Философия на любовта Шели Потоците се вливат във реката, реките пък моретата

Любовна лирика I - Шели, Байрон, Бърнс

" Философия на любовта "
Шели

Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно неспокойствие се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от любов няма кой да ги лиши
Душите на нещата се притеглят —
за какво не нашите души?

Виж по какъв начин върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия милувки защо са,
в случай че не ме целуваш ти?

Превод: Цветан Стоянов

Станси за музика,
Байрон

Няма красота на земята
с теб да се сравни;
като арфа над водата
твоят глас звъни.
Той със своята магия
сепва морската буря.
Нощните талази замират,
спира да струи зефирът.

През морето засияло—
Златен лунен път,
то като дете заспало
движи свойта гръд.
Тъй духът се преклонява —
в захлас той те обожава;
причиняващ ти безредици
като морските течения.

Превод: Любен Любенов

Песен
Робърт Бърнс

Ти свирни, пристигам аз с тебе, благи мой,
ти свирни, пристигам аз с тебе, благи мой.
Нека мама крещи, татко ми — и той!
Ти свирни, пристигам аз с тебе, благи мой.

Внимавай, когато при мен идеш ти.
Вратата след тебе добре залости.
Помни: стъпалата! На разум ги чети.
Помни, че при мене не идеш сякаш ти,
внимавай: при мене не идеш сякаш ти!

Щом нейде ме срещнеш, наоколо мини —
съвсем около мене — и така отмини.
Бездруго обаче към мен погледни.
Веднъж погледни ме и така отмини,
с очи погледни ме, след туй отмини!

Със други приказвай, изглеждай леден:
уж пукната аспра не даваш за мен!
Към друга обаче не гледай обезпокоен,
че виж току друга те взела от мен,
че гледай, лишила те друга от мен!

Ти свирни, пристигам аз с тебе, благи мой,
ти свирни, пристигам аз с тебе, благи мой.
Нека мама крещи, татко ми — и той!
Ти свирни, пристигам аз с тебе, благи мой!

Превод: Владимир СвинтилаПродължава: