Философията твърди, че човешката мисъл е безгранична. А когато става

Философията твърди, че човешката мисъл е безгранична. А когато става дума за бързи пари, лесна облага и скоростно замогване, това изказване е годно на повече от 100 %.

В търсене на доказателства, електронното издание 2Spare се зае със задачата да изготви една неповторима ранглиста, събрала най-известните и изобретателни измамници, фалшификатори и самозванци, оставили диря в историята на човечеството.

Кои са те? Какви са техните истории? И има ли наказване за всяко закононарушение? Ето 10-те най-изобретателни мошеници за всички времена.

1. Виктор Лустиг (1890 – 1947 г.)
Човекът, продал Айфеловата кула

Роденият на 4 януари 1890 година в Бохемия Лустиг се счита за един от най-талантливите мошеници, живели в миналото на планетата. Целият му живот минава в заплитането на лъжливи афери, които осъществявал ослепително, с помощта на 5-те езика, които владеели, и 45-те си псевдонима. Само в Съединени американски щати Лустиг е задържан 50 пъти, като в множеството случаи е освобождаван заради липса на доказателства. Първата му машинация била продажбата за Щатски долар 30 000 на машина за отпечатване на 100-доларови банкноти, която за цялото си битие отпечатала единствено 3 такива.

Най-грандиозната спекулация на Лустиг е продажбата на Айфеловата кула за остаряло желязо. През май 1925 година в търсене на завършения той идва в Париж. В един от френските вестници прочита, че градските управляващи изпитват съществени усложнения в опитите си да поддържат Кулата, тя има потребност от главен, само че скъпоструващ ремонт и е много занемарена. Лустиг си изготвя подправени документи на зам.-министър на пощите и далекосъобщенията, след което изпраща публични предложения на 6 търговци на скрап за разискването на примамлива бизнес-сделка.

Измамникът посрещнал предприемачите в безценен хотел, където им споделил, че поради безпричинно високите разноски по Айфеловата кула, държавното управление решило да я разглоби и да я продаде на закрит търг. За да не се провокира възмущението на обществеността, която доста харесвала Кулата, Лустиг помолил търговците за поверителност. След като продал правото да разглоби Кулата на един от тях, Лустиг съумял да избяга с куфара пари във Виена. За да резервира достолепието и репутацията си, излъганият Андре Поасон скрил измамата от полицията.

По-късно Лустиг съумял да измами и боса на Чикагската мафия Ал Капоне. Той го убедил да влага Щатски долар 40 000 в стокова договорка, само че запазил парите в персонален банков сейф за 2 месеца. След това върнал сумата, заявявайки, че договорката е пропаднала. Впечатлен от честността му, Капоне го възнаградил с Щатски долар 5 000.

През декември 1935 година Лустиг е задържан за финален път и изправен пред американския съд. Получава 15 години затвор за имитация на пари и в допълнение 5 години за бягство от различен затвор, месец преди произнасянето на присъдата. Лустиг излежава наказването си в популярния затвор Алкатрас край Сан Франциско, само че през 1947 година се разболява от пневмония и умира в Затворническата болница в Спрингфилд, Мисури.

2. Франк Абегнейл-младши (р. 27 април 1948 г.)
„ Хвани ме, в случай че можеш “

На 17 години Франк Уилям Абегнейл-младши става един от най-успешните банкови измамници в историята на Съединени американски щати, като за 5 години отраднал с подправени чекове повече от Щатски долар 2,5 млн. от банки в 26 страни по света. За към 2 години, Абегнейл сполучливо се представял за водач на Pan Am под името Франк Уилямс, с цел да пътува гратис със аероплан по света.

После под същия псевдоним работи 11 месеца с подправена тапия на педиатър в болница в Джорджия. Върхът на кариерата му като “хамелеон ” идва когато с подправена правна тапия от Университета Харвард, е назначен на работа в офиса на генералния прокурор на щата Луизиана.

