните Родопи, а в този момент се записва в неговия другар – „ Северния Перперикон” Мисионис.
Находките от тези „ инсули” демонстрират богатия обичай на жителите от този интервал. Става дума за монети, украшения и други предмети. Както и на други места, изненадва голямото количество на стъклени чаши за пиянство на вино. Направените проучвания в модерните лаборатории на огромния цех за стъкло „ Шишеджам” демонстрират, че античните стъклопроизводители са локални хора и са имали невероятни умения.
Късноантичният Мисионис е имал собствен заслужен правоприемник – построеният през Х-ХІV в. феодален български град, преименуван със звучното българско наименование Косово. Археологическите изследвания демонстрират, че той е бил един от значимите градове на Второто българско царство – пазач на подстъпите на столицата Търновград. Градът е бил огромен и гъсто обитаем, само че на цветущия живот е комплициран край при османското настъпление след тежка блокада през 1395 година Както към този момент сме посочвали, тогава Мисионис-Косово е една от крепостите, чиито гарнизон се бори до последно „ за вярата на цар Иван Шишман” и този факт е маркиран с удивление даже от османския хронист Мехмед Нешри.
Останки от жестокото стълкновение се откриват на всички места при нашите разкопки. Тази година са впечатляващи сребърните монети на последния български цар Иван Шишман, намирани паралелно със сребърните акчета на завоевателя – султан Мурад І. Интересни са няколко групови находки от оръжие и разнообразни сечива, заровени на дребна дълбочина. Очевидно бранителите на крепостта се пробвали да запазят в последния миг най-ценното от своето имущество, когато нападателите проникнали през крепостните стени.
При разкопките единствено от тази година са открити близо 500 забележителни находки, които биха могли да сформират една междинна по величина музейна експозиция. Сред тях обаче се откроява един неповторим предмет, носещ в себе си и доста история. Става дума за грациозен мъжки сребърен пръстен с изящна декорация от гранули. Най-важно е обаче, че касетата му е куха, а настрана има едвам забележима дупчица.
Ние сме улеснени в тълкуването, тъй като накитът е безусловно близнак на една находка от 2013 година Тогава доцент Бони Петрунова (днес шеф на Националния исторически музей) оповестява сензационно от средновековния град Калиакра, че там е открит първият по рода си пръстен-убиец. Той е с куха касета и дупчица за изтичане или изсипване на отрова. Петрунова прецизира, че най-вероятно става дума за арсеник, внасян от Италия. Веществото предизвиквало стомашно-чревни разстройства, сходни на признаците на холерата. Тя е безапелационна, че през ХІV в. в България са осъществявани политически убийства благодарение на токсини. Според нея най-голяма е вероятността пръстенът да е обвързван с спора сред Добротица и неговият наследник Иванко Тертер, защото е известно, че те таели мощна ненавист между тях. Това е най-старият случай на потвърдено серийно ликвидиране. С това се изясняват доста от неизяснените смъртни случаи на нос Калиакра измежду благородници и аристократи, близки до диктатор Добротица.
Пръстенът от Мисионис е същият, единствено че е от по-благороден метал – сребро. И може би в действителност Бони Петрунова е права, поради известните исторически образци от епохата. Има съмнения, че посредством отрова са отстранени царете Петър и Калоян, управлявали в края на ХІІ и началото на ХІІІ в. По подобен метод умира в 1246 година малолетният цар Коломан І, който съгласно летописеца умира ненадейно „ от пиво, донесено му от съперника, в което скрито е била излята отрова. ”В 1277 година по този начин е отхвърлен от подлата кралица Мария кандидата за престола мощен диктатор Яков Светослав. Тя сякаш го осиновява, само че след това „ подло го измами и... подло го уби”.
А по какъв начин е ставало това научаваме от един съветски ръкопис от ХІ в., разказващ за мъчителната гибел на княз Ростислав Владимирович. Византийският наместник в Крим го поканил на гуляй, само че в действителност желае да го отстрани от дълго време: „ Веднъж, когато Ростислав пируваше с дружината си, наместникът сподели – „ Княже, желая да пия за теб!” Князът отвърна – „ Пий!” Онзи отпи половината от чашата, а останалата половина даде на княза да я изпие. Незабелязано натопи в чашата палеца си, а под нокътя си бе поставил смъртоносна отрова. И по този начин я съобщи на княза, обричайки го на гибел не по-късно от седем дни”.
Вероятно по сходен метод са работили и посредством въпросните пръстени-убийци. Такива са били практиките през епохата в цяла Европа. Прочута е репликата на папа Александър VI, роден като Родриго де Борджия (1431-1503): „ Войните се печелят не от армии и злато, а от готвачите в кухнята и сервитьорите на вечерята. Необходимо е напълно малко, с цел да можете да излеете капка отрова в бъчвата с мед.” Но най-изпечените убийци с такива начини са децата на Александър VI Чезаре и Лукреция Борджия. Чезаре осъществявал подлите си проекти с пръстен, който той в никакъв случай не свалял от ръката си и наричал „ Пламъкът на Борджия “. Под първокласния рубин имало скрито резервоарче за малко отрова, която скрито била изливана във виното на врага.
Любима отрова на италианските аристократи била фамозната „ кантарела “. Тя била толкоз мощна, че една капка е задоволителна, с цел да убие бик. Едва през 1966 година италианският химик Карло Чезини „ разшифрова” формулата на сместа - арсен, медни соли, фосфор, стрити жлези на дървесна жаба, както и екстракти от растения, донесени от Южна Африка. Вероятно сходни са били отровите, употребявани и в средновековна България.
Искрено се надяваме, че българските политици от 2021 година няма да прибягват до сходни похвати в ожесточената битка между тях.
Приключиха тримесечните археологически изследвания на античния и феодален град Мисионис край Търговище. Както е известно, те се водят от търговищкия археолог Стефан Иванов под научното управление на проф. Николай Овчаров. Тези най-мащабни провеждани в миналото разкопки станаха вероятни, с помощта на това, че Мисионис бе включен в листата на шестте предпочитани обекта в България, финансирани особено от страната предвид на развиването на културния туризъм.
През 2020 година бе разкрита прелестната резиденция на епископите на Мисионис от V-VІ в., почитатели на кръстителя на днешните земи на Североизточна България деятел Андрей Първозвани. През тази година ние проникнахме навътре в града. Оказа се, че там, под пълен пласт пръст и гъста гора, се намират останките на величествени жилищни и публични здания от късноантичната ера. Жилищните постройки са с дължина до 20 м и се издигали на два и повече етажи. В римската архитектура те се наричали „ инсули” и са наподобявали днешните жилищни блокове. Разкопките демонстрират, че постройките се намират сред много необятни улици, водели към централния площад на града. Така през V-VІ в., притиснати от непрекъснатите безчовечен нашествия, архитектите на Римската империя съумяват да проектират и изградят същински древен град в суровите планински условия! Това към този момент бе установено във великия Перперикон в Източните Родопи, а в този момент се записва в неговия другар – „ Северния Перперикон” Мисионис.
Находките от тези „ инсули” демонстрират богатия обичай на жителите от този интервал. Става дума за монети, украшения и други предмети. Както и на други места, изненадва голямото количество на стъклени чаши за пиянство на вино. Направените проучвания в модерните лаборатории на огромния цех за стъкло „ Шишеджам” демонстрират, че античните стъклопроизводители са локални хора и са имали невероятни умения.
Късноантичният Мисионис е имал собствен заслужен правоприемник – построеният през Х-ХІV в. феодален български град, преименуван със звучното българско наименование Косово. Археологическите изследвания демонстрират, че той е бил един от значимите градове на Второто българско царство – пазач на подстъпите на столицата Търновград. Градът е бил огромен и гъсто обитаем, само че на цветущия живот е комплициран край при османското настъпление след тежка блокада през 1395 година Както към този момент сме посочвали, тогава Мисионис-Косово е една от крепостите, чиито гарнизон се бори до последно „ за вярата на цар Иван Шишман” и този факт е маркиран с удивление даже от османския хронист Мехмед Нешри.
Останки от жестокото стълкновение се откриват на всички места при нашите разкопки. Тази година са впечатляващи сребърните монети на последния български цар Иван Шишман, намирани паралелно със сребърните акчета на завоевателя – султан Мурад І. Интересни са няколко групови находки от оръжие и разнообразни сечива, заровени на дребна дълбочина. Очевидно бранителите на крепостта се пробвали да запазят в последния миг най-ценното от своето имущество, когато нападателите проникнали през крепостните стени.
