Три стихотворения за любовта от Пърси Шели
Философия на любовта
Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно неспокойствие се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от любов няма кой да ги лиши
Душите на нещата се притеглят —
за какво не нашите души?
Виж по какъв начин върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия милувки защо са,
в случай че не ме целуваш ти?
1820
Лека Нощ
Ти „ лека нощ “ ми сподели, блага,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с „ лека нощ “ не ме изпращай,
тъй като ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те „ лека нощ “ не си желаят,
само че постоянно е лека тя!
1821
На...
Когато нежни гласове замират,
мелодията в паметта остава.
Дъхът на залинели теменуги
живее в загатна, що съживява.
Умрат ли розите, листа от рози
за ложето обичано са събрани.
Така и след теб от твоите мисли
постеля ще си прави любовта ми.
1821
Из: Пърси Биш Шели. Избрана поезия
Превод от британски на Цветан Стоянов и Илия Люцканов
Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно неспокойствие се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от любов няма кой да ги лиши
Душите на нещата се притеглят —
за какво не нашите души?
Виж по какъв начин върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия милувки защо са,
в случай че не ме целуваш ти?
1820
Лека Нощ
Ти „ лека нощ “ ми сподели, блага,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с „ лека нощ “ не ме изпращай,
тъй като ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те „ лека нощ “ не си желаят,
само че постоянно е лека тя!
1821
На...
Когато нежни гласове замират,
мелодията в паметта остава.
Дъхът на залинели теменуги
живее в загатна, що съживява.
Умрат ли розите, листа от рози
за ложето обичано са събрани.
Така и след теб от твоите мисли
постеля ще си прави любовта ми.
1821
Из: Пърси Биш Шели. Избрана поезия
Превод от британски на Цветан Стоянов и Илия Люцканов
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