Младият мъж сменил общо 8 специалности, продължавайки да подправя чекове, като харчил всичко откраднато за краткотрайни романси със стюардеси, вечери в скъпи заведения за хранене и пазаруването на облекла на влиятелни дизайнери. Лудият и изящен живот на Абегнейл приключва през 1969 година, когато е публикуван от разпознала го стюардеса на Air France. Следват 6 месеца в предварителния арест в Перпинян, Франция, година затвор за машинация в Швеция, преди да бъде екстрадиран в Съединени американски щати, където е наказан на 12 години затвор. През 1974 година държавното управление го пуска на независимост, против помощ при разкриването на измами. Впоследствие Абегнейл се препитава като банков съветник по сигурността със лична компания, Abagnale and Associates.

През 2002 година историята на Франк Абегнейл заляга в основата на кино лентата на Стивън Спилбърг “Хвани ме, в случай че можеш ”, където ролята на остроумния шарлатанин се играе от Леонардо ди Каприо.

3. Кристофър Роканкур (р. 16 юли 1967 г.)
Фалшивият Рокфелер

Французинът Кристоф Тиери Роканкур, роден в семейство на продажница и пияч, израства в сиропиталище. След като заобикаля оттова, прави първия си удар в Париж – с подправени документи продава непозната благосъстоятелност за към Щатски долар 1,4 млн. Продължава „ кариерата си “ в Съединени американски щати, където употребявайки 12 псевдонима в ролята на кино продуцент, боксов първенец или рисков вложител, прави серия от финансови измами.

Роканкур без срам се показва се за наследник на София Лорен, племенник на Оскар де ла Рента и Дино де Лаурентис, персонален другар на Бил Клинтън и за член на семейство Рокфелер. Известно време дели квартира с Мики Рурк, като даже съумява да се ожени за модела на Playboy Мария Пиа Рейес, от която има наследник.

През април 2001 година измамникът е задържан дружно с жена си от канадската полиция.

По-късно Пиа Рейес е освободена, откакто убеждава управляващите, че даже не подозирала за “професията ” на брачна половинка ѝ. В Канада Роканкур припечелва от автобиография, в която се присмива на жертвите си. През март 2002 година е екстрадиран в Ню Йорк, където е съден. Признава се за отговорен в 3 от 11 обвинявания, измежду които кражба, заграбване в изключително огромни размери, контрабанда, подкупи и лъжесвидетелстване, с цел да избегне оптималната присъда от 20 години затвор. За измамите е наказан да заплати санкции в размер на Щатски долар 9,5 млн. и компенсации за още Щатски долар 1,5 млн. В Швейцария полицията го свързва с кражба на бижута, заради което му е наложена възбрана за влизане в страната до 2016 година

През 2006 година в предаването на NBC Dateline, признава, че посредством измами е “заработил ” минимум Щатски долар 40 млн.

4. Каси Чедуик (1857 – 1907 г.)
Незаконната щерка на Карнеги

Каси Чедуик (10 октомври 1857 – 10 октомври 1907), чието рождено име е Елизабет Бигли, пробва усета на измамата за пръв път на 22 години, когато подправя банков чек в родната си провинция Онтарио, Канада. Попада в ръцете на правораздаването, само че я освобождават, откакто симулира психическо заболяване.

През 1897 година Каси провежда най-успешната си машинация. Представя се за противозаконна щерка на шотландския крал на стоманата Ендрю Карнеги и посредством подправена лавица с неговия автограф получава Щатски долар 2 млн. от банка в Кливланд, Охайо. Мълвата за високопоставената клиентка бързо обикаля банките в щата и те стартират да се надпреварват да ѝ оферират заеми при все по-примамливи условия, без да се интересуват от покритието, за което ще се погрижи богатия ѝ “баща ”.