При разкопките единствено от тази година са открити близо 500 забележителни находки, които биха могли да сформират една междинна по величина музейна експозиция. Сред тях обаче се откроява един неповторим предмет, носещ в себе си и доста история. Става дума за грациозен мъжки сребърен пръстен с изящна декорация от гранули. Най-важно е обаче, че касетата му е куха, а настрана има едвам забележима дупчица.
Ние сме улеснени в тълкуването, тъй като накитът е безусловно близнак на една находка от 2013 година Тогава доцент Бони Петрунова (днес шеф на Националния исторически музей) оповестява сензационно от средновековния град Калиакра, че там е открит първият по рода си пръстен-убиец. Той е с куха касета и дупчица за изтичане или изсипване на отрова. Петрунова прецизира, че най-вероятно става дума за арсеник, внасян от Италия. Веществото предизвиквало стомашно-чревни разстройства, сходни на признаците на холерата. Тя е безапелационна, че през ХІV в. в България са осъществявани политически убийства благодарение на токсини. Според нея най-голяма е вероятността пръстенът да е обвързван с спора сред Добротица и неговият наследник Иванко Тертер, защото е известно, че те таели мощна ненавист между тях. Това е най-старият случай на потвърдено серийно ликвидиране. С това се изясняват доста от неизяснените смъртни случаи на нос Калиакра измежду благородници и аристократи, близки до диктатор Добротица.
Пръстенът от Мисионис е същият, единствено че е от по-благороден метал – сребро. И може би в действителност Бони Петрунова е права, поради известните исторически образци от епохата. Има съмнения, че посредством отрова са отстранени царете Петър и Калоян, управлявали в края на ХІІ и началото на ХІІІ в. По подобен метод умира в 1246 година малолетният цар Коломан І, който съгласно летописеца умира ненадейно „ от пиво, донесено му от съперника, в което скрито е била излята отрова. ”В 1277 година по този начин е отхвърлен от подлата кралица Мария кандидата за престола мощен диктатор Яков Светослав. Тя сякаш го осиновява, само че след това „ подло го измами и... подло го уби”.
А по какъв начин е ставало това научаваме от един съветски ръкопис от ХІ в., разказващ за мъчителната гибел на княз Ростислав Владимирович. Византийският наместник в Крим го поканил на гуляй, само че в действителност желае да го отстрани от дълго време: „ Веднъж, когато Ростислав пируваше с дружината си, наместникът сподели – „ Княже, желая да пия за теб!” Князът отвърна – „ Пий!” Онзи отпи половината от чашата, а останалата половина даде на княза да я изпие. Незабелязано натопи в чашата палеца си, а под нокътя си бе поставил смъртоносна отрова. И по този начин я съобщи на княза, обричайки го на гибел не по-късно от седем дни”.
Вероятно по сходен метод са работили и посредством въпросните пръстени-убийци. Такива са били практиките през епохата в цяла Европа. Прочута е репликата на папа Александър VI, роден като Родриго де Борджия (1431-1503): „ Войните се печелят не от армии и злато, а от готвачите в кухнята и сервитьорите на вечерята. Необходимо е напълно малко, с цел да можете да излеете капка отрова в бъчвата с мед.” Но най-изпечените убийци с такива начини са децата на Александър VI Чезаре и Лукреция Борджия. Чезаре осъществявал подлите си проекти с пръстен, който той в никакъв случай не свалял от ръката си и наричал „ Пламъкът на Борджия “. Под първокласния рубин имало скрито резервоарче за малко отрова, която скрито била изливана във виното на врага.
Любима отрова на италианските аристократи била фамозната „ кантарела “. Тя била толкоз мощна, че една капка е задоволителна, с цел да убие бик. Едва през 1966 година италианският химик Карло Чезини „ разшифрова” формулата на сместа - арсен, медни соли, фосфор, стрити жлези на дървесна жаба, както и екстракти от растения, донесени от Южна Африка. Вероятно сходни са били отровите, употребявани и в средновековна България.
Искрено се надяваме, че българските политици от 2021 година няма да прибягват до сходни похвати в ожесточената битка между тях.
КОМЕНТАРИ