През идващите 8 години, възползвайки се от лъжата за потеклото си, Чедуик изтегля сред Щатски долар 10 млн. и Щатски долар 20 млн., които не счита да връща. Краят на брилянтната измама идва през ноември 1904 година, когато изпитаната скица отхвърля в бостънската банка H. B. Newton, която се обръща за помощ към полицията за събирането на следващия заем от Щатски долар 190 800, откакто Чедуик към този момент е натрупала задължения за Щатски долар 5 млн. Следователите се свързват със самия “татко ” Карнеги, който показва, че даже не е чувал за измамницата, която незабавно е задържана.

През март 1905 година, съдът в Кливлънд осъжда Каси Чедуик на 14 години затвор и санкция от Щатски долар 70 000. Освен за машинация, тя е приета за отговорна и за скрит план против държавното управление, защото една от ограбените банки в Охайо имала федерален статут. Чедуик умира в пандиза, 2 години по-късно.

5. Фердинанд Демара (1921 – 1982 г.)
Истинският „ хамелеон “

Фердинанд Уолдо Демара, прочут с псевдонима си “Великият шарлатанин ”, през живота си сполучливо играл ролята на експерт в разнообразни специалности – от духовник и хирург до зам.-началник на затвор. През 1941 година прави първото си преобразяване под непозната идентичност, записвайки се в американската войска с името на собствен другар.

Демара не приключва и гимназия, само че употребява подправени документи, с цел да сменя специалностите си. До края на кариерата си работи като инженер, зам.-шериф, юрист, педагог, духовник от разнообразни ордени, редактор, онколог и преподавател. Демара в никакъв случай не употребявал подправената си идентичност за забележителна финансова полза, а единствено като краткотраен източник на прехранване и публичен авторитет.

Умира на 8 юни 1982 година от сърдечен удар. За живота му е написана книга, а през 1961 година Тони Къртис изиграва ролята му във кино лентата The Great Imposter на реж. Робърт Мълиган.

6. Дейвид Хемптън (1964 – 2003 г.)
Царят на драмата

В началото младият афроамериканец сполучливо се показал за сина на популярния артист и режисьор Сидни Поатие, с цел да си обезпечи достъп до именития нюйоркски клуб Studio 54 и да обядва гратис в заведения за хранене. След като схванал, че хората фактически му имат вяра и може да се възползва от това, Хемптън убедил редица звезди, измежду които Мелани Грифит, Келвин Клайн и Гари Синийз, да му услужат с пари или краткотрайно да го подслонят. В някои случаи се представял за другар на децата им, в други заявявал, че е изпуснал самолета за Лос Анджелис, а багажът му е отлетял без него, а в трети – че е жертва на обир.

През октомври 1983 година Хемптън е задържан и упрекнат в шикалкавене. Съдът го задължава да изплати на жертвите си обезщетения в размер на Щатски долар 4490 и му постанова възбрана да живее в Ню Йорк. След като отхвърля да заплати компенсациите, лежи няколко години в пандиза. Историята му въодушевява сполучливата театрална пиеса „ Six Degrees of Separation “, сложена за пръв път през 1990 година, а по-късно и основаването на филм със същото заглавие от режисьора Фред Шепизи. Въпреки славата си като център на голям брой кавги, Хемптън в никакъв случай не забогатява и умира от СПИН през 2003 година

7. Мери Бейкър (1791 – 4 януари 1865 г.)
Принцеса Карабу

През април 1817 година в Олмъндсбъри, графство Глостършир в Англия като от въздуха се появява очевидно объркана млада жена с екзотични одежди и тюрбан на главата, говореща на никому незнаен език. След къс престой в локалната страноприемница, където упорства да яде ананаси и да спи на пода, непознатата е заведена при основния арбитър на графството Самуел Уоръл, който дружно със брачната половинка си взема решение да я приюти в дома си в Ноул Парк.

Местното благородничество се обръща към доста чужденци с молба да разпознаят езика на чуждоземната госпожица, до момента в който най-после португалски моряк съумява “да преведе ” нейната история. Според него, непознатата е принцеса Карабу от остров Джавасу в Индийския океан. Благородната дама била отвлечена от пирати, само че след дълго пленничество съумяла да се измъкне, да скочи зад борда в Бристолския канал и да доплува до брега.

Романтичната история трансформира Карабу в същинска сензация и обект на удивление измежду локалните благородници, които я обсипват с внимание. През идващите 10 седмици принцесата, която остава да живее у семейство Уоръл, демонстрира забележителни умения в стрелбата с лък, фехтовката, плува гола и изумява с молитвите си към бога Ала Тала. Портретът ѝ в екзотично облекло обикаля локалните вестници, което скоро поставя завършек на приказната история. Някоя си мисис Нийл разпознава в обаятелната принцеса Карабу своята прислужница Мери Бейкър.

Дъщерята на обущар служила като прислужница в разнообразни имения в Англия, само че на никое място не се задържала дълго. В дома на мисис Нийл, Бейкър развличала децата ѝ с измисления от нея език – композиция от цигански и измислени думи. След разкритието, Мери е принудена да признае измамата и е изпратена в новия свят с транспортен съд за Филаделфия. След опит да поддържа облика на източна принцеса оттатък Океана, през 1821 година Мери Бейкър се връща в родината си. Следва къс гастрол на Карабу във Франция и Испания, чиято популярност на симпатична измамница обаче я е изпреварила. Краткият момент на популярност е окончателно минал и към 1839 година Мери Бейкър продава пиявици в болничното заведение в Бристол, с цел да претърпява. Забравената принцеса умира на 4 януари 1865 година и е заровена в анонимен гроб в гробището Хеброн Роуд в Бристол. Вълнуващата история на Бейкър е разказана с доза художествена небивалица във кино лентата на Майкъл Остин „ Princess Caraboo “ през 1994 година

8. Milli Vanilli
Дуетът, който не може да пее

През ноември 1990 година невъобразим до тогава скандал срина известността на популярния немски поп-дует Milli Vanilli, откакто стана ясно, че на нашумелите студийни записи на групата, пеят не участниците в дуета, а певци-дубльори. В резултат на това Milli Vanilli бяха принудени да върнат извоюваната от тях през 1990 година премия Grammy за най-хубава дебютираща група.

Групата в състав Фаб Морван (р. 14 май 1966 г.) и Роб Пилатус (8 юни 1965 – 2 април 1998 г.) е основана през втората половина на 80-те години от немския музикален импресарио Франк Фариан, който след това самичък развенчава мита за вокалните данни на “рожбите си ”. Популярността на Роб и Фаб доближава великански размери с шлагерите „ Blame It On the Rain “, „ Girl I’m Gonna Miss You “ и „ Girl You Know It’s True “, които им донесоха премията Grammy.

Скандалът с изобличаването на лъжезвездите докара до драматичен свършек на живота на една от тях – през април 1998 година на 32-годишна възраст Роб Пилатус бе открит мъртъв във Франкфурт в резултат на свръхдоза опиати и алкохол. Морван известно време безрезултатно се опитваше да продължи музикалната си кариера. В интервала на краткотрайната си известност обаче, Milli Vanilli продадоха 8 млн. сингъла и 14 млн. от албумите си „ All Or Nothing “ и „ Girl You Know It’s True “.

9. Вилхелм Фойгт (13 февруари 1849 – 3 януари 1922 г.)
Капитанът от Кьопеник

Вилхелм Фойгт е немски обущар, който остава в историята с дръзкия обир на градската хазна в Кьопеник в ролята на пруски офицер. Още на 14-годишна възраст, Фойгт е изхвърлен от учебно заведение, откакто прекарва 14 дни в пандиза за дребна кражба. Между 1864 и 1891 година, изучилият поминък при татко си млад мъж, лежи общо 25 години в пандиза за обири и подправяне на документи. Най-голямата случка в живота на дребния лъжец обаче стартира на 16 октомври 1906 година, когато безработният обущар в капитанска униформа на пруски офицер, купена на остаряло, стопира няколко гренадири и сержант в казармите на Кьопеник и им заповядва да го последват, без повече пояснения. Свикналите на ред и дисциплинираност бойци се подчиняват незабавно на висшестоящия офицер.

Войниците, под командването на Фойгт отиват до кметството, където арестуват секретаря на общината и градоначалника по съмнение в “подправяне на счетоводните бумаги ”, а капитанът конфискува намиращите се в градската хазна 4000 марки и 70 пфенига, против наложителната квитанция. След като изпраща задържаните под защитата на гренадирите на разпит при ген. Молтке в Берлин, “капитан ” Фойгт разпорежда на защитата да остане на пост за още половин час и несмущаван се насочва с парите към локалната гара. Там той сменя офицерската униформа с цивилни облекла и съумява да избяга.

10 дни по-късно майсторът на дегизировката въпреки всичко е задържан и наказан на 4 години затвор за подправяне на документи, показване за офицер и противозаконен арест. Под натиска на публичното мнение обаче, което е на страната на крадеца-куражлия, немският кайзер Вилхелм II го помилва през 1908 година Фойгт обикаля с историята си вариететата в Дрезден, Виена и Будапеща, през 1909 година издава книга за премеждията си, а година по-късно триумфално приключва “световното си турне ” с обиколка на Канада и гастрол в Музея на мадам Тюсо в Лондон. Прекарва последното десетилетие от живота си в закупеното от него имение в Люксембург.

10. Джордж Псалманазар (1679 – 3 май 1763 г.)
Първият и единствен туземец от Формоза

Джордж Псалманазар, чието същинско име остава незнайно, е първият и единствен “абориген ” от измисления остров Формоза, посетил Европа. Той се появява в северната част на континента към 1700 година и макар европейския си тип и облекла, със странните си навици убеждава всички, че идва от далечния остров Формоза, зависим на императора на Япония, на който се почитат божествата на Слънцето и Луната. През 1703 година Псалманазар идва в Лондон през Амстердам и е признат персонално от локалния свещеник, който пръв чува екзотичната му история. Тук чужденецът бързо става прочут с яденето на сурово месо с купища подправки и това, че спи прав на стол. Той афишира, че е похитен от Формоза от отците-йезуити, които го откарали във Франция и безрезултатно се пробвали да го трансфорат в католик.

Това дефинитивно спечелило сърцата на английските протестанти, които купували като топъл самун книгата на Псалманазар “Историческо и географско изложение на остров Формоза ”. Според описа на Псалманазар, на богатия остров мъжете ходели чисто голи, като се изключи скромни препаски от злато и сребро на слабините, а обичаната храна на островитяните били змиите. Формозанците изповядвали многоженството и имали правото да изяждат съпругите си при невярност. Местните поданици наказвали убийците, обесвайки ги с главата надолу, а с цел да си обезпечат благосклонността на боговете всяка година принасяли в жертва по 18 000 младежи, чиито тела били изяждани от локалните шамани. Заедно с описанието на локалните традиции, Псалманазар описал и писмеността на островитяните.

След две издания в Британската империя, книгата на самозвания туземец е издадена и във Франция и Германия, а създателят ѝ стартира да чете лекции за културата и езика на Формоза. Псалманазар даже почнал да превежда религиозни писания на формозански, като това му начинание срещнало горещата поддръжка на епископа на Лондон. Почитаемият създател изнесъл и тирада пред Кралското Общество на науките.

През 1706 година неразкритият досега лъжец се уморил да лъже всички и самичък признал за измамата си. Остатъка от живота си Псалманазар прекарва като почитан създател и редактор на писания за печатната история и международната география